Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната дирекция по околна среда и водите - гр. С., подадена чрез пълномощника ст. юрк. Д., срещу Решение № 3/06.01.2021 г., постановено по адм. д. № 192/2020 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена Заповед № ПАМ-3 от 09.04.2020 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Перник и е осъдено РИОСВ - София да заплати на "ТЕЦ - Бобов дол" ЕАД деловодни разноски в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
Изложените съображения за необоснованост и нарушения при прилагането на чл. 158, т. 3 и т. 4 от ЗООС са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде оставена без уважение подадената от дружеството жалба.
Ответникът- "ТЕЦ - Бобов дол" ЕАД, със седалище и адрес на управление с. Г. село, община Б. дол, област К., не е депозирал писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание се представлява от пълномощника юрк. С., който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде изцяло потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по делото.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Кюстендил е Заповед № ПАМ-3 от 09.04.2020 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Перник, издадена на основание чл. 160, във вр. с чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 123в, т. 1 и т. 2, чл. 125, ал. 2, т. 2 и чл. 159, ал. 2 от ЗООС, с която е разпоредено: 1/ спиране, считано от датата на връчване на принудителната административна мярка /ПАМ/ на производствената дейност на дружеството, извършвана в Горивна инсталация за производство на електрическа енергия, включваща енергийни котли /ЕК/ 1, 2 и 3 с посочени географски координати на площадката, в частта производство на електрическа енергия чрез използване на вид гориво - биомаса за работа на котлите, както и извършване на дейност по оползотворяване с код R 1 /използване на отпадъците предимно като гориво или по друг начин за получаване на енергия/ в инсталацията, като отпадъците са с посочени в заповедта кодове; 2/ спиране, считано от датата на връчване на ПАМ, дейностите, извършвани като обслужващи основната производствена дейност на дружеството по прием на отпадъци на площадката в с. Г. село; оползотворяване с код R 13 /съхраняване на отпадъците до извършване на дейностите по оползотворяване, обозначени с кодове R 1 и R 2/ и оползотворяване с код R 12 - размяна на отпадъци за подлагане на дейност по оползотворяване с код R 1 /предварително третиране - раздробяване посредством шредери за предварително третиране на неопасни отпадъци/, като спирането се отнася за всички отпадъци, посочени в т. 1 от заповедта; 3/спиране, считано от връчване на ПАМ експлоатацията на инсталации, обслужващи производствената дейност - 2бр. линии за подготовка и обработка на биомаса, 2 бр. шредерни инсталации и външен бункер Б, подаващ отпадъци към ГТЛ 2Б от системата за подаване на отпадъци, биомаса и горива към ЕК, като е разпоредено извършване на запечатване на инсталациите.
Органът е определил срокове на действие на ПАМ, както следва:
т. 1 - до въвеждане на система за автоматично преустановяване подаването на отпадъци в съответствие с чл. 14, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4/05.04.2013 г.;
т. 2 - до завършване на процедурата за основно охарактеризиране на отпадъци с кодове 10 01 01, 10 01 02, 10 01 05 и смесен отпадък от отпадъци с кодове 10 01 01, 10 01 02, 10 01 05, 16 11 06, 19 09 03 и 19 09 06;
т. 3 - до съгласуване на Планове за вземане на проби за изпитване на отпадъци с цел основно охарактеризиране с кодове 10 01 15, 10 01 17 и смесен отпадък от отпадъци с кодове 10 01 05, 10 01 15, 10 01 17, 16 11 06, 19 09 03 и 19 09 06 и
т. 4 - до доказване пред контролния орган на нормален режим на работа без изпускане на отпадъчни газове от изпускателно устройство /ИУ/ № 1, удостоверено с контролно измерване от ИАОС, като се осигури достъп до точката за вземане на проби/извадки на ИУ № 1 в съответствие с изискванията на Наредба № 6/26.03.1999 г.
На „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД е издадено Комплексно разрешително /КР/ № 45-Н4/09.04.2019 г. на изпълнителния директор на ИАОС за експлоатация на горивна инсталация за производство на електрическа енергия, включваща енергийни котли № 1, 2 и 3 и на инсталация за производство на водород. На дружеството е издадено и КР № 299-Н1/09.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИАОС за експлоатация на депо за неопасни производствени отпадъци в землището на с. К., община Б., област К.. На 07.04.2020 г. и на 09.04.2020 г. са извършени извънредна и извънредна съвместна проверка, за резултатите от които са съставени Констативни протоколи № 92/07.04.2020 г. и № 101/09.04.2020 г. Органът е наложил ПАМ за констатираните при проверките три броя нарушения на условията в издадените на дружеството комплексни разрешителни, които са следните:
1. Условие 2.1, Условие 9.2.8 и Условие 9.6.1 от КР № 45-Н4/2019 г. - за несъответстваща на изискванията на чл. 14, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 40, т. 1 от Наредба № 4 система за автоматично преустановяване подаването на отпадъци, действаща при превишение на една или повече от установените НДЕ на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух;
2. Условие 11.6.3 от КР № 45-Н4/2019 г., Условие 11.2.2 и Условие 11.2.4 от КР № 299-Н1/2019 г. и условие от Решение №ПЕ-5-ПР/2016 г. - за неспазване на задължението за охарактеризиране на отпадъците и съгласуване на Планове за вземане на проби за изпитване на отпадъци с цел основно охарактеризиране и
3. Условие 9.2.6 от КР № 45-Н4/2019 г. - за неправомерно отвеждане на отпадъчните газове през ИУ № 1 при нормален режим на работа.
Органът е изложил мотиви по всяко от констатираните три нарушения на КР, които са възприети и възпроизведени от съда в оспореното решение както следва:
1/ за нарушение на Условие 2.1, Условие 9.2.8 и Условие 9.6.1 от КР № 45-Н4/2019 г. - органът е посочил, че на дружеството е разрешено да извършва дейност по т. 5.2."а" от Приложение № 4 към ЗООС в Горивна инсталация за производство на електрическа енергия въз основа на действаща система за автоматично преустановяване подаването на отпадъци. Целта на системата е автоматично да може да преустанови подаването на отпадъци за изгаряне при превишаване на една или повече от установените в Наредба № 4/2013 г. норми за допустими емисии /НДЕ/ на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух поради смущение в работата или повреди в пречиствателните съоръжения, регистрирано при извършване на задължителните непрекъснати измервания по реда на глава девета от Наредбата. В Условие 9.6.1 на КР № 45-Н4/2019 г. са определени показателите за СНИ /собствени непрекъснати измервания/ на ИУ № 2 и ИУ № 4, за които операторът следва да следи чрез системата за автоматично спиране подаването на отпадъци. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 емисиите, подлежащи на СНИ са на азотни оксиди, въглероден оксид, общ прах /прахови частици/, общ органичен въглерод, хлороводород, флуороводород и серен диоксид - в случаите, когато за тях са установени НДЕ. Съгласно проверки в дружеството на 07.04.2020 г. от РИОСВ - Враца и на 09.04.2020 г. от РИОСВ - Перник, РИОСВ - София и РИОСВ отм. а Загора е установено, че операторът има внедрена действаща автоматична система за преустановяване подаването на отпадъци в случаите на превишаване на НДЕ по посочените нормативни показатели, но тази система няма пълно съответствие, като при последната проверка е установено, че в системата не са включени показателите азотни оксиди, въглероден оксид, общ прах /прахови частици/ и серен диоксид.
2/ за нарушение на Условие 11.6.3 от КР № 45-Н4/2019 г., Условие 11.2.2 и Условие 11.2.4 от КР № 299-Н1/2019 г. и условие от Решение №ПЕ-5-ПР/2016 г. на директора на РИОСВ - Перник - органът е посочил, че в Условие 11.6.3. от КР № 45-Н4/2019 г. на оператора е разрешено да извършва дейност по обезвреждане с код D 1 /подземно или надземно депониране/ на отпадъци с посочени в заповедта кодове единствено след получаване на положителни становища за извършване на дейност по депониране на тези отпадъци въз основа на проведено основно охарактеризиране в съответствие с изискванията на част I, раздел 1, т. 1.1. на приложение № 1 от Наредба № 6. С. У 11.2.2 от КР № 299-Н1/2019 г. преди приемане на отпадъците притежателят на КР следва да докаже, че отпадъците отговарят на критериите за тяхното приемане по раздел III от Наредба № 6 и част I от приложение № 1 на Наредбата. По правилото на чл. 34, ал. 1 от Наредбата, за определяне на отпадъците, които могат да се приемат на съответния клас депо, операторът на депото извършва изпитване на отпадъците на три етапа в следната последователност: 1. основно охарактеризиране, 2. изпитване на установяване на съответствието и 3. проверка на място.
Органът е установил, че представените от дружеството доклади от проведената процедура по основно охарактеризиране на производствени неопасни отпадъци с кодове 10 01 01, 10 01 02, 10 01 05 и смесения поток от отпадъци с кодове 10 01 01, 10 01 02, 10 01 05, 19 09 03, 19 09 06 и 16 1108 с анализи от акредитирана лаборатория са с констатирани от изпълнителния директор на ИАОС от 17.10.2019 г. несъответствия с утвърдените планове за пробовземане, т. к. пробонабирането е извършено в рамките на 7 месеца, вместо на 9 месеца, за което компетентният орган не е уведомен и не е изразил становище, като пробите са компрометирани, т. к. използваното през посочените месеци гориво не е единствено въглища /през периода месец 06- месец 10.2018 г. са използвани общо 280 700 т. биомаса, който период съвпада с периода на пробовземането от м.04 до м.10.2018 г./. С писмо, изх. № 3272/19.12.2019 г., изпълнителният директор на ИАОС се е произнесъл със становище, че не приема за легитимни представените доклади за основно охарактеризиране на отпадъците с посочените по-горе кодове и е прекратил процедурата до предоставяне на нови доклади за основно охарактеризиране. При това положение е прието, че отпадъците не могат да се депонират и не би следвало да се извършва съвместно изгаряне на въглища с биомаса и въглища с биомаса и отпадъци. Органът е посочил, че с депониране на отпадъците, предмет на нарушението, се създава риск за състоянието на околната среда с оглед неизвестността на основните характеристики на отпадъка чрез съответния му състав и взаимодействие.
3/ за нарушение на Условие 9.2.6 от КР № 45-Н4/2019 г. - органът е посочил, че на дружеството е разрешено отвеждане на отпадъчните газове от ЕК № 1, 2 и 3 към ИУ № 1 единствено при преходни режими на работа на инсталацията или авария на СОИ /сероочистваща инсталация/ при спазване на Условие 9.2.7, Условие 9.2.11, Условие 9.2.13, Условие 9.2.14 и Условие 9.2.15. При проверката на 07.04.2020 г. е установено изпускане на емисии на вредни вещества през ИУ № 1, без да преминат пред СОИ при нормален работен процес без да са налични преходни режими на работа или авария, като съгласно справка от дружеството през периода 00.00 часа на 01.04.2020 г. до 12.00 часа на 07.04.2020 г. има непрекъснато отвеждане на отпадъчни газове към ИУ № 1, с което е нарушено Условие 9.2.6 от КР. Органът е посочил, че има постъпило от оператора само едно писмо за изключване на блок 3 на 04.04.2020 г. и включването му на 06.04.2020 г., а за останалото време липсва уведомление за наличие на условия на преходни или аварийни режими на работа. При съвместната проверка на 09.04.2020 г., обективирана в КП № 101, е установено изпускане на газове от ИУ № 1 при нормална експлоатация на ЕК № 3, като не е имало достъп до пробовземната точка на ИУ № 1 с цел контролно измерване на емисиите, изпускани през комина. Посочено е, че експлоатацията на СОИ води до намаляване на вредните емисии от прах и серен диоксид в атмосферата, формирани от дейността на дружеството.
С постановеното решение Административен съд – Кюстендил е отменил оспорената заповед, след като е стигнал до извод, че тя противоречи на материалния закон, а установените факти не могат да бъдат подведени под някоя от визираните в т. 3 и т. 4 на чл. 158 от ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) /ЗООС/ хипотези. Съдът е посочил, че за да има непосредствена опасност от замърсяване на околната среда, органът следва да се докаже, че вследствие на установените нарушения е налице реална и предвидима опасност за промяна на качествата на околната среда. Според съда увреждането е резултатно деяние, като при него има изменение на компонентите на средата, водещо до влошаване на качеството на живот на хората, обедняване на биологичното разнообразие или затруднено възстановяване на природните екосистеми. Съдът е преценил, че в съдържанието на заповедта и в обуславящите я констативни протоколи от извършените проверки и документи по основното охарактеризиране на отпадъците не съществуват данни за възникнала непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда. Констатирана е липса на данни за установено по време на проверките превишаване или опасност от превишаване на нивата на допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, поради което частичното несъответствие на внедрената и действаща система за автоматично преустановяване подаването на отпадъци с Условията на КР и чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/2013 г. не може да обоснове възникнала непосредствена опасност за замърсяване на околната среда. Първоинстанционният административен съд е приел, че депонирането на отпадъци от дружеството без завършена процедура по основно охарактеризиране на отпадъците по част I, раздел I, т. 1.1. от Приложение № 1 към Наредба № 6/2013 г. също не обосновава твърдяната от органа опасност от замърсяване на околната среда, тъй като липсва информация и събрани данни за това, а същото е хипотетична възможност. Също така е посочено, че прилагането на ПАМ по чл. 158, т. 4 от ЗООС предполага преследвана от органа цел за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазване на околната среда, респ. на вредните последиците от тях, но в процесния случай не е доказана връзката на нарушенията с околната среда. Съдът е приел, че разпоредените правни последици, съгласно чл. 158, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗООС, не се следват. Направен е краен извод за липса на опасност за околната среда, съответно от увреждане на здравето или имуществото на хората от посочената инсталация. Административен съд – Кюстендил е приел за доказани от административния орган извършените нарушения, попадащи в хипотезата по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, но не и това по т. 1 на цитирания член, но е посочил, че липсата на съставомерност на нарушенията по хипотезите на чл. 158, т. 3 и т. 4 от ЗООС ги дисквалифицират като правопораждащи на задължението на органа за прилагане на ПАМ.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Следва да бъдат споделени формираните от съда изводи, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Като правилни се преценяват и решаващите изводи на съда за недоказаност наличието на непосредствена опасност и връзка на нарушенията с компонентите на околната среда.
Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Дефиницията на понятието се съдържа в чл. 22 от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ). ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. С оглед спазване принципа на законност, трябва да бъде прилагана само онази принудителна административна мярка, която по вид е точно определена в правната норма. Всяка принудителна административна мярка следва да бъде прилагана по начин и ред, предвиден в съответната разпоредба
Съгласно разпоредбата на чл. 158, т. 3 от ЗООС директорите на РИОСВ прилагат принудителни административни мерки в случаите на възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората, а съгласно т. 4 -за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. Видът и характерът на ПАМ са регламентирани в чл. 159, ал. 1 и 2 от ЗООС, като са предвидени спиране производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване. Аналогично на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на превантивни, преустановителни и възстановителни, което дословно е възприето и от самия чл. 159, ал. 1 от ЗООС.
Категориите промишлени дейности по Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно ЗООС. За експлоатацията на горивната инсталация за производство на електрическа енергия, включваща ЕК № 1, 2 и 3 и инсталация за производство на водород и за експлоатацията на депо за неопасни производствени отпадъци на оператора са издадени Комплексни разрешителни № № 45-Н4/09.04.2019 г. и 299-Н1/09.01.2019 г. В тях са включени условия за управление на околната среда, емисиите в атмосферата, редът и начинът на отчитането им, мониторингът и др.
Правилен и обоснован е формираният от съда извод, че в съдържанието на заповедта и в обуславящите я писмени доказателства не съществуват данни за възникнала непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда. Първоинстанционният съд е обсъдил нарушенията на околната среда и резултатния им характер. В хипотезата на чл. 158, т. 3 от ЗООС законодателят е поставил като предпоставка за прилагане на ПАМ единствено възникването на непосредствена опасност, а не реалното настъпване на вреди. Непосредствената опасност е фактическо състояние, предполагащо много висока степен вероятност на настъпване на реални вредоносни последици, в случая за околната среда и здравето на хората, обосноваващо прилагането на принудителна административна мярка като извънредно средство за защита. Премахването на това състояние е именно основната, преследвана с прилагането на ПАМ цел. Непосредствената опасност следва да бъде разгледана в контекста на конкретните правоотношения, отчитайки тяхната специфика. Констатираните и приети от съда за доказани три броя нарушения на КР, изразяващи се в: използване на неотговаряща на нормативните изисквания система за автоматично преустановяване на подаването на отпадъци при превишение НДЕ на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, неспазване на задължението за охарактеризиране на отпадъците и съгласуване на Планове за вземане на проби за изпитване на отпадъци, водещо до невъзможност за съвместно изгаряне на въглищата и биомасата и в крайна сметка до забрана за извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци с код D1 и неправомерното отвеждане на отпадъчни газове през ИУ № 1 при нормален режим на работа, сами по себе си не могат до обосноват извод за наличие на значителна степен на вероятностно настъпване на вреди от посочения характер. В процесния акт за налагане на ПАМ липсват конкретни мотиви и не са ангажирани доказателства относно наличието на такава непосредствена опасност. От извършените констатации при двете проведени проверки, възпроизведени и в заповедта, не е установено в какво точно се изразява непосредствената опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората. В заповедта за нарушенията по т. II и т. III са изложени мотиви, но без конкретика относно опасността за околната среда, която не следва да бъде само хипотетична, а пряка и непосредствена. Не е констатирано или твърдяно от органа дали производственият процес създава такава и каква конкретно е тя. От данните по делото не е ясно да са извършени замервания на показателите за азотни оксиди, въглероден оксид, общ прах /прахови частици/ и серен диоксид, чието повишаване да е вследствие работата на инсталацията за производство на електрическа енергия чрез използване на биомаса. Не е изяснено защо посочените в т. I от процесната заповед отпадъци, при тяхната обработка, застрашават околната среда в по-голяма степен в сравнение с употреба на инсталацията за производство на електрическа енергия от въглища и техните производни.
Видно от оспорения административен акт, материалноправните основания за налагане на процесната ПАМ са посочени разпоредбите на чл. 158, т. 3 и 4 от ЗООС, но административният орган не разграничава и не обосновава по никакъв начин на кое от двете основания /или и на двете/ е наложена принудителната административна мярка. Не са изложени конкретни съображения по всяко едно от основанията. Липсват и фактически основания за наличие на някоя от хипотезите на чл. 158, т. 4 от ЗООС. Доказателствената тежест за вредоносните последици за околната среда от наличието на нарушение, обуславящо необходимост от предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и налагането на съответната ПАМ, съгласно чл. 170 от АПК, е на административния орган. В тази връзка правилен е формираният от първоинстанционния съд извод за недоказаност от издателя на акта на връзката на нарушенията с околната среда.
Предвидената в чл.159, ал.2 от ЗООС принудителна административна мярка – спиране с мотивирана заповед производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване представлява предоставена от закона възможност за преценка на органа, която винаги трябва да бъде използвана в рамките на този закон и в изпълнение на неговата цел. В този смисъл е и разпоредбата на чл.169 от АПК, съгласно която при издаване на акт в условията на оперативна самостоятелност, административният орган следва да спазва изискването за законосъобразност на административните актове.
Анализът на доказателствата, съпоставен с фактите, установени от административния орган, обуславят извода на настоящата съдебна инстанция, съвпадащ с този на първоинстанционния съд, че е наложена ПАМ, без органът да е установил пряка и непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда, респективно увреждане на здравето или имуществото на хората. Пред съда не е доказана връзката на нарушенията и техните последици с опазването на околната среда, не са налице доказателства за замърсяване или увреждане на околната среда или увреждане на здравето или имуществото на хората, за да са налице предпоставките на чл.158, т.3 и 4 от ЗООС. Органът е установил само цитираните по - горе нарушения, което го задължава да предприеме процесуални действия, но не и по реда на чл.158 от ЗООС, ако няма доказателства за обстоятелствата, посочени в тази разпоредба. ЗООС предоставя други възможности в тази връзка на административния орган - налагане на административнонаказателни мерки по чл.164, ал.1, издаване на задължителни предписания на оператора и др. В случай, че преценката на органа е да бъде наложена принудителна административна мярка по реда на чл.158 от ЗООС, то органът следва да събере и доказателства, което той не е сторил.
Налагането на оспорената принудителна административна мярка с посочените мотиви е извън законоустановените критерии по ЗООС, т. е в нарушение на материалния закон. В същия смисъл е и съдебната практика на ВАС, намираща отражение в Решение №11073/13.08.2020 г. по адм. д.№5044/2020 г., VІ отд., Решение №11146/19.08.2020 г. по адм. д.№2049/2020 г., VІ отд., Решение №4149/04.04.2017 г. по адм. д.№1320/2016 г., V отд., Решение №13127/02.12.2016 г. по адм. д.№1958/2016 г., V отд. и Решение №13051/02.12.2016 г. по адм. д.№10378/2015 г., V отд. и др.
При издаването на оспорената заповед са допуснати материалноправни нарушения, обосноваващи отмяната й поради нейната незаконосъобразност. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора неоснователна се явява акцесорната касаторова претенция за присъждане на стораните съдебно-деловодни разноски. Дружеството – ответник по касация, за когото изходът на спора е позитивен, е бил защитавано от юрисконсулт, поради което в полза на "ТЕЦ – Бобов дол" ЕАД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Неоснователно е искането на процесуалния представител на ответника в частта, в която се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция по делото, тъй като такова вече е присъдено от Административен съд - Кюстендил в размер на 200 лева.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3/06.01.2021 г., постановено по адм. д. № 192/2020 г. на Административен съд - Кюстендил.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - София да заплати на "ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ" ЕАД разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.