Чл. 26. (1) При допусната екстрадиция Върховната касационна прокуратура със съдействието на Националното централно бюро "Интерпол" уговаря с молещата държава датата и мястото на предаване на лицето.

(2) Предаването на лицето се извършва в изпълнение на постановление на Върховната касационна прокуратура, като органите на Министерството на правосъдието осигуряват охраната и конвоирането му.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 55 от 2011 г.) При предаването се съставя протокол, в който се отразяват предаването и приемането на лицето, участващите длъжностни лица и други обстоятелства. Към протокола се прилагат: документът за самоличност на лицето, опис на личните му вещи, справка за здравословното му състояние, както и справка за продължителността на задържането под стража за осъществяване на екстрадицията. Когато лицето не притежава валиден документ за самоличност, издаването на такъв се извършва служебно от Министерството на вътрешните работи по разпореждане на Върховната касационна прокуратура по реда на Закона за българските лични документи.

(4) Когато предаването не е осъществено, компетентните органи на двете държави се споразумяват за нова дата на предаване. Ако исканото лице не е прието на новата дата, то се освобождава след изтичането на 30 дни от тази дата.