Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор „Пътна полиция” в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - [населено място] срещу Решение № 407 от 09.03.2017 г. по адм. дело № 2873/2016 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена негова Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0819-002432/28.09.2016 г., с която на основание чл. 171, т. 2, б. „з” от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на С. Н. К. е наложена ПАМ временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 1 месец.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответната страна – С. Н. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0819-002432/28.09.2016 г., с която на основание чл. 171, т. 2, б. „з” от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на С. Н. К. е наложена ПАМ временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 1 месец, АС – Варна е установил, че производството по издаване на оспорената заповед е започнало служебно във връзка...