Производството и по реда на чл.208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано по жалба на Д. Р. подадена чрез процесуалния му представител против Решение № 7276/15.12.2020 год. постановено по адм. д.№ 8673/2020 год. по описа на Административен съд-София град.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.209 т.3 АПК.Иска се неговата отмяна и алтернативно връщане на делото на Административен съд-София град за събиране на нови доказателства относно правомощията на Софийски градски съд респ. на Агенцията по вписванията относно обявяването на съдебни актове съдържащи лични данни.Претендират се съдебни разноски.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа изцяло касационната жалба.
Ответниците не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.От инспектор И. Г. е постъпил писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК,в законовия срок и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С оспореното решение Административен съд-София град е отхвърлил жалбата на Д. Р. от гр. Б.д против Решение № ЛДЖ-2-4 от 10.8.2020 год. на И. Г.-инспектор при Инспектората на ВСС, с което е отхвърлена жалбата на Д. Р. срещу действията на Софийски градски съд, като администратор на лични данни, изразяващи се в изпращане на Определение № 1660/15.04.2020 год. по т. д.№ 8992/2016 год. по описа на съда за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписвания, без заличаване на личните данни на жалбоподателя-трите имена ,ЕГН, постоянен адрес.За да постанови този резултат, Административен съд-София град е приел, че решението е постановено от компетентен орган по смисъла на чл.38в ал.4 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) /ЗЗЛД/,в изискуемата от закона форма, като съдържа фактически и правни мотиви и следващ се от тях диспозитив и при правилно приложение на закона.По същество съдът е приел, че в случая определението на съда, което подлежи а обявяване в Търговския регистър действително е изпратено на Агенцията по вписвания, без заличени лични данни на жалбоподателя, но това не съставлява нарушение на ЗЗЛД тъй като за съда не съществува задължение да заличи личните данни преди изпращането му.По силата на чл.2 ал.2 от Закон за търговски я регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/ЗТРРЮЛНЦ/ такова задължение има Агенцията по вписвания. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които се обосновава неоснователността на жалбата на Д. Р. поради което и при условията на чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. Решението на Административен съд София - град е правилно.
Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените от ответника с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Правните изводи на съда са обосновани и се споделят от настоящия състав.
Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на решение № ЛДЖ-20-4/10.08.2020 год. г. от компетентен орган – инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет в съответствие с правомощията й по чл. 38в ал.4 във вр. с чл.17 ал.1 т.1 и чл.17а ал.1 т.1 ЗЗЛД в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК, поради което е валиден акт.
Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства /чл. 36 от АПК/. Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество
Законосъобразно е заключението на съдебния състав за постановяване на оспореното решение в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
С молби от 16.04.2020 год. и от 20.05.2020 год. Д. Р. в качеството си на субект на данни е поискал от СГС заличаване на отнасящи се до него лични данни съдържащи се в Определение № 1660/15.04.2020 год., което е изпратено на Агенцията по вписване за обявяване в ТР съгласно чл.692 ал.2 ТЗ.Безспорен факт по делото е, че към момента на подаване на молбите определението вече е изпратено на АВ,както и че обявеното определение съдържа лични данни на жалбоподателя.
Правото на изтриване на лични данни на субектите на данни е изрично уредено в чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който: "Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6 параграф 1, буква а) или член 9 параграф 2 буква а), и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21 параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21 параграф 2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8 параграф 1.Но в чл.17 параграф 3 от Регламента са посочени случаите,,в които администраторът има възможност да откаже да изтрие данните, един от които е за спазване на правно задължение, предвидено в правото на Съюза или на държавата-членка, което се прилага спрямо администратора/чл.17 параграф 3 б“б“/.
При това положение предмет на проверка е нарушено ли е от СГС, като администратор на лични данни (какъвто безспорно представлява – обстоятелство, неоспорено от ответната страна по делото) правото му на изтриване съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, което жалбоподателят е упражнил вследствие твърдяното от него незаконосъобразно обработване на личните му данни чрез изпращане на процесното определение за обявяване в ТР без наличие на някое от основанията за законосъобразно обработване, изчерпателно установени в списъка по чл. 6 параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Съгласно чл. 6 § 1 б. "а‘‘ - "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 обработването е законосъобразно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по - специално когато субектът на данните е дете.
В случая е налице правното основание на чл.6 §1 б“в“ от Регламента, за законосъобразно обработване на данни, произтичащо от разпоредбата на чл.692 ал.2 ТЗ във вр. с чл.14 от ТРРЮЛНЦ.Наред с това по никакъв начин жалбоподателя не установява наличието на основанията за упражняване на правото на заличаване на личните данни по чл.17 от Регламента.Позоваването на разпоредбата на чл.64 ал.3 от ЗСВ е неоснователно, тъй като същата е неприложима към настоящия случай.Правилно анализирайки разпоредбата на чл. 64 ал.3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ)/ЗСВ/ административния съд е приел, че съдията при СГС при законосъобразно упражняване на процесуалните си правомощия е изпратил процесното определение без заличени лични данни за обявяване в ТР.
В хипотезата на образувано съдебно производство законодателя в чл. 64 от ЗСВ е предвидил специални изисквания относно обработката на лични данни на страните в процеса, съдържащи се в актовете на съдилищата, а именно: актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) и ЗЗКИ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ), като публикуването на актовете се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове/ чл. 64, ал. 1 и ал. 3 от ЗСВ/ Следователно ЗСВ е предвидена специална защита на категорията данни, намиращи се съдебните актове и идентифициращи физическото лице, но при публикуването им по реда на чл.64 ал.1 ЗСВ,какъвто настоящия случай не е.
Ирелевантен за настоящото производство е въпросът дали това е задължение на друг администратор на лични данни и по -конкретно на Агенцията по вписвания, която по силата на чл.2 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ е длъжна да обявява обстоятелствата и актовете/ в случая определение по чл.692 ал.2 ТЗ/ без информацията съставляваща лични данни по смисъла на чл.4 т.1 от Регламент/ЕС/2016/679,с изключение на информацията, за която със закон се иска да бъде обявена.
От изложеното следва, че оспорваното решение на инспектор И. Г. при Инспектората на ВСС е издадено в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което като е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд – София -град не е допуснал нарушение на материалния закон.
Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Същото е подробно мотивирано, като в мотивите на съда са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда/чл. 172 а, ал. 2 АПК./ Административен съд-София град е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.
На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209 т. 3 от АПК поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното,Върховният административен съд, състав на Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7276/15.12.2020 год. постановено по адм. д.№ 8673/2020 год. по описа на Административен съд-София град.
Решението е окончателно.