Производство по чл.208 и сл. АПК, вр. чл.160, ал.6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя С. Д. Т., против Решение № 102 от 05.01.2018 год. на Административен съд – София – град, Първо отделение, 12-ти състав, постановено по адм. д. № 11630 по описа за 2015 год., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № Р-22221015000905-091-001/14.08.2015 год., издаден от Т. И. Т., на длъжност началник сектор „Ревизии", дирекция „Контрол" при ТД на НАП София - възложил ревизията и С. Д. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, в частта, уточнена допълнително с молба от 22.12.2015 год. – за допълнително начислени задължения за ДДС и съответните лихви, а именно: 1) За данъчен период м.11.2013 год. ДДС в размер на 18192 лв. по фактури от [фирма]; 2) За данъчен период м.12.2013 год. ДДС размер на 29 210лв. по фактури от [фирма] и [фирма]; 3) За данъчен период м.11.2014 год. за установени задължения в размер на 5400 лв. по фактура № 1…10/28.11.2014 год. от [фирма]; 4) За данъчен период м.12.2014 год. ДДС в размер на 3220 лв. по фактура № 206/05.12.2014 год. от [фирма] (с дан. основа 3500 лв. и ДДС 700 лв.) и по фактура № 20..11/15.12.2014 год. от [фирма] (с дан. основа 12600 лв. и ДДС 2520 лв.), потвърден с Решение №1650/30.10.2015 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”., Правото на приспадане на данъчен кредит не е признато на основание чл.68, ал.1, вр. чл.69, ал.1 и чл.9 ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в необсъждане на многобройните събрани в ревизионното производство доказателства, игнориране на грубите процесуални нарушения в...