Производство по чл.208 и сл. АПК, вр. чл.160, ал.6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: гр. [населено място], [улица], представлявано от управителите В. Е. К. и В. Я. У., чрез адв. Х. М., АК Пловдив, против Решение № 214 от 02.02.2018 год. на Административен съд – Пловдив, 27-ми състав, постановено по адм. д. № 301 по описа за 2017 год., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № Р-16001616000415-091-001/30.08.2016 год., издаден от А. А. Д. – началник на сектор „Ревизии”, възложил ревизията и Д. Л. Р. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 15/06.01.2017 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта, с който на оспорващия за периоди м.06, м.07, м.08, м.09 и м.10.2016 год., общо по 5 бр. фактури, издадени от [фирма], е отказан данъчен кредит в размер на 20358,33 лева с прилежаща лихва 2046,93 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в необсъждане на многобройните събрани в ревизионното производство доказателства, игнориране на грубите процесуални нарушения в ревизионното производство и необосновани фактически изводи за недоказана реалност на процесните услуги. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ц. Д., оспорва жалбата с доводи, изложени в подробно представени писмени бележки. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултко възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение,...