Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на „П. Х“АД за отмяна на влязло в сила определение № 2756/19.12.2013г. по т. д. № 3066/2013г. на САС, 9-ти състав, с което производството по делото е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба.

В молбата за отмяна се поддържа становище, че определението за прекратяване е било постановено въз основа на молба вх. № 13687/10.12.2013г. от Д. Е. в качеството му на изпълнителен директор на „Петрол холдинг“АД за оттегляне на въззивна жалба срещу решение № 482/07.03.2013г. по т. д.№ 4936/2011г. на СГС-ТО, 8-ми състав, с което дружеството-молител е било осъдено на осн. чл.79 ЗЗД и чл.82 ЗЗД да заплати на ищеца „Еранс холдингс лимитид“, сед. и адрес на управление в Н., К. сумата от 6 267 250,46 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Твърди се, че в производството пред САС по т. д. № 3066/2013г. „Петрол холдинг“АД не е било надлежно представлявано, тъй като е налице нововъзникнало обстоятелство – вписване № 20180910101815 по партида на дружеството на решение № 331/05.07.2018г. по т. д. № 366/2013г. на ОС отм. а Загора, с което е признато за установено по отношение на АД по иска на М. В. С., че вписаните по партида на същото дружество в ТР с № 2013111317518 обстоятелства: промяна в седалището и адреса на управление на дружеството от гр. Варна, ул. Б. М 22а в гр. С. З, бул. Ц. С. В № 112; заличаване на О. Т. Т. като законен представител и изпълнителен директор на дружеството и вписване на Д. Е. на негово място; заличаване на М. В. С., С. М. К. и О. Т. Т. като членове на СД на дружеството и вписване на Кедилерли А., Ц. И. Д. и М. Т. Б. на тяхно място; обявяване на изменен устав на дружеството, са несъществуващи. Съобразно така цитираното решение на ОС отм. а Загора с вписване № 20180910101815 по партида на „П. Х“АД е било вписано заличаване на вписване на обстоятелства, заявени със заявление № 2013111317518. Молителят се позовава и на друго доказателство – решение № 187/14.03.2018г. по т. д. № 1621/2012г. на ОС-Варна за приемане за установено на осн. чл.124, ал.1 ГПК, че обективираните в „Протокол от извънредно общо събрание на акционерите на „П. Х“АД № 03305а“ с дата 03.05.2011г. решения са нищожни като липсващи /невзети/, по иска на М. В. С. срещу „П. Х“АД /н/.

В писмения си отговор ответникът по молбата за отмяна „Еранс холдингс лимитид“, сед. и адрес на управление в Н., К. оспорва допустимостта на същата, евентуално – основателността й.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа молбите за отмяна и извърши преценка на предпоставките за тяхната допустимост, на осн. чл.307, ал.1 ГПК констатира следното:

Предмет на отмяна с настоящата молба по чл.303, ал.1 ГПК е съдебен акт, постановен на осн. чл.264 ГПК, за прекратяване на въззивното производство поради подадена молба от въззивника - ответник в първоинстанционното производство, за оттегляне на въззивната жалба подадена срещу осъдително първоинстанцинно решение. С определение № 2756/19.12.2013г. по т. д. № 3066/2013г. на САС, 9-ти състав, въззивното производство е било прекратено и поради необжалването му по реда на чл.274, ал.2 ГПК в указания срок решението на СГС е влязло в сила.

В ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. д. №7/2014г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения относно подлежащите на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК актове на съдилищата, а именно че институтът на отмяната се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен контрол и произтичащия от него ограничен кръг основания /фактически състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила съдебни решения и възобновяване на производствата по тях. Изрично в т.6 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Преграждащите определения са изброени в т.5 от ТР № 1/17.07.2001г. по тълк. д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, чиито разрешения запазват актуалността си и при действието на ГПК отм. г. Сред тях изрично попадат преграждащите развитието на въззивното производство определения за неговото прекратяване поради недопустимост на въззивната жалба, оставена без разглеждане, поради нейното просрочие, неотстраняване в срок на нередовността й - чл. 200 ГПК отм., липса на процесуални предпоставки за упражняване правото на въззивно обжалване - липса на интерес и легитимация на въззивника, десезиране на въззивния съд с нейното оттегляне - чл. 203, ал. 1 ГПК отм..

Отказът на ищеца от иска на осн. чл.233 ГПК има различна правна характеристика от оттеглянето на въззивната жалба. Както е посочено в съобразителната част на т.6 от ТР №7/2014г. на ОСГТК на ВКС с така отправеното до съда волеизявление ищецът се отказва от търсената искова защита, което има за правна последица окончателно загубване на възможността претенцията да бъде отново предявена, т. е. без да е необходимо постановяване на решение отказът от иск сам по себе си поражда сила на пресъдено нещо. Поради което от преграждащите развитието на производството определения само определението по чл.233 ГПК попада в приложното поле на чл.303 и чл.304 ГПК.

С оглед на гореизложеното молбата за отмяна на определението по чл.264 ГПК е недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на отмяна акт.

Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на „П. Х“АД за отмяна на влязло в сила определение № 2756/19.12.2013г. по т. д. № 3066/2013г. на САС, 9-ти състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: