(1) С цел да се улесни подаването на информация за държавните помощи от страна на държавите-членки, както и тяхната оценка от Комисията, е желателно да се установи задължителна форма на уведомление. Този формуляр следва да бъде възможно най-ясна и разбираема.
(2) Стандартната форма на уведомление, както и формата с обобщена информация и формите за допълнителна информация следва да обхващат всички съществуващи насоки и рамки в областта на държавните помощи. Те следва да бъдат предмет на промяна или замяна в съответствие с по-нататъшното развитие на тези текстове.
(3) Следва да се предвиди опростена система за уведомление за определени промени на съществуващите помощи. Такива опростени разпоредби следва да бъдат приети само ако Комисията е била редовно информирана по отношение на прилагането на съответната съществуваща помощ.
(4) В интерес на правната сигурност е подходящо да се поясни, че не е необходимо да се уведомява Комисията за малки увеличения от максимум 20 % на първоначално одобрения бюджет на дадена схема за помощ, по-специално с цел да отчете ефектът на инфлацията, тъй като е много малко вероятно те да се отразят на първоначалната оценка на Комисията по отношение на съвместимостта на схемата, при условие че останалите условия по схемата за помощ останат непроменени.
(5) Член 21 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета изисква държавите-членки да внасят в Комисията годишни доклади за всички съществуващи схеми за помощ или индивидуални помощи, предоставени извън одобрена схема за помощ, по отношение на които не са били наложени конкретни задължения за представяне на доклади по силата на условно решение.
(6) За да може Комисията да предостави своите правомощия по наблюдението на помощта, е необходимо да получи точна информация от държавите-членки относно видовете и размерите на помощта, които са били предоставени в рамките на съществуващи схеми за помощ. Възможно е да се опростят и подобрят разпоредбите относно докладването на държавните помощи пред Комисията, които понастоящем са описани в обединената процедура за докладване и уведомление съгласно Договора за създаване на ЕО и съгласно Споразумението за Световната търговска организация (СТО), записана в писмо на Комисията до държавите-членки от 2 август 1995 г. Частта от тази обединена процедура, която касае задължението на държавите-членки да докладват субсидиите по силата на член 25 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки на Световната търговска организация и по силата на член ХVI от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) 1994, прието на 21 юли 1995 г., не се покрива от настоящия регламент.
(7) Информацията, която се изисква в годишните доклади, има за цел да позволи на Комисията да упражнява контрол върху общите нива на помощта и да си състави една обобщена оценка за въздействието на различните видове помощи върху конкуренцията. За тази цел Комисията може също така да поиска от държавите-членки да предоставят в отделни случаи допълнителни данни по определени теми. Изборът на темите трябва да бъде предварително обсъден с държавите-членки.
(8) Процедурата по годишното докладване не включва информацията, която може да се окаже необходима, за да се установи дали определени мерки за помощ са в съответствие със законодателството на Общността. Затова Комисията трябва да запази правото си да изисква определени действия от държавите-членки или да обвързва решенията си с определени условия, които изискват предоставянето на допълнителна информация.
(9) Следва да бъде записано, че сроковете за целите от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета трябва да бъдат изчислени в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата по отношение на периодите, датите и сроковете (2), заедно със специфичните правила, които са записани в настоящия регламент. В частност е необходимо да се идентифицират случаите, които определят началната точка на сроковете, които се прилагат при процедурите за предоставяне на държавни помощи. Правилата, записани в настоящия регламент, трябва да се прилагат и спрямо преди съществуващите срокове, които ще продължават да се прилагат след влизането в сила на настоящия регламент.
(10) Целта на възстановяването е да се възстанови положението, което е било, преди помощта да е била неправомерно предоставена. За да се осигури равнопоставено третиране, предимството следва да се измерва обективно от момента, в който помощта е на разположение на предприятието получател, независимо от резултата от което и да било търговско решение, което това предприятие е взело впоследствие.
(11) В съответствие с общата финансова практика е подходящо лихвеният процент при възстановяване да се фиксира като годишен лихвен процент.
(12) Обемът и честотата на междубанковите трансакции пораждат лихвен процент, който е постоянно измерима и статистически надеждна величина, и следователно именно тя трябва да формира основата на лихвения процент при възстановяване. Междубанковите лихвени проценти за междубанковите заеми трябва, обаче, да бъдат коригирани, за да отразят общите повишени нива на стопански риск извън банковия сектор. На базата на информацията за междубанковите лихвени проценти за междубанковите заеми Комисията трябва да установи единен лихвен процент за възстановяване за всяка една държава-членка. В интерес на правната сигурност и равнопоставеното третиране е подходящо да се определи един точен метод, по който да се изчисляват лихвените проценти, и да се осигури публикуването на лихвения процент при възстановяване, който е приложим към всеки даден момент, както и релевантни лихвени проценти, приложими към предишни периоди.
(13) Може да се приеме, че безвъзмездната помощ от страна на държавата намалява средносрочните нужди от финансиране на предприятието получател. За тази цел и като се взема предвид общата финансова практика, средносрочният период може да се определи като петгодишен. Следователно лихвеният процент за възстановяване трябва да съответства на фиксирания лихвен процент при петгодишен заем.
(14) Има поставена цел да се възстанови ситуацията, която е съществувала, преди помощта да е била неправомерно предоставена, и като се взема предвид общата финансова практика, лихвеният процент за възстановяване, който следва да бъде фиксиран от Комисията, трябва ежегодно да се индексира. По същите причини лихвеният процент за възстановяване, който е приложим през първата година от периода за възстановяване, трябва да се прилага за първите пет години от периода на възстановяване, а лихвеният процент за възстановяване, който е приложим през шестата година от периода на възстановяване, трябва да се прилага за следващите пет години.
(15) Настоящият регламент трябва да се прилага по отношение на решения за възстановяване, които са били оповестени след влизането в сила на настоящия регламент,