Чл. 14. (1) Военнослужещите от въоръжените сили имат право да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при:
1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
2. задържане на лице, в случаите предвидени в този закон, което не се подчинява или оказва съпротива;
3. опит на лице да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;
4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
5. нападения срещу граждани и органи;
6. освобождаване на заложници;
7. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
8. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност при задържане на лице.
(2) Помощни средства са: белезници, каучукови, пластмасови, щурмови, електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни кучета; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; бронирани машини.
(3) В случаите по ал. 1 военнослужещите използват само абсолютно необходимата сила.
(4) При използването на физическа сила и помощни средства военнослужещите вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.
(5) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 14.