Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Алфалинк-БГ” ЕООД, [ЕИК], представлявано от Г. Г., със седалище и адрес на управление: гр. С.,[жк][жилищен адрес] против решение № 4952/24.09.2020 г. по адм. дело № 6734/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-22221118003412-091-001/01.02.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение №632/09.04.2019г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"–гр. С. при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19 590,87 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 10 325,26 лв. за данъчните периоди от м. 04 до м. 12.2013 г., м. 04, м. 05, м. 08 и м. 09.2014г., и м. 05.2015 г.

В жалбата се сочи, че решението на АССГ е незаконосъобразно и несъобразено със събраните доказателства по делото. Развива подробни съображения, че делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на същия съд, защото от мотивите на съда не става ясно кои обстоятелства приема за установени и кои не. Неотчетено е останало обстоятелството, че дружеството е доказало наличие на реално осъществени доставки. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли за отмяна на решението на АССГ и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на разноски за всяка съдебна инстанция.

Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция „ОДОП” София при ЦУ на НАП, чрез юрк. П., в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното:

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ №Р-22221118003412-091-001/01.02.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение №632/09.04.2019г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"–гр. С. при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19 590,87 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 10 325,26 лв. за данъчните периоди от м. 04 до м. 12.2013 г., м. 04, м. 05, м. 08 и м. 09.2014г., и м. 05.2015 г. по фактури, издадени от „Ра-дуга Вж“ ЕООД, „Тидас“ЕООД, „Дабъл Ю Еф и Ко“ ЕООД, „Мано“ ЕООД, „Б И К груп 2014“ ООД.

Предмет на процесните фактури са материали и изработване на шфлет/лифлет №1, материал и изработване на плакат №1, дизайн и предпечат на винилни платна – малък и голям винил, брандиране на спортни екипи, срещи – представяне екипировката на LEGEA- клубове и фенклубове, персонификация на спортни екипи по договор, календари 2014 г., подаръчни комплекти, промоутърски услуги, рекламни листовки, термофолио, торбички, флаери, предпечатна подготовка, билборд реклама и други.

Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в установената в закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В мотивите си съдът е подробно е обяснил механизма на правото на приспадане на данъчен кредит и е цитирал практика на СЕС. Посочил е установеното от вещото лице по назначената ССчЕ. Подробно е преразказал фактическата обстановка по делото, написана в решението на данъчния орган.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира че решението е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение и следва да бъде отменено.

При постановяване на решението съдът е допуснал съществено процесуално нарушение – липса на собствени правни изводи върху възприетата фактическа обстановка. Съдът не е извършил коментар на всяка една от доставките, анализирайки всички представени доказателства към спорните фактури. Съдът е следвало да постанови решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по свое убеждение и като формира собствени изводи за всяка доставка. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същия следва да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да обоснове приемането им за доказателствен материал, както и да отдели спорното от безспорното съобразно събраните доказателства и фактите по делото. Съдът не е коментирал дали всяка една от фактурите е придружена от други писмени доказателства, не е установил дали датите на съставяне на всички представени приемо-предавателни протоколи съответстват на датите на издаване на фактурите. Съдът не е коментирал дали са представени доказателства за извършено плащане по съответните фактури, като е ограничил обсега си на контрол на законосъобразността на процесния РА само до наличието или липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на дружествата-доставчици.

Допуснатите от административния съд процесуални нарушения са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на конкретни мотиви относно всяка една от доставките, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт относно отказаното право на данъчен кредит по процесните доставки, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.

При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи конкретни мотиви във връзка с тях.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да се съобрази с горните мотиви.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС.

Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4952/24.09.2020 г. по адм. дело № 6734/2019 г. по описа на Административен съд – София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София-град. Решението е окончателно.