Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на З.С, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Т.П против решение № 323 от 06.03.2017 г. по адм. дело № 2910/2016 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ВП-5640 от 24.11.2016г. на Директора на Служба „Военна полиция”, оставена е без разглеждане жалбата му в частта, с която се иска съдът да обяви за недействително Допълнително споразумение №4-697 от 03.10.2011г. и да обяви за недействителен договор за ВС №4-334 от 26.05.2010г., и производството по делото в тази част е прекратено, и са присъдени разноски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директора на Служба „Военна полиция” чрез процесуалния представител майор Й.М оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С решение № 323 от 06.03.2017 г. по адм. дело № 2910/2016 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на З.С против Заповед № ВП-5640 от 24.11.2016г. на Директора на Служба „Военна полиция”, оставил е без разглеждане жалбата му в частта, с която се иска съдът да обяви за недействително Допълнително споразумение №4-697 от 03.10.2011г. и да обяви за недействителен договор за ВС №4-334 от 26.05.2010г., прекратил е производството по делото в тази част и е присъдил разноски. С потвърдената Заповед № ВП-5640 от 24.11.2016г. на Директора на Служба „Военна полиция” на основание чл. 245, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 244 т.7 от ЗОВСРБ, чл. 137, ал.4 от Правилник за прилагане на ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) /ППЗОВСРБ/, чл. 140 от ППЗОВСРБ и Присъда № от 24. март 2015г. на Софийския военен съд, потвърдена с Решение №31 от 12.08.2016г. на ВАпС и Решение №225 от 31.10.2016г. на ВКС, и т.3.1 от Заповед на министъра на отбраната с № ОХ-703/07.09.2016г. на капитан З.С - инспектор във Втори сектор в отдел „Разкриване на престъпления“ в Регионална служба „Военна полиция“-Пловдив е наложено дисциплинарно наказание-уволнение. Съдът е приел в мотивите си, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че със Заповед № ВП-1551/24.03.2014 г. на Директора на служба „Военна полиция" е прекратен договора за военна служба, освободен е от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса капитан З.С в Регионална служба „Военна полиция”-Пловдив, поради отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация във връзка с образувано срещу него наказателно производство. По жалба на Симидов тази заповед е отменена от Върховния административен съд с решение №10224/03.10.2016г. по адм. дело № 9182/2015г. В срока по чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ Симидов е подал заявление с вх. № 2155/10.10.2016 г. до министъра на отбраната и заявление вх. № 2156/10.10.2016 г. до директора на служба „Военна полиция", депозирано чрез директора на РС „Военна полиция“ Пловдив, получени в ръководството на служба „Военна полиция" с писмо вх. № 5939/13.10.2016 г., за възстановяване на заеманата от него длъжност - инспектор във Втори сектор на отдел „Разкриване на престъпления“ в Регионална служба „Военна полиция“-Пловдив. Със заповед № ВП-5293/07.11.2016 г. на Директора на служба „Военна полиция", на основание чл. 172, ал.2 от ЗОВСРБ, чл. 98, ал.2, т.1 и ал.3 от ППЗОВСРБ капитан Симидов е възстановен на длъжността инспектор във Втори сектор на отдел „Разкриване на престъпления“ в Регионална служба „Военна полиция“-Пловдив. Заповед № ВП-5293/07.11.2016 г. на Директора на служба „Военна полиция" е връчена на Симидов на 08.11.2016г. На гърба на заповедта е изписано възражение от Симидов във връзка с депозираното от него заявление с вх. № 2326 от 07.11.2016г. Заповедта е влязла в сила. По делото няма данни Симидов да е оспорил по съдебен ред Заповед № ВП-5293/07.11.2016 г. на Директора на служба „Военна полиция". От приложената докладна записка вх. № 6523/10.11.2016 г. (peг. № ПД-6185/08.11.2016 г.), се установява, че заявлението с вх. № 2326/07.11.2016г. за отмяна и оттегляне на заявление с вх. № 2155 /2156/10.10.2016г. е получено в служба „Военна полиция" на 10.11.2016г., т. е. след като е издадена Заповед № ВП-5293/07.11.2016 г. на Директора на служба „Военна полиция".

С писмо с вх. № 6728/21.11.2016 г. в служба „Военна полиция" е получено писмо от Военно-окръжна прокуратура - Пловдив, с което службата е уведомена за влязлата в сила присъда № 1/24.03.2015 г. по НОХД №1/2015г. по описа на Военен съд София, с която капитан Симидов е осъден за умишлено престъпление от общ характер. Присъдата е влязла в сила на 31.10.2016г. По делото е приложена Присъда №1 постановена по НОХД №1/2015г. по описа на СВС. На основание чл. 246, ал.4 от ЗОВСРБ с капитан Симидов е проведена беседа, обективирана в Протокол с рег. № ВП-5639/24.11.2016г. Изложено е становище на военнослужещия. Посочен е предметът на беседата - на основание чл. 245, ал. 1. т. 1 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 4 от ПП ЗОВСРБ и влязлата в сила присъда следва да бъде наложено дисциплинарно наказание –уволнение. Последвало е издаването на оспорената Заповед № ВП-5640 от 24.11.2016г. на Директора на Служба „Военна полиция”

Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 140 от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание „уволнение" се налага задължително в случаите по чл. 245 от ЗОВСРБ.Аистративнонаказващият орган в случая няма право на преценка, а действа в условията на обвързана компетнтност. Налице е хипотезата на чл.246 ал.3 от ЗОВСРБ, според която извършването на служебна проверка по ал.2 не е задължително, ако нарушението е установено с финансова ревизия, с вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила осъдителна присъда. По делото не се спори, че Присъда №1 от 24 март 2015г на Софийския военен съд, постановена по НОХД №1/2015г. по описа на Военен съд София, е влязла в сила. Материалноправните предпоставки за налагане на наказание по реда на цитирания текст са осъществени и правото на дисциплинарнонаказващия орган да упражни предоставените му със закона правомощия е осъществено в съответствие със закона.

По делото безспорно е установено, че към момента на постановяване на оспорената Заповед № ВП-5640 от 24.11.2016г. на Директора на Служба „Военна полиция” Симидов е бил възстановен на военна служба, заема длъжността инспектор във Втори сектор в отдел „Разкриване на престъпления” в РС „Военна полиция” - Пловдив. Както бе посочено по-горе, по делото няма данни същият да е оспорил по съдебен ред Заповед № ВП-5293/07.11.2016г. на Директора на служба „Военна полиция", която му е връчена на 08.11.2016г. в 13.00 часа. Тази заповед е породила правни последици. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни.

Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Симидов в частта, с която се иска съдът да обяви за недействително Допълнително споразумение №4-697 от 03.10.2011г. и да обяви за недействителен договор за ВС №4-334 от 26.05.2010г., и е прекратено производството по делото в тази част, също е правилно. Така формулираните претенции имат характер на инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК, който е недопустим в съдебното производство по административни дела.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал.1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен съд на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на всички събрани пред съда и пред административния орган доказателства. Изложени са и подробни мотиви, обосноваващи изводите на съдебния състав за липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми, водещи до незаконосъобразност на оспорената заповед.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.

Съобразно изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Служба „Военна полиция” юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00/двеста/ лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 323 от 06.03.2017 г. по адм. дело № 2910/2016 г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА З.С, ЕГН [ЕГН], да заплати на Служба „Военна полиция” сумата от 200.00/двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.