Член 1
Сътрудничество при обратното приемане
Регламент (ЕО) № 810/2009 се изменя, както следва:
1) Член 1 се изменя, както следва:
a) параграф 1 се заменя със следното:
„1.Настоящият регламент определя реда и условията за издаване на визи за планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.“;
б) добавя се следният параграф:
„4.При прилагането на настоящия регламент държавите членки спазват изцяло правото на Съюза, включително Хартата на основните права на Европейския съюз. В съответствие с общите принципи на правото на Съюза решенията по заявленията съгласно настоящия регламент се вземат на индивидуална основа.“.
2) Член 2 се изменя, както следва:
a) в точка 2 буква а) се заменя със следното:
„а) б) точка 7 се заменя със следното:
„7. в) добавят се следните точки:
„12.
„морско лице“ означава всяко лице, което е наето на работа, ангажирано е или работи в каквото и да е качество на борда на морски кораб или на кораб, плаващ в международни вътрешни води;
13. „електронен подпис“ означава електронен подпис съгласно определението в член 3, точка 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (*2).
3) В член 3, параграф 5 букви б) и в) се заменят със следното:
„б) граждани на трети държави, които притежават валидни разрешения за пребиваване, издадени от държава членка, която не участва в приемането на настоящия регламент, или от държава членка, която все още не прилага в пълна степен разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, или граждани на трети държави, които притежават някое от изброените в приложение V валидни разрешения за пребиваване, издадени от Андора, Канада, Сан Марино, Съединените американски щати или Япония, гарантиращи безусловното обратно приемане на титулярите им, или които притежават валидно разрешение за пребиваване за една или повече от отвъдморските страни и територии към Кралство Нидерландия (Аруба, Бонер, Кюрасао, Синт Мартен, Синт Еустациус и Саба);
в) граждани на трети държави, които притежават валидна виза за държава членка, която не участва в приемането на настоящия регламент, или за държава членка, която все още не прилага в пълна степен разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, или за държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или за Канада, Съединените американски щати или Япония, или притежателите на валидна виза за една или повече от отвъдморските страни и територии към Кралство Нидерландия (Аруба, Бонер, Кюрасао, Синт Мартен, Синт Еустациус и Саба), когато пътуват към издаващата виза държава или към всяка друга трета държава, или когато се връщат от издаващата виза държава, след като са използвали визата;“;
4) В член 4 се вмъква следният параграф:
„1a.Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат да решат, че заявленията се разглеждат и решенията за тях се вземат от централните органи. Държавите членки гарантират, че тези органи са достатъчно добре запознати с местните обстоятелства в държавата, в която е подадено заявлението, за да оценят миграционния риск и риска за сигурността, както и достатъчно езикови познания, за да анализират документите, както и че консулствата извършват, ако е необходимо, допълнителни разглеждания и интервюта.“;
5) В член 5, параграф 1 буква б) се заменя със следното:
„б) 6) Член 8 се изменя, както следва:
a) параграф 1 се заменя със следното:
„1.Държава членка може да приеме да представлява друга държава членка, която е компетентна по член 5, за целите на разглеждането и вземането на решения относно заявленията от името на другата държава членка. Държава членка може също да представлява друга държава членка в ограничена степен — само за приемане на заявления и за събиране на биометрични данни.“;
б) параграф 2 се заличава;
в) параграфи 3 и 4 се заменят със следното:
„3.Когато представителството е ограничено в съответствие с второто изречение от параграф 1, събирането и предаването на данни на представляваната държава членка се осъществяват при спазване на съответните правила за защита на данните и изисквания за сигурност.
4.Между представляващата и представляваната държава членка се сключва двустранна договореност. С тази договореност:
a) се уточняват продължителността на представителство, ако то е само временно, и редът и условията за неговото прекратяване;
б) може да се предвиди предоставянето от страна на представляваната държава членка на сгради, персонал и заплащане, особено в случаите, когато представляваната държава членка има консулство в съответната трета държава.“;
г) параграфи 7 и 8 се заменят със следното:
„7.Представляваната държава членка нотифицира на Комисията договореностите за представителството или прекратяването на тези договорености най-малко 20 календарни дни преди влизането им в сила или тяхното прекратяване, освен при форсмажорни обстоятелства.
8.По същото време, когато се извършва нотифицирането, посочено в параграф 7, консулството на представляващата държава членка информира консулствата на другите държави членки и делегацията на Съюза в съответния консулски окръг за договореностите за представителство или за прекратяването на тези договорености.“;
д) добавят се следните параграфи:
„10.Ако дадена държава членка не е нито представена, нито представлявана в трета държава, в която кандидатът трябва да подаде заявлението, същата държава членка полага усилия да си сътрудничи с външен изпълнител, в съответствие с член 43, в тази трета държава.
11.Когато консулство на държава членка среща на даденото място продължаващо във времето форсмажорно обстоятелство от техническо естество, тази държава членка търси временно представителство от друга държава членка на това място за всички или за някои категории кандидати.“;
7) Член 9 се изменя, както следва:
a) параграф 1 се заменя със следното:
„1.Заявленията се подават не по-рано от шест месеца, а за морските лица, действащи в изпълнение на своите задължения, не по-рано от девет месеца преди началото на планираното посещение и като правило не по-късно от 15 календарни дни преди началото на планираното посещение. В обосновани индивидуални случаи на спешност, консулството или централните органи могат да разрешат подаването на заявления по-късно от 15 календарни дни преди началото на планираното посещение.“;
б) параграф 4 се заменя със следното:
„4.Без да се засяга член 13, заявленията могат да бъдат подадени:
a) от кандидата;
б) от акредитиран търговски посредник;
в) от професионална, културна, спортна или образователна асоциация или институция от името на нейните членове.“;
в) добавя се следният параграф:
„5.От кандидата не се изисква да се яви лично на повече от едно място, за да подаде заявление.“;
8) Член 10 се изменя, както следва:
a) параграф 1 се заменя със следното:
„1.Кандидатите се явяват лично при подаването на заявление за снемането на пръстови отпечатъци в съответствие с член 13, параграфи 2 и 3 и член 13, параграф 7, буква б). Без да се засяга първото изречение от настоящия параграф и член 45, кандидатите могат да подават заявленията си по електронен път, ако е възможно.“;
б) параграф 2 се заличава;
9) Член 11 се изменя, както следва:
a) в параграф 1 първото изречение се заменя със следното:
„1.Всеки кандидат подава ръчно или електронно попълнено заявление по образец съгласно приложение I. Заявлението по образец се подписва. То може да бъде подписано ръчно или електронно, ако държавата членка, компетентна за разглеждането на заявлението и вземането на решение по него, признава електронен подпис.“;
б) вмъкват се следните параграфи:
„1a.Ако заявителят подписва заявлението електронно, електронният подпис трябва да бъде квалифициран електронен подпис, по смисъла на член 3, точка 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
1б.Съдържанието на електронния вариант на заявлението по образец, ако е приложимо, е съгласно посоченото в приложение I.“;
в) параграф 3 се заменя със следното:
„3.Заявлението по образец е на разположение поне на следните езици:
a) официалния(те) език(ци) на държавата членка, за която се иска визата или на представляващата държава членка; и
б) официалния(те) език(ци) на приемащата държава.
Наред с посочените в буква а) езици заявлението по образец може да бъде на разположение и на всеки друг от официалните езици на институциите на Съюза.“;
г) параграф 4 се заменя със следното:
„4.Ако официалният(те) език(ци) на приемащата държава не е(са) включен(и) в образеца, на кандидатите се предоставя отделно превод на този(тези) език(ци).“;
10) Член 14 се изменя, както следва:
a) параграфи 3, 4 и 5 се заменят със следното:
„3.Неизчерпателен списък на придружаващите документи, които могат да бъдат поискани от кандидата, за да бъде проверено дали са изпълнени условията по параграфи 1 и 2, се съдържа в приложение II.
4.Държавите членки могат да изискат от кандидатите за виза да представят доказателство за финансово подпомагане или за настаняване при частно лице, или и двете, чрез попълването на формуляр, изготвен от всяка държава членка. В този формуляр се посочва по-специално:
a) дали служи като доказателство за финансово подпомагане или за настаняване, или за двете;
б) дали оказващото финансово подпомагане лице или канещото лице е физическо лице, дружество или организация;
в) самоличността и данните за връзка на оказващото финансово подпомагане лице или канещото лице;
г) идентификационни данни на кандидата(ите) (име и фамилия, дата на раждане, място на раждане и националност) на кандидата(ите);
д) адресът на настаняване;
е) продължителността и целта на престоя;
ж) евентуалните семейни връзки с оказващото финансово подпомагане лице или канещото лице;
з) информацията, изисквана съгласно член 37, параграф 1 от Регламента за ВИС.
Освен на официалния(те) език(ци) на държавата членка, формулярът се изготвя на поне още един официален език на институциите на Съюза. Образец на формуляра се изпраща на Комисията.
5.В рамките на местното шенгенско сътрудничество, консулствата оценяват прилагането на изискванията, посочени в параграф 1, за да се отчетат местните обстоятелства и рисковете във връзка с миграцията и сигурността.“;
б) вмъква се следният параграф:
„5а.Когато е необходимо с цел да се отчетат местните обстоятелства, както е посочено в член 48, Комисията приема чрез актове за изпълнение хармонизиран списък на придружаващите документи, който да се използва във всеки консулски окръг. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.“;
в) параграф 6 се заменя със следното:
„6.Изискванията по параграф 1 от настоящия член може да не се прилагат по отношение на кандидати, известни на консулството или на централните органи със своята добросъвестност и надеждност, по-специално във връзка с правомерното използване на предишни визи, ако няма съмнение, че при преминаването на външните граници на държавите членки кандидатът изпълнява изискванията по член 6, параграф 1 от Регламент (EС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (*3).
11) В член 15, параграф 2 първата алинея се заменя със следното:
„2.Кандидатите за многократна виза доказват, че притежават подходяща и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която покрива периода на първото им планирано посещение.“;
12) Член 16 се изменя, както следва:
a) параграфи 1 и 2 се заменят със следното:
„1.Кандидатите заплащат визова такса в размер на 80 EUR.
2.Децата на възраст между шест и 12 години заплащат визова такса в размер на 40 EUR.“;
б) вмъква се следният параграф:
„2а.Когато решението за изпълнение се приема от Съвета съгласно член 25а, параграф 5, буква б) се прилага визова такса в размер на 120 EUR или 160 EUR. Тази разпоредба не се прилага за деца на възраст под 12 години.“;
в) параграф 3 се заличава;
г) в параграф 4 буква в) се заменя със следното:
„в) д) параграф 5 се заменя със следното:
„5.Може да се освобождават от визова такса:
a) деца между шест и 18 години;
б) притежателите на дипломатически и служебни паспорти;
в) лица на възраст 25 години или по-малко, които участват в семинари, конференции, спортни, културни или образователни събития, организирани от организации с нестопанска цел.“;
е) параграф 6 се заменя със следното:
„6.В индивидуални случаи, когато това служи за насърчаване на културни или спортни интереси, интереси в областта на външната политика, политиката за развитие и други области от жизненоважен обществен интерес или по причини от хуманитарен характер или поради международни задължения, размерът на визовата такса може да бъде намален или лицето да бъде освободено от нейното заплащане.“;
ж) в параграф 7 втората алинея се заменя със следното:
„Когато визовата такса се събира във валута, различна от еврото, нейният размер се определя и редовно се преразглежда въз основа на обменния курс на еврото, определен от Европейската централна банка. Събираната такса може да бъде закръглена и в рамките на местното шенгенско сътрудничество да бъде гарантирано събирането на сходни по размер такси.“;
з) добавя се следният параграф:
„9.На всеки три години Комисията преценява необходимостта от преразглеждане на размера на визовите такси, посочен в параграфи 1, 2 и 2а от настоящия член, като взема под внимание обективни критерии, например общата инфлация за целия Съюз, публикувана от Евростат, и претегления среден размер на заплатите на държавните служители в държавите членки. Въз основа на тези оценки Комисията приема по целесъобразност делегирани актове в съответствие с член 51а за изменение на настоящия регламент по отношение на размера на визовите такси.“;
13) Член 17 се изменя, както следва:
a) в параграф 1 първото изречение се заменя със следното:
„1.Такса за услугата може да бъде събирана от външен изпълнител, както е посочено в член 43.“;
б) параграф 3 се заличава;
в) вмъкват се следните параграфи:
„4а.Чрез дерогация от параграф 4 таксата за услугата по принцип не надвишава 80 EUR в трети държави, където компетентната държава членка няма консулство за целите на събирането на заявления и не е представлявана от друга държава членка.
4б.В изключителни случаи, когато посочената в параграф 4а сума не е достатъчна за предоставянето на пълна услуга, може да се събира по-висок размер на таксата за услугата, достигащ максимум 120 EUR. В тези случаи държавите членки нотифицират на Комисията намерението да събират по-висока такса за услугата най-късно три месеца преди нейното въвеждане. В нотификацията се посочват основанията за определяне на размера на таксата за услугата, по-специално разбивка на разходите, водещи до определянето на по-висока сума.“;
г) параграф 5 се заменя със следното:
„5.Съответната държава членка може да си запази възможността да разреши на всички кандидати да подават заявленията директно в нейните консулства или в консулството на държава членка, с която има договореност за представителство, в съответствие с член 8.“;
14) Член 19 се изменя, както следва:
a) параграф 1 уводната част се заменя със следното:
„1.Компетентното консулство или централните органи на компетентната държава членка проверяват дали:“;
б) в параграф 2 първа алинея се заменя със следното:
„2.Когато компетентното консулство или централните органи на компетентната държава членка установят, че посочените в параграф 1 условия са изпълнени, заявлението се смята за допустимо и консулството или централните органи:
— прилагат процедурите, посочени в член 8 от Регламента за ВИС, и
— продължават разглеждането на заявлението.“;
в) параграф 3 се заменя със следното:
„3.Когато компетентното консулство или централните органи на компетентната държава членка установят, че посочените в параграф 1 условия не са изпълнени, заявлението се смята за недопустимо и консулството или централните органи незабавно:
— връщат заявлението по образец и всички представени от кандидата документи,
— унищожават събраните биометрични данни,
— връщат визовата такса, и
— прекратяват разглеждането на заявлението.“;
г) параграф 4 се заменя със следното:
„4.Чрез дерогация от параграф 3 заявление, което не изпълнява изискванията по параграф 1, може по изключение да бъде счетено за допустимо по причини от хуманитарен характер, по съображения от национален интерес или поради международни задължения.“;
15) Член 21 се изменя, както следва:
a) параграф 3 се изменя, както следва:
i) уводният текст се заменя със следното:
„3.При проверката за това дали кандидатът отговаря на условията за влизане консулството или централните органи проверяват:“;
ii) буква д) се заменя със следното:
„д) б) параграф 4 се заменя със следното:
„4.Когато е приложимо, консулството или централните органи проверяват продължителността на предишни и планирани престои с цел проверка дали кандидатът не е превишил максималния срок на разрешен престой на територията на държавите членки, без да се вземат предвид евентуалните периоди на престой, разрешени на основание национална виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване.“;
в) в параграф 6 уводната част се заменя със следното:
„6.При разглеждане на заявление за издаване на виза за летищен транзит консулството или централните органи по-специално проверяват:“;
г) параграф 8 се заменя със следното:
„8.При разглеждането на заявлението консулствата или централните органи могат в надлежно обосновани случаи да проведат интервю с кандидата и да поискат допълнителни документи.“;
16) Член 22 се изменя, както следва:
a) параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:
„1.По съображения, свързани със заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, международните отношения или общественото здраве, държава членка може да изиска централните органи на други държави членки да се консултират с нейните централни органи при разглеждането на заявления, подадени от граждани на конкретни трети държави или конкретни категории такива граждани. Не се правят консултации по заявления за издаване на виза за летищен транзит.
2.Консултираните централни органи дават окончателен отговор възможно най-бързо, но не по-късно от седем календарни дни след като са били помолени за консултация. Липсата на отговор в посочения срок означава, че те нямат основания да откажат издаването на визата.
3.Държавите членки нотифицират на Комисията въвеждането или оттеглянето на изискването за предварителна консултация по правило не по-късно от 25 календарни дни преди началото на неговото прилагане. Тази информация се подава и в рамките на местното шенгенско сътрудничество в съответния консулски окръг.“;
б) параграф 5 се заличава;
17) Член 23 се изменя, както следва:
a) параграф 2 се заменя със следното:
„2.В отделни случаи този срок може да бъде удължен до 45 календарни дни, по-конкретно когато е необходима по-задълбочена проверка по заявлението.“;
б) вмъква се следният параграф:
„2а.Решенията по заявленията се вземат незабавно в обосновани отделни спешни случаи.“;
в) параграф 3 се заличава;
г) параграф 4 се изменя, както следва:
i) вмъква се следната точка:
„ба)
ii) буква в) се заменя със следното:
„в) iii)
буква г) се заличава;
18) Член 24 се изменя, както следва:
a) параграф 1 се изменя, както следва:
i) третата алинея се заличава;
ii) четвъртата алинея се заменя със следното:
„Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), срокът на валидност на еднократната виза включва и допълнителен „гратисен период“ от 15 календарни дни.“;
б) параграф 2 се заменя със следното:
„2.При условие че кандидатът отговаря на условията за влизане, предвидени в член 6, параграф 1, буква а) и букви в)—д) от Регламент (EС) 2016/399, се издават дългосрочни многократни визи за следните периоди на валидност, освен ако валидността на визата не превишава валидността на документа за пътуване:
a) за срок на валидност от една година, при условие че кандидатът е получил и по законен начин е използвал три визи в рамките на предходните две години;
б) за срок на валидност от две години, при условие че през предходните две години кандидатът е получил и правомерно е използвал предходна многократна виза със срок на валидност една година;
в) за срок на валидност от пет години, при условие че през предходните три години кандидатът е получил и правомерно е използвал предходна многократна виза със срок на валидност две години.
Визите за летищен транзит и визите с ограничена териториална валидност, издадени в съответствие с член 25, параграф 1, не се вземат предвид при издаването на визи за многократно влизане.“;
в) вмъкват се следните параграфи:
„2а.Чрез дерогация от параграф 2 срокът на валидност на издадената виза може да бъде съкратен в отделни случаи, когато е налице основателно съмнение, че условията за влизане ще бъдат спазвани през целия период.
2б.Чрез дерогация от параграф 2, в рамките на местното шенгенско сътрудничество, консулствата извършват оценка дали е необходимо посочените в параграф 2 правила относно издаването на многократните визи да бъдат адаптирани, за да се отчетат местните обстоятелства и рисковете във връзка с миграцията и сигурността, с оглед на приемането на по-благоприятни или по-ограничителни правила в съответствие с параграф 2г.
2в.Без да се засяга параграф 2, многократна виза със срок на валидност до пет години може да бъде издадена на кандидати, които докажат необходимостта или обосноват намерението си за често или редовно пътуване, при условие че докажат своята добросъвестност и надеждност, и по-специално правомерното използване на предишни визи, своето икономическо положение в държавата на произход и действителното си намерение да напуснат територията на държавите членки преди изтичането на визата, за която кандидатстват.
2г.При необходимост, въз основа на оценката, посочена в параграф 2б от настоящия член, Комисията приема чрез актове за изпълнение правилата относно условията за издаване на посочените в параграф 2 от настоящия член многократни визи, които трябва да се прилагат във всеки консулски окръг, за да се отчетат местните обстоятелства, рисковете във връзка с миграцията и сигурността и цялостните отношения на Съюза с въпросната трета държава. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.“;
19) Вмъква се следният член:
1.В зависимост от равнището на сътрудничество на трета държава с държавите членки в областта на обратното приемане на незаконни мигранти, оценено въз основа на показателни и обективни критерии, член 14, параграф 6, член 16, параграф 1, член 16, параграф 5, буква б), член 23, параграф 1 и член 24, параграфи 2 и 2в не се прилагат по отношение на кандидати или категории кандидати, които са граждани на трета държава, за която въз основа на показателни и обективни данни и в съответствие с настоящия член се смята, че не си сътрудничи в достатъчна степен.
2.Комисията редовно и най-малко веднъж годишно извършва оценка на сътрудничеството на съответните трети държави във връзка с обратното приемане, като взема под внимание по-специално следните показатели:
a) броя на решенията за връщане, издадени за лица от съответната трета държава, които пребивават незаконно на територията на държавите членки;
б) броя на действителните принудителни връщания на лица, за които е било издадено решение за връщане, като процент от общия брой на решенията за връщане, издадени за граждани на съответната трета държава, включително, когато това е целесъобразно, броя на гражданите на трети държави, които са преминали транзитно през територията на съответната трета държава, въз основа на споразумения на Съюза за обратно приемане или двустранни споразумения за обратно приемане;
в) броя на исканията за обратно приемане по държави членки, приети от третата държава, като процент от общия брой на исканията за обратно приемане, които са ѝ били представени;
г) степента на практическо сътрудничество с оглед на връщането на различните етапи от процедурата за връщане, например:
i) помощ при идентифицирането на лица, които пребивават незаконно на територията на държавите членки, и навременно издаване на документи за пътуване;
ii) приемане на европейския пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави или пасавани;
iii)
съгласие за обратното приемане на лица, които трябва да бъдат законно върнати в държавата им;
iv) приемане на полети и операции по обратно връщане.
Тази оценка се основава на използването на надеждни данни, предоставени от държавите членки, както и от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Комисията редовно и най-малко веднъж годишно представя на Съвета своята оценка.
3.Държава членка може също така да нотифицира Комисията, ако среща значителни и трайни практически проблеми в сътрудничеството с трета държава при обратното приемане на незаконни мигранти, въз основа на същите показатели като изброените в параграф 2. Комисията незабавно информира Европейския парламент и Съвета за нотификацията.
4.Комисията разглежда уведомлението по параграф 3 в едномесечен срок. Комисията информира Европейския парламент и Съвета за резултатите от разглеждането.
5.Когато въз основа на анализа, посочен в параграфи 2 и 4, и като се вземат предвид стъпките, предприети от Комисията за подобряване на степента на сътрудничество на съответната трета държава в областта на обратното приемане и цялостните отношения на Съюза с тази трета държава, включително в областта на миграцията, Комисията счита, че дадена държава не сътрудничи в достатъчна степен и следователно е необходимо да се предприемат действия, или когато в рамките на 12 месеца обикновено мнозинство от държави членки информират Комисията в съответствие с параграф 3, Комисията, едновременно с продължаването на усилията за подобряване на сътрудничеството със съответната трета държава, представя предложение на Съвета за приемане на:
a) решение за изпълнение за временно спиране на прилагането на един или повече от член 14, параграф 6, член 16, параграф 5, буква б), член 23, параграф 1 или член 24, параграфи 2 и 2в, по отношение на всички граждани или на някои категории граждани на съответната трета държава;
б) когато, след оценка от страна на Комисията, мерките, прилагани в съответствие с решението за изпълнение, посочено в буква а) от настоящия параграф, се сметнат за неефективни, решение за изпълнение за поетапно прилагане, на една от визовите такси, предвидени в член 16, параграф 2а, за всички граждани на съответната трета държава или за някои категории от тях.
6.Комисията постоянно оценява и докладва, въз основа на посочените в параграф 2 показатели, дали може да бъде установено съществено и устойчиво подобрение в сътрудничеството на съответната трета държава във връзка с обратното приемане на незаконни мигранти, и като отчита цялостните отношения на Съюза с тази трета държава, може да представи на Съвета предложение за отмяна или изменение на посоченото в параграф 5 решение за изпълнение.
7.Най-късно шест месеца след влизането в сила на посочените в параграф 5 решения за изпълнение Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за напредъка, постигнат в сътрудничеството на третата държава във връзка с обратното приемане.
8.Когато, въз основа на анализа, посочен в параграф 2, и като се вземат предвид цялостните отношения на Съюза със съответната трета държава, по-специално по отношение на сътрудничеството в областта на обратното приемане, Комисията счита, че тази трета държава сътрудничи в достатъчна степен, тя може да представи на Съвета предложение за приемане на решение за изпълнение по отношение на кандидати или категории кандидати, които са граждани на тази трета държава и които кандидатстват за виза на територията на тази трета държава, в което да се предвижда следното:
a) намаляване на 60 EUR на визовата такса, посочена в член 16, параграф 1;
б) съкращаване на 10 дни на срока, в който да бъдат взети решенията по заявленията, посочени в член 23, параграф 1;
в) увеличаване на срока на валидност на визите за многократно влизане по член 24, параграф 2.
Това решение за изпълнение се прилага най-много за срок от една година. То може да бъде подновено.“;
20) Член 27 се изменя, както следва:
a) параграфи 1 и 2 се заменят със следното:
„1.Комисията приема чрез актове за изпълнение правила за попълването на визовия стикер. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.
2.Държавите членки могат да добавят национални вписвания в раздел „забележки“ на визовия стикер. Тези вписвания не дублират задължителните вписвания, установени съгласно процедурата, посочена в параграф 1.“;
б) параграф 4 се заменя със следното:
„4.Визов стикер за еднократна виза може да бъде попълнен на ръка само при форсмажорни обстоятелства от техническо естество. В попълнен на ръка визов стикер не се правят промени.“;
21) Член 29 се изменя, както следва:
a) параграф 1 се заменя със следното:
„1.Визовият стикер се полага в документа за задгранично пътуване.“;
б) вмъква се следният параграф:
„1a.Комисията приема чрез актове за изпълнение подробни правила относно полагането на визовия стикер. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.“;
22) Член 31 се изменя, както следва:
a) параграфи 1 и 2 се заменят със следното:
„1.Държава членка може да изиска централните ѝ органи да бъдат информирани за визи, издадени от други държави членки на граждани на конкретни трети държави или на конкретни категории такива граждани, с изключение на визите за летищен транзит.
2.Държавите членки нотифицират на Комисията въвеждането или оттеглянето на изискване за такава информация не по-късно от 25 календарни дни, преди началото на неговото прилагане. Тази информация се подава и в рамките на местното шенгенско сътрудничество в съответния консулски окръг.“;
б) параграф 4 се заличава;
23) Член 32 се изменя, както следва:
a) в параграф 1, буква а) се вмъква следната подточка:
„iiа)
б) параграф 2 се заменя със следното:
„2.Кандидатът се уведомява за решението за отказ и основанията за това, чрез стандартния формуляр, съдържащ се в приложение VI, на езика на държавата членка, взела окончателното решение по заявлението, и на друг официален език на институциите на Съюза.“;
в) параграф 4 се заличава;
24) Член 36 се изменя, както следва:
a) параграф 2 се заличава;
б) вмъква се следният параграф:
„2а.Комисията приема чрез актове за изпълнение оперативни инструкции за издаването на визи за морски лица на границата. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.“;
25) В член 37 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:
„2.Съхранението и ползването на визови стикери е обект на подходящи мерки за сигурност, за да се избегне измама или загуба. Всяко консулство води отчет на наличните визови стикери и регистрира начина, по който е използван всеки визов стикер. Всяка значителна загуба на непопълнени визови стикери се докладва на Комисията.
3.Консулствата или централните органи пазят архиви на заявленията на хартия или в електронен формат. Всяко индивидуално досие съдържа нужната информация, позволяваща, при необходимост, да се възстановят обстоятелствата, въз основа на които е взето решението по заявлението.
Индивидуалните досиета за заявленията се пазят поне една година, считано от датата, на която е взето решението по заявлението, посочено в член 23, параграф 1, или в случай на обжалване, до края на процедурата по обжалване, в зависимост от това кой период е по-дълъг. Ако е приложимо, индивидуалните файлове с електронни заявления се съхраняват за срока на валидност на издадената виза.“;
26) Член 38 се изменя, както следва:
a) заглавието се заменя със следното:
б) параграф 1 се заменя със следното:
„1.Държавите членки изпращат в консулствата достатъчен брой подходящи служители, които да изпълняват задълженията, свързани с разглеждането на заявленията, така че да се гарантира разумно и хармонизирано качество на услугите за обществеността.“;
в) вмъква се следният параграф:
„1a.Държавите членки гарантират, че по време на цялата визова процедура в консулствата, включително подаването и обработването на заявленията, отпечатването на визовите стикери и практическото сътрудничество с външните изпълнители, се извършва наблюдение от командировани служители, за да се осигури непрекъснатостта на всички етапи от процедурата.“;
г) параграф 3 се заменя със следното:
„3.Централните органи на държавите членки осигуряват подходящо обучение на външните служители и на местно наетите лица и отговарят за предоставянето на тези служители на пълна, точна и актуална информация относно съответното съюзно и национално право.“;
д) вмъкват се следните параграфи:
„3а.Когато заявленията се разглеждат и решенията по тях да се вземат от централните органи, както е посочено в член 4, параграф 1а, държавите членки провеждат специфично обучение, за да се гарантира, че служителите на тези централни органи разполагат с достатъчно, актуализирани и специфични за всяка държава познания за местните социално-икономически условия и пълна, точна и актуална информация за съответното право на Съюза и националното право.
3б.Освен това държавите членки гарантират, че консулствата разполагат с достатъчно и подходящо обучен персонал за подпомагане на централните органи при разглеждането и вземането на решения по заявленията, по-специално чрез участие в заседанията в рамките на местното шенгенско сътрудничество, обмена на информация с други консулства и с местни органи, събирането на важна информация на местно равнище за миграционния риск и измамните практики и провеждането на интервюта и допълнителни прегледи.“;
е) добавя се следният параграф:
„5.Държавите членки гарантират наличието на процедура, която позволява на заявителите да подават жалби по отношение на:
a) поведението на служителите в консулствата и когато е приложимо — на външните изпълнители; или
б) процеса на кандидатстване.
Консулствата или централните органи поддържат регистър на жалбите и предприетите последващи действия.
Държавите членки правят информацията за процедурата, посочена в настоящия параграф, публично достояние.“.
27) В член 39 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:
„2.Служителите на консулствата и централните органи изпълняват задължения си при напълно зачитане на човешкото достойнство. Всички взети мерки са пропорционални на преследваните с тях цели.
3.При изпълнението на своите задължения служителите на консулствата и централните органи не дискриминират лица на основание пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация.“;
28) Член 40 се заменя със следното:
1.Всяка държава членка отговаря за организацията на процедурите, свързани със заявленията.
2.Държавите членки:
a) оборудват консулствата и органите, отговарящи за издаването на визи на границата, с необходимите материали за събиране на биометрични данни, както и офисите на почетните си консули, когато имат такива консули, за събиране на биометрични данни при спазване на член 42;
б) си сътрудничат с една или повече държави членки съгласно договорености за представителство или друга форма на консулско сътрудничество.
3.Държава членка може също така да си сътрудничи с външен изпълнител в съответствие с член 43.
4.Държавите членки информират Комисията за консулската организация и консулското сътрудничество във всеки консулски окръг.
5.В случай на прекратяване на сътрудничеството с други държави членки държавите членки се стремят да осигурят непрекъснатостта на предоставянето на пълния набор от услуги.“;
29) Член 41 се заличава;
30) Член 43 се изменя, както следва:
a) параграф 3 се заличава;
б) параграф 5 се заменя със следното:
„5.Външните доставчици на услуги нямат достъп до ВИС при никакви обстоятелства. Достъпът до ВИС е запазен изключително за надлежно упълномощените служители на консулствата или на централните органи.“;
в) параграф 6 се изменя, както следва:
i) буква а) се заменя със следното:
„а) ii) буква в) се заменя със следното:
„в) iii)
букви д) и е) се заменят със следното:
„д) уреждане на срещи за кандидата, когато това е приложимо, в консулството или в помещения на външния изпълнител;
е) вземане на документите за задгранично пътуване, включително уведомлението за отказ, според случая, от консулството или централните органи и връщане на тези документи на кандидата.“;
г) параграф 7 се заменя със следното:
„7.При избора на външен изпълнител съответната държава членка преценява надеждността и платежоспособността на организацията или дружеството и гарантира, че няма конфликт на интереси. Оценката включва по целесъобразност разглеждане на необходимите лицензи, търговската регистрация, дружествените устави и банковите договори.“;
д) параграф 9 се заменя със следното:
„9.Държавите членки носят отговорност за спазването на правилата за защита на личните данни и гарантират, че външният изпълнител подлежи на мониторинг от надзорните органи за защита на данните съгласно член 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (*5).
е) параграф 11 се изменя, както следва:
i) в първа алинея букви а) и б) се заменят със следното:
„а) общата информация относно критериите, условията и процедурите за кандидатстване за виза, определени в член 47, параграф 1, букви а)—в), и съдържанието на заявленията по образец, предоставяна на кандидатите от външния изпълнител.
б) всички технически и организационни мерки за сигурност, необходими за защита на личните данни срещу неволно или незаконно унищожаване или неволно изгубване, изменение, непозволено разкриване или достъп, по-специално когато сътрудничеството включва предаването на досиета и данни на консулството или централните органи на съответната(ите) държава(и) членка(и), както и срещу всички други незаконни форми на обработване на лични данни;“;
ii) втората алинея се заменя със следното:
„За тази цел консулството(ата) или централните органи на съответната(ите) държава(и) членка(и) извършва(т) редовно и поне на всеки девет месеца проверки на място в помещенията на външния изпълнител. Държавите членки могат да се договорят да си поделят тежестта, свързана с този редовен мониторинг.“;
ж) вмъква се следният параграф:
„11а.До 1 февруари всяка година държавите членки докладват на Комисията за сътрудничеството си с външните изпълнители по света и тяхното наблюдение (както е посочено в приложение Х, буква В).“;
31) Член 44 се заменя със следното:
1.При сътрудничество между държавите членки, сътрудничество с външен изпълнител и използване на почетни консули съответната(ите) държава(и) членка(и) гарантира(т), че данните са изцяло криптирани, независимо дали се предават по електрон път или физически върху електронен носител.
2.В трети държави, които забраняват криптираните данни да бъдат предавани по електронен път, съответната(ите) държава(и) членка(и) не допуска(т) данните да се предават по електронен път.
В такъв случай съответната(ите) държава(и) членка(и) гарантира(т), че електронните данни се предават физически в изцяло криптирана форма върху електронен носител от консулски служител на държава членка или, когато такова предаване би наложило предприемането на непропорционални или неразумни мерки, по друг сигурен и безопасен начин, например чрез използване на установени оператори с опит в транспортирането на документи и данни от чувствителен характер във въпросната трета държава.
3.При всички случаи нивото на сигурност при предаването се адаптира в зависимост от чувствителния характер на данните.“;
32) Член 45 се изменя, както следва:
а) параграф 3 се заменя със следното:
„3.Акредитираните търговски посредници подлежат на редовно наблюдение чрез проверки на място, което включва лични или телефонни интервюта с кандидати, проверка на пътуванията и настаняването, и при необходимост, проверка на документите, отнасящи се до групово връщане.“;
б) в параграф 5 втората алинея се заменя със следното:
„Всяко консулство и централните органи се уверяват, че обществеността е информирана по целесъобразност за списъка на акредитираните търговски посредници, с които си сътрудничат.“;
33) Член 47, параграф 1 се изменя, както следва:
a) вмъкват се следните букви:
„аа)
критериите, за да бъде счетено дадено заявление за допустимо, както е предвидено в член 19, параграф 1;
аб) факта, че биометрични данни по принцип трябва да се събират на всеки 59 месеца, считано от датата на първоначалното събиране;“;
б) буква в) се заменя със следното:
„в) в) добавя се следната буква:
„й) 34) Член 48 се изменя, както следва:
a) параграф 1 се заменя със следното:
„1.Консулствата и делегациите на Съюза си сътрудничат в рамките на всеки консулски окръг, за да гарантират хармонизираното прилагане на общата визова политика, като се отчитат местните обстоятелства.
За тази цел, в съответствие с член 5, параграф 3 от Решение 2010/427/ЕС на Съвета (*6), Комисията дава на делегациите на Съюза указания за изпълнението на съответните координационни задачи, предвидени в настоящия член.
Когато заявленията, подадени в съответната юрисдикция, се разглеждат и решенията по тях се вземат от централните органи, както е посочено в член 4, параграф 1а, държавите членки гарантират активното участие на тези централни органи в местното шенгенско сътрудничество. Служителите, участващи в местното шенгенско сътрудничество, са надлежно обучени и участват в разглеждането на заявленията в съответната юрисдикция.
б) вмъква се следният параграф:
„1a.Държавите членки и Комисията си сътрудничат по-специално за:
a) изготвянето на хармонизиран списък на придружаващи документи, които се подават от кандидатите за виза, като се взема предвид член 14;
б) подготовката за прилагане на място на член 24, параграф 2 относно издаването на многократни визи;
в) осигуряването на единен превод на заявлението по образец, когато това е необходимо;
г) изготвянето на списък на документите за задгранично пътуване, издавани от държавата домакин, и редовното му актуализиране;
д) изготвянето на обща информационна брошура, съдържаща информацията, посочена в член 47, параграф 1;
е) проследяването, когато е необходимо, на прилагането на член 25а, параграфи 5 и 6.“;
в) параграф 2 се заличава;
г) параграф 3 се заменя със следното:
„3.В рамките на местното шенгенско сътрудничество държавите членки обменят следната информация:
a) тримесечна статистика за единните визи, визите с ограничена териториална валидност и визите за летищен транзит, за които са били подадени заявления, които са били издадени и които са били отказани;
б) информация във връзка с оценката на рисковете, свързани с миграцията и сигурността, по-специално относно:
i) социално-икономическата структура на държавата домакин;
ii) източници на информация на местно ниво, включително за социално осигуряване, здравно осигуряване, данъчни регистри и входно-изходни регистрации;
iii)
използване на подправени или преправени документи;
iv) канали за нелегална имиграция;
v) тенденции при измамите;
vi) тенденции при отказите;
в) информация относно сътрудничеството с външни изпълнители и транспортни дружества;
г) информация относно застрахователните предприятия, които осигуряват подходяща медицинска застраховка за пътуване в чужбина, включително проверка на вида покритие и възможна надвишена стойност на застраховката.“;
д) в параграф 5 втората алинея се заличава;
е) добавя се следният параграф:
„7.До 31 декември всяка година в рамките на всеки консулски окръг се изготвя годишен доклад. Въз основа на тези доклади Комисията изготвя годишен доклад за състоянието на местното шенгенско сътрудничество, който се предава на Европейския парламент и на Съвета.“;
35) Член 50 се заличава;
36) Член 51 се заменя със следното:
Комисията приема чрез актове за изпълнение оперативни инструкции за практическото прилагане на разпоредбите на настоящия регламент. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.“;
37) Вмъква се следният член:
1.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2.Правомощието да приема делегираните актове, посочени в член 16, параграф 9, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 август 2019 г. Комисията изготвя доклад за делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу това продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3.Делегирането на правомощия, посочено в член 16, параграф 9, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (*7).
5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6.Делегиран акт, приет съгласно член 16, параграф 9, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
38) Член 52 се заменя със следното:
1.Комисията се подпомага от комитет („Визовия комитет“). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (*8).
2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Ако комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.
39) Приложение I се заменя с текста, изложен в приложение I към настоящия регламент;
40) Приложение V се заменя с текста, изложен в приложение II към настоящия регламент;
41) Приложение VI се заменя с текста, изложен в приложение III към настоящия регламент;
42) Приложения VII, VIII и IX се заличават;
43) Приложение Х се заменя с текста, изложен в приложение IV към настоящия регламент.
Член 2
Наблюдение и оценка
1.До 2 август 2022 г. Комисията прави оценка на прилагането на Регламент (EО) № 810/2009, изменен с настоящия регламент. Тази цялостна оценка включва разглеждане на постигнатите резултати спрямо целите и на прилагането на разпоредбите на Регламент (EО) № 810/2009, изменен с настоящия регламент.
2.Комисията предава посочената в параграф 1 оценка на Европейския парламент и на Съвета. Въз основа на оценката и при необходимост Комисията представя подходящи предложения.
3.До 2 май 2020 г. държавите членки предоставят на Комисията съответните налични данни за използването на посочената в член 15 от Регламент (EО) № 810/2009 медицинска застраховка за пътуване от притежателите на визи по време на престоя им на територията на държавите членки, както и за разходите, направени от националните органи или от доставчиците на медицински услуги за притежателите на виза. Въз основа на тези данни, най-късно до 2 ноември 2020 г. Комисията изготвя доклад, който се представя на Европейския парламент и на Съвета.
Член 3
Влизане в сила
1.Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2.Той се прилага от 2 февруари 2020 година.