Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт П.С, срещу решение № 2586/20.12.2016 г., постановено по административно дело № 2659/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявена нищожността на заповед за налагане на санкции № РД-09-1116 от 25.08.2016 г. на директора на РЗОК – Варна, и РЗОК – Варна е осъдена да заплати на „МБАЛ С. А – Варна“ АД разноски по делото в размер на 300 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – „МБАЛ С. А - Варна” АД, ЕИК 000090019, седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Ц. О“ № 100, не изразява становище по касационната жалба.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде отменено.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд - Варна е обявена нищожността на заповед № РД-09-1116/25.08.2016 г. на директора на РЗОК - Варна, с която на „МБАЛ С. А - Варна” АД, представлявано от изпълнителния директор д-р. Ш, са наложени санкции в общ размер на 400.00 лв. за нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) и на установените изисквания за работа с медицинска документация по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, определени с Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НС на НЗОК) – финансова неустойка.

За да постанови това решение съдът е приел, че заповедта на директора на РЗОК – Варна е нищожна на основание чл. 168, ал. 2 от АПК, тъй като по отношение компетентността на органите за налагане на санкции при осъществяване на контрола по чл. 72 от ЗЗО оспорената заповед се явява издадена от орган без изискваната от закона материална компетентност. Изложени са съображения, че за Надзорния съвет на НЗОК не съществува предоставено от закона правомощие да определя с решение реда за налагане на санкции и съответно съгласно новата редакция на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО компетентността на управителя на НЗОК, респ. на директора на РЗОК за налагане на санкции, е отложена от законодателя във времето – след приемането на новите национални рамкови договори. Посочено е и, че Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК във връзка с промяната на действащото законодателство и необходимостта от изменение на действащия НРД във връзка с изискванията на чл. 55, ал. 2 от ЗЗО, в изпълнение на чл. 54, ал. 9 от ЗЗО (обн. ДВ бр.25/31.03.2016 г.) като подзаконов нормативен акт в частта, с която урежда нова процедура по осъществяване на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК в глава Четиринадесета „Условия и ред за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ“, противоречи на изричната законова разпоредба на § 45 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО, а именно, че противоречи на нормативен акт от по-висока степен съгласно чл. 15 от ЗНА. В заключение е изложено в обжалвания съдебен акт на Административен съд – Варна, че прогласяването на нищожността на обжалваната заповед изключва задължението за обсъждане на доказателствата и произнасянето по съществото на спора.

Настоящият съдебен състав намира следното по така постановеното решение:

Съгласно разпоредбата на §45 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО е определено, че до приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1 от ЗЗО проверките от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина - контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред. В ал. 2 на същата норма е уредено, че проверките по ал. 1, налагането на санкции и тяхното обжалване, които са започнали до приемане на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1, се приключват по досегашния ред.

За 2016 г. не е сключен нов НРД между Българския лекарски съюз и НЗОК, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 54, ал. 8 от ЗЗО, съгласно която, когато Националният рамков договор за медицинските и съответно за денталните дейности не бъдат приети при условията и в сроковете, определени в този закон, се прилагат действащите до момента НРД. Съгласно разпоредбата на чл. 54м, ал. 9 от ЗЗО се предвижда, че в случаите по ал. 8, когато промени в действащото законодателство налагат изменение или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания по чл. 55, ал. 2 от ЗЗО, те се определят с решение на НС на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК. На основание чл. 55, ал. 2 от ЗЗО се уточнява съдържанието на НРД, като са определени съответно и условията и реда за контрол по изпълнението на договорите (чл. 55, ал. 2, т. 6а от ЗЗО), т. е. в правомощията на Надзорния съвет на НЗОК е да приеме със свое решение при какви условия да се осъществява контрол по изпълнението на договорите между НЗОК и болничните заведения.

Направените промени в действащото законодателство със ЗИД на ЗЗО (обн. ДВ бр. 48/27.06.2015 г.) са наложили изменение и на съдържащите се изисквания на условията и реда за контрол по изпълнението на договорите, което от своя страна е инициирало и приложението на чл. 54, ал. 9 от ЗЗО, съгласно която разпоредба в случаите по ал. 8, когато промени в действащото законодателство налагат изменение или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания по чл. 55, ал. 2 от ЗЗО, те се определят с решение на Надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК, в следствие на което е прието Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК (обн. ДВ бр. 25 от 31.03.2016 г.). В така приетото решение на НС на НЗОК е създадена нова процедура по осъществяване на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК - глава Четиринадесета „Условия и ред за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ“, и съответно се налагат санкции при неизпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ по реда на глава Петнадесета от решението.

Допълнително следва да се посочи, че съгласно § 2, ал. 2 от решението Националният рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. (НРДМД 2015 г.) се прилага, доколкото не е изменен с горецитираното решение на НС на НЗОК. В конкретния случай следва да се има предвид, че по отношение на осъществявания контрол по изпълнение на сключените договори с НЗОК в тази си част НРДМД 2015 г. е изменен с решението, т. е. приложение намира уреденото с решението на НС на НЗОК, следователно условията в НРД за МД за 2015 г., които са изменят съгласно цитираното решение, са неприложими, в която и част именно попада и осъществяването на контрол по изпълнение на договорите.

От фактическа страна се установява, че нарушенията, констатирани в протокол № РД-13-357/10.08.2016 г. и приети в заповед № РД-09-1116/25.08.2016 г. на директора на РЗОК - Варна, с която на „МБАЛ С. А - Варна” АД са наложени санкции в общ размер на 400.00 лв., са извършени към 25.04.2016 г. и 27.04.2016 г. Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК влиза в сила от 1 април 2016 г. на основание § 2, ал.1 от същото, и тъй като извършените нарушения са установени след 01.04.2016 г., то в случая се прилагат приетите с това решение правила за контрол. В заключение от така изложеното явства, че е законосъобразен подходът на директора на РЗОК – Варна да издаде заповед за налагане на санкция, а не наказателно постановление.

Неправилно първоинстанционният съд не е приложил разпоредбата на § 11 от решението на НС на НЗОК, според която в случаите на установени нарушения, извършени до 31 март 2016 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, на основание § 45 от ЗИД на ЗЗО (ДВ, бр. 48 от 2015 г.), глоби и имуществени санкции се налагат при условията и по реда на ЗЗО и ЗАНН. За пълнота следва да се посочи, че предвиденото с § 45 на ЗИД на ЗЗО не влиза в противоречие с възприетите с обсъденото решение на НС на НЗОК материалноправни основания по уреждане на отговорността във връзка с допуснати нарушения. В случая е следвало да се прилага новата процедура за контрол, поради което е и издадена заповед за санкция от директора на РЗОК - Варна, което от своя страна прави подложения на касация първоинстанционен съдебен акт материално незаконосъобразен. Неправилна е преценката на Административен съд - Варна, че предвидената компетентност съгласно чл. 74, ал. 5 от ЗЗО на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, за налагане на санкции, е отложена от законодателя във времето, а именно след приемането на новите национални рамкови договори. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от орган без изискваната от закона материална компетентност, е неправилен поради нарушение на материалния закон по отношение компетентността на органите за налагане на санкции при осъществяване на контрола по чл. 72 от ЗЗО, което води до заключението, че съдът неправилно я е обявил за нищожна.

Следва да се отбележи, че към момента на извършване на нарушението, а именно 25.04.2016 г. за ИЗ № 7530/2016 г., и към момента на извършване на проверката – 05.07.2016 г. до 05.08.2016 г., както и към момента на налагане на санкцията – 25.08.2016 г., в сила са от 01.01.2016 г., съответно са приложими чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, както и чл. 75 и чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, които разпоредби уреждат правомощието на директора на РЗОК да издаде заповед за налагане на санкция (съгласно § 27 и § 28 от Закон за изменение и допълнение на ЗЗО, обн. в ДВ бр. 48 от 27.06.2015 г.).

Предвид изложеното касационният съдебен състав намира решаващият извод на първоинстанционния съд, че в случая липсва материална компетентност на директора на РЗОК да издава заповеди за санкции, за неправилен, поради противоречие с материалния закон.

Допуснатото нарушение представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяна на неправилното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на „МБАЛ С. А - Варна” АД срещу заповед за налагане на санкции № РД-09-1116/25.08.2016 г. на директора на РЗОК - Варна.

Досежно сторените деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК трябва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 2586 от 20.12.2016 г., постановено по административно дело № 2659/2016 г. по описа на Административен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази дадените в мотивите на настоящото решение указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.