Член 1
Директива 92/83/ЕИО се изменя, както следва:
1) В член 3, параграф 1 се добавят следните алинеи:
„За целите на измерването на градусите Плато се вземат предвид всички съставки на бирата, включително добавяните след приключване на ферментацията.
Чрез дерогация от втора алинея държавите членки, които към 29 юли 2020 г. не вземат предвид за целите на измерването на градусите Плато съставките на бирата, добавяни след ферментацията, могат да продължат тази своя практика до 31 декември 2030 г.
“; 2) В член 5, параграф 1 се заменя със следното:
„1.Държавите-членки могат да прилагат намалени акцизни ставки, които са под минималната ставка, за бира с действително алкохолно съдържание в обемно изражение, не надхвърлящо 3,5 % vol.“;
3) В член 8, точка 2, уводният текст се заменя със следното:
„2. Понятието „шумящи вина“ означава всички продукти, включени в кодове по КН 2204 10, 2204 21 06, 2204 21 07, 2204 21 08, 2204 21 09, 2204 29 10 и 2205, които:“;
4) Вмъква се следният член:
1.Държавите членки могат да прилагат намалени акцизни ставки за вино, произведено от независими малки винопроизводители, при следните ограничения:
— намалените ставки не се прилагат по отношение на предприятия, произвеждащи средно над 1 000 hl, или, в случая с Република Малта, средно над 20 000 hl вино годишно,
— намалените ставки се определят на не по-малко от 50 % от стандартната национална ставка на акциза.
2.За целите на намалените ставки понятието „независим малък винопроизводител“ означава винопроизводител, който е правно и икономически независим от който и да е друг винопроизводител, използва помещения, които са физически отделени от помещенията на който и да е друг винопроизводител, и не осъществява дейността си по предоставен лиценз. В случаите обаче, когато двама или повече малки винопроизводители осъществяват съвместна дейност и общото им годишно производство не надвишава 1 000 hl или 20 000 hl, според случая, тези винопроизводители може да бъдат смятани за един независим малък винопроизводител.
3.Държавите членки гарантират, че всички евентуално въвеждани от тях намалени ставки се прилагат по същия начин и по отношение на виното, доставяно на тяхната територия от независими малки винопроизводители, намиращи се в други държави членки. По-специално те гарантират, че за нито една отделна доставка от друга държава членка не се определя по-висок акциз, отколкото за нейния точен национален еквивалент.“;
5) В член 12, точка 2 уводният текст се заменя със следното:
„2. Понятието „други шумящи напитки, получени чрез ферментация“ обхваща всички продукти с кодове по КН 2206 00 31 и 2206 00 39 и неспоменатите в член 8 продукти, включени в кодове по КН 2204 10, 2204 21 06, 2204 21 07, 2204 21 08, 2204 21 09, 2204 29 10 и 2205, които:“;
6) В член 13, параграф 2 се заменя със следното:
„2.Освен посоченото в параграф 3 от настоящия член и в член 13а, държавите-членки прилагат за други тихи напитки, получени чрез ферментация, една и съща ставка на акциза по отношение на всички продукти, подлежащи на акцизно облагане. По същия начин те прилагат за други шумящи напитки, получени чрез ферментация, една и съща ставка на акциза по отношение на всички продукти, подлежащи на облагане с акциз. Те могат да прилагат за други тихи напитки, получени чрез ферментация, и други шумящи напитки, получени чрез ферментация, една и съща акцизна ставка.“;
7) Вмъква се следният член:
1.Държавите членки могат да прилагат намалени акцизни ставки, които могат да бъдат диференцирани в зависимост от годишното производство на съответните производители, за други напитки, получени чрез ферментация, произведени от независими малки производители, при следните ограничения:
— намалените ставки не се прилагат по отношение на предприятия, произвеждащи общо над 15 000 hl от такива напитки годишно,
— намалените ставки се определят на не по-малко от 50 % от стандартната национална ставка на акциза за други напитки, получени чрез ферментация.
2.За целите на настоящия член другите напитки, получени чрез ферментация, трябва да бъдат получавани чрез ферментация на плодове, ягодоплодни, зеленчуци, воден разтвор на мед или чрез ферментация на пресен или концентриран сок, получен от гореизброените. Държавите членки не разрешават добавяне на друг алкохол или алкохолна напитка за целите на производството на други напитки, получени чрез ферментация. За целите на настоящия член добавянето на алкохол за разреждане или разтваряне на ароматизанти в строго необходимата доза, доколкото алкохолното съдържание не се повишава с повече от 1,2 об. %, не се счита за добавяне на алкохол за целите на производството на други напитки, получени чрез ферментация. Добавянето на такива ароматизанти не може да изменя съществено естеството на оригиналния продукт.
3.Държавите членки могат да ограничават прилагането на настоящия член до определени видове други напитки, получени чрез ферментация.
4.За целите на настоящия член понятието „независим малък производител“ означава производител на други напитки, получени чрез ферментация, който е правно и икономически независим от който и да е друг производител на други напитки, получени чрез ферментация, използва помещения, които са физически отделени от помещенията на който и да е друг производител, и не осъществява дейността си по предоставен лиценз. В случаите обаче, когато двама или повече малки производители осъществяват съвместна дейност и общото им годишно производство не надвишава 15 000 hl, тези производители може да бъдат смятани за един независим малък производител.
5.Държавите членки гарантират, че всички въвеждани от тях намалени ставки се прилагат по същия начин и по отношение на другите напитки, получени чрез ферментация, доставяни на тяхната територия от независими малки производители, намиращи се в други държави членки. По-специално те гарантират, че за нито една отделна доставка от друга държава членка не се определя по-висок акциз, отколкото за нейния точен национален еквивалент.“;
8) Член 15 се заменя със следното:
За целите на прилагането на Директива 92/84/ЕИО и Директива 2008/118/ЕО на Съвета (*) се смята, че позоваванията на „вино“ се отнасят по същия начин и до другите определени в настоящия раздел напитки, получени чрез ферментация.
9) В член 18, параграф 4 първа алинея се заменя със следното:
„4.Държавите-членки могат да прилагат една и съща ставка на акциза за междинните продукти, определени в приложение VII, част II към Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (*).
10) Вмъква се следният член:
1.Държавите членки могат да прилагат намалени акцизни ставки, които могат да бъдат диференцирани в зависимост от годишното производство на съответните производители, за междинни продукти, произведени от независими малки производители, при следните ограничения:
— намалените ставки не се прилагат по отношение на предприятия, произвеждащи общо над 250 hl от такива напитки годишно,
— намалените ставки, които могат да падат под минималния размер, се определят на не по-малко от 50 % от стандартната национална ставка за междинни продукти.
2.Държавите членки могат да ограничават прилагането на настоящия член до определени видове междинни продукти.
3.За целите на настоящия член понятието „независим малък производител“ означава производител на междинни продукти, който е правно и икономически независим от който и да е друг производител на междинни продукти, използва помещения, които са физически отделени от помещенията на който и да е друг производител, и не осъществява дейността си по предоставен лиценз. В случаите обаче, когато двама или повече малки производители осъществяват съвместна дейност и общото им годишно производство не надвишава 250 hl, тези производители може да бъдат смятани за един независим малък производител.
4.Държавите членки гарантират, че всички въвеждани от тях намалени ставки се прилагат по същия начин и по отношение на другите междинни продукти, доставяни на тяхната територия от независими малки производители, намиращи се в други държави членки. По-специално те гарантират, че за нито една отделна доставка от друга държава членка не се определя по-висок акциз, отколкото за нейния точен национален еквивалент.“;
11) Член 22 се изменя, както следва:
а) параграф 6 се заменя със следното:
„6.Република България може да прилага намалена ставка на акциза, не по-ниска от 50 % от стандартната национална акцизна ставка за етилов алкохол, спрямо етиловия алкохол, произведен в обекти за дестилиране на овощарски стопанства, които годишно произвеждат повече от 10 хектолитра етилов алкохол от плодове, доставяни им от овощарски стопанства. Прилагането на намалената ставка се ограничава до 30 литра плодови спиртни напитки годишно за производствено овощарско стопанство, предназначени изключително за негово лично потребление. След като се възползва от тази възможност, Република България не прилага параграф 8 от настоящия член.“;
б) вмъква се следният параграф:
„6а.Чешката република и Република Полша могат да прилагат намалена ставка на акциза, не по-ниска от 50 % от стандартната национална ставка на акциза за етилов алкохол, спрямо етиловия алкохол, произведен в обекти за дестилиране на овощарски стопанства, които годишно произвеждат повече от 10 хектолитра етилов алкохол от плодове, доставяни им от овощарски стопанства. Прилагането на намалената ставка се ограничава до 30 литра плодови спиртни напитки годишно на производствено овощарско стопанство, предназначени изключително за негово лично потребление.“;
в) добавя се следният параграф:
„8.При условия, определени от тях, за да се осигури ясното прилагане на настоящия параграф, държавите членки могат да освобождават от облагане с акциз или да прилагат намалени акцизни ставки за етилов алкохол, който се консумира от частно лице, членовете на неговото семейство или негови гости, при условие че не се извършва продажба и който е:
а) произведен от частно лице от плодове, притежавани, отглеждани и доставяни от същото частно лице от парцел земя, върху който частното лице упражнява права, посредством обикновено, малко по размер дестилиращо устройство, регистрирано пред компетентния орган на съответната държава членка;
и/или
б) произведен за това частно лице в обект за дестилиране, за който има разрешение от компетентния орган на съответната държава членка, от плодове, притежавани, отглеждани и доставяни от същото частно лице от парцел земя, върху който частното лице упражнява права.
Държавите членки ограничават прилагането на освобождаването от облагане или на намалените ставки до не повече от 50 литра плодови спиртни напитки годишно на производствено овощарско стопанство.
Държавите членки, които прилагат такова освобождаване или намалени акцизни ставки:
а) определят условията за целите на предотвратяване на всякакво отклонение от акцизно облагане, избягване на акцизи или злоупотреба;
б) въвеждат подходящи изисквания и процедури, за да се гарантират контролът на производството и потреблението, с цел предотвратяването на трансгранични последици и продажби; както и
в) определят правила относно санкциите, приложими за нарушенията на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящия член, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Държавите членки не прилагат тези разпоредби в допълнение към разпоредбите на параграфи 6, 6а или 7.“;
12) Член 23 се заменя със следното:
1.Френската република може да прилага намалена ставка, която може да е по-ниска от минималната ставка, но не може да се определя на повече от 50 % под стандартната национална ставка на акциза за етилов алкохол, по отношение на ром по смисъла на определението в приложение II, точка 1 към Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета (*), произведен от захарна тръстика, добита на мястото на производството по смисъла на приложение I, точка 13 към посочения регламент, и със съдържание на летливи вещества, различни от етилов и метилов алкохол, равно на или надхвърлящо 225 грама на хектолитър чист алкохол, и действително алкохолно съдържание в обемно изражение, равно на или надхвърлящо 40 % vol.
2.Република Гърция може да прилага намалена ставка, която може да е по-ниска от минималната ставка:
а) но не може да се определя на повече от 50 % под стандартната национална ставка на акциза за етилов алкохол, по отношение на напитки дестилиран Anis по смисъла на определението в точка 29 от приложение II към Регламент (ЕО) № 110/2008, които са безцветни и имат съдържание на захар 50 грама или по-малко на литър и завършеният продукт се състои, поне в процента, предвиден в посочената разпоредба, от алкохол, получен при дестилация в традиционни единични медни казани с вместимост до 1 000 литра, и по отношение на дестилатни спиртни напитки от гроздови джибри по смисъла на определението в приложение II, точка 6 към Регламент (ЕО) № 110/2008, които се дестилират в традиционни единични казани;
б) но не може да се определя на повече от 85 % под стандартната национална ставка на акциза за етилов алкохол, по отношение на етилов алкохол от плодове, доставени от стопанството на производителя, които се дестилират в обикновени медни традиционни дестилиращи устройства с вместимост до 130 литра или в глинени традиционни дестилиращи устройства с вместимост до 40 литра, като и в двата случая функционират не повече от осем дни в годината и произвеждат не повече от пет хектолитра чист алкохол годишно.
13) в раздел VI се вмъква следният член:
1.При условия, определени от тях, за да се гарантира ясното прилагане на членове 4, 9а, 13а, 18а и член 22, параграфи 1, 2 и 3 от настоящата директива, държавите членки при поискване предоставят годишен сертификат на независимите малки производители, установени на тяхна територия, удостоверяващ общото им годишно производство, посочено в тези членове, според случая, и потвърждаващ, че независимите малки производители изпълняват критериите по член 4, параграф 2, член 9а, параграф 2, член 13а, параграф 4, член 18а, параграф 3 и член 22, параграф 2, според случая. Административният документ за движението на стоки съгласно глава IV или V от Директива 2008/118/ЕО се позовава на този сертификат, посочен в настоящия параграф.
2.Въпреки параграф 1 от настоящия член, при условия, определени от тях и целящи да се гарантира правилното и ясно прилагане на настоящия член и да се предотврати всяко отклонение от акцизно облагане, избягване на акцизи или злоупотреба, държавите членки могат да разрешат на независимите малки производители, посочени в член 4, параграф 1, член 9а, параграф 1, член 13а, параграф 1, член 18а, параграф 1 и член 22, параграф 1, установени на тяхна територия, да удостоверят самостоятелно, че изпълняват критериите, предвидени в член 4, параграф 2, член 9а, параграф 2, член 13а, параграф 4, член 18а, параграф 3 и член 22, параграф 2, според случая, както и общото си годишно производство, посочено в тези членове.
3.При условия, определени от тях, за да се гарантира правилното и ясно прилагане на настоящия член и да се предотврати всяко отклонение от акцизно облагане, избягване на акцизи или злоупотреба, държавите членки признават сертификата за производителите, посочени в член 4, параграф 1, член 9а, параграф 1, член 13а, параграф 1, член 18а, параграф 1 и член 22, параграф 1, издаден от друга държава членка, освен при наличие на надлежно обосновани обстоятелства.
4.Комисията приема актове за изпълнение, определящи:
а) образеца на сертификата по параграф 1;
б) образец за позоваването на този сертификат в административния документ за движението на стоки съгласно глава IV или V от Директива 2008/118/ЕО; и
в) изискванията за попълването на административния документ за движението на стоки съгласно глава IV или V от Директива 2008/118/ЕО в случай на самостоятелно сертифициране.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане по член 28а, параграф 2.“;
14) Член 26 се заменя със следното:
Позоваванията в настоящата директива на кодове от КН са кодовете от Комбинираната номенклатура от Регламент за изпълнение (ЕО) 2018/1602 (*) за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (**).
15) Член 27 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се изменя, както следва:
i) букви а) и б) се заменят със следното:
„а) когато са разпространявани под формата на алкохол, който е бил напълно денатуриран в съответствие с изискванията на държавата членка, в която е бил освободен за потребление, когато за тези изисквания е извършено надлежно уведомяване в писмена форма и те са били одобрени в съответствие с параграфи 3 и 4 от настоящия член.
Държавите членки прилагат глава V от Директива 2008/118/ЕО;
б) когато се използват като част от производствения процес на който и да е продукт, непредназначен за консумация от човека, при условие че алкохолът е денатуриран в съответствие с изискванията на която и да е държава членка за съответната употреба.
Освобождаването се прилага, когато този денатуриран алкохол:
— е включен в продукта, непредназначен за консумация от човека,
или — се използва за поддръжката и почистването на производственото оборудване, използвано за този конкретен производствен процес.
Държавите членки прилагат глава IV от Директива 2008/118/ЕО за движенията на денатуриран алкохол, който все още не е включен в продукт, непредназначен за консумация от човека;“;
ii) буква г) се заменя със следното:
„г) когато се използват за производството на лекарства, определени съгласно директиви 2001/82/ЕО (*) и 2001/83/ЕО (**) на Европейския парламент и на Съвета;
б) в параграф 2 се добавя следната буква:
„е) при производството на добавки към храни, съгласно определението в с Директива 2002/46/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета (*), съдържащи етилов алкохол, ако потребителската опаковка на добавката към храна, освободена за потребление, не надвишава 0,15 литра и добавките към храни са пуснати на пазара в съответствие с член 10 от посочената директива.
в) параграфи 3, 4 и 5 се заменят със следното:
„3.Държава членка, която желае да внесе промяна в изискванията за пълното денатуриране на алкохол, предвидени в параграф 1, буква а), уведомява в писмена форма Комисията за тези нови изисквания, като прилага цялата информация, отнасяща се до денатуриращите вещества, които смята да използва.
Ако Комисията счита, че не разполага с цялата необходима информация, тя се свързва със засегнатата държава членка в срок от един месец от получаването на уведомлението и посочва изрично каква информация се изисква. След като Комисията получи цялата информация, която счита за необходима, в срок от един месец тя предава уведомлението на другите държави членки.
4.Комисията приема актове за изпълнение за одобряване или отхвърляне на изискванията, за които е била уведомена в съответствие с параграф 3 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28а, параграф 2.
5.Ако една от държавите членки счете, че освобождаването на даден продукт съгласно параграф 1, буква а) или б) от настоящия член води до отклонение от акцизно облагане, избягване на акцизи или злоупотреба, то тя може да откаже да предостави освобождаване или да отмени вече предоставеното облекчение. Държавата членка уведомява незабавно в писмена форма Комисията за такъв отказ или отмяна, като предоставя и цялата информация, свързана с отклонението от акцизно облагане, избягването на акцизи или злоупотребата. Ако Комисията счита, че не разполага с цялата необходима информация, тя се свързва със засегнатата държава членка в срок от един месец от получаването на тази информация и посочва каква допълнителна информация се изисква. След като Комисията получи цялата информация, която счита за необходима, в срок от един месец тя предава уведомлението на другите държави членки. Окончателно решение се взема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28а, параграф 2, не по-късно от четири месеца след предаването на уведомлението на другите държави членки. Държавите членки не са длъжни да придават обратна сила на такова решение.“;
16) Член 28 се заличава;
17) В раздел VIII се вмъкват следните членове:
1.Комисията се подпомага от „Комитета по акцизите“. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
На всеки пет години Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива. Първият доклад се представя до 31 декември 2024 г.
Докладът, по-специално:
а) оценява прилагането и въздействието на националните разпоредби, приети и прилагани съгласно член 5 и член 9а, член 22, параграф 8, член 23а и член 27, параграф 2, буква е);
б) взема предвид съответните данни за наличие на въздействие на разпоредбите, приети и прилагани съгласно тези членове, като например отрицателни трансгранични последици, нарастване на измамите, въздействие върху гладкото функциониране на вътрешния пазар и общественото здраве; както и
в) когато държавите членки прилагат национални разпоредби, приети съгласно член 22, параграф 8, оценява адекватността на:
— условията, определени от тези държави членки за целите на предотвратяване на всякакво отклонение от акцизно облагане, избягване на акцизи или злоупотреба, и
— изискванията и процедурите, въведени от тези държави членки, за да се гарантират контролът на производството и потреблението и предотвратяването на трансгранични последици.
При поискване държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвяне на доклада.
Държавите членки, които прилагат национални разпоредби, приети съгласно член 22, параграф 8, предоставят на Комисията цялата информация, необходима за извършване на оценката по втора алинея, подточка в) от настоящия член, не по-късно от три месеца след първата година на прилагане на тези разпоредби.
Ако е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение.“
Член 2
1.Държавите членки приемат и публикуват до 31 декември 2021 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Те прилагат тези мерки от 1 януари 2022 г.
Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 3
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 4
Адресати на настоящата директива са държавите членки.