Чл. 2. (1) Този закон се прилага за:
1. битови отпадъци;
2. производствени отпадъци;
3. строителни отпадъци;
4. опасни отпадъци.
(2) Този закон не се прилага за:
1. радиоактивни отпадъци;
2. отпадъчни газове, изпускани в атмосферния въздух;
3. земя (in situ), включително неизкопана замърсена почва и трайно свързани със земята сгради;
4. незамърсена почва и други материали в естествено състояние, изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че материалът ще бъде използван за целите на строителството в естественото си състояние на площадката, от която е изкопан;
5. излезли от употреба експлозиви;
6. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) фекална материя, различна от класифицираната в т. 7, буква "б", слама и други естествени неопасни материали от селското или горското стопанство, използвани в земеделието и лесовъдството, или за производството на енергия от такава биомаса чрез процеси или методи, които не увреждат околната среда и не застрашават човешкото здраве;
7. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) следните отпадъци, когато попадат в приложното поле на законодателни актове на Европейския съюз, които не уреждат обществени отношения във връзка с управлението на отпадъците:
а) отпадъчни води;
б) странични животински продукти, включително преработени продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (OB, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1069/2009", с изключение на животинските продукти, предназначени за изгаряне, депониране или използване в инсталация за биогаз или компост;
в) трупове на умрели, но не заклани животни, включително такива, които са убити, за да се прекрати разпространението на епизоотични болести, и които се обезвреждат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009;
г) отпадъци, получени от проучването, добива, обработката и съхранението на минерални суровини и при експлоатацията на кариери, попадащи в обхвата на Закона за подземните богатства;
д) (нова - ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 05.03.2021 г.) вещества, които са предназначени за употреба като фуражни суровини, по смисъла на чл. 3, параграф 2, буква "ж" от Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно пускането на пазара и употребата на фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета, за отмяна на Директива 79/373/ЕИО на Съвета, Директива 80/511/ЕИО на Комисията, директиви 82/471/ЕИО, 83/228/ЕИО, 93/74/ЕИО, 93/113/ЕО и 96/25/ЕО на Съвета, както и на Решение 2004/217/ЕО на Комисията (ОВ, L 229/1 септември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 767/2009", и които не се състоят от или съдържат странични животински продукти;
8. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.)
9. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.)
10. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.)
11. седименти, преместени в повърхностни води с цел управление на водите и водните обекти или предотвратяване на наводнения, или намаляване на последствията от наводнения и засушаване, или рекултивация на земи, ако е доказано, че това не противоречи на други закони и седиментите нямат опасни свойства.
Чл. 3. (1) Класификацията на отпадъците се определя с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Класификацията по ал. 1 се извършва според списъка на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква "а)" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци, наричано по-нататък "Решение 2000/532/ЕО". Списъкът на отпадъците включва опасни отпадъци, отчита произхода и състава на отпадъците и когато това е необходимо - пределните допустими стойности за концентрация на опасни вещества.
(3) Списъкът на отпадъците по ал. 2 е задължителен по отношение на определянето на отпадъците, които трябва да бъдат смятани като опасни. Включването на вещество или предмет в списъка не означава, че то е отпадък при всички обстоятелства. Вещество или предмет се смята за отпадък само когато отговаря на определението по § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби.
(4) Определен отпадък може да бъде смятан за опасен, дори и да не е включен като опасен в списъка на отпадъците в случаите, когато проявява едно или повече от свойствата, посочени в приложение № 3.
(5) Когато са налице безспорни доказателства, че даден отпадък, който е включен в списъка за опасни отпадъци, не проявява никое от изброените в приложение № 3 свойства, той може да бъде смятан за неопасен.
(6) Прекласификацията на опасните отпадъци като неопасни отпадъци не може да се извършва чрез разреждане или смесване на отпадъците с цел намаляване на началните концентрации на опасни вещества до нива под пределните допустими стойности за концентрация на опасни вещества, определящи отпадъците като опасни.
(7) Вземането на проби и анализите на състава и свойствата на отпадъците с цел установяване на декларираните данни и класификация на отпадъците се извършва от акредитирани лаборатории.
Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 05.03.2021 г.) Определени отпадъци престават да бъдат отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби, когато са подложени на рециклиране или друга дейност по оползотворяване и когато отговарят на следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 05.03.2021 г.) веществото или предметът трябва да се използва за специфични цели;
2. за веществото или предмета съществува пазар или търсене;
3. веществото или предметът отговарят на техническите изисквания за специфичните цели и са в съответствие с нормативните изисквания и стандарти, приложими към продуктите;
4. употребата на веществото или предмета няма да доведе до вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 05.03.2021 г.) Когато в законодателството на Европейския съюз не са установени задължителни критерии за прилагането на условията по ал. 1, определени отпадъци престават да бъдат отпадъци в случаите, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 43 или с наредба на министъра на околната среда и водите, когато съответните отпадъци са извън техния обхват, при спазване на критерии, които отчитат евентуалните вредни въздействия върху околната среда и човешкото здраве, произтичащи от веществото или предмета, и задължително включват:
1. допустими отпадъци, използвани като суровини за дейностите по оползотворяване;
2. разрешени процеси и техники на обработка;
3. критерии за качество на престаналите да бъдат отпадъци материали, получени от дейности по оползотворяване, в съответствие с приложимите стандарти за продуктите, включително пределно допустими стойности за замърсителите, когато това е необходимо;
4. изисквания по отношение на системите за управление за доказване на съответствие с критериите за край на отпадъка, включително за контрола на качеството, самонаблюдението и акредитацията, когато е уместно, и
5. изискване за декларация за съответствие.
(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 05.03.2021 г.) Отпадък по ал. 1 се отчита за изпълнение на целите за оползотворяване и рециклиране, когато са изпълнени изискванията за край на отпадъка по този закон и по съответната наредба по ал. 2.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 105 от 2016 г., отм. - ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 05.03.2021 г.)
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е национален компетентен орган по прилагане на актовете на Европейската комисия, приети в съответствие с чл. 6, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (OB, L 312/3 от 22 ноември 2008 г.), наричана по-нататък "Директива 2008/98/ЕО".
(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице има право на достъп до системата за управление на производителите по смисъла на актовете на Европейската комисия, приети в съответствие с чл. 6, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО, които извършват дейност на територията на Република България.
Чл. 6. (1) Компетентните органи по този закон и лицата, при чиято дейност се образуват и/или третират отпадъци, прилагат следния приоритетен ред (йерархия) при управлението на отпадъците:
1. предотвратяване на образуването им;
2. подготовка за повторна употреба;
3. рециклиране;
4. друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия;
5. обезвреждане.
(2) Отклонения от йерархията по ал. 1 се допускат за специфични потоци от отпадъци, когато това се основава на съображения, свързани с жизнения цикъл на отпадъците, във връзка с цялостното въздействие на образуването и управлението на такива отпадъци.
(3) При прилагането на йерархията по ал. 1 се вземат предвид общите принципи за опазване на околната среда, като предпазни мерки и устойчивост, техническата осъществимост и икономическата приложимост, опазване на ресурсите, както и цялостното въздействие върху околната среда, човешкото здраве, икономиката и обществото в съответствие с чл. 1, ал. 1 и 3.
(4) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 05.03.2021 г.) За предоставяне на стимули за прилагането на йерархията по ал. 1 могат да се използват икономически инструменти и мерки като:
1. схеми за разширена отговорност на производителя за различните видове отпадъци и мерки за увеличаване на тяхната ефективност, ефективността на разходите и управлението;
2. схеми за обратно изкупуване и мерки за насърчаване на ефективното събиране на използвани продукти и материали;
3. добро планиране на инвестициите в инфраструктура за управление на отпадъците, включително чрез фондовете на Европейския съюз;
4. устойчиво възлагане на обществени поръчки за насърчаване на по-добро управление на отпадъците и на използването на рециклирани продукти и материали;
5. премахване на субсидиите, които не са в съответствие с йерархията на отпадъците;
6. подкрепа за научни изследвания и иновации във водещи технологии за рециклиране и преработване.