Чл. 1. С този закон се уреждат:

1. (отм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.)

2. условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество;

3. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) статутът и функциите на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-нататък "Комисията";

4. взаимодействието на Комисията с други държавни органи и международното сътрудничество.

Чл. 8. (1) Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове - председател, заместник-председател и трима други членове.

(2) За председател на Комисията се избира български гражданин с високи професионални и нравствени качества, който има висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж.

(3) За заместник-председател на Комисията се избира български гражданин с високи професионални и нравствени качества, който има висше юридическо или икономическо образование, с образователно-квалификационна степен "магистър" и най-малко 5 години стаж по специалността.

(4) За членове на Комисията се избират български граждани с високи професионални и нравствени качества, които имат висше образование, с образователно-квалификационна степен "магистър" и най-малко 5 години професионален стаж.

(5) Председателят на Комисията се избира от Народното събрание по предложение на народните представители.

(6) Заместник-председателят и членовете на Комисията се избират от Народното събрание по предложение на председателя на Комисията.

(7) Мандатът на Комисията е 6 години и започва да тече от датата на попълване на състава ѝ. Членовете на Комисията осъществяват дейността си до конституирането на новия състав на Комисията.

(8) Председателят на Комисията е първостепенен разпоредител с бюджет.

Чл. 10. (1) Член на Комисията може да бъде дееспособен български гражданин, който:

1. не е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, и не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление;

2. не е лишаван от правото да заема определена държавна длъжност или да упражнява определена професия или дейност.

(2) Член на Комисията има право на един мандат.

(3) Член на Комисията не може:

1. да заема длъжност в държавни или общински органи;

2. да упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни или контролни органи на търговско дружество, кооперация, държавно предприятие или юридическо лице с нестопанска цел;

3. да получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, с търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец освен за научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права;

4. да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;

5. да членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност или да извършва други дейности, които засягат независимостта му.

(4) При наличие на несъвместимост по ал. 3 избраният член на Комисията е длъжен в едномесечен срок от избирането да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта.

(5) При встъпване в длъжност членовете на Комисията подписват декларация за политически неутралитет.

(6) След изтичане на мандата на Комисията или при предсрочно прекратяване на правоотношението на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 член на Комисията, заемал длъжността съдия, прокурор или следовател, се възстановява на заеманата длъжност преди избора, като времето, през което е бил член на Комисията, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7 от Закона за съдебната власт.

(7) Членовете на Комисията не може да са свързани лица.

Чл. 24. (1) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) За постигане на целта на този закон Комисията, органите на Комисията, Комисията за противодействие на корупцията, Прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, органите на Държавна агенция "Национална сигурност", органите по приходите, органите на Агенция "Митници", Главният инспекторат на Министерския съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и инспекторатите по чл. 46 от Закона за администрацията си взаимодействат съобразно предоставената им компетентност.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Условията, редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието се определят със съвместна инструкция на главния прокурор, министъра на финансите и министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет, Комисията за противодействие на корупцията и Комисията.

Чл. 107. (1) Комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито.

(2) Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

Чл. 108. (1) Проверката по чл. 107, ал. 2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по:

1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) членове 114а - 114т;

2. член 116, ал. 1, т. 7 и 10;

3. член 142;

4. членове 155, 156, чл. 158а, ал. 2 и чл. 159, ал. 5;

5. членове 159а - 159г;

6. член 196а;

7. член 199;

8. членове 201 - 203;

9. член 208, ал. 3, 4 и 5;

10. член 209, ал. 1 и 2, чл. 210, 211, чл. 212, ал. 3, 4 и 5 и чл. 212а;

11. членове 213а - 214;

12. член 215, ал. 2, т. 1 и 3;

13. член 219, ал. 3 и 4, чл. 220, ал. 2 и чл. 225в, ал. 1 и 2;

14. член 227в, ал. 2;

15. член 233, ал. 1 и 2, чл. 234, ал. 2, чл. 234а, 234б и чл. 235, ал. 3 - 5;

16. членове 242 и 242а;

17. членове 243 - 246, чл. 248а, ал. 5 и чл. 249 - 252;

18. член 253, чл. 253а, ал. 1 и 2, чл. 253б, чл. 254б, ал. 2, чл. 255 - 256, чл. 259 и чл. 260, ал. 1;

19. член 280;

20. членове 282, 283 и 283а;

21. членове 301 - 305а, чл. 307в и 307г;

22. член 308, ал. 2 и 3 и чл. 310, ал. 1;

23. член 321, ал. 1 - 3 и 6, чл. 321а, ал. 1 и 2 и чл. 327, ал. 1 - 3;

24. член 337, ал. 1 - 4, чл. 339, ал. 2 и чл. 346, ал. 2, т. 4, ал. 3 и 6;

25. член 354а, ал. 1, 2 и 4, чл. 354б, ал. 4 - 6 и чл. 354в, ал. 1 - 3 от Наказателния кодекс.

(2) Проверката започва и когато лице не е било привлечено като обвиняем за престъпление по ал. 1 поради това, че е отказано образуване на наказателно производство или образуваното наказателно производство е било прекратено, тъй като:

1. е последвала амнистия;

2. е изтекла предвидената в закона давност;

3. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;

4. деецът е починал;

5. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава.

(3) Проверката започва и когато наказателното производство за престъпление по ал. 1 е спряно и лицето не може да бъде привлечено като обвиняем, тъй като:

1. след извършване на престъплението е изпаднало в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване;

2. притежава имунитет;

3. е с неизвестен адрес и не може да бъде намерено.

(4) Проверката по тази глава започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Проверката започва и при уведомяване за констатирано несъответствие от Комисията за противодействие на корупцията в случаите по чл. 61, ал. 4 във връзка с чл. 109, ал. 2, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията, както и при установен с влязъл в сила акт конфликт на интереси.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Проверката започва и при неподаване в срок на декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 или 4 от Закона за противодействие на корупцията, освен ако неподаването се дължи на причини, за които лицето не отговаря.

Чл. 109. (1) Проверката по чл. 107, ал. 2 започва въз основа на уведомление от административнонаказващия орган, когато има административно нарушение, установено с влязъл в сила акт, което е от естество да създава облага на стойност над 50 000 лв. към момента на придобиването ѝ, и същата не може да бъде отнета по друг ред.

(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа информация за:

1. лицето, на което е наложено административно наказание с влязъл в сила акт;

2. административното нарушение;

3. имуществото на лицето, ако има данни за него.

Чл. 110. (1) Проверката в случаите по чл. 108, ал. 1 - 3 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на уведомление от наблюдаващия досъдебното производство или преписката прокурор до директора на съответната териториална дирекция.

(2) Към уведомлението по ал. 1 се изпраща и копие от постановлението за привличане на обвиняем, а при изготвяне на обвинителен акт - и копие от него. Уведомлението по ал. 1 съдържа информация за:

1. лицето, за което е налице съответното основание по чл. 108, ал. 1 - 3;

2. престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем;

3. имуществото на лицето, ако има данни за него.

(3) Министерството на правосъдието уведомява Комисията за всеки случай на образувано наказателно производство в друга държава или за влязла в сила присъда на чуждестранен съд срещу български граждани за престъпления, съответни на посочените в чл. 108, ал. 1.

(4) Върховната касационна прокуратура и Министерството на правосъдието уведомяват Комисията при трансфер на наказателно производство.

Чл. 112. (1) Проверката по чл. 107, ал. 2 продължава до една година.

(2) Комисията може еднократно да удължи срока по ал. 1 до 6 месеца.

(3) Проверката обхваща период от 10 години назад считано от датата на започването ѝ.

Чл. 115. (1) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриване на банковата тайна, на търговската тайна по чл. 35, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти и сведенията по чл. 133, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато това е необходимо за постигане на целта на закона.

(2) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да изискват от застрахователите разкриване на застрахователната тайна за проверяваните лица.

(3) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да изискват от Националния статистически институт предоставяне на информация за годишните финансови отчети на юридическите лица, представляваща статистическа тайна.

(4) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да получават информация от електронната база данни на Централния кредитен регистър и Регистъра на банковите сметки и сейфове.

(5) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да отправят искане до органи по приходите за предоставяне на данъчна и осигурителна информация за проверяваните лица.