Чл. 66. (1) Мерките за подкрепа са предназначени да улеснят личното упражняване на отделните права на човека, който търси подкрепа.
(2) Подкрепата по ал. 1 изключва всяко неправомерно влияние на подкрепящия, както и подмяната на волята на подкрепения с волята на подкрепящия.
(3) Мерките за подкрепа са социални интервенции и включват:
1. консултации с обучен специалист;
2. предоставяне на специализирани услуги за подкрепено вземане на решение;
3. осигуряване на наставник за подкрепа при вземане на решение;
4. подготовка на антикризисен план;
5. подкрепено вземане на решение чрез подкрепящи мрежи;
6. прилагане на защитни мерки.
(4) Мерките за подкрепа се състоят във:
1. разясняване на смисъла на правното действие и неговите последици;
2. подпомагане на подкрепения да разбере другите участници в извършването на правното действие или засегнатите от него;
3. подпомагане на подкрепения да изрази желанията и предпочитанията си по разбираем за другите начин;
4. оказване на друго съдействие, свързано с извършването на правното действие.
(5) Мерките за подкрепа се определят при спазване на следните принципи:
1. необходимост на всяка мярка;
2. зачитане на желанията и предпочитанията на подкрепения;
3. пропорционалност, срочност и гъвкавост;
4. избягване на конфликт на интереси и неправомерно влияние;
5. изчерпателност на мерките за подкрепа спрямо прилагането на защитните мерки.
(6) За подкрепящо лице може да бъде избрано само лице, с което подкрепеният има доверителна връзка.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 66.