Член 1
Предмет и обхват
С настоящия регламент се въвежда спешна намеса за смекчаване на последиците от високите цени на енергията чрез извънредни, целенасочени и ограничени във времето мерки. Тези мерки имат за цел да намалят потреблението на електроенергия, да въведат таван на пазарните приходи, които някои производители получават от производството на електроенергия, и да ги преразпределят целево към крайните клиенти на електроенергия, да дадат възможност на държавите членки да прилагат мерки за публична намеса при определянето на цените за доставка на електроенергия за битовите клиенти и МСП, както и да установят правила за заплащане на задължителна временна солидарна вноска от дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, за да се допринесе за една по-достъпна енергия за домакинствата и дружествата.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, установени в член 2 от Регламент (ЕС) 2019/943 и член 2 от Директива (ЕС) 2019/944. Освен това се прилагат и следните определения:
1) „малко и средно предприятие“ или „МСП“ означава предприятие съгласно определението в член 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията ;
2) „брутно потребление на електроенергия“ означава общите доставки на електроенергия за дейности на територията на държава членка;
3) „референтен период“ означава периодът от 1 ноември до 31 март през петте последователни години, предхождащи датата на влизане в сила на настоящия регламент, като се започне с периода от 1 ноември 2017 г. до 31 март 2018 г.;
4) „върхови часове“ означава отделни часове в денонощието, в които, въз основа на прогнозите на операторите на преносни системи и – когато е приложимо – на номинираните оператори на пазара на електроенергия, се очаква цените на едро на електроенергията за ден напред да бъдат най-високи, брутното потребление на електроенергия се очаква да бъде най-високо или брутното потребление на електроенергия, произведена от източници, различни от възобновяемите източници, посочени в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета , се очаква да бъде най-високо;
5) „пазарни приходи“ означава реализирани приходи, които даден производител получава в замяна на продажбата и доставката на електроенергия в Съюза, независимо от договорната форма, под която се извършва тази размяна, включително споразумения за закупуване на електроенергия и други операции за хеджиране срещу колебанията на пазара на електроенергия на едро и с изключение на всякаква подкрепа, предоставена от държавите членки;
6) „уреждане“ означава плащане, което се извършва и получава между контрагентите срещу доставка и получаване на електроенергия, когато е приложимо, в изпълнение на съответните задължения на контрагентите по една или повече клирингови сделки;
7) „компетентен орган“ означава орган съгласно определението в член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/941 на Европейския парламент и на Съвета ;
8) „посредници“ означава субекти на пазарите за търговия на едро с електроенергия на държави членки, които представляват остров, несвързан с други държави членки с основана на единична цена тръжна процедура, когато регулаторният орган е разрешил на въпросните субекти да участват на пазара от името на производителя, с изключение на субектите, които прехвърлят свръхприходите директно на крайните клиенти на електроенергия.
9) „свръхприходи“ означава положителна разлика между пазарните приходи на производителите за MWh електроенергия и тавана на пазарните приходи, възлизащ на 180 EUR на MWh електроенергия, определен в член 6, параграф 1;
10) „отпадъци“ означава всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава, възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи, съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ;
11) „зависимост от нетния внос“ означава, за периода между 1 януари 2021 г. и 31 декември 2021 г., разликата между общия внос на електроенергия и общия износ на електроенергия като процент от общото брутно производство на електроенергия в дадена държава членка;
12) „данъчна година“ означава данъчна година, календарна година или друг подходящ период за данъчни цели, както е определено в националното законодателство;
13) „краен клиент на енергия“ означава клиент, който купува енергия за собствено ползване;
14) „краен клиент на електроенергия“ означава клиент, който купува електроенергия за собствено ползване;
15) „дружество от Съюза“ означава дружество, установено в държава членка, което съгласно данъчното законодателство на тази държава членка се счита за местно лице за данъчни цели на тази държава членка и съгласно разпоредбите на споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, сключено с трета държава, не се счита за местно лице за данъчни цели извън Съюза;
16) „място на стопанска дейност“ означава определено място на стопанска дейност в държава членка, посредством което дружество, установено в друга държава, извършва цялостно или частично стопанската си дейност, доколкото печалбите, реализирани от това място на дейност, подлежат на данъчно облагане в държавата членка по местонахождението му;
17) „дружества и места на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването“ означава дружества или места на стопанска дейност от Съюза, генериращи най-малко 75 % от своя оборот от икономически дейности в областта на добива на суров нефт и природен газ, добива на въглища, рафинирането на суров нефт или производството на кокс и продукти на коксуването, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета (10);
18) „свръхпечалби“ означава облагаеми печалби, определени съгласно националните данъчни правила през данъчната 2022 година и/или данъчната 2023 година и за цялата им продължителност, получени от дейности, извършвани на равнище дружества и места на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, които надхвърлят с повече от 20 % средната стойност на облагаемите печалби през четирите данъчни години, започващи на или след 1 януари 2018 г.;
19) „солидарна вноска“ означава временна мярка, предназначена за справяне със свръхпечалбите на дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването с цел смекчаване на изключителните промени в цените на енергийните пазари за държавите членки, потребителите и дружествата;
20) „свръхприходи от претоварване“ означава остатъчните приходи, които остават неизползвани след разпределянето на приходите от претоварване в съответствие с приоритетните цели, определени в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/943;
21) „приета еквивалентна национална мярка“ означава законодателна, регулаторна или административна мярка, приета и публикувана от държава членка до 31 декември 2022 г., която допринася за ценовата достъпност на енергията.
Член 3
Намаляване на брутното потребление на електроенергия
1.Държавите членки се стремят да въведат мерки за намаляване на общото си месечно брутно потребление на електроенергия с 10 % в сравнение със средното брутно потребление на електроенергия през съответните месеци на референтния период.
2.При изчисляването на намаленията на брутното потребление на електроенергия държавите членки могат да вземат предвид увеличеното брутно потребление на електроенергия, което произтича от постигането на целите за намаляване на търсенето на газ и общите усилия за електрификация с цел постепенно премахване на изкопаемите горива.
Член 4
Намаляване на брутното потребление на електроенергия през върховите часове
1.Всяка държава членка определя върховите часове, съответстващи общо на минимум 10 % от всички часове през периода между 1 декември 2022 г. и 31 март 2023 г.
2.Всяка държава членка намалява брутното си потребление на електроенергия през определените върхови часове. Намалението, постигнато през определените върхови часове, достига най-малко 5 % средно на час. Целта за намаляване се изчислява като разликата между действителното брутно потребление на електроенергия за определените върхови часове и брутното потребление на електроенергия, прогнозирано от операторите на преносни системи в сътрудничество, когато е приложимо, с регулаторния орган, без да се взема предвид ефектът от мерките, въведени за постигане на целта, определена в настоящия член. Прогнозите на операторите на преносни системи могат да включват исторически данни за референтния период.
3.Държава членка може да реши да се стреми към процент на върховите часове, различен от посочения в параграф 1, при условие че са обхванати поне 3% от върховите часове и доколкото спестената енергия през тези върхови часове е поне равна на тази, която би била спестена при параметрите, посочени в параграфи 1 и 2.
Член 5
Мерки за постигане на намаляване на търсенето
Държавите членки са свободни да изберат подходящите мерки за намаляване на брутното потребление на електроенергия, за да постигнат целите, определени в членове 3 и 4, включително разширяване на вече съществуващи национални мерки. Мерките са ясно определени, прозрачни, пропорционални, целеви, недискриминационни и проверими и отговарят, по-специално, на всяко от следните условия:
a) когато в допълнение към пазарните приходи се изплаща финансова компенсация, размерът на тази компенсация се определя чрез открита състезателна процедура;
б) финансова компенсация се предвижда само когато такава компенсация се изплаща за допълнителна електроенергия, която не е консумирана в сравнение с очакваното потребление през съответния час без провеждането на тръжна процедура;
в) не нарушават неоправдано конкуренцията или правилното функциониране на вътрешния пазар на електроенергия;
г) не са неправомерно ограничени до конкретни потребители или групи потребители, включително независими доставчици на услуги по агрегиране, в съответствие с член 17 от Директива (ЕС) 2019/944; и
д) не възпрепятстват неправомерно процеса на замяна на технологиите, използващи изкопаеми горива, с технологии, използващи електроенергия.
Член 6
Задължителен таван на пазарните приходи
1.Пазарните приходи на производителите, получени от производството на електроенергия от източниците, посочени в член 7, параграф 1, се ограничават до максимум 180 EUR за MWh произведена електроенергия.
2.Държавите членки гарантират, че таванът на пазарните приходи се прилага за всички пазарни приходи на производителите, и по целесъобразност – на посредниците, участващи в пазарите на едро на електроенергия от името на производители, независимо от пазарния времеви интервал, в който се извършва сделката, и от това дали електроенергията се търгува двустранно или на централизиран пазар.
3.Държавите членки въвеждат ефективни мерки за предотвратяване на заобикалянето на задълженията на производителите, предвидени в параграф 2. По-специално те гарантират, че таванът на пазарните приходи се прилага ефективно в случаите, когато производителите са контролирани или частично са собственост на други предприятия, по-специално когато те са част от вертикално интегрирано предприятие.
4.Държавите членки решават дали да прилагат тавана на пазарните приходи при уреждането на обмена на енергия или след това.
5.Комисията предоставя насоки на държавите членки при прилагането на настоящия член.
Член 7
Прилагане на тавана на пазарните приходи спрямо производителите на електроенергия
1.Таванът на пазарните приходи, предвиден в член 6, се прилага за пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия, произведена от следните източници:
a) вятърна енергия;
б) слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия);
в) геотермална енергия;
г) водноелектрическа енергия без резервоар;
д) горива от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса), с изключение на биометан;
е) отпадъци;
ж) ядрена енергия;
з) лигнитни въглища;
и) нефтопродукти;
й) торф.
2.Таванът на пазарните приходи, предвиден в член 6, параграф 1, не се прилага за демонстрационни проекти или за производители, чиито приходи за MWh произведена електроенергия вече са ограничени в резултат на държавни или публични мерки, които не са приети в съответствие с член 8.
3.Държавите членки могат, особено в случаите, когато прилагането на тавана на пазарните приходи, предвиден в член 6, параграф 1, води до значителна административна тежест, да решат, че таванът на пазарните приходи не се прилага за производители на електроенергия със съоръжения за производство на електроенергия с инсталирана мощност до 1 МW. Държавите членки могат, по-конкретно в случаите, когато прилагането на тавана на пазарните приходи, предвиден в член 6, параграф 1, води до риск от увеличаване на емисиите на CO2 и от намаляване на производството на енергия от възобновяеми източници, да решат, че таванът на пазарните приходи не се прилага за електроенергията, произведена в хибридни централи, които използват и конвенционални енергийни източници.
4.Държавите членки могат да решат, че таванът на пазарните приходи не се прилага за приходите, получени от продажбата на електроенергия на пазара на балансираща енергия и от компенсацията за повторно диспечиране и насрещна търговия.
5.Държавите членки могат да решат, че таванът на пазарните приходи се прилага само за 90% от пазарните приходи, надвишаващи тавана на пазарните приходи, предвиден в член 6, параграф 1.
6.Производителите, посредниците и съответните участници на пазара, и по целесъобразност системните оператори, предоставят на компетентните органи на държавите членки, и ако е приложимо – на системните оператори и номинираните оператори на пазара на електроенергия, всички необходими данни за прилагането на член 6, включително относно произведената електроенергия и свързаните с нея пазарни приходи, независимо от пазарния времеви интервал, в който се извършва сделката, и от това дали електроенергията се търгува двустранно в рамките на същото предприятие или на централизиран пазар.
Член 8
Национални кризисни мерки
1.Държавите членки могат:
а) да запазят или въведат мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източниците, изброени в член 7, параграф 1, включително възможността да установяват разграничение между технологиите, както и пазарните приходи на други участници на пазара, включително търгуващите с електроенергия;
б) да определят по-висок таван на пазарните приходи на производителите , произвеждащи електроенергия от източниците, изброени в член 7, параграф 1, при условие че техните инвестиции и оперативни разходи надвишават максималния размер, определен в член 6, параграф 1;
в) да запазят или въведат национални мерки за ограничаване на пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източници, които не са посочени в член 7, параграф 1;
г) да определят специален таван за пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия, произведена от каменни въглища;
д) да наложат таван на пазарните приходи за водноелектрическите централи, които не са посочени в член 7, параграф 1, буква г), или да запазят или въведат мерки, които допълнително ограничават техните пазарни приходи, включително възможността да установяват разграничение между технологиите.
2.В съответствие с настоящия регламент посочените в параграф 1 мерки:
а) са пропорционални и недискриминационни;
б) не застрашават инвестиционните сигнали;
в) гарантират, че инвестициите и оперативните разходи са покрити;
г) не нарушават функционирането на пазарите на едро на електроенергия, и по-специално не засягат подреждането по пределни разходи (merit order) и ценообразуването на пазара на едро;
д) са съвместими с правото на Съюза.
Член 9
Разпределение на свръхприходите от претоварване, получени от разпределението на междузоновия капацитет
1.Чрез дерогация от правилата на Съюза относно приходите от претоварване държавите членки могат да използват свръхприходите от претоварване, получени от разпределението на междузоновия капацитет, за финансиране на мерки в подкрепа на крайните клиенти на електроенергия в съответствие с член 10.
2.Използването на свръхприходите от претоварване в съответствие с параграф 1 подлежи на одобрение от регулаторния орган на съответната държава членка.
3.Държавите членки уведомяват Комисията за използването на свръхприходите от претоварване в съответствие с параграф 1 в срок от един месец от датата на приемане на съответната национална мярка.
Член 10
Разпределение на свръхприходите
1.Държавите членки гарантират, че всички свръхприходи, произтичащи от прилагането на тавана на пазарните приходи, се използват за финансиране на мерки в подкрепа на крайните клиенти на електроенергия, които целево смекчават въздействието на високите цени на електроенергията върху тези клиенти.
2.Мерките, посочени в параграф 1, са ясно определени, прозрачни, пропорционални, недискриминационни и проверими и не противодействат на задължението за намаляване на брутното потребление на електроенергия, предвидено в членове 3 и 4.
3.Когато приходите, получени пряко от прилагането на тавана на пазарните приходи на тяхна територия, и приходите, получени непряко от трансгранични споразумения, са недостатъчни за адекватна подкрепа на крайните клиенти на електроенергия, на държавите членки се разрешава да използват други подходящи средства, като например бюджетни ресурси, за същата цел и при същите условия.
4.Мерките, посочени в параграф 1, могат например да включват:
a) предоставяне на финансова компенсация на крайните клиенти на електроенергия за намаляване на тяхното потребление на електроенергия, включително чрез търгове или тръжни схеми за намаляване на търсенето;
б) преки прехвърляния към крайните клиенти на електроенергия, включително чрез пропорционални намаления на мрежовите тарифи;
в) компенсация за доставчици, които трябва да доставят електроенергия на потребителите под себестойността вследствие на държавна или публична намеса при определянето на цените съгласно член 13;
г) намаляване на разходите за закупуване на електроенергия на крайните клиенти на електроенергия, включително за ограничен обем от консумираната електроенергия;
д) насърчаване на инвестициите от крайните клиенти на електроенергия в технологии за декарбонизация, възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.
Член 11
Споразумения между държавите членки
1.В случаите, когато зависимостта от нетния внос на дадена държава членка е равна на или по-голяма от 100 %, до 1 декември 2022 г. се сключва споразумение между държавата членка вносител и основната държава членка износител за адекватно споделяне на свръхприходите. Всички държави членки могат, в дух на солидарност, да сключват такива споразумения, като те могат да обхващат и приходи от национални кризисни мерки съгласно член 8, включително дейности, свързани с търговия с електроенергия.
2.Комисията подпомага държавите членки по време на целия процес на преговори и насърчава и улеснява обмена на най-добри практики между държавите членки.
Член 12
Временно включване на МСП в обхвата на публичната намеса при определянето на цените на електроенергията
Чрез дерогация от правилата на Съюза относно публичната намеса при определянето на цените държавите членки могат да прилагат публична намеса при определянето на цените за доставка на електроенергия за МСП. Тази публична намеса:
a) взема под внимание годишното потребление на бенефициера през последните пет години и съдържа стимул за намаляване на търсенето;
б) отговаря на условията, предвидени в член 5, параграфи 4 и 7 от Директива (ЕС) 2019/944;
в) когато е приложимо, отговаря на условията, предвидени в член 13 от настоящия регламент.
Член 13
Временна възможност за определяне на цени на електроенергията под себестойността
Чрез дерогация от правилата на Съюза относно публичната намеса при определянето на цените, когато прилагат публична намеса при определянето на цените за доставка на електроенергия съгласно член 5, параграф 6 от Директива (ЕС) 2019/944 или член 12 от настоящия регламент, държавите членки могат по изключение и временно да определят цена за доставка на електроенергия, която е под себестойността, при условие че са изпълнени всички изброени по-долу условия:
a) мярката се отнася за ограничена консумация и запазва стимул за намаляване на търсенето;
б) няма дискриминация между доставчиците;
в) доставчиците получават компенсация за доставяне под себестойността; и
г) всички доставчици имат право да представят оферти за доставка на електроенергия на цена, която е под себестойността, на една и съща основа.
Член 14
Подкрепа за крайните клиенти на енергия чрез временна солидарна вноска
1.За свръхпечалбите, генерирани от дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, се дължи задължителна временна солидарна вноска, освен когато държавите членки са приели еквивалентни национални мерки.
2.Държавите членки гарантират, че приетите еквивалентни национални мерки имат сходни цели и са подчинени на сходни правила като временната солидарна вноска съгласно настоящия регламент и генерират сравними или по-високи постъпления в сравнение с очакваните постъпления от солидарната вноска.
3.Държавите членки приемат и публикуват мерките за прилагане на задължителната временна солидарна вноска, посочена в параграф 1, до 31 декември 2022 г.
Член 15
Основа за изчисляване на временната солидарна вноска
Временната солидарна вноска за дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, включително тези, които са част от консолидирана група само за данъчни цели, се изчислява върху облагаемите печалби, определени съгласно националните данъчни правила, през данъчната 2022 година и/или данъчната 2023 година и за цялата им продължителност, които надхвърлят с повече от 20 % средната стойност на облагаемите печалби, определени съгласно националните данъчни правила, през четирите данъчни години, започващи на или след 1 януари 2018 г. Ако средната стойност на облагаемите печалби през тези четири данъчни години е отрицателна, средната облагаема печалба е нула за целите на изчисляването на временната солидарна вноска.
Член 16
Ставка за изчисляване на временната солидарна вноска
1.Ставката, приложима за изчисляване на временната солидарна вноска, е най-малко 33 % от основата, посочена в член 15.
2.Временната солидарна вноска се прилага в допълнение към редовните данъци и налози, приложими съгласно националното законодателство на дадена държава членка.
Член 17
Използване на постъпленията от временната солидарна вноска
1.Държавите членки използват постъпленията от временната солидарна вноска с достатъчно навременно въздействие за която и да било от следните цели:
a) мерки за финансова подкрепа на крайните клиенти на енергия, и по-специално на уязвимите домакинства, за целево смекчаване на последиците от високите цени на енергията;
б) мерки за финансова подкрепа за подпомагане на намаляването на потреблението на енергия, например чрез търгове или тръжни схеми за намаляване на търсенето, намаляване на разходите за закупуване на енергия на крайните клиенти на енергия за определени обеми на потребление, насърчаване на инвестициите от страна на крайните клиенти на енергия във възобновяеми енергийни източници, в структурна енергийна ефективност или в други технологии за декарбонизация;
в) мерки за финансова подкрепа за подпомагане на дружествата в енергоемките отрасли, при условие че са обвързани с изискване за инвестиции в енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност или други технологии за декарбонизация;
г) мерки за финансова подкрепа за развитие на енергийната автономност, по-специално инвестиции в съответствие с целите на REPowerEU, заложени в Плана REPowerEU и в REPowerEU: Съвместни европейски действия, например проекти с трансгранично измерение;
д) в дух на солидарност помежду си, държавите членки могат да заделят част от приходите от временната солидарна вноска за общото финансиране на мерки за намаляване на вредните последици от енергийната криза, включително подкрепа за защита на заетостта и преквалификация и повишаване на квалификацията на работната сила или за насърчаване на инвестициите в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, включително в трансгранични проекти, и в механизма за финансиране на енергия от възобновяеми източници в Съюза, предвиден в член 33 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (11).
2.Посочените в параграф 1 мерки са ясно определени, прозрачни, пропорционални, недискриминационни и проверими.
Член 19
Наблюдение и прилагане
1.Компетентният орган на всяка държава членка наблюдава изпълнението на мерките, посочени в членове 3—7, 10, 12 и 13, на нейна територия.
2.Във възможно най-кратък срок след влизането в сила на настоящия регламент и до 1 декември 2022 г. държавите членки докладват на Комисията планираните мерки за постигане на намаляването на търсенето, изисквано съгласно член 5, и споразуменията между държавите членки, сключени съгласно член 11.
3.До 31 януари 2023 г. и отново до 30 април 2023 г. държавите членки докладват на Комисията относно:
a) намаляването на търсенето, постигнато съгласно членове 3 и 4, и мерките, въведени за постигане на намаляването съгласно член 5;
б) свръхприходите, генерирани съгласно член 6;
в) мерките относно разпределянето на свръхприходите, прилагани за смекчаване на въздействието на високите цени на електроенергията върху крайните клиенти на електроенергия съгласно член 10;
г) всяка публична намеса при определянето на цените за доставка на електроенергия, посочена в членове 12 и 13.
4.Държавите членки докладват на Комисията относно:
a) въвеждането на временната солидарна вноска съгласно член 14, включително относно това за коя или кои данъчни години тя ще се прилага, като тази информация се предоставя до 31 декември 2022 г.;
б) всички последващи изменения на националната правна уредба — в срок от един месец от датата на публикуването им в съответния национален държавен вестник;
в) използването на постъпленията съгласно член 17 — в срок от един месец от датата, на която постъпленията са били събрани от държавите членки в съответствие с националното право;
г) приетите еквивалентни национални мерки, посочени в член 14 — до 31 декември 2022 г. Държавите членки също така предоставят оценка на размера на постъпленията, генерирани от тези приети еквивалентни национални мерки, и докладват за използването на тези постъпления в срок от един месец от датата, на която постъпленията са събрани от тях в съответствие с националното право.
Член 20
Преглед
1.До 30 април 2023 г. Комисията прави преглед на глава II с оглед на общото състояние на доставките и цените на електроенергията в Съюза и представя на Съвета доклад относно основните констатации от този преглед. Въз основа на този доклад Комисията може по-специално да предложи, в случай че това е оправдано от икономическите обстоятелства или функционирането на пазара на електроенергия в Съюза и в отделните държави членки, да се удължи срокът на прилагане на настоящия регламент, да се изменят равнището на тавана на пазарните приходи по член 6, параграф 1 и източниците на производство на електроенергия, посочени в член 7, параграф 1, за които той се прилага, или глава II да се измени по друг начин.
2.До 15 октомври 2023 г. и отново до 15 октомври 2024 г. Комисията извършва преглед на глава III с оглед на общото състояние на отрасъла на изкопаемите горива и генерираните свръхпечалби и представя на Съвета доклад относно основните констатации от този преглед.
Член 21
Дерогации
1.Членове 4—7 не се прилагат за най-отдалечените региони по смисъла на член 349 от ДФЕС, които не могат да бъдат свързани с пазара на електроенергия на Съюза.
2.Държавите членки могат да решат да не прилагат членове 4—7 по отношение на електроенергията, произведена в малки изолирани системи или малки свързани системи.
3.Членове 4—7 не са задължителни за Кипър и Малта. Ако Кипър реши да прилага членове 4—7, член 6, параграф 1 не се прилага за електроенергията, произведена от нефтопродукти.
Член 22
Влизане в сила и прилагане
1.Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2.Без да се засяга задължението за гарантиране на разпределението на свръхприходите в съответствие с член 10 и за използване на постъпленията от временната солидарна вноска в съответствие с член 17, и без да се засяга задължението за докладване, предвидено в член 20, параграф 2, настоящият регламент се прилага до 31 декември 2023 г., при следните условия:
а) член 4 се прилага от 1 декември 2022 г. до 31 март 2023 г.;
б) членове 5 и 10 се прилагат от 1 декември 2022 г.;
в) членове 6, 7, и 8 се прилагат от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г.;
г) член 20, параграф 2 се прилага до 15 октомври 2024 г.