(1) Независимите медийни услуги имат уникална роля на вътрешния пазар. Те са бързо променящ се и икономически важен сектор и в същото време осигуряват достъп до множество гледни точки и надеждни източници на информация както на гражданите, така и на предприятията, като по този начин изпълняват функцията на обществен „страж“, която е функция от общ интерес, и са незаменим фактор в процеса на формиране на общественото мнение. Медийните услуги във все по-голяма степен са достъпни онлайн и отвъд държавните граници, но същевременно за тях не се прилагат едни и същи правила и те не се ползват с еднакво равнище на защита в различните държави членки. Въпреки че някои въпроси, свързани с аудио-визуалния медиен сектор, бяха хармонизирани на равнището на Съюза чрез Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4), приложното поле на посочената директива и въпросите, обхванати от нея, са ограничени. Освен това секторите на радиото и пресата не са обхванати от посочената директива въпреки нарастващото им трансгранично значение на вътрешния пазар.
(2) Като се има предвид уникалната роля на медийните услуги, защитата на свободата на медиите и медийния плурализъм, като два от главните стълбове на демокрацията и върховенството на закона, представляват основна характеристика на един добре функциониращ вътрешен пазар на медийни услуги. Този пазар, включващ аудио-визуалните услуги, радиото и пресата, се промени значително от началото на 21-и век, като става все по-цифровизиран и международен. Той предлага много икономически възможности, но е изправен и пред редица трудности. Съюзът следва да подпомогне медийния сектор, за да може той да се възползва от възможностите в рамките на вътрешния пазар, като същевременно защитава ценностите, които са общи за Съюза и неговите държави членки, например защитата на основните права.
(3) В цифровото медийно пространство гражданите и предприятията имат достъп и потребяват медийно съдържание и медийни услуги, които са непосредствено достъпни на техните лични устройства, все по-често в трансграничен контекст. Такъв е случаят с аудио-визуалните медии, радиото и пресата, които са лесно достъпни чрез интернет, например чрез подкасти или онлайн новинарски портали. Както вече бе установено в решение на Съда на Европейския съюз (5) (наричан по-долу „Съдът“), наличието на съдържание на редица езици и лесният достъп чрез интелигентни устройства, като смартфони или таблети, увеличават трансграничното значение на медийните услуги. Това значение се подкрепя от нарастващото използване и възприемане на инструменти за автоматичен превод или субтитриране, посредством което се намаляват езиковите пречки в рамките на вътрешния пазар, както и от сближаването на различните видове медии, съчетаващи аудио-визуално съдържание и съдържание, различно от аудио-визуалното.
(4) Вътрешният пазар на медийни услуги обаче не е достатъчно интегриран и страда от редица пазарни дефекти, които се засилват от цифровизацията. На първо място, глобалните онлайн платформи изпълняват функциите на портали за медийно съдържание, като бизнес моделите им показват тенденция към премахване на посредничеството в достъпа до медийни услуги и увеличаване на поляризиращото съдържание и дезинформацията. Тези платформи са също така основни доставчици на онлайн реклама, което отклонява финансови ресурси от медийния сектор, като това засяга неговата финансова устойчивост, а съответно и разнообразието на предлаганото съдържание. Тъй като медийните услуги изискват интензивно използване на знания и капитал, при тях е необходим определен мащаб, за да останат конкурентоспособни, да задоволяват нуждите на аудиторията и да имат успех на вътрешния пазар. За тази цел особено важна е възможността за трансгранично предлагане на услуги и за получаване на инвестиции, включително от или във други държави членки. На второ място, свободното движение в рамките на вътрешния пазар се възпрепятства от редица национални ограничения. По-специално различните национални правила и подходи във връзка с медийния плурализъм и редакционната независимост, недостатъчното сътрудничество между националните регулаторни органи или служби, както и непрозрачното и несправедливо разпределение на публичните и частните икономически ресурси затрудняват дейността и нейното разширяване за участниците на медийния пазар в трансгранична среда и водят до условия на неравнопоставеност в рамките на Съюза. На трето място, трудност за доброто функциониране на вътрешния пазар на медийни услуги представляват доставчиците, включително тези, контролирани от определени трети държави, които систематично разпространяват дезинформация или осъществяват манипулиране на информацията и намеса, и използват свободите на вътрешния пазар за злоупотреби, като по този начин възпрепятстват правилното развитие на пазарната динамика.
(5) Фрагментацията на правилата и подходите, с която се характеризира медийният пазар в Съюза, засяга по отрицателен начин в различна степен условията за упражняване на стопанска дейност на вътрешния пазар от страна на доставчиците на медийни услуги в различни сектори, включително в аудио-визуалния сектор и секторите на радиото и пресата, и засяга способността им ефективно да извършват трансгранична дейност или да започват да извършват дейност в други държави членки. Националните мерки и процедури биха могли да благоприятстват медийния плурализъм в дадена държава членка, но различията и липсата на координация между националните мерки и процедури на държавите членки могат да доведат до правна несигурност и допълнителни разходи за медийните предприятия, които желаят да навлязат на нови пазари, и следователно могат да им попречат да се възползват от мащаба на вътрешния пазар на медийни услуги. Освен това дискриминационните или протекционистките национални мерки, засягащи дейността на медийните предприятия, премахват стимулите за трансгранични инвестиции в медийния сектор и в някои случаи могат да принудят медийните предприятия, които вече извършват дейност на даден пазар, да го напуснат. Тези пречки засягат предприятия, осъществяващи дейност както в сектора на излъчването, включително в аудио-визуалния сектор и в сектора на радиото, така и в сектора на пресата. Въпреки че фрагментацията на гаранциите за редакционна независимост засяга всички медийни подсектори, тя засяга особено силно сектора на пресата, тъй като националните регулаторни подходи или подходи за саморегулиране се различават в по-голяма степен по отношение на пресата.
(6) Вътрешният пазар на медийни услуги може да бъде засегнат и от липсата на достатъчно инструменти за регулаторно сътрудничество между националните регулаторни органи или служби. Това сътрудничество е от ключово значение, за да се гарантира, че участниците на медийния пазар, често извършващи дейност в различни медийни сектори, които систематично участват в разпространение на дезинформация или манипулиране на информация и намеса, не се възползват от мащаба на вътрешния пазар на медийни услуги. Освен това, макар несправедливото разпределение на икономически ресурси, по-специално под формата на държавна реклама, да се използва за скрито субсидиране на медии във всички медийни сектори, то обикновено оказва особено отрицателно въздействие върху пресата, която е отслабена от намаляващите приходи от реклама. Трудностите, произтичащи от цифровата трансформация, намаляват способността на предприятията във всички медийни сектори, и по-специално на по-малките предприятия в секторите на радиото и пресата, да се конкурират в условията на равнопоставеност с онлайн платформите, които имат ключово значение за разпространението на съдържание онлайн.
(7) В отговор на трудностите пред медийния плурализъм и свободата на медиите в онлайн среда някои държави членки предприеха регулаторни мерки, а други вероятно ще го направят. Съществува риск от задълбочаване на различията в националните подходи и ограниченията на свободното движение на вътрешния пазар. Поради това е необходимо да се хармонизират някои аспекти на националните правила, свързани с медийния плурализъм и редакционната независимост, като по този начин се гарантират високи стандарти в тази област.
(8) Получателите на медийни услуги в Съюза, а именно физически лица, които са граждани на държавите членки или се ползват от права, предоставени им от правото на Съюза, и юридически лица, установени в Съюза, следва да могат да се ползват от плуралистичното медийно съдържание, генерирано в съответствие с редакционната свобода на вътрешния пазар. Това е от ключово значение за насърчаването на обществения дискурс и гражданското участие, тъй като широкият набор от надеждни източници на информация и качествената журналистика дават възможност на гражданите да правят информиран избор, включително относно състоянието на техните демокрации. Това е от съществено значение и за културното и езиковото многообразие в Съюза предвид ролята на медийните услуги като носители на културно изразяване. Държавите членки следва да зачитат правото на плурализъм на медийното съдържание и да допринасят за създаването на благоприятна медийна среда, като гарантират, че са налице съответните рамкови условия. Този подход отразява правото на получаване и разпространяване на информация и изискването за зачитане на свободата на медиите и медийния плурализъм съгласно член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“) във връзка с член 22 от нея, който изисква Съюзът да зачита културното, религиозното и езиковото многообразие. Освен това при насърчаването на трансграничния поток на медийните услуги следва да се гарантира минимално равнище на защита на получателите на медийни услуги в рамките на вътрешния пазар. В окончателния доклад на Конференцията за бъдещето на Европа гражданите призоваха Съюза да продължи да насърчава независимостта и плурализма на медиите, по-специално чрез въвеждане на законодателство за справяне със заплахите за независимостта на медиите чрез минимални стандарти за целия Съюз. Поради това е необходимо да се хармонизират някои аспекти на националните правила, свързани с медийните услуги, като се вземе предвид и член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който потвърждава значението на зачитането на националното и регионалното многообразие на държавите членки. Държавите членки обаче следва да имат възможност да приемат по-подробни или по-строги правила в конкретни области, при условие че тези правила гарантират по-високо равнище на защита на медийния плурализъм или редакционната независимост, в съответствие с настоящия регламент и с правото на Съюза, и че държавите членки не ограничават свободното движение на медийни услуги от други държави членки, които спазват правилата, установени в тези области. Държавите членки следва също така да си запазят възможността да поддържат или да приемат мерки за закрила на медийния плурализъм или редакционната независимост на национално равнище по отношение на аспекти, които не са обхванати от настоящия регламент, доколкото тези мерки са в съответствие с правото на Съюза, включително Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (6). Целесъобразно е също така да се припомни, че настоящият регламент е съобразен с отговорностите на държавите членки, посочени в член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално правомощията им да защитават основните функции на държавата.
(9) За целите на настоящия регламент определението за медийна услуга следва да бъде ограничено до услугите съгласно определението в ДФЕС и поради това следва да обхваща всички форми на стопанска дейност. Определението за медийна услуга следва да обхваща по-специално телевизионни или радиопредавания, аудио-визуални медийни услуги по заявка, аудио подкасти или публикации в пресата. Това следва да изключва генерирано от потребителите съдържание, качено на онлайн платформа, освен когато то е резултат от професионална дейност, която обикновено се предоставя срещу възнаграждение от финансово или от друго естество. То следва също така да изключва изцяло личната кореспонденция, например електронни съобщения, както и всички услуги, чиято основна цел не е предоставянето на предавания или публикации в пресата, което означава, че съдържанието има само второстепенен характер по отношение на услугата, а не е нейна основна цел, като например реклами или информация, свързана с продукт или услуга, предоставян(а) от уебсайтове, които не предлагат медийни услуги. Корпоративната комуникация и разпространението на информационни или рекламни материали за публични или частни субекти следва да бъдат изключени от обхвата на това определение. Освен това, тъй като дейността на доставчиците на медийни услуги на вътрешния пазар може да приема различни форми, определението за доставчик на медийни услуги следва да обхваща широк спектър от професионални медийни участници, попадащи в обхвата на определението за медийна услуга, включително журналистите на свободна практика.
(10) За обществени доставчици на медийни услуги следва да се считат тези, които едновременно имат възложена мисия за предоставяне на обществена услуга и получават публично финансиране за изпълнението на тази мисия. От тях следва да бъдат изключени частните медийни предприятия, които са се съгласили да изпълняват, като ограничена част от своите дейности, определени конкретни задачи от общ интерес срещу заплащане.
(11) На цифровия медиен пазар доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчиците на много големи онлайн платформи могат да попаднат в обхвата на определението за доставчик на медийни услуги. Като цяло тези доставчици имат ключово значение за организацията на съдържанието, включително чрез автоматизирани средства или алгоритми, но не носят редакционна отговорност за съдържанието, до което предоставят достъп. Във все по-интегрираната медийна среда обаче някои доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчици на много големи онлайн платформи започнаха да упражняват редакционен контрол върху дадена част или части от своите услуги. Поради това, когато такива доставчици упражняват редакционен контрол над част или части от своите услуги, те биха могли да бъдат квалифицирани както като доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или като доставчици на много големи онлайн платформи, така и като доставчици на медийни услуги.
(12) Определението за измерване на аудиторията следва да обхваща системите за измерване, разработени съгласно одобрените от сектора стандарти в рамките на организации за саморегулиране, като съвместните браншови комитети, и системите за измерване, разработени извън тези подходи за саморегулиране. Последните обикновено се използват от определени онлайн участници, включително онлайн платформи, които сами правят измервания или предоставят на пазара своите собствени системи за измерване на аудиторията, без да спазват общоприетите стандарти или най-добри практики в сектора. Като се има предвид значителното въздействие, което тези системи за измерване на аудиторията оказват върху рекламните и медийните пазари, те следва да бъдат обхванати от настоящия регламент. По-специално капацитетът за предоставяне на достъп до медийно съдържание и способността за насочване на рекламите към техните ползватели позволяват на онлайн платформите да се конкурират с доставчиците на медийни услуги, чието съдържание разпространяват. Поради това определението за „измерване на аудиторията следва да се разбира като включващо и системи за измерване, позволяващи събирането, тълкуването или друго обработване на информация относно използването на медийно съдържание и съдържание, генерирано от потребителите на онлайн платформи, които се използват предимно за достъп до такова съдържание. Това ще гарантира, че и доставчиците на системи за измерване на аудиторията, които са посредници, участващи в разпространението на съдържание, осигуряват прозрачност по отношение на своите дейности за измерване на аудиторията, като се насърчава способността на доставчиците на медийни услуги и рекламодателите да правят информиран избор.
(13) Държавната реклама по смисъла на настоящия регламент следва да се разбира в широк смисъл като обхващаща дейности за популяризиране или самопопуляризиране, публични съобщения или информационни кампании, предприемани от, в полза на или от името на широк кръг публични органи или субекти, включително национални или поднационални правителства, регулаторни органи или служби, както и субекти, контролирани от национални или поднационални правителства. Този контрол може да се основава на права, на договори или на друго основание, предоставящо възможността за упражняване на решаващо влияние върху даден субект. По-специално собствеността върху капитала или правото на ползване на всички или част от активите на даден субект, или правата, или договорите, които предоставят решаващо влияние върху състава, гласуването или решенията на органите на даден субект, са фактори от значение, както е предвидено в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (7). Определението за държавна реклама обаче не следва да включва официални съобщения, които са обосновани от първостепенни съображения от обществен интерес, като например извънредни съобщения от публичните органи или субекти, които са необходими, например в случаи на природни бедствия или кризи в областта на здравето, аварии или други внезапни инциденти, които могат да причинят вреда на хората. Когато извънредната ситуация е приключила, съобщенията, отнасящи се до тази извънредна ситуация, които са поместени, популяризирани, публикувани или разпространени срещу заплащане или срещу всякакво друго възнаграждение, следва да се считат за държавна реклама.
(14) За да се гарантира, че обществото се ползва в максимална степен предимствата на вътрешния пазар на медийни услуги, от съществено значение е не само да се гарантират основните свободи съгласно Договора, но и правната сигурност, която е необходима, за да се ползват предимствата на интегриран и развит пазар. В рамките на добре функциониращ вътрешен пазар получателите на медийни услуги следва да имат възможността за достъп до качествени медийни услуги, които са създадени от журналисти по независим начин и в съответствие с етичните и журналистическите стандарти и които съответно са източник на надеждна информация. Това е от особено значение за новинарското съдържание и съдържанието, свързано с актуални събития, които включват широка категория съдържание от политически, обществен или културен интерес на местно, национално или международно равнище. Новинарското съдържание и съдържанието, свързано с актуални събития, могат да имат важно значение за формирането на общественото мнение и оказват пряко въздействие върху демократичното участие и благосъстоянието на обществото. В този контекст новинарското съдържание и съдържанието, свързано с актуални събития, следва да се разбират като обхващащи всякакъв вид новинарско съдържание и всякакъв вид съдържание, свързано с актуални събития, независимо от своята форма. Новинарското съдържание и съдържанието, свързано с актуални събития, могат да достигат аудиториите в различни формати, като например документални филми, списания или токшоута, и могат да бъдат разпространявани по различни начини, включително чрез качването им на онлайн платформи. Качествените медийни услуги също така противодействат на разпространението на дезинформация и на чуждестранното манипулиране на информация и намеса. Достъпът до такива услуги следва да бъде гарантиран и чрез предотвратяване на опитите за заглушаване на журналисти — от заплахи и тормоз до цензура и отхвърляне на изразяващи несъгласие мнения — които могат да ограничат свободното движение на информация в обществената сфера чрез намаляване на качеството и плурализма на информацията. Правото на медиен плурализъм на съдържанието не води до съответно задължение за който и да е доставчик на медийни услуги да се придържа към стандарти, които не са изрично определени с правна норма.
(15) Настоящият регламент не засяга свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, гарантирани на физическите лица съгласно Хартата. Европейският съд по правата на човека отбелязва, че в такъв чувствителен сектор като аудио-визуалния медиен сектор в допълнение към негативното задължение за ненамеса публичните органи имат и позитивно задължение да въведат подходяща законодателна и административна рамка, за да се гарантира ефективен медиен плурализъм (8).
(16) Свободното движение на надеждна информация е от съществено значение за добре функциониращ вътрешен пазар на медийни услуги. Поради това за предоставянето на медийни услуги не следва да се прилагат ограничения, които противоречат на настоящия регламент или на други разпоредби на правото на Съюза, като например Директива 2010/13/ЕС, в които се предвиждат мерки, необходими за защита на потребителите от незаконно и вредно съдържание. Мерки, прилагани от националните публични органи в съответствие с правото на Съюза също могат да бъдат източник на ограничения.
(17) Защитата на редакционната независимост е предварително условие за дейността на доставчиците на медийни услуги и тяхната професионална почтеност в безопасна медийна среда. Редакционната независимост е особено важна за доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, като се има предвид общественото значение на тези два вида съдържание като обществено благо. Доставчиците на медийни услуги следва да могат свободно да упражняват стопанските си дейности на вътрешния пазар и да се конкурират при равни условия в среда, която все по-често е онлайн среда и в която информацията се обменя отвъд държавните граници.
(18) Държавите членки са възприели различни подходи към защитата на редакционната свобода и редакционната независимост, които все повече биват атакувани в целия Съюз. По-специално в няколко държави членки се наблюдава засилващо се намеса в редакционните решения на доставчиците на медийни услуги. Подобна намеса може да бъде пряка или непряка, да е от страна на държавата или на други участници, включително публични органи, служители на изборни длъжности, правителствени служители и политици, например с цел получаване на политически дивидент. Акционерите и други частни лица, притежаващи участие в капитала в доставчици на медийни услуги, могат с цел постигане на икономическо или друго предимство да действат по начини, които надхвърлят необходимия баланс между собствената им свобода на стопанска дейност и свободата на изразяване на мнение, от една страна, и редакционната свобода на изразяване на мнение и правата на ползвателите на достъп до информация, от друга. Като се има предвид обществената роля на медиите, такава неправомерна намеса може да окаже отрицателно въздействие върху процеса на формиране на общественото мнение. Освен това последните тенденции в медийното разпространение и потребление, включително по-специално в онлайн средата, подтикнаха държавите членки да обмислят закони, насочени към регулиране на предоставянето на медийно съдържание. Подходите, възприети от доставчиците на медийни услуги, за да се гарантира редакционната независимост, също се различават. Намесата и фрагментацията на регулирането и подходите се отразяват отрицателно върху условията за упражняване на икономическа дейност от страна на доставчиците на медийни услуги и в крайна сметка върху качеството на медийните услуги, получавани от гражданите и предприятията на вътрешния пазар. Поради това е необходимо да се въведат ефективни гаранции, позволяващи упражняването на редакционна свобода в целия Съюз, така че доставчиците на медийни услуги да могат самостоятелно да създават и разпространяват своето съдържание в трансгранична среда, а получателите на медийни услуги да могат да получават това съдържание.
(19) Журналистите и редакторите са основните участници в създаването и предоставянето на надеждно медийно съдържание, по-специално чрез отразяването на новини или актуални събития. За журналистите източниците на информация представляват „суров материал“: те са основата за създаването на медийно съдържание, по-специално новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития. Поради това е от решаващо значение да се защити способността на журналистите да събират, проверяват и анализират информация, по-специално информация, предоставена или съобщена на поверителна основа, както офлайн, така и онлайн, която се отнася до журналистически източници или може да разкрие такива източници. Доставчиците на медийни услуги и техният редакционен състав, по-специално журналистите, включително работещите в нестандартни форми на заетост, като журналистите на свободна практика, следва да могат да разчитат на силна защита на журналистическите източници и поверителни съобщения, включително защита срещу неправомерна намеса и инсталиране на технологии за наблюдение. Без такава защита свободното движение на източници на информация към доставчиците на медийни услуги може да бъде възпряно и по този начин свободното упражняване на стопанска дейност от страна на доставчиците на медийни услуги може да бъде възпрепятствано в ущърб на предоставянето на информация за обществеността, включително по въпроси от обществен интерес. В резултат на това може да бъде застрашена свободата на журналистите да упражняват своята стопанска дейност и да изпълняват жизненоважната си роля на обществен „страж“, което ще се отрази отрицателно на достъпа до качествени медийни услуги.
(20) С цел да се избегне заобикалянето на защитата на журналистическите източници и поверителни съобщения и да се гарантира достатъчна степен на зачитане на личния и семейния живот, жилището и тайната на съобщенията в съответствие с Хартата, гаранциите следва да се прилагат и за лица, които поради редовните си лични или професионални отношения с доставчици на медийни услуги или членове на редакционния им състав могат да разполагат с информация, която би могла да разкрие журналистически източници или поверителни съобщения. Тази група следва да включва лица, живеещи в близки отношения в общо домакинство и на стабилна и трайна основа, както и лица, участващи или участвали в подготовката, създаването или разпространението на програми или публикации в пресата, които стават обект на атаки само поради тесните си връзки с доставчици на медийни услуги, журналисти или други членове на редакционния състав. От защитата на журналистическите източници и поверителни съобщения следва да се ползват и служителите на доставчиците на медийни услуги, като например техническият персонал, включително експертите в областта на киберсигурността, които биха могли да бъдат обект на атаки предвид важната им подпомагаща роля в ежедневната работа на журналистите, която изисква решения за гарантиране на поверителността на работата на журналистите, и предвид свързаната с нея вероятност те да имат достъп до информация относно журналистически източници или поверителни съобщения.
(21) Защитата на журналистическите източници и поверителни съобщения е в съответствие и допринася за защитата на основното право, залегнало в член 11 от Хартата. Тя е от решаващо значение и за гарантирането на ролята на обществен „страж“ на доставчиците на медийни услуги, и по-специално на разследващите журналисти, в демократичните общества, както и за утвърждаването на принципите на правовата държава. С оглед на това осигуряването на достатъчна степен на защита на журналистическите източници и поверителни съобщения изисква мерките за получаване на такава информация да бъдат разрешавани от орган, който може независимо и безпристрастно да прецени дали разрешаването е обосновано от първостепенно съображение от обществен интерес, като например съд, съдия, прокурор, изпълняващ съдебни функции, или друг подобен орган с компетентност да разрешава такива мерки в съответствие с националното право. То също така изисква редовен преглед на мерките за наблюдение от страна на такъв орган с цел установяване дали продължават да са изпълнени условията, обосноваващи използването на мярката. Това изискване е спазено и когато редовният преглед има за цел да се провери дали са изпълнени условията, обосноваващи удължаване на срока на разрешението за използване на мярката.
(22) Следва също така да се припомни, че в съответствие с установената практика на Европейския съд по правата на човека правото на ефективна съдебна защита по принцип предполага своевременно информиране, без да се застрашава ефективността на текущите разследвания, за мерките за наблюдение, предприети без знанието на засегнатото лице, с цел ефективно упражняване на това право. За да се укрепи допълнително това право, е важно доставчиците на медийни услуги, журналистите и лицата в редовни или професионални отношения с тях да могат да разчитат на подходяща помощ при упражняването на това право. Тази помощ може да бъде от правно, финансово или друго естество, като например предоставяне на информация относно наличните средства за съдебна защита. Тази помощ може да се предоставя ефективно, например от независим орган или независима служба, или — когато такъв орган или такава служба не съществува — от орган или механизъм за саморегулиране. Целта на настоящия регламент не е да се хармонизират понятията за „задържане“, „проверка“, „претърсване и изземване“ и „наблюдение“.
(23) Понастоящем защитата на журналистическите източници и поверителни съобщения е уредена различно в държавите членки. Някои държави членки предоставят абсолютна защита срещу принуждаване на журналисти да разкриват в наказателни и административни производства информация, която разкрива техния източник, включително съобщения, съхранявани при поет ангажимент за запазване на поверителност. Други държави членки предоставят квалифицирана защита, ограничена до съдебни производства при определени обвинения, а трети предоставят защита под формата на общ принцип. Това води до фрагментация на вътрешния пазар на медийни услуги и различни стандарти за защита на журналистическите източници и поверителни съобщения в целия Съюз. Ето защо с настоящия регламент се въвеждат общи минимални стандарти за защита на журналистическите източници и поверителни съобщения срещу принудителните мерки, използвани от държавите членки за получаване на такава информация. С цел да се гарантира ефективната защита на журналистическите източници и поверителни съобщения държавите членки не следва да използват такива мерки, включително инсталиране на софтуер за инвазивно наблюдение, по отношение на доставчиците на медийни услуги, техния редакционен състав или лица, които поради своите редовни или професионални отношения с доставчик на медийни услуги или с неговия редакционен състав биха могли да имат информация, която е свързана или може да разкрие журналистически източници или поверителни съобщения.
(24) Медийните специалисти, по-специално журналистите и други медийни специалисти, участващи в редакционни дейности, все повече работят по трансгранични проекти и предоставят своите услуги на трансгранична аудитория и — като резултат от това — на доставчици на медийни услуги. Като следствие от това доставчиците на медийни услуги е вероятно да се сблъскват с пречки, правна несигурност и неравностойни условия на конкуренция. Поради това защитата на журналистическите източници и поверителни съобщения се нуждае от хармонизиране и по-нататъшно укрепване на равнището на Съюза. Това не следва да засяга допълнителната или абсолютната защита на национално равнище.
(25) Софтуерът за инвазивно наблюдение, включително по-специално този, който обикновено се нарича „шпионски софтуер“, представлява особено инвазивна форма на наблюдение върху медийните специалисти и техните източници. Той може да се използва за тайно записване на обаждания или за използване по друг начин на микрофона на устройство на краен потребител, за заснемане на видео или фотографиране на физически лица, машини или заобикалящата ги среда, за копиране на съобщения, за достъп до криптирани данни за съдържание, за проследяване на сърфирането в интернет, за проследяване на географското местоположение или за събиране на други данни от датчици, или за проследяване на дейности в множество устройства на крайния потребител. Софтуерът има възпиращ ефект върху свободното упражняване на стопанска дейност в медийния сектор. Той застрашава по-специално отношенията на доверие на журналистите с техните източници, които са в основата на журналистическата професия. Като се има предвид цифровият и инвазивен характер на този софтуер и трансграничното използване на устройства, той оказва особено вредно въздействие върху упражняването на стопанската дейност на доставчиците на медийни услуги на вътрешния пазар. Поради това е необходимо да се гарантира, че доставчиците на медийни услуги, включително журналистите, които извършват дейност на вътрешния пазар на медийни услуги, могат да разчитат на силна хармонизирана защита във връзка с инсталирането на софтуер за инвазивно наблюдение в Съюза, включително когато органите на държавите членки действат чрез частни лица за неговото инсталиране.
(26) По-специално шпионски софтуер следва да се инсталира само ако това е обосновано от първостепенно съображение от обществен интерес, ако е предвидено в правото на Съюза или в националното право, ако е в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата съгласно тълкуването, дадено от Съда, и с други разпоредби на правото на Съюза, ако е било разрешено ex ante или, в изключителни и спешни случаи, впоследствие потвърдено от съдебен орган или от независим и безпристрастен орган за вземане на решения, ако се осъществява при разследвания на престъпления, изброени в член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета (9), наказуеми в съответната държава членка с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, за максимален срок не по-малко от три години, или при разследвания на други тежки престъпления, наказуеми в съответната държава членка с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, за максимален срок не по-малко пет години, съгласно националното право на тази държава членка, и ако никоя друга по-малко ограничителна мярка не би била подходяща и достатъчна за получаване на исканата информация. В съответствие с принципа на пропорционалност ограничения на правата и свободите на физическите лица могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес. Поради тази причина, по отношение конкретно на инсталирането на софтуер за инвазивно наблюдение е необходимо да се установи, че въпросното престъпление достига прага на тежест, предвиден в настоящия регламент, когато — въз основа на индивидуалната преценка на всички относими обстоятелства по случая — разследването и наказателното преследване на това престъпление обосновават особено инвазивната намеса в основните права и икономическите свободи, състояща се в инсталирането на инвазивен софтуер за наблюдение, че са налице достатъчно доказателства за извършването на такова престъпление, както и че инсталирането на софтуер за инвазивно наблюдение е от значение за установяване на фактите, свързани с разследването и наказателното преследване на това престъпление.
(27) Обществените доставчици на медийни услуги заемат особено място на вътрешния пазар на медийни услуги, като гарантират като част от своята мисия, определена на национално равнище в съответствие с Протокол № 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки, приложен към ДЕС и към ДФЕС, че гражданите и предприятията имат достъп до предлаганe на разнообразно съдържание, включително качествена информация и безпристрастно и балансирано медийно отразяване. Те имат важно значение за утвърждаването на основното право на свобода на изразяване на мнение и на информация, като дават възможност на хората да търсят и получават разнообразна информация и насърчават ценностите на демокрацията, културното многообразие и социалното сближаване. Те осигуряват форум за обществени дискусии и средство за насърчаване на по-широкото демократично участие на гражданите. Независимостта на обществените доставчици на медийни услуги е от ключово значение в периодите на избори, за да се гарантира достъпът на гражданите до обективна и качествена информация. Обществените доставчици на медийни услуги обаче могат да бъдат особено изложени на риск от намеса, като се има предвид тяхната институционална близост с държавата и публичното финансиране, което получават. Този риск се изостря от различните в рамките на Съюза гаранции във връзка с балансираното отразяване и независимото управление на обществените доставчици на медийни услуги. Както в съобщението на Комисията от 13 юли 2022 г., озаглавено „Доклад относно върховенството на закона за 2022 г.“, така и в мониторинга на медийния плурализъм за 2022 г. от Центъра за плурализъм и свобода на медиите се потвърждава фрагментацията на тези гаранции и се посочват рисковете, произтичащи от недостатъчното финансиране. Както посочва Европейската аудио-визуална обсерватория в своя доклад от 2022 г., озаглавен „Управление и независимост на обществените медии“, гаранциите за независимото функциониране на обществените доставчици на медийни услуги се различават в рамките на Съюза, като различията се отнасят до обхвата на гаранциите и степента на детайлност на националните подходи.
(28) Правните рамки за гарантиране на балансирано отразяване от обществените доставчици на медийни услуги се различават в рамките на Съюза. Освен това в рамките на Съюза съществуват различни правила по отношение на назначаването и освобождаването от длъжност на ръководството на обществените медии. В повечето национални правни системи например са предвидени няколко основания за освобождаване от длъжност, докато в други не се предвиждат специални правила. Когато съществуват правила, в някои случаи те са недостатъчни или практически неефективни. Съществуват и случаи на законодателни реформи в държави членки, които увеличават правителствения контрол върху обществените медии, включително по отношение на назначаването на ръководители или членове на управителните органи на обществените медии. Подходите за гарантиране на адекватността и предвидимостта на финансирането на обществените доставчици на медийни услуги също се различават в отделните държави членки. Когато не съществуват гаранции или те са недостатъчни, съществуват рискове от политическа намеса в редакционната линия или управлението на обществените медии. Липсата на гаранции или недостатъчните гаранции за независимостта на обществените доставчици на медийни услуги също могат да доведат до липса на стабилност на финансирането, като по този начин излагат обществените доставчици на медийни услуги на риск от политически контрол или от допълнителен политически контрол. Това може да доведе до случаи на частично или пристрастно медийно отразяване от обществени доставчици на медийни услуги, случаи на намеса от страна на правителството при назначения или освобождаване от длъжност на тяхното ръководство, произволни промени във финансирането или нестабилно финансиране за обществените доставчици на медийни услуги. Всичко това оказва отрицателно въздействие върху достъпа до независими и безпристрастни медийни услуги, като по този начин се засяга правото на свобода на изразяване на мнение, залегнало в член 11 от Хартата, и може да доведе до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар на медийни услуги, включително по отношение на услугите на доставчици на медийни услуги, установени в други държави членки.
(29) В националната медийна среда, характеризираща се със съвместното съществуване на обществени и частни доставчици на медийни услуги, обществените доставчици на медийни услуги допринасят за насърчаването на медийния плурализъм и стимулират конкуренцията в медийния сектор, като създават широк спектър от съдържание, което отговаря на различни интереси, гледни точки и демографски характеристики, и предлагат алтернативни гледни точки и програмни възможности, което осигурява богато и уникално предлагане. Обществените доставчици на медийни услуги се конкурират с частни медийни предприятия и онлайн платформи, включително установените в други държави членки, за аудитория и, когато е приложимо, за финансови средства от реклами. Това се отнася за търговските радио- и телевизионни оператори, както в аудио-визуалния сектор, така и в сектора на радиото, и за издателите, и е особено вярно в настоящата цифрова медийна среда, в която всички медии разширяват дейността си към онлайн сферата и все по-често предоставят своите услуги отвъд държавните граници. Когато този характеризиращ се с дуализма си конкурентен медиен пазар, присъщ за големи части на Съюза, функционира добре, той гарантира предлагане на разнообразни и качествени медийни услуги във всички сектори. Когато обаче публичното финансиране не служи за изпълнение на мисията в полза на всички зрители, а за обслужване на пристрастни възгледи поради политическа намеса в управлението и редакционната линия, то може да засегне условията на търговия и конкуренцията в Съюза до степен, която противоречи на общия интерес. Първоинстанционният съд потвърди, че държавното финансиране на обществена услуга за радиоразпръскване може да бъде обявено за съобразено с разпоредбите от ДФЕС относно държавните помощи само ако са спазени изискванията за качество, формулирани при възлагането на обществената услуга (10).
(30) Въпреки че рискът от това, което обичайно се нарича „овладяване на медии“, се отнася до целия пазар на медийни услуги, обществените доставчици на медийни услуги са особено изложени на такива рискове, като се има предвид близостта им с държавата. Различаващите се или недостатъчните гаранции за независимото функциониране на обществените доставчици на медийни услуги могат да възпрат или да демотивират доставчиците на медийни услуги от други държави членки да извършват дейност или да навлязат на даден медиен пазар. Докато независими медийни предприятия инвестират ресурсите си във висококачествено отразяване, отговарящо на журналистическите стандарти, някои „овладени“ обществени доставчици на медийни услуги, които не спазват тези стандарти, могат да са източник на небалансирано отразяване, като същевременно получават субсидии от държавата. Конкурентното предимство, което независимите медии могат да получат чрез независимо отразяване, може да бъде намалено, тъй като „овладените“ обществени доставчици на медийни услуги могат неправомерно да запазят пазарната си позиция. Политизираните медийни пазари могат да засегнат рекламните пазари като цяло, тъй като предприятията трябва да вземат предвид политиката в допълнение към разработването на ефективни рекламни кампании. Ако обществените доставчици на медийни услуги, които обикновено се считат за надеждни източници на информация, извършват, защото са овладени, пристрастно отразяване на политическата или икономическата ситуация или по отношение на конкретни икономически оператори, това може също така да намали способността на предприятията да се информират правилно за икономическата ситуация на даден пазар и по този начин способността им да вземат информирани бизнес решения. Следователно такова овладяване може да окаже неблагоприятно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар. На последно място, в резултат на пристрастното отразяване от страна на някои „овладени“ обществените доставчици на медийни услуги в някои държави членки, гражданите могат да се обърнат към алтернативни източници на информация, по-специално тези, които са налични на онлайн платформи, което може допълнително да отслаби равнопоставеността на вътрешния пазар.
(31) Поради това е необходимо държавите членки, въз основа на международните стандарти, разработени от Съвета на Европа в това отношение, да въведат ефективни правни гаранции за това обществените доставчици на медийни услуги в целия Съюз да функционират независимо, свободни от правителствени, политически, икономически или частни интереси, без да се засягат националните конституционни разпоредби, които са в съответствие с Хартата. Тези гаранции следва да включват принципи, съобразени с организацията на обществените медии в държавите членки, като тези, които съществуват в националната административноправна рамка или националната дружествена правна уредба, приложима и за частните предприятия, регистрирани на фондовата борса, за назначаването и освобождаването от длъжност на лицата или органите, които имат значение за определянето на редакционните политики или представляват най-висшия орган на обществения доставчик на медийни услуги, който взема решения в това отношение. Тези принципи следва да бъдат установени на национално равнище. Необходимо е също така да се гарантира, без да се засяга прилагането на правилата на Съюза за държавната помощ, че по отношение на обществените доставчици на медийни услуги се прилагат прозрачни и обективни процедури за финансиране, които гарантират адекватни и стабилни финансови ресурси за изпълнението на мисията им за обществена услуга, способстват за предвидимост при планирането им и им позволяват да се развиват в рамките на мисията си за обществена услуга. За предпочитане е решенията за такова финансиране и неговото отпускане да са за период от няколко години в съответствие с мисията за обществена услуга на обществените доставчици на медийни услуги, за да се избегне рискът от неправомерно влияние чрез ежегодно договаряне на бюджета. Настоящият регламент не засяга компетентността на държавите членки да осигуряват финансирането на обществените доставчици на медийни услуги съгласно Протокол № 29.
(32) От решаващо значение е получателите на медийни услуги да знаят със сигурност кой притежава и стои зад медиите, за да могат да установяват и разбират потенциалните конфликти на интереси. Това е предпоставка за формирането на добре информирани мнения и следователно за активно участие в демократичния процес. Тази прозрачност е също така ефективен инструмент за създаване на стимули срещу намеса в редакционната независимост, а оттам и за ограничаване на риска от такава намеса. Освен това тя допринася за отворена и справедлива пазарна среда и повишава отчетността на медиите спрямо получателите на медийни услуги, като в крайна сметка допринася за качеството на медийните услуги на вътрешния пазар. Поради това е необходимо да се въведат общи изисквания за предоставяне на информация за доставчиците на медийни услуги в целия Съюз. Тези изисквания следва да включват пропорционални и целенасочени изисквания, съгласно които доставчиците на медийни услуги да оповестяват съответна информация за техните собственици и приходите от реклама, получени от публични органи или субекти. Такава информация е необходима, за да е възможно получателите на медийни услуги да разбират и да могат да се осведомят относно потенциални конфликти на интереси, включително когато собственици на медии са видни политически личности, като предварително условие за способността им да оценяват надеждността на информацията, която получават. Това може да бъде постигнато само ако на разположение на получателите на медийни услуги се предоставя актуална информация за собствениците на медиите по лесен за ползване начин, по-специално в момента, в който гледат, слушат или четат медийно съдържание, така че да могат да поставят съдържанието в правилния контекст и да формират правилното впечатление от него. По този начин разкриването на конкретна информация за собствениците на медиите би довело до ползи, които очевидно надхвърлят евентуалното въздействие на задължението за разкриване на информация върху основните права, включително правото на личен и семеен живот и правото на защита на личните данни. В този контекст мерките, предприети от държавите членки съгласно член 30, параграф 9 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (11), не следва да бъдат засегнати. Изискваната информация следва да се оповестява от съответните доставчици на медийни услуги в електронен формат, например на техните уебсайтове, или чрез други средства, които са лесно и пряко достъпни.
(33) За да допринесат допълнително за постигането на високо равнище на прозрачност на собствеността върху медиите, държавите членки следва също така да възложат на националните регулаторни органи или служби, или на други компетентни органи и служби, разработването на бази данни за собствеността върху медиите. Тези бази данни следва да работят като едно гише, което позволява на получателите на медийни услуги лесно да проверяват съответната информация, свързана с даден доставчик на медийни услуги. С оглед на националните административни особености, както и с оглед на намаляването на административната тежест, държавите членки следва да разполагат с гъвкавост при вземането на решения относно това кой орган или коя служба ще отговаря за разработването на такива бази данни за собствеността върху медиите. Това може да бъде например национален регулаторен орган или служба, или друга административна служба, която на свой ред може да разчита на помощта на друга служба със съответния експертен опит за изпълнението на тази задача.
(34) Медийната почтеност изисква също така проактивен подход за насърчаване на редакционната независимост от страна на медийните предприятия, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, по-специално чрез вътрешни гаранции. Доставчиците на медийни услуги следва да приемат пропорционални мерки, за да гарантират свободата на редакторите да вземат редакционни решения в рамките на установената дългосрочна редакционна линия на доставчика на медийни услуги. Целта за предпазване на редакционните решения, по-специално тези, вземани от главните редактори и редакторите, относно конкретно съдържание от неправомерна намеса допринася за осигуряването на равнопоставеност на вътрешния пазар на медийни услуги и за качеството на тези услуги. Тези мерки следва да имат за цел да гарантират спазването на стандартите за независимост през целия редакционен процес в медиите, включително с оглед на защитата на почтеността на журналистическото съдържание. Тази цел е в съответствие и с основното право на получаване и разпространяване на информация, залегнало в член 11 от Хартата. С оглед на тези съображения доставчиците на медийни услуги следва също така да гарантират на получателите на своите медийни услуги прозрачност по отношение на действителните или потенциалните конфликти на интереси.
(35) Доставчиците на медийни услуги следва да приемат вътрешни гаранции за гарантиране на независимостта на редакционните решения, съобразени с техния размер, структура и нужди. В Препоръка (ЕС) 2022/1634 на Комисията (12) се съдържа каталог на доброволните вътрешни гаранции, които могат да бъдат приети от медийните предприятия в това отношение. Настоящият регламент не следва да се тълкува в смисъл, че лишава собствениците на частни доставчици на медийни услуги от правото им да определят стратегически или общи цели и да насърчават растежа и финансовата жизнеспособност на своите предприятия. В това отношение в настоящия регламент следва да се признае, че целта за насърчаване на редакционната независимост трябва да бъде съгласувана със законните права и интереси на собствениците на частни медии, като например правото да се определя редакционната линия на доставчика на медийни услуги и да се оформя съставът на неговите редакционни екипи.
(36) Независимите национални регулаторни органи или служби са от ключово значение за правилното прилагане на медийното право в целия Съюз. Въпреки че националните регулаторни органи или служби често нямат компетентност в областта на сектора на пресата, те могат най-добре да гарантират правилното прилагане на изискванията, свързани с регулаторното сътрудничество и добре функциониращия пазар на медийни услуги като цяло, както е предвидено в настоящия регламент. Националните регулаторни органи или служби следва да разполагат с ресурсите, от гледна точка на персонал, експертен опит и финансови средства, необходими за изпълнението на техните задачи, включително за да се осигурят условията за участието им в дейностите на Европейския съвет за медийни услуги (ЕСМУ). Те следва да разполагат с технически ресурси, например съответните цифрови инструменти. Когато е целесъобразно, държавите членки следва в необходимата степен да увеличат ресурсите, разпределени на националните регулаторни органи или служби, като вземат предвид допълнителните задачи, възложени на тези органи или служби съгласно настоящия регламент. Националните регулаторни органи или служби следва също така да разполагат с подходящи правомощия, по-специално да искат информация и данни от всяко физическо или юридическо лице, за което се прилага настоящият регламент или за което може основателно да се очаква, че поради своето занятие, стопанска или професионална дейност разполага с необходимата информация и данни във връзка с правата и интересите на такова лице.
(37) За да се гарантира последователното прилагане на настоящия регламент и на останалото медийно право на Съюза, е необходимо да се създаде ЕСМУ, представляващ независим консултативен орган на равнището на Съюза, който обединява националните регулаторни органи или служби и координира техните действия. При изпълнението на задачите си и упражняването на правомощията си ЕСМУ следва да бъде напълно независим, включително от политическо или икономическо влияние, и да не търси и да не приема указания от правителства, национални, наднационални или международни институции и публични или частни лица или органи. Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA), създадена с Директива 2010/13/ЕС, беше от съществено значение за насърчаване на последователното прилагане на посочената директива. Поради това ЕСМУ следва да се основава на ERGA, като я замени. Това изисква целенасочено изменение на Директива 2010/13/ЕС, за да се заличи член 30б от нея, с който се създава ERGA, и съответно да се заменят позоваванията на ERGA и нейните задачи. Изменението на Директива 2010/13/ЕС с настоящия регламент в този случай е обосновано, тъй като е ограничено до разпоредба, която не трябва да бъде транспонирана от държавите членки и чийто адресат са институциите на Съюза.
(38) ЕСМУ следва да обединява старши представители на националните регулаторни органи или служби. Националните регулаторни органи или служби следва да определят тези представители. Когато държавите членки имат няколко съответни регулаторни органа или служби, включително на регионално равнище, следва да се избере съвместен представител чрез подходящи процедури и правото на глас следва да остане ограничено до един представител от всяка държава членка. За целите на дейността си в рамките на ЕСМУ националните регулаторни органи или служби следва да могат да се консултират и координират със съответните компетентни органи или служби и, когато е целесъобразно, със съответните органи за саморегулиране в своите държави членки. Това не следва да засяга възможността другите национални регулаторни органи или служби да участват, в зависимост от случая, в заседанията на ЕСМУ. ЕСМУ следва също така да има възможност да кани, въз основа на преценка на всеки конкретен случай, външни експерти на заседанията си. ЕСМУ следва също така да разполага с възможността да определя, съгласувано с Комисията, постоянни наблюдатели, които да присъстват на неговите заседания, включително по-специално от национални регулаторни органи или служби от държави кандидатки и потенциални кандидатки, или ad hoc делегати от други компетентни национални органи.
(39) Поради чувствителността на медийния сектор и въз основа на практиката относно решенията на ERGA, установена в нейния процедурен правилник, ЕСМУ следва да приема решенията си с мнозинство от две трети от гласовете. В процедурния правилник на ЕСМУ следва да бъдат уредени по-специално ролята, задачите и процедурите за назначаване на председателя и заместник-председателя, както и правилата за предотвратяване и управление на конфликти на интереси на неговите членове. С цел подпомагане на председателя и заместник-председателя ЕСМУ следва да има възможност да създаде ръководна група. Съставът на ръководната група следва да отразява принципа на географския баланс. ЕСМУ следва да установи специални разпоредби относно ръководната група в своя процедурен правилник. Председателят и заместник-председателят на ERGA, консултирани от членовете на съвета на ERGA, следва да способстват за организиран, прозрачен и ефективен преход от ERGA към ЕСМУ до избирането на неговия председател и заместник-председател.
(40) Когато ЕСМУ се занимава с въпроси извън аудио-визуалния медиен сектор, той следва да разчита на ефективен механизъм за консултации със заинтересованите страни от съответните медийни сектори, осъществяващи дейност както на равнището на Съюза, така и на национално равнище. Тези заинтересовани страни могат да включват комитети за пресата, журналистически сдружения, синдикални и стопански сдружения. ЕСМУ следва да дава възможност на тези заинтересовани страни да изтъкват пред него промените и въпросите, свързани с техните сектори. Този механизъм за консултации следва да дава възможност на ЕСМУ да събира конкретни материали от съответните заинтересовани страни и да получава съответна информация в подкрепа на своята работа. При установяване на правилата относно този механизъм за консултации в своя процедурен правилник ЕСМУ следва да вземе предвид необходимостта от прозрачност, многообразие и справедливо географско представителство. ЕСМУ може също така да се консултира с академичните среди, за да събере допълнителна информация от значение.
(41) Без да се засягат правомощията, предоставени на Комисията с Договорите, от съществено значение е Комисията и ЕСМУ да си сътрудничат тясно, за да може ЕСМУ да консултира и подпомага Комисията по въпроси, свързани с медийните услуги в рамките на неговата компетентност. ЕСМУ следва активно да подпомага Комисията в изпълнението на задачите ѝ да гарантира последователното и ефективно прилагане на настоящия регламент и прилагането на Директива 2010/13/ЕС. За тази цел ЕСМУ следва по-специално да консултира и подпомага Комисията по регулаторни, технически или практически аспекти от значение за прилагането на правото на Съюза, да насърчава сътрудничеството и ефективния обмен на информация, опит и най-добри практики и да изготвя становища в случаите, предвидени в настоящия регламент, като взема предвид, когато е приложимо, положението със свободата на медиите и медийния плурализъм на съответните медийни пазари. Тези становища не следва да са правно обвързващи, но следва да служат като полезни насоки за съответните национални регулаторни органи или служби и биха могли да бъдат взети предвид от Комисията при изпълнението на нейните задачи по осигуряване на последователното и ефективно прилагане на настоящия регламент и прилагането на Директива 2010/13/ЕС. Следва да се счита, че националните регулаторни органи или служби са направили всичко възможно, за да вземат предвид становището на ЕСМУ, когато са положили максимални усилия за изпълнение на това становище или са обяснили надлежно всяко отклонение от него.
(42) За да изпълнява ефективно и независимо задачите си, ЕСМУ следва да бъде подпомаган от секретариат, предназначен за изпълнението на неговите дейности. Комисията следва да осигури този секретариат. Секретариатът следва да разполага с адекватни ресурси за изпълнението на своите задачи. Без да се засяга институционалната и бюджетната автономност на Комисията, е важно Комисията да взема предвид нуждите, съобщени от ЕСМУ, по-специално във връзка с квалификациите, експертния опит и профила на служителите на секретариата за ефективното изпълнение на неговите задачи. Секретариатът следва също така да може да разчита на експертния опит и ресурсите на националните регулаторни органи или служби. Това ще бъде от ключово значение за подпомагане на ЕСМУ при подготвянето на неговата работа. Поради това секретариатът следва да включва подходящ брой служители, командировани от тези национални регулаторни органи или служби, за да се ползва от техните умения и опит. В рамките на мисията си да допринася за независимото изпълнение на задачите на ЕСМУ, секретариатът следва да се ръководи само от указанията на ЕСМУ, когато го подпомага при изпълнението на неговите задачи съгласно настоящия регламент. Секретариатът следва да предоставя административна и организационна подкрепа на ЕСМУ по същество и да го подпомага, когато ЕСМУ изпълнява своите задачи, по-специално чрез провеждане на съответни проучвателни дейности или дейности по събиране на информация.
(43) Регулаторното сътрудничество между независимите медийни регулаторни органи или служби е от съществено значение за доброто функциониране на вътрешния пазар на медийни услуги. Директива 2010/13/ЕС обаче не предвижда рамка за структурирано сътрудничество за националните регулаторни органи или служби. След преразглеждането на рамката на Съюза за аудио-визуалните медийни услуги с Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета (13), която разшири обхвата ѝ, така че да включва и платформите за споделяне на видеоклипове, съществува все по-голяма необходимост от тясно сътрудничество между националните регулаторни органи или служби, по-специално за разрешаване на трансгранични случаи. Тази необходимост е оправдана и с оглед на новите трудности в медийната среда в Съюза, с които настоящият регламент цели да се справи, включително чрез възлагане на нови задачи на националните регулаторни органи или служби.
(44) С оглед на тези трудности и за да отговори на необходимостта от по-тясно сътрудничество в областта на аудио-визуалните медийни услуги, през 2020 г. ERGA постигна съгласие по меморандум за разбирателство, в който се определят необвързващи механизми за трансгранично сътрудничество с цел укрепване на прилагането на правилата на Съюза, свързани с аудио-визуалните медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове. Въз основа на тази доброволна рамка и с цел да се гарантира ефективното прилагане на достиженията на правото на Съюза в областта на медиите, да се избегне създаването на допълнителни пречки на вътрешния пазар на медийни услуги и да се предотврати възможното заобикаляне на приложимите правила от страна на недобросъвестни доставчици на медийни услуги, от съществено значение е да се осигури ясна, правно обвързваща уредба за ефективно и ефикасно сътрудничество между националните регулаторни органи или служби в рамките на установената правна рамка. Такава уредба е от решаващо значение за утвърждаването на принципа на държавата на произход, който е определящ за Директива 2010/13/ЕС, както и за гарантирането, че националните регулаторни органи или служби са в състояние да упражняват контрол върху съответните доставчици на медийни услуги. Целта следва да бъде да се гарантира последователното и ефективно прилагане на настоящия регламент и прилагането на Директива 2010/13/ЕС, например като се осигурява безпрепятствен обмен на информация между националните регулаторни органи или служби или като се предоставя възможност за бърз отговор по запитвания по въпроси, свързани с юрисдикцията. Когато националните регулаторни органи или служби обменят информация, следва да се спазва цялото приложимо право на Съюза и национално право относно обмена на информация, включително съответната нормативна уредба за защита на данните. Това сътрудничество, и по-специално ускореното сътрудничество, е от ключово значение за оказване на подкрепа във връзка с действия за защита на вътрешния пазар от такива недобросъвестни доставчици на медийни услуги при същевременно гарантиране на спазването на основните права, по-специално свободата на изразяване на мнение. По-специално ускореното сътрудничество е необходимо, за да се предотвратят случаи, при които медийните услуги, спрени в някои държави членки съгласно член 3, параграфи 3 и 5 от Директива 2010/13/ЕС, продължават да се предоставят чрез спътник или други средства в тези държави членки, като по този начин се допринесе в съответствие с правото на Съюза за полезното действие на съответните национални мерки. Становищата на ЕСМУ ще бъдат важни за ефективното функциониране на механизма за сътрудничество.
(45) Поради общоевропейския характер на платформите за споделяне на видеоклипове националните регулаторни органи или служби трябва да разполагат със специален инструмент за защита на ползвателите на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове от определено незаконно и вредно съдържание, включително търговски съобщения. По-специално, без да се засяга принципът на държавата на произход, е необходим механизъм, който да позволява на всеки съответен национален регулаторен орган или служба да иска от своя партньор да предприеме необходими и пропорционални действия, за да гарантира изпълнението на задълженията на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове съгласно член 28б, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2010/13/ЕС. Това е от ключово значение, за да се гарантира, че различните видове аудитория, и по-специално ненавършилите пълнолетие лица, са ефективно защитени в целия Съюз при достъпа до съдържанието на платформите за споделяне на видеоклипове и че те могат да разчитат на подходящо равнище на прозрачност по отношение на търговските съобщения онлайн. Медиацията и становищата от страна на ЕСМУ ще допринасят за осигуряването на взаимно приемливи и задоволителни резултати за съответните национални регулаторни органи или служби. В случай че използването на такъв механизъм не доведе до решение по взаимно съгласие, свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка може да бъде ограничена само ако са изпълнени условията, предвидени в член 3 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14), и като се следва процедурата, предвидена в него.
(46) Осигуряването на последователна регулаторна практика, последователното и ефективно прилагане на настоящия регламент и прилагането на Директива 2010/13/ЕС е от съществено значение. За тази цел и за да допринесе за осигуряване на съгласувано прилагане на медийното право на Съюза, Комисията следва да може да приема, когато това е необходимо, насоки по трансгранични въпроси, обхванати както от настоящия регламент, така и от Директива 2010/13/ЕС. Когато взема решение дали да приеме насоки и с оглед на съответните обсъждания с контактния комитет, създаден с Директива 2010/13/ЕС, по въпроси, свързани с посочената директива, Комисията следва да взема предвид по-специално регулаторните въпроси, засягащи значителен брой държави членки, или регулаторните въпроси с трансграничен елемент. С оглед на изобилието от информация и нарастващото използване на цифрови средства за достъп до медиите е важно да се гарантира видимост на съдържанието от общ интерес, за да се спомогне за постигането на равнопоставеност на вътрешния пазар и спазването на основното право на получаване на информация съгласно член 11 от Хартата. Като се има предвид възможното въздействие от мерките, предприети съгласно член 7а от Директива 2010/13/ЕС, върху функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги, насоките на Комисията биха били важни за постигането на правна сигурност в тази област. Би било полезно също така да се предоставят насоки относно мерките, предприети съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2010/13/ЕС, за да се гарантира за обществеността наличието на достъпна, точна и актуална информация по отношение на собствеността върху медиите, както и относно задължението на доставчиците на медийни услуги да предоставят на получателите на своите услуги лесен и пряк достъп до определена актуална информация. В процеса на изготвяне на своите насоки Комисията следва да бъде подпомагана от ЕСМУ. ЕСМУ следва по-специално да споделя с Комисията своя регулаторен, технически и практически експертен опит по отношение на областите и темите, обхванати от съответните насоки.
(47) Националните регулаторни органи или служби имат специфичен практически експертен опит, който им позволява ефективно да балансират между интересите на доставчиците на медийни услуги и получателите на медийни услуги, като същевременно гарантират зачитането на свободата на изразяване и защитават и насърчават медийния плурализъм. Това е от основно значение, по-специално когато става въпрос за защитата на вътрешния пазар от медийни услуги с произход извън Съюза, независимо от начина, по който се разпространяват или по който се осигурява достъп до тях, които медийни услуги са насочени към или достигат до аудитории в Съюза, при което, inter alia с оглед на контрола, който може да бъде упражняван върху тях от трети държави, те могат да засегнат обществената сигурност или да доведат до такъв риск. Рискът за обществената сигурност може да бъде свързан с публично подстрекаване към извършване на терористично престъпление съгласно член 5 от Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета (15) и със системни международни кампании за чуждестранно манипулиране на информация и намеса с цел дестабилизиране на Съюза като цяло или на определени държави членки. В това отношение е необходимо да се засили координацията между националните регулаторни органи или служби, за да могат те да посрещат заедно възможни заплахи за обществената сигурност, произтичащи от такива медийни услуги, и да се предвиди правна рамка, която да гарантира ефективността и евентуалната координация на националните мерки, приети в съответствие с медийното право на Съюза.
(48) Необходимо е да се координират националните мерки, които могат да бъдат приети, за да се противодейства на заплахите за обществената сигурност от страна на медийни услуги, които са с произход или установени извън Съюза и са насочени към аудитория в Съюза, включително възможността ЕСМУ, като се консултира с Комисията, да приема становища относно такива мерки, когато е целесъобразно, особено когато конкретната ситуация засяга няколко държави членки. В това отношение рисковете за обществената сигурност трябва да бъдат оценени с оглед на всички съответни фактически и правни елементи на равнището на Съюза и на национално равнище, включително всички съществуващи оценки на начина, по който съответната медийна услуга се разпространява или получава на територията на Съюза. Целта следва да бъде да се даде възможност на съответните национални регулаторни органи или служби да прилагат по-добре координиран подход във връзка с ограниченията върху разпространението на такива медийни услуги, без да се засягат правомощията на държавите членки или техните национални регулаторни органи или служби в съответствие с правото на Съюза. Във връзка с това съответните национални регулаторни органи или служби следва да могат да вземат предвид становищата на ЕСМУ, когато обмислят предприемането на мерки срещу доставчик на медийни услуги. Това не засяга компетентността на Съюза съгласно член 215 ДФЕС.
(49) С цел да се окаже допълнителна подкрепа на националните регулаторни органи или служби да изпълняват функциите си за защита на вътрешния пазар на медийни услуги от недобросъвестни доставчици на медийни услуги, ЕСМУ следва да изготви списък с критерии относно доставчиците на медийни услуги, установени или с произход извън Съюза. Този списък ще бъде в помощ на националните регулаторни органи или служби в ситуации, когато доставчик на медийни услуги иска да бъде под юрисдикцията на държава членка или когато има признаци, че доставчик на медийни услуги, който вече попада под юрисдикцията на държава членка, представлява сериозен и значителен риск за обществената сигурност. Елементите, които следва да бъдат включени в този списък, могат да се отнасят, inter alia, до собствеността, управлението, структурите за финансиране, редакционната независимост от трети държави или придържането към механизъм за съвместно регулиране или саморегулиране, който урежда редакционните стандарти в една или повече държави членки.
(50) Много големите онлайн платформи са за много ползватели портал за достъп до медийно съдържание и медийни услуги. Доставчиците на медийни услуги, които носят редакционна отговорност за своето съдържание, имат ключови функции за разпространението на информация и упражняването на правото на получаване и разпространяване на информация онлайн. В рамките на редакционната им отговорност от доставчиците на медийни услуги се очаква да действат с необходимата грижа и да предоставят информация, която е надеждна и съобразена с основните права, в съответствие с регулаторните изисквания или механизмите за съвместно регулиране или саморегулиране, които се прилагат за тях в държавите членки. Поради това и с оглед на правото на получаване и разпространяване на информация на ползвателите, когато доставчиците на много големи онлайн платформи смятат, че съдържанието, предоставяно от такива доставчици на медийни услуги, е несъвместимо с техните общи условия, те следва надлежно да вземат предвид свободата на медиите и медийния плурализъм в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065 и да предоставят на доставчиците на медийни услуги на възможно най-ранен етап необходимите обяснения в изложението на мотивите съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета (16) и член 17 от Регламент (ЕС) 2022/2065. За да се сведе до минимум въздействието на всяко ограничаване на това съдържание върху правото на получаване и разпространяване на информация на ползвателите, много големите онлайн платформи следва да представят изложението на мотивите преди да спрат предоставянето на съдържанието или да ограничат неговата видимост. Освен това те следва да предоставят на доставчика на медийни услуги възможност да отговори на изложението на мотивите в срок от 24 часа от получаването му, преди да спрат предоставянето на услуги или да ограничат видимостта на съдържанието. В случай на криза съгласно член 36, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065 може да се прилага по-кратък срок, по-специално за да се вземе предвид спешната необходимост от модериране на съответното съдържание при такива извънредни обстоятелства.
(51) Използването на класифициращи етикети или на проверка на възрастта от доставчиците на много големи онлайн платформи в съответствие с техните условия за ползване на услугата и с правото на Съюза не следва да се разбира като ограничаване на видимостта. След като бъде получен отговор от доставчика на медийни услуги на изложението на мотивите на доставчика на много голяма онлайн платформа или при липсата на такъв отговор в определения срок, доставчикът на много голяма онлайн платформа следва да уведоми доставчика на медийни услуги, ако възнамерява да спре предоставянето на своите онлайн посреднически услуги във връзка със съдържанието, предоставено от доставчика на медийни услуги, или да ограничи видимостта на съдържанието. Настоящият регламент не следва да засяга задълженията на доставчиците на много големите онлайн платформи да предприемат мерки срещу незаконно съдържание, разпространявано чрез техните услуги, мерки с цел оценяване и смекчаване на системните рискове, породени от техните услуги, например чрез дезинформация, или мерки с цел защита на ненавършили пълнолетие лица. В този контекст нищо в настоящия регламент не следва да се тълкува като отклонение от задълженията на доставчиците на много големи онлайн платформи съгласно членове 28, 34 и 35 от Регламент (ЕС) 2022/2065 и член 28б от Директива 2010/13/ЕС.
(52) С оглед на очакваното положително въздействие върху свободата на предоставяне на услуги и свободата на изразяване на мнение е оправдано, когато доставчиците на медийни услуги спазват определени регулаторни стандарти, стандарти за съвместно регулиране или стандарти за саморегулиране, техните жалби срещу решения на доставчици на много големи онлайн платформи да се разглеждат приоритетно и без ненужно забавяне.
(53) За тази цел доставчиците на много големи онлайн платформи, предоставящи достъп до медийно съдържание, следва да предвидят функционалност в своя онлайн интерфейс, за да могат доставчиците на медийни услуги да декларират, че отговарят на определени изисквания, като същевременно си запазят възможността да отхвърлят тази декларация, когато считат, че тези условия не са изпълнени. Когато доставчик на медийни услуги декларира, че спазва регулаторни изисквания или механизми за съвместно регулиране или саморегулиране, той следва да може да предостави данни за контакт със съответния национален регулаторен орган или служба или с представителите на механизма за съвместно регулиране или саморегулиране, включително на осигурените от общопризнати професионални сдружения, които представляват даден подсектор и извършват дейност на равнището на Съюза или на национално равнище. В случай на основателни съмнения тази информация би позволила на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа да направи справка с тези органи или служби, дали за доставчика на медийни услуги се прилагат такива изисквания или механизми. Когато е приложимо, доставчиците на много големи онлайн платформи следва да разчитат на данни относно спазването на тези изисквания, като например машинночетимия стандарт на Инициативата за доверие в журналистиката, разработен под егидата на Европейския комитет за стандартизация, или други приложими кодекси за поведение. Признатите организации на гражданското общество, организациите за проверка на факти и други професионални организации в областта, които удостоверяват почтеността на медийните източници въз основа на стандарти, договорени с медийния сектор, следва също така да имат възможност да сигнализират на доставчиците на много големи онлайн платформи за всяко възможно нарушение от страна на доставчиците на медийни услуги на съответните изисквания за декларацията. Насоките, приети от Комисията, ще бъдат от ключово значение за улесняване на ефективното прилагане на такава функционалност. Тези насоки следва да допринесат за свеждане до минимум на рисковете от възможни злоупотреби с функционалността, по-специално от страна на доставчици на медийни услуги, които системно участват в дезинформация, манипулиране на информация и намеса, включително доставчици, контролирани от определени трети държави, като се вземат предвид критериите, които трябва да бъдат разработени от ЕСМУ относно доставчици на медийни услуги извън Съюза. За тази цел тези насоки биха могли да обхващат правила, свързани с участието на признати организации на гражданското общество, включително организации за проверка на факти, в прегледа на декларациите или в консултациите с националните регулаторни органи или служби или с органите за съвместно регулиране или за саморегулиране.
(54) В настоящия регламент се признава значението на механизмите за съвместно регулиране или за саморегулиране в контекста на предоставянето на медийни услуги на много големи онлайн платформи. Тези механизми представляват вид доброволни инициативи, например под формата на кодекси за поведение, които дават възможност на доставчиците на медийни услуги или на техните представители да приемат общи насоки, които се приемат от тях и се прилагат спрямо тях, включително относно етичните стандарти, коригирането на грешки или разглеждането на жалби. Стабилното, приобщаващо и широко прието саморегулиране на медиите представлява ефективна гаранция за качеството и професионализма на медийните услуги и е от ключово значение за защитата на редакционната почтеност.
(55) Доставчиците на много големи онлайн платформи следва да установят диалог с доставчиците на медийни услуги, които спазват стандарти за надеждност и прозрачност и които считат, че върху тяхното съдържание многократно се налагат ограничения или спиране на предоставянето на услуги от страна на доставчиците на много големи онлайн платформи без достатъчно основания, за да намерят решение по взаимно съгласие за премахване на необоснованите ограничения или спиране и за избягването им в бъдеще. Доставчиците на много големи онлайн платформи следва да участват добросъвестно в този диалог, като обръщат специално внимание на защитата на свободата на медиите и свободата на информация. ЕСМУ следва да информира Комисията за своите становища относно резултатите от диалога. Комисията следва да вземе предвид тези становища при осигуряването на спазването на Регламент (ЕС) 2022/2065.
(56) Като се основава на полезния принос на ERGA при наблюдението за спазването на Кодекса на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията от подписалите го страни ЕСМУ следва най-малко веднъж годишно да организира структуриран диалог между доставчиците на много големи онлайн платформи, представителите на доставчиците на медийни услуги и представителите на гражданското общество, за да се насърчава достъпът до разнообразно предлагане от независими медии на много големите онлайн платформи, да се обсъждат опитът и най-добрите практики, свързани с прилагането на съответните разпоредби на настоящия регламент, включително във връзка с процесите на модериране от страна на много големите онлайн платформи, и да се наблюдава спазването на инициативи за саморегулиране, насочени към защита на ползвателите от вредно съдържание, включително такива, насочени към борба с дезинформацията. Когато е целесъобразно, Комисията може да разглежда докладите относно резултатите от тези структурирани диалози, когато анализира системни и нововъзникващи въпроси в целия Съюз като част от прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2065, и може да поиска от ЕСМУ да я подпомага за тази цел.
(57) Получателите на медийни услуги, с които се предоставят предавания, следва да могат ефективно да избират съдържанието, което желаят да гледат или слушат, в съответствие с предпочитанията си. Възможно е обаче тяхната свобода на избор на съдържание да бъде ограничена от търговски практики в медийния сектор, като например споразумения за даване на предимство на съдържание между доставчици на медийни услуги и производители на устройства или доставчици на потребителски интерфейси, контролиращи или управляващи достъпа до медийни услуги, с които се предоставят предавания, и тяхното използване, като например свързани с интернет телевизори или аудиосистеми за автомобили. Даването на приоритет може да се въведе например на началния екран на дадено устройство, чрез хардуерни настройки или софтуерни менюта, приложения и области за търсене, имащи отражение върху поведението на получателите, които могат да бъдат неоправдано насърчени да изберат определено медийно предлагане пред друго. Изборът на ползвателите може да бъде ограничен и от затворени вериги от предварително инсталирани приложения. Ползвателите следва да имат възможност да променят по всяко време по прост, достъпен и лесен начин конфигурацията, включително настройките по подразбиране на устройство, включително дистанционното управление, или на потребителския интерфейс за контрол или управление на достъпа до медийни услуги, с които се предоставят предавания, и тяхното използване. Това следва да се разбира като обхващащо всички характеристики за персонализиране на устройства или потребителски интерфейси, които ориентират или насочват ползвателите при избора им на медийни услуги или съдържание, до които желаят да получат достъп, и им позволяват да намират или откриват такива услуги или съдържание, като се взема предвид целта за справедлив достъп до медийни услуги в цялото им многообразие от гледна точка както на ползвателите, така и на доставчиците на медийни услуги. Това право не следва да обхваща самостоятелни елементи, например предавания, в каталог на услуги по заявка и не засяга мерките за прилагане на член 7а от Директива 2010/13/ЕС, целящи да осигуряването на подходяща видимост на аудио-визуалните медийни услуги от общ интерес, както и тези за прилагане на член 7б от посочената директива, предприети в преследване на законни съображения, свързани с обществения ред. Производителите, разработчиците и вносителите следва да могат да докажат, че е налице реално удобство от ползването на търсената функционалност при пускането на съответните им продукти на пазара. Държавите членки следва да гарантират чрез подходящи мерки, че устройствата и интерфейсите, пускани на техния пазар от съответните участници на пазара, отговарят на изискванията, установени в настоящия регламент. Това би могло да се постигне чрез мониторинг на прилагането и ефективността на действията, предприети от такива участници на пазара.
(58) Визуалната идентичност на доставчиците на медийни услуги се състои от марка, лого, търговска марка или други характеристики и дава възможност на получателите на медийни услуги, с които се предоставят предавания, лесно да определят кой носи редакционната отговорност за услугата. Визуалната идентичност е също така ключов конкурентен актив за доставчиците на медийни услуги, който им позволява да отличат медийното си предлагане на пазара. Поради това е важно визуалната идентичност на доставчиците на медийни услуги, с които се предоставят предавания, да бъде запазена, когато ползвателите имат достъп до техните медийни услуги от различни устройства и потребителски интерфейси. За тази цел производителите, разработчиците и вносителите на устройства и потребителски интерфейси следва да гарантират, че визуалната идентичност, която се представя от тези доставчици на медийни услуги, не се премахва и изменя.
(59) За да се гарантира равнопоставеност при предлагането на разнообразни медийни услуги, с които се предоставят предавания, в контекста на технологичните промени на вътрешния пазар и за да се осигури справедлив достъп до медийните услуги в цялото им многообразие, е необходимо да се насърчи разработването на обши хармонизирани стандарти за устройствата и потребителските интерфейси, чрез които се контролират или управляват достъпът и използването на медийни услуги, с които се предоставят предавания, или на цифрови сигнали, пренасящи съдържанието от източника до местоназначението. В този контекст е важно да не се допуснат различаващи се технически стандарти, които да създават пречки и допълнителни разходи за сектора и потребителите, като същевременно се насърчава разработването на решения за изпълнение на съществуващите задължения по отношение на медийните услуги.
(60) Различни законодателни, регулаторни или административни мерки биха могли да бъдат оправдани и да спомогнат за медийния плурализъм. Някои мерки обаче могат да възпрепятстват или да направят по-непривлекателно упражняването на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги в медийния сектор, което ще бъде в ущърб на медийния плурализъм или редакционната независимост на доставчиците на медийни услуги, извършващи дейност на вътрешния пазар. Тези мерки могат да бъдат под различна форма, например правила за ограничаване на собствеността на медийни предприятия от други предприятия с дейност в медийния сектор или в сектори, които не са свързани с медиите. Те включват също така решения, свързани с лицензиране, като например отнемане или затрудняване на подновяването на лицензите на доставчици на медийни услуги, както и решения, свързани с разрешаване или предварително уведомяване на доставчиците на медийни услуги. За да се смекчи евентуалното им отрицателно въздействие върху медийния плурализъм или редакционната независимост на доставчиците на медийни услуги, извършващи дейност на вътрешния пазар, и да се повиши правната сигурност на вътрешния пазар на медийни услуги, е важно тези мерки да са съобразени с принципите на обективната обосновка, прозрачността, недискриминацията и пропорционалността. Административните мерки, които могат да засегнат медийния плурализъм или редакционната независимост, следва да се приемат в предвидими срокове. Тези срокове следва да бъдат с достатъчна продължителност, за да могат доставчиците на медийни услуги да направят адекватна оценка на мерките и предвидимите последици от тях. Освен това доставчиците на медийни услуги, които са лично и пряко засегнати от регулаторни или административни мерки, следва да имат право да обжалват тези мерки пред независим апелативен орган. Ако апелативният орган не е съд, той следва да разполага с адекватните ресурси, необходими за ефективното му функциониране.
(61) Без да се засяга прилагането на правилата на Съюза в областта на конкуренцията и държавната помощ и на националните мерки, предприети в съответствие с тези правила, от ключово значение е ЕСМУ да бъде оправомощен да дава становище, когато има вероятност националните регулаторни или административни мерки да засегнат значително дейността на доставчиците на медийни услуги на вътрешния пазар. Становищата на ЕСМУ следва да бъдат насочени към национални мерки, които по същността си могат да нарушат дейността на доставчиците на медийни услуги на вътрешния пазар, например чрез предотвратяване или възпрепятстване на дейността им по такъв начин, че предоставянето на техните медийни услуги на даден пазар да бъде сериозно застрашено. Такъв би могъл да бъде случаят, когато национална административна мярка е насочена конкретно към доставчик на медийни услуги, който предоставя услугите си в повече от една държава членка, или когато тя се отнася до доставчик на медийни услуги, който поради, inter alia, своя пазарен дял, аудитория или степен на разпространение има значително влияние върху формирането на общественото мнение в тази държава членка, и тази мярка препятства тези доставчици на медийни услуги да извършват ефективно дейност на даден пазар или да навлязат на нов пазар. ЕСМУ може да приема такива становища по собствена инициатива и следва да приема такива становища по искане на Комисията. ЕСМУ следва също така да приема становище относно такива мерки по искане на доставчици на медийни услуги, които са лично и пряко засегнати. За тази цел засегнатият доставчик на медийни услуги следва да подаде надлежно обосновано и мотивирано искане до ЕСМУ. В искането си засегнатият доставчик на медийни услуги следва по-специално да посочи дали вече е изчерпал всички налични национални средства за правна защита, като е обжалвал спорните мерки пред национални съдилища или други компетентни национални органи или служби, както и да посочи вида на взетите в резултат от това решения. В искането следва също така да се посочат причините, поради които засегнатият доставчик на медийни услуги счита, че оспорваната мярка или мерки значително засяга(т) дейността му на вътрешния пазар, както и причините, поради които той счита, че тази мярка или мерки пряко и лично засяга(т) правното му положение.
(62) Концентрациите на медийния пазар се оценяват по различен начин в целия Съюз от гледна точка на медийния плурализъм. Правилата и процедурите, свързани с оценката на концентрациите на медийния пазар, се различават в рамките на Съюза. Някои държави членки разчитат само на оценки на конкуренцията, докато други имат специални рамки за конкретна оценка на медийния плурализъм при концентрации. Във втория случай се наблюдават значителни разлики. В някои случаи се проверяват всички медийни сделки, независимо дали те достигат определени прагове, докато в други случаи оценка се извършва само когато са надхвърлени определени прагове или са изпълнени определени качествени критерии. Например за целите на такава оценка някои държави членки прилагат множители на приходите, за да гарантират, че заплахите за конкуренцията не остават незабелязани и подлежат на контрол, дори когато медиите имат ниски приходи. Когато се прилагат процедури за контрол на пазарните сделки за целите на медийния плурализъм, в тези процедури също се наблюдават разлики. Този контрол често се извършва по независим начин от медийния регулатор чрез самостоятелна оценка или от компетентния орган, с участието на медийния регулатор чрез становище, което може да бъде както самостоятелно, така и писмено мнение или коментар в контекста на текуща оценка. Някои национални правила дават възможност на министерства или правителствени органи да се намесват в контрола на медийния пазар по причини от нестопански характер — от защита на медийния плурализъм до опазване на обществената сигурност или други общи интереси.
(63) Различията в правилата и процедурите на държавите членки, приложими за концентрациите на медийния пазар, и липсата на координация между тях могат да доведат до правна несигурност, както и до регулаторна, административна или стопанска тежест за медийните предприятия, желаещи да извършват трансгранична дейност, като по този начин се нарушава конкуренцията на вътрешния пазар на медийни услуги. В някои случаи националните мерки в тази област могат ефективно да попречат на медийно предприятие, установено в Съюза, да навлезе на друг национален пазар, без действително да са насочени към насърчаване на медийния плурализъм (17). В крайна сметка, вместо да се постигне по-голям медиен плурализъм, това може да засили олигополната динамика на медийния пазар. За да се намалят пречките, възпрепятстващи доставчиците на медийни услуги да извършват дейност на вътрешния пазар, е важно с настоящия регламент да се установи обща рамка за оценка на концентрациите на медийния пазар в целия Съюз.
(64) Медиите имат решаващо значение за формирането на общественото мнение и предоставянето на гражданите на информация, която е от значение за активното им участие в демократичните процеси. Ето защо държавите членки, независимо от оценките съгласно правото в областта на конкуренцията, следва да предвидят правила и процедури в националното право, за да може да се извършва оценка на концентрациите на медийния пазар, които биха могли да повлияят значително на медийния плурализъм и редакционната независимост. В този контекст медийният плурализъм следва да се разбира като възможност за достъп до разнообразие от медийни услуги и медийно съдържание, които отразяват различни мнения, гласове и анализи. Националните правила и процедури могат да оказват въздействие върху свободата на предоставяне на медийни услуги на вътрешния пазар и трябва да бъдат правилно очертани, прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни. Концентрациите на медийния пазар, за които се прилагат такива правила, следва да се разбират като обхващащи тези, които биха могли да доведат до това един субект да контролира или да има значителни интереси на съответния пазар и следователно да има съществено влияние върху формирането на общественото мнение на даден медиен пазар в една или повече държави членки. Важен критерий, който трябва да се вземе предвид, е намаляването на съперничещите си гледни точки в рамките на този пазар в резултат на концентрацията на медийния пазар.
(65) Националните регулаторни органи или служби, които имат конкретен експертен опит в областта на медийния плурализъм, следва да участват в оценката на въздействието на концентрациите на медийния пазар върху медийния плурализъм и редакционната независимост, когато самите те не са определените органи или служби. Участието на тези национални регулаторни органи или служби следва да бъде съществено, например като се гарантира, че техните становища се вземат предвид при оценката на конкуренцията. За да се насърчи правната сигурност и да се гарантира, че националните правила и процедури, които дават възможност за оценка на концентрациите на медийния пазар, които биха могли да окажат значително въздействие върху медийния плурализъм и редакционната независимост, действително са насочени към защита на медийния плурализъм и редакционната независимост, от съществено значение е предварително да се определят обективни, недискриминационни и пропорционални критерии за уведомяване за концентрации на медийния пазар и за оценка на въздействието им върху медийния плурализъм и редакционната независимост.
(66) Когато концентрация на медийния пазар представлява концентрация, попадаща в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004, прилагането на настоящия регламент или на правилата и процедурите, приети от държавите членки въз основа на настоящия регламент, не следва да засяга прилагането на член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 и следва да се разграничава от неговото прилагане. Поради това всички мерки, предприети от определените национални регулаторни органи или служби или участващите национални органи или служби въз основа на техните оценки на концентрации на медийния пазар, които биха могли да окажат значително въздействие върху медийния плурализъм и редакционната независимост, следва да бъдат насочени към защита на законните интереси по смисъла на член 21, параграф 4, втора алинея от Регламент (ЕО) № 139/2004 и следва да бъдат в съответствие с общите принципи и други разпоредби на правото на Съюза. Настоящият регламент не следва да засяга по-подробните национални правила, приложими за концентрациите на медийния пазар, които се извършват по-специално на регионално или местно равнище.
(67) ЕСМУ следва да бъде оправомощен да дава становища по проекти на оценки от определените национални регулаторни органи или служби или по проекти на становища от участващите национални органи или служби, когато има вероятност концентрациите на медийния пазар да засегнат функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги. Такъв би бил случаят например, когато такива концентрации включват придобиването от едно или на едно предприятие, установено в друга държава членка или извършващо трансгранична дейност, или когато в резултат на такива концентрации се създават доставчици на медийни услуги, които имат значително влияние върху формирането на общественото мнение на даден медиен пазар с възможни последици върху аудитории на вътрешния пазар. Когато съответните органи или служби на национално равнище не са оценили или не са могли да оценят концентрация на медийния пазар с оглед на въздействието ѝ върху медийния плурализъм и редакционната независимост или когато националните регулаторни органи или служби не са се консултирали с ЕСМУ относно концентрация на медийния пазар, за която се счита, че има вероятност да засегне функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги, ЕСМУ следва да даде становище по собствена инициатива и следва да даде становище по искане на Комисията. В този контекст Комисията следва да си запази възможността да приема свои собствени становища.
(68) За да се гарантират плуралистичен медиен пазар, националните органи или служби и ЕСМУ следва да вземат предвид елементите, предвидени в настоящия регламент. По-специално националните органи или служби и ЕСМУ следва да отчетат очакваното въздействие на концентрацията на медийния пазар върху медийния плурализъм, включително по-специално въздействието върху формирането на общественото мнение, като се взема предвид онлайн средата. В това отношение, и особено когато е от значение за оценката на възможното въздействие върху формирането на общественото мнение в значителни части от даден медиен пазар, националните органи или служби и ЕСМУ следва да вземат предвид географското покритие на субектите, участващи в концентрацията на медийния пазар. Едновременно с това те следва да вземат предвид дали други медии, предоставящи различно и алтернативно съдържание, ще продължат да съществуват съвместно на дадения пазар или пазари след завършването на концентрацията на медийния пазар. При оценката на гаранциите за редакционна независимост националните органи или служби и ЕСМУ следва да разгледат потенциалните рискове от неправомерна намеса от страна на бъдещия собственик, управленска или ръководна структура в редакционните решения на субекта, който е обект на придобиване или сливане. Националните органи или служби и ЕСМУ следва също така да вземат предвид съществуващите или предвижданите вътрешни гаранции, насочени към запазване на етичните и професионалните стандарти и независимостта на редакционните решения в рамките на участващите медийни предприятия. При оценката на възможното въздействие на концентрацията на медийния пазар върху медийния плурализъм и редакционната независимост националните органи или служби и ЕСМУ следва да се вземат предвид и последиците от концентрацията върху икономическата устойчивост на субекта или субектите, участващи в концентрацията. Те трябва да отчетат и дали при липсата на концентрация субектът или субектите, участващи в концентрацията, биха били икономически устойчиви, в смисъл че в средносрочен план биха били в състояние да продължат да предоставят и доразвиват финансово жизнеспособни, адекватно обезпечени с ресурси и технологично адаптирани качествени медийни услуги на пазара. Когато е приложимо, националните органи или служби и ЕСМУ следва да вземат предвид и ангажиментите, които всяка от участващите страни може да предложи да поеме, за да се гарантира, че съответната концентрация на медийния пазар осигурява медиен плурализъм и редакционна независимост. Когато е целесъобразно, националните органи или служби в своите оценки и ЕСМУ в своите становища следва да вземат предвид констатациите в годишните доклади на Комисията относно върховенството на закона, свързани с медийния плурализъм и свободата на медиите.
(69) Измерването на аудиторията въздейства пряко върху разпределението и цените на рекламата, която е ключов източник на приходи за медийния сектор. То е ключов инструмент за оценка на ефективността на медийното съдържание и за разбиране на предпочитанията на аудиторията с оглед планиране на бъдещото създаване на съдържание. Съответно участниците на медийния пазар, по-специално доставчиците на медийни услуги и рекламодателите, следва да могат да разчитат на обективни и съпоставими данни за аудиторията, произтичащи от прозрачни, обективни и проверими решения за измерване на аудиторията. По принцип измерването на аудиторията следва да се извършва в съответствие с широко приети в сектора механизми за саморегулиране. Въпреки това някои нови участници в медийната среда, например онлайн платформи, не спазват стандартите или най-добрите практики в сектора, договорени чрез съответните механизми за саморегулиране на сектора, и предоставят свои собствени услуги за измерване, без да предоставят информация за методите. Това би могло да доведе до несъпоставими решения за измерване на аудиторията, информационна асиметрия сред участниците на медийния пазар и възможни нарушения на пазара в ущърб на равните възможности за доставчиците на медийни услуги на пазара. Поради това е важно наличните на пазара системи и методи за измерване на аудиторията да гарантират подходящо равнище на прозрачност, обективност, приобщаване, пропорционалност, недискриминация, съпоставимост и проверимост.
(70) Съответните участници на пазара традиционно са уговорили набор от методи за измерване с цел измерване на аудиторията по прозрачен и надежден начин и разработване на обективни и ползващи се с доверие референтни показатели, които да се използват за оценяване на ефективността на медиите и рекламното съдържание. Тези методи за измерване са отразени в съответните стандарти и най-добри практики на сектора или са организирани и кодифицирани от органи за саморегулиране, като например съвместните браншови комитети, които са създадени в няколко държави членки и обединяват всички основни заинтересовани страни, работещи в медийния и рекламния сектор. За да се подобрят проверимостта, надеждността и съпоставимостта на методите за измерване на аудиторията, по-специално онлайн, следва да се определят задължения за прозрачност за доставчиците на собствени системи за измерване на аудиторията, които не спазват съответните стандарти и най-добри практики на сектора и не прилагат показателите за сектора, договорени в рамките на съответните органи за саморегулиране. Съгласно тези задължения, при поискване и доколкото е възможно, тези участници следва да предоставят на рекламодателите и доставчиците на медийни услуги или на лицата, действащи от тяхно име, информация, описваща методите, използвани за измерване на аудиторията. Тази информация може да се състои от предоставяне на елементи, като например размера на измерваната извадка, определянето на показателите, които се измерват, метриката, методите за измерване, периода на измерване, обхвата на измерването и допустимата грешка. За да се постигне адекватно равнище на ефективност на тези задължения за прозрачност и да се насърчи надеждността на собствените системи за измерване на аудиторията, методите и тяхното прилагане следва да подлежат ежегодно на независими одити. Освен това, за да се спомогне за постигането на равнопоставеност и да се насърчат яснотата и достъпността на съответната информация, която се предоставя на пазара, от ключово значение е също така резултатите от измерването на аудиторията да се оповестяват. Затова доставчиците на медийни услуги следва да могат да изискват от доставчиците на собствени системи за измерване на аудиторията да предоставят информация относно резултатите от измерването на аудиторията във връзка със собственото медийно съдържание и услуги. По-специално доставчиците на собствени системи за измерване на аудиторията следва да гарантират, че тази информация се предоставя в стандартна за сектора форма, включва съответните неагрегирани данни, с високо качество е и съдържа достатъчно подробности, което позволява на подалите искането доставчици на медийни услуги да извършат ефективна и съдържателна оценка на покритието и резултатите във връзка със своето медийно съдържание и услуги. Необходимостта от повишаване на прозрачността и достъпността на собствените системи за измерване на аудиторията следва да бъде съгласувана със свободата на доставчиците на системи за измерване на аудиторията да разработват свои собствени системи за измерване като част от свободата на стопанска инициатива. По-специално наложените с настоящия регламент задължения за прозрачност на доставчиците на системи за измерване на аудиторията не следва да засягат защитата на търговските тайни на тези доставчици по смисъла на определението в Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета (18). Задълженията, наложени с настоящия регламент, също така не следва да засягат задълженията, които се прилагат за доставчиците на системи за измерване на аудиторията съгласно Регламент (ЕС) 2019/1150 или Регламент (ЕС) 2022/1925 на Европейския парламент и на Съвета (19), включително задълженията, свързани с класирането, отдаването на предимство на собствените продукти и услуги или предоставянето на достъп до инструменти за измерване на ефективността и съответните данни.
(71) Ефективното прилагане на настоящия регламент може да бъде подпомогнато чрез кодекси за поведение, изготвени от доставчиците на системи за измерване на аудиторията или от организациите или сдруженията, които ги представляват, съвместно с доставчиците на медийни услуги, доставчиците на онлайн платформи, както и техни представителни организации, и други заинтересовани страни, поради което разработването на подобни кодекси следва да се насърчава. Механизмите за саморегулиране, широко признати в медийния сектор, вече се използват за насърчаване на високи стандарти за качество в областта на измерването на аудиторията, като осигуряват обективност на измерванията и съпоставимост на резултатите. По-нататъшното им доразвиване би могло да се разглежда като ефективен инструмент, чрез който секторът да постигне съгласие относно практическите решения, необходими за гарантиране на съответствието на системите за измерване на аудиторията и техните методи с принципите на прозрачност, обективност, приобщаване, пропорционалност, недискриминация, съпоставимост и проверимост. При изготвянето на такива кодекси за поведение, след като се консултират с всички съответни заинтересовани страни, и по-специално с доставчиците на медийни услуги и доставчиците на онлайн платформи, биха могли да се вземат предвид по-специално нарастващата цифровизация на медийния сектор и необходимостта от все по-голяма степен на съпоставимост на различните решения за измерване на аудиторията, налични на пазара. В действителност съпоставимостта на резултатите от измерванията на аудиторията е от ключово значение за постигането на равнопоставеност на участниците на медийния пазар, тъй като дава възможност на доставчиците на медийни услуги и рекламодателите да измерват по-добре успеха на предлаганите от тях продукти, които ползвателите все по-често използват чрез различни устройства и платформи. Поради това съответните участници в сектора следва да бъдат насърчавани да използват кодекси за поведение и други механизми за саморегулиране, за да се насърчи разработването на решения за измерване на аудиторията, които са съпоставими в различните медии и платформи. Освен това такива кодекси за поведение следва също така да насърчават разработването на решения, гарантиращи правилното измерване на аудиторията на малките доставчици на медийни услуги.
(72) Публичните средства, разпределени за държавна реклама и за договори за доставки или услуги, са важни източници на приходи за много доставчици на медийни услуги и доставчици на онлайн платформи и допринасят за тяхната икономическа устойчивост. За да се гарантират равни възможности на вътрешния пазар, достъпът до такива средства следва да се предоставя по недискриминационен начин на всеки доставчик на медийни услуги или доставчик на онлайн платформа от която и да е държава членка, който може адекватно да достигне до част или до всички съответни членове на обществеността. Освен това публичните средства, разпределени за държавна реклама и за договори за доставки или услуги, могат да направят доставчиците на медийни услуги и доставчиците на онлайн платформи уязвими на неправомерно държавно влияние или на пристрастни интереси в ущърб на свободата на предоставяне на услуги и основните права. Следователно непрозрачното и необективното разпределяне на такива средства е мощен инструмент за оказване на влияние върху редакционната свобода на доставчиците на медийни услуги, за „овладяване“ на доставчици на медийни услуги или за прикрито субсидиране на такива доставчици с цел постигане на несправедливо политическо или търговско предимство или благоприятно отразяване. Публичните средства, разпределени за държавна реклама и за договори за доставка или услуги, в някои отношения се регулират чрез фрагментирана рамка от специални свързани с медиите мерки и правила на Съюза за обществените поръчки, които не осигуряват достатъчна защита срещу преференциално или необективно разпределяне. По-специално Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (20) не се прилага за обществени поръчки за услуги за придобиване, разработване, продуциране или копродуциране на програмни материали, предназначени за аудио-визуални или радио медийни услуги. Когато съществуват специални свързани с медиите правила относно публичните средства, разпределени за държавна реклама и за договори за доставка или услуги, те се различават значително в отделните държави членки. Това може да създаде информационна асиметрия за участниците на вътрешния пазар за медийните услуги и да окаже отрицателно въздействие върху трансграничната стопанска дейност на вътрешния пазар на медийни услуги. Най-важното е, че това може да наруши конкуренцията, да обезкуражи инвестициите и да навреди на равнопоставеността на вътрешния пазар за медийните услуги.
(73) За да се гарантира, че конкуренцията между доставчиците на медийни услуги и онлайн платформите не се нарушава и за да се избегне рискът от скрити субсидии и неправомерно политическо влияние върху медиите, е необходимо да се установят общи изисквания за прозрачност, обективност, пропорционалност и недискриминация при разпределянето на публични средства или други държавни ресурси за доставчиците на медийни услуги и доставчиците на онлайн платформи за държавна реклама или за закупуване от тях на стоки или услуги, различни от държавна реклама, например аудио-визуални продукции, данни за пазара и консултантски услуги или услуги, свързани с обучение. Когато е възможно, при надлежно отчитане на националните и местните особености на съответните медийни пазари, както и на националните модели на управление и разделение на правомощията между националното, регионалното и местното равнище в държавите членки, като се вземат предвид по-специално размерът на разпределените държавни ресурси и броят на потенциалните доставчици на съответни рекламни услуги или съответни стоки или услуги, различни от реклама, такова разпределяне следва да има за цел да гарантира медиен плурализъм, по-специално като носи ползи за различни доставчици на медийни услуги и доставчици на онлайн платформи. Такова разпределяне не следва да води до неоправдано и непропорционално предимство за определени доставчици. За да се гарантира високо равнище на прозрачност, е важно критериите и процедурите, използвани за разпределяне на публични средства за доставчиците на медийни услуги и доставчиците на онлайн платформи за държавна реклама и за договори за доставка или услуги, да бъдат предварително оповестени публично чрез електронни и лесни за ползване средства. Общите изисквания по отношение на държавната реклама и договорите за доставка или услуги следва да обхващат разпределянето, което се извършва както пряко, така и непряко, например чрез специализирани посредници като рекламни агенции и рекламни борси. Освен това е необходимо да се установят общи изисквания за публикуване на информация относно получателите на разходи за държавна реклама и изразходваните суми. Важно е държавите членки да осигурят публичен достъп до необходимата информация, свързана с държавната реклама, в електронен формат, който е лесен за ползване, достъп и изтегляне, в съответствие с правилата на Съюза и националните правила относно търговската тайна. Необходимо е също така националните регулаторни органи или служби или други компетентни независими органи или служби в държавите членки да наблюдават разпределянето на публични средства за доставчиците на медийни услуги и доставчиците на онлайн платформи за държавна реклама и да докладват за това разпределяне. При поискване от националните регулаторни органи или служби или други компетентни независими органи или служби публичните органи и субекти следва да им предоставят допълнителна информация, необходима за оценка на изчерпателността на публикуваната информация и прилагането на критериите и процедурите, използвани във връзка с разпределянето на такива средства. Настоящият регламент не следва да засяга прилагането на правилата на Съюза за обществените поръчки и държавната помощ.
(74) Комисията следва да гарантира, че рисковете за функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги се наблюдават по независим и непрекъснат начин като част от усилията за подобряване на функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги (наричано по-долу „мониторинг“). Мониторингът следва да има за цел осигуряването на подробни данни и качествени оценки, включително по отношение на степента на концентрация на медийния пазар на национално и регионално равнище и рисковете от чуждестранно манипулиране на информация и намеса. Той следва да се извършва независимо, от специализиран академичен субект в сътрудничество с научни работници от държавите членки, въз основа на надежден списък с ключови показатели за ефективност и методологични гаранции. Комисията, след като се консултира с ЕСМУ, следва да разработи и редовно да актуализира тези ключови показатели на ефективност и методологични гаранции. Като се има предвид бързо променящият се характер на рисковете и технологичното развитие на вътрешния пазар на медийни услуги, мониторингът следва да оценява бъдещата икономическа жизнеспособност на вътрешния пазар на медийни услуги, за да сигнализира за уязвимости, свързани с медийния плурализъм и редакционната независимост, и да подпомага усилията за подобряване на управлението, качеството на данните и управлението на риска. Мониторингът следва по-специално да обхваща равнището на трансгранична дейност и инвестиции, регулаторното сътрудничество и сближаването в регулирането на медиите, пречките пред предоставянето на медийни услуги, включително в цифрова среда, позицията на доставчиците на медийни услуги в цифровата среда, както и прозрачността и справедливостта при разпределянето на икономическите ресурси на вътрешния пазар на медийни услуги. Мониторингът следва също така да обхваща по-широките тенденции на вътрешния пазар на медийни услуги и националните медийни пазари, както и националното право, засягащо доставчиците на медийни услуги. Освен това мониторингът следва да осигурява общ преглед на мерките, предприети от доставчиците на медийни услуги с цел да гарантират независимостта на редакционните решения, включително тези, предложени в Препоръка (ЕС) 2022/1634, както и анализ на техния потенциал за намаляване на рисковете за функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги. За да се гарантират най-високите стандарти на извършването на мониторинг, ЕСМУ следва надлежно да участва в мониторинга, тъй като той обединява субекти със специализиран експертен опит в областта на медийния пазар. Освен това, когато е целесъобразно, при мониторинга следва да се вземат предвид констатациите от платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, както и от механизма за бързо реагиране в областта на свободата на медиите, като се има предвид тяхната ефективност за установяването на рискове или заплахи за журналисти и доставчици на медийни услуги, които могат да засегнат и вътрешния пазар на медийни услуги.
(75) Следва да се припомни, че Комисията има задължението да извършва мониторинг на прилагането на настоящия регламент в съответствие със своята отговорност съгласно член 17 ДЕС. Във връзка с това Комисията обяви в съобщението си „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“ от 19 януари 2017 г., че е важно да се съсредоточи и да даде приоритет на усилията си по правоприлагане върху най-важните нарушения на правото на Съюза, засягащи интересите на гражданите и предприятията в Съюза.
(76) Доколкото целта на настоящия регламент, а именно гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар на медийни услуги, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, тъй като те нямат или е възможно да нямат стимули за постигане на необходимата хармонизация и сътрудничество, като действат самостоятелно, а поради все по-цифровизираното и трансгранично създаване, разпространение и потребление на медийно съдържание, както и поради уникалната роля на медийните услуги, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
(77) Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата, и по-специално в членове 7, 8, 11, 16, 47, 50 и 52 от нея. Съответно настоящият регламент следва да се тълкува и прилага при надлежно зачитане на тези права и принципи. Нищо в настоящия регламент не следва по-специално да се тълкува като намеса в свободата на информация, редакционната свобода или свободата на пресата, както са залегнали в националните конституционни правни уредби, които са в съответствие с Хартата, или като насърчаване на държавите членки да въвеждат изисквания относно редакционното съдържание на публикациите в пресата.
(78) В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (21) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 11 ноември 2022 г. (22),