Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. срещу решение № 74 от 13.01.2020 г. по адм. дело № 399/2019 г. на Административен съд – Русе.

С обжалваното решение Административен съд – Русе е отхвърлил жалбата на Т. П. срещу решение № 242 от 10.04.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е установено, че „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Р., представлявано от управителя С. С., не е осъществил нарушение на чл. 4, чл. 13, чл. 16 и чл. 17 и § 1, т. 1 и 3 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) и е оставена без уважение жалбата й срещу този ответник.

Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателства по делото, интерпретирал е превратно установените факти и не се е произнесъл по всички доводи и възражения, наведени от касаторката в административното и съдебното производство. Счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите, посочени от ответната страна, без да отчете йерархичната им зависимост от работодателя и произтичащата от това обстоятелство заинтересованост от благоприятния за него изход на спора. Сочи, че съдът необосновано е намерил, че не е налице нарушение по чл. 17 ЗЗДискр., т. к. работодателят й не е изпълнил задължението си да извърши проверка по оплакванията й за тормоз на работното място и не е представил доказателства в хода на производството, че е предприел мерки за предотвратяването на проявите на дискриминация на работното място. Поддържа, че съдът бланкетно и без да изложи собствени мотиви е приел, че не са осъществени тормоз и преследване по см. на §...