Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано по две касационни жалби, съответно от Й. Т. Б., действащ като едноличен търговец (ЕТ) с фирма [фирма], със седалище и адрес на управление гр.[населено място], [адрес] и от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1488/21.08.2017 г., постановено по адм. дело № 1417/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е изменен Ревизионен акт (РА) № 161303877 от 05.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, офис С. З, в частта, потвърдена с Решение № 611 от 23.06.2014 г. на и. д. директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, като са определени задължения за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 8 318,45 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 4 019,16 лв., за здравно осигуряване (ЗО) за 2008 г. в размер на 34,53 лв. и отхвърлена жалбата в останалата част.

Касаторът - Й. Т. Б., действащ като [фирма], оспорва решението в частта, с която РА е изменен, в резултат на което му е определено задължение за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 8 318,45 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 4 019,16 лв. Излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно му е отказано право на данъчен кредит по фактури № 309/11.03.2008г. и № 332/12.03.2008 г., издадени от [фирма] и неправилно съдът приел, че разходите по тези фактури са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Претендира отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА, в тази му част да бъде отменен. Претендира направените по делото разноски.

Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив оспорва решението в частта, в която РА е изменен, в резултат на което е намалено установеното задължение за ЗО за 2008г. за годишно изравняване от 967,78 лв. на 34,53 лв. и отменено задължението за лихви в размер на 467,83 лв., като излага доводи за нарушение на материалния закон - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и жалбата срещу РА да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на Й. Т. Б., действащ като [фирма] на основание чл.215, т.2 АПК, като насочена срещу съдебно решение, което не съществува и частична основателност на касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив по подробно изложени доводи.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу конкретно посочено решение на Административен съд – Пловдив, което подлежи на касационно оспорване.

Действително, касатора Й. Т. Б., действащ като [фирма] твърди, че обжалва решението на АС – Пловдив, в частта, с която му е отказано право на данъчен кредит по фактури № 309/11.03.2008г. и № 332/12.03.2008 г., издадени от [фирма], но в същото време излага доводи не само срещу отказа да му се признае право на данъчен кредит по цитираните фактури, но и срещу изводите на съда, че разходите по тези фактури са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, като претендира отмяна на решението на АС – Пловдив в обжалваната му част и отмяна на РА, в частта, с която не са признати действителни стопански операции. Ето защо, настоящата инстанция не споделя становището на прокурора за недопустимост на касационната жалба на Й. Т. Б., действащ като [фирма] на основание чл.215, т.2 АПК, като счита, че същата е насочена срещу съдебно решение, което съществува - Решение № 1488/21.08.2017 г., постановено по адм. дело № 1417/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта с която е определено допълнително задължения за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 8 318,45 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 4 019,16 лв.

Разгледани по същество, съдът намира за установено следното: 1. По жалбата на Й. Т. Б., действащ като [фирма]:

С РА, в обжалваната му част е преобразуван финансовия резултат на [фирма], като е увеличен със сумите по фактури № 309/11.03.2008г. и № 332/12.03.2008 г., издадени от [фирма]. Фактическото основанието за увеличение на финансовия резултат е, че фактурите не отразяват реално извършена стопанска операция.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в частта на установено задължение за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 8 318,45 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4019,16 лв., първоинстанционния съд е взел предвид, че с влязло в сила решение № 1215 от 15.06.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2086/2014 г., потвърдено с решение № 6901/09.06.2016 г. по адм. дело № 8648/2015 г. по описа на ВАС, първо отделение е потвърден процесния РА, в частта, с която на [фирма] е отказано право на данъчен кредит по фактури № 309/11.03.2008г. и № 332/12.03.2008 г., издадени от [фирма], поради липса на реални доставки по процесните две фактури. След като е съобразил задължителните указания на ВАС, дадени с решението в отменителната му част, първоинстанционния съд е назначил и изслушал съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която е приета без оспорване от страните. При определяне на размера на дължимия данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ съдът се е позовал на заключението по назначената ССчЕ, която след като е съобразила резултата от спора по ЗДДС и разпоредбата на чл. 27, т.2 ЗКПО (в редакцията към 2008 г.) е определила, че следва да се преобразува финансовия резултат на дружеството за 2008 г. на основание чл. 26, т.2 и чл. 77, ал.1 от ЗКПО в посока увеличение със сумата от 63 475 лева, представляващи разходи, които не са документално обосновани, а данъчната основа за облагане с пряк данък е в размер на 66 723,24 лв., съответно дължимата сума за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, след приспадане на авансово внесения данък е в размер на 8 318,45 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4019,16 лв.

Решението в оспорената от касатора Й. Т. Б., действащ като [фирма] част е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Решението е обосновано, постановено след обсъждане на доводите на страните и събрания доказателствен материал в съвкупност, като фактите са точно установени и съответно правилно е приложен материалният закон.

Доводите на касатора за неправилност на решението са същите като изложените от него доводи за незаконосъобразност на РА, в частта на отказаното право на данъчен кредит по фактури № 309/11.03.2008г. и № 332/12.03.2008 г., издадени от [фирма]. По този въпрос е налице влязло в сила решение № 1215 от 15.06.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2086/2014 г., потвърдено с решение № 6901/09.06.2016 г. по адм. дело № 8648/2015 г. по описа на ВАС, първо отделение.

Правилен е извода на АС - Пловдив, че с разходите по цитираните две фактури, издадени от [фирма], като документално необосновани следва да се увеличи финансовия резултат на дружеството за 2008г., като се съобрази и разпоредбата на чл. 27, т.2 ЗКПО (в редакцията към 2008 г.). При липса на касационни доводи в жалбата срещу размера на установения данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ и съобразяването му със приетото по делото заключение по назначената ССчЕ, настоящата инстанция при служебно извършена проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира същото за правилно.

2. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив:

За да измени РА, в резултат на което е намалено установеното задължение за ЗО за 2008г. за годишно изравняване от 967,78 лв. на 34,53 лв. и отменено задължението за лихви в размер на 467,83 лв., АС – Пловдив е приел, че съгласно неоспореното от страните заключение по назначената ССчЕ, дължимата сума за ЗО за 2008г. е в размер на 34,53 лева. Решението, в тази му част е частично неправилно.

В нарушение на материалния закон – чл.40, ал.1, т.2, ал.6 и ал.7 от ЗЗО /редакция, ДВ, бр.113/2007 г./ съдът е приел, дължимата сума за ЗО за 2008г. е в размер на 34,53 лева. Този извод не е обоснован нито със заключение по назначена ССчЕ, нито със собствени мотиви, изложени от съда.

Едноличният търговец се осигурява върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е максималният доход, определен със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл.8, т.2 от ЗБДОО за 2008 г./отм./ минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 240 лв., а съгласно т.5 от същата разпоредба, максимален месечен размер на осигурителния доход е 2 000 лв. За годишен период – 2008 г., осигурителният доход следва да бъде ограничен до 24 000 лв., съгласно чл.40, ал.7 от ЗОО. Тази сума се намалява с размера на дохода от пенсия, върху който е осигурено лицето за сметка на републиканския бюджет и която е в размер на 4 990,26 лв, съгласно констатациите в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив. Облагаемият доход по чл. 26 от ЗДДФЛ за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване в размер на 2 880 лв. Осигурителният доход на ревизираното лице, при приложимост на горните разпоредби е 16 129,74 лв. Съгласно чл.2 от ЗБНЗОК за 2008 г. /отм./, здравноосигурителната вноска за 2008 г. в размер 6 на сто, или размерът на ЗОВ по ЗЗО е върху годишен осигурителен доход в размер на 16 129,74 лева е в размер на 967,78 лв. От нея следва да се приспаднат вноските по ЗЗО, внесени през годината в размер на 172,80 лв. Остатъкът за внасяне се получава в размер на 794,98 лв., ведно с лихвите върху тях.

С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че решението на АС – Пловдив, в частта с която е отменен РА, в частта, с която е определено задължение за ЗО за 2008г. за годишно изравняване над размера от 34,53 лева до размера на 794,98 лв. е неправилно, поради което следва да се отмени, като вместо него спора се реши по същество, като се отхвърли жалбата на Й. Т. Б., действащ като [фирма] срещу Ревизионен акт № 161303877 от 05.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, офис С. З, в частта, потвърдена с Решение № 611 от 23.06.2013 г. на и. д. директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с която са му определени задължения за ЗО за 2008г. за годишно изравняване над размера от 34,53 лева до размера на 794,98 лв., ведно със съответните лихви върху тях.

С оглед крайния изход на спора, на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив следва да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното и касационното производство в общ размер на 600 лева, определени за всяка инстанция от по 300 лева на основание чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид на изложеното Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1488/21.08.2017 г., постановено по адм. дело № 1417/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 161303877 от 05.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, офис С. З, в частта, потвърдена с Решение № 611 от 23.06.2014 г. на и. д. директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с която на Й. Т. Б., действащ като [фирма] са установени задължения за здравно осигурителни вноски за 2008 г. за годишно изравняване над размера от 34,53 лева до размера на 794,98 лв., ведно със съответните лихви върху тях, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Т. Б., действащ като [фирма] срещу Ревизионен акт № 161303877 от 05.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, офис С. З, в частта, потвърдена с Решение № 611 от 23.06.2014 г. на и. д. директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с която са установени задължения за здравно осигурителни вноски за 2008 г. за годишно изравняване над размера от 34,53 лева до размера на 794,98 лв., ведно със съответните лихви върху тях.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му, обжалвана част.

ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление гр.[населено място], [адрес], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. П. сума в размер на 600 лева, представляваща допълнителни разноски за юрисконсулт за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.