Чл. 66. (1) Мерките за подкрепа са предназначени да улеснят личното упражняване на отделните права на човека, който търси подкрепа.

(2) Подкрепата по ал. 1 изключва всяко неправомерно влияние на подкрепящия, както и подмяната на волята на подкрепения с волята на подкрепящия.

(3) Мерките за подкрепа са социални интервенции и включват:

1. консултации с обучен специалист;

2. предоставяне на специализирани услуги за подкрепено вземане на решение;

3. осигуряване на наставник за подкрепа при вземане на решение;

4. подготовка на антикризисен план;

5. подкрепено вземане на решение чрез подкрепящи мрежи;

6. прилагане на защитни мерки.

(4) Мерките за подкрепа се състоят във:

1. разясняване на смисъла на правното действие и неговите последици;

2. подпомагане на подкрепения да разбере другите участници в извършването на правното действие или засегнатите от него;

3. подпомагане на подкрепения да изрази желанията и предпочитанията си по разбираем за другите начин;

4. оказване на друго съдействие, свързано с извършването на правното действие.

(5) Мерките за подкрепа се определят при спазване на следните принципи:

1. необходимост на всяка мярка;

2. зачитане на желанията и предпочитанията на подкрепения;

3. пропорционалност, срочност и гъвкавост;

4. избягване на конфликт на интереси и неправомерно влияние;

5. изчерпателност на мерките за подкрепа спрямо прилагането на защитните мерки.

(6) За подкрепящо лице може да бъде избрано само лице, с което подкрепеният има доверителна връзка.