Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на А.М - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Т и на Л.Д от [населено място], чрез адв. Н.Б против решение № 291/08.08.2017 г. на Административен съд - В. Т, постановено по адм. дело № 124/2017 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-04-1401777-091-001/18.08.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т относно определения данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 19 536 лева и лихви в размер на 8 559.63 лева и относно допълнително начислен ДДС за м.10.2010 г. в размер на 4 900.88 лева и съответните лихви и за м.10.2011 г. в размер на над 9 492 лева и съответните лихви.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в отменителната част, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилно приложение на предвидените в чл. 122, ал.2 ДОПК правила за определяне на данъчната основа за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. за доходите от дейността на Л.Д като земеделски производител, придобити от продадена продукция, произведена от недекларирани обработваеми площи. Поддържат се и доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото, относими към определянето на допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. м.10.2010 г. и м.10.2011 г. Счита, че са налице самостоятелни основания по чл. 122, ал.1, т.4 и т. 5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред за целия период на 2011 г. По отношение на задълженията по ЗДДС поддържа доводи за нарушение правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса...