Чл. 14. (1) Военнослужещите от въоръжените сили имат право да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при:

1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

2. задържане на лице, в случаите предвидени в този закон, което не се подчинява или оказва съпротива;

3. опит на лице да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;

4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;

5. нападения срещу граждани и органи;

6. освобождаване на заложници;

7. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;

8. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност при задържане на лице.

(2) Помощни средства са: белезници, каучукови, пластмасови, щурмови, електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни кучета; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; бронирани машини.

(3) В случаите по ал. 1 военнослужещите използват само абсолютно необходимата сила.

(4) При използването на физическа сила и помощни средства военнослужещите вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

(5) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.