Член 1
Определения
По смисъла на настоящото рамково решение:
а) „решение“ означава влязло в сила решение за плащане на финансова санкция от страна на физическо или юридическо лице, което: i) е постановено от съд на държава, взела решението по отношение на деяние, което е наказуемо по нейното законодателство; ii) е взето от несъдебен орган на държавата по отношение на деяние, което е наказуемо по нейното законодателство, при условие че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса до съд, който е компетентен и по наказателни дела; iii) е взето от несъдебен орган на държавата по отношение на действия, които по нейното законодателство се наказват като правонарушения, при условие че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса до съд, който е компетентен и по наказателни дела; iv) е постановено от съд, който е компетентен и по наказателни дела, и се отнася за решение, посочено в iii);
б) „финансова санкция“ означава задължението за плащане на: i) парична сума, която е наложена с решението за осъждане за престъпление; ii) определено в същото решение обезщетение за жертвата, ако жертвата няма право да предяви в рамките на процеса граждански претенции и съдът действа в изпълнение на наказателната си компетентност; iii) парични суми за разходите по съдебните или административни процедури, които са резултата от решението; iv) парични суми, които са постановени в същото решение, за обществен фонд или организация за подпомагане на жертви. Финансова санкция не включва: — заповеди за конфискация на средствата и облагите на престъплението; — заповеди, които имат гражданскоправен характер и които произтичат от право на иск за вреди и възстановяване на предишното положение, и които подлежат на изпълнение съгласно Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела ;
в) „решаваща държава“ означава държавата-членка, в която е постановено решение по смисъла на настоящото рамково решение;
г) „изпълняваща държава“ означава държавата-членка, на която се предава едно решение с цел неговото изпълнение.
Член 13Приходи от изпълнението на решенияПриходите от изпълнението на решения се предоставят на изпълняващата държава, освен ако между изпълняващата и решаващата държава е решено друго, особено в случаите по член 1, буква б), ii).
Член 20Прилагане1.Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение преди 22 март 2007 г.2.Всяка държава-членка може за срок до пет години от влизането в сила на настоящото рамково решение да ограничи неговото прилагане за:а) решения по член 1, буква а), i) и iv); и/илиб) по отношение на юридически лица — само до решения, които се отнасят...