Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подаден от „Джи Ем Трейд” ЕООД чрез процесуален представител адв. С.К, против Решение №7472/10.12.2018 г. на Административен съд София – град постановено по адм. дело №5312/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение №1040-21-206/24.04.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град (ТП на НОИ – София град), с което е потвърдено Разпореждане №РЖ-5-21-00363408/16.01.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 150 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, при наличие на основанията по чл. 209, т. 3, предл. първо, второ и трето АПК, поради което се иска отмяната му. Касаторът претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ - София град в писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил по жалба на „Джи Ем Трейд” ЕООД оспорването против Решение №1040-21-206/24.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София град и потвърденото с него Разпореждане №РЖ-5-21-00363408/16.01.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. След като е изяснил правния спор от фактическа страна, съдът е осъществил задължителния контрол на акта по реда на чл. 168 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, като е констатирал, че решението на директора на ТП на НОИ – София град е законосъобразно. Обосновал е съответствието му с материалния закон с обстоятелството, че Г.М след датата на заличаването й в Търговския регистър е нямала основание да бъде осигурявана по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. В този смисъл погрешно дружеството касатор е подавало данни за нея като за управител и е изплащал обезщетения за майчинство и отглеждане на малко дете. По този начин била причинена щета на Фонд „Общо заболяване и майчинство“ на ДОО и правило с обжалваното решение директорът на ТП на НОИ – София потвърдил разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, за събиране на сумата по ревизионния акт за начет №РА-5-21-00357954/04.01.2018 година. Първоинстанционното решение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 135 ТЗ управителят на търговското дружество е негов орган, като законът не изисква задължително той да е и съдружник. Търговският закон регламентира правното му положение, както и вменените му функции съобразно чл. 141, ал. 2 ТЗ - да управлява и представлява дружеството. Нормата на чл. 141, ал. 3 ТЗ въвежда задължение за търговското дружество, да впише в Търговския регистър името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа. Овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването (чл. 141, ал. 6 ТЗ). Изрично в чл. 141, ал. 7 ТЗ е разписано, че отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Последиците от вписването на управителя в Търговския регистър имат конститутивно действие, но само за трети добросъвестни лица. В конкретния по делото случай, те не притежават придаденото им от административния орган конститутивно действие във вътрешните правоотношения между дружеството доверител и невписания управител довереник.
При този анализ на материалноправните норми на закона, следва извод, че вписването в Търговския регистър на управителя на едно дружество има декларативен ефект във вътрешните им правоотношения (напр. мандатни, трудови или осигурителни). Качеството на управител се придобива не с вписването на това обстоятелство в Търговския регистър, а с валидно сключен договор за управление по ТЗ. Поради тази задължителност на договора за управление за търговското дружество, дори когато управителят не е вписан в Търговския регистър, при подаването на информация по чл. 5, ал. 4 КСО дружеството не може да се отклони от него. Действието на вписването, съобразно чл. 7 ЗТР въвежда презумпция за знание erga omnes. В чл. 7, ал. 2 ЗТР изрично е посочено, че вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично предвижда това. Само в изрично предвидени от закона хипотези вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и условие за настъпване на целените от страните правни последици, какъвто не е настоящия случай.
По делото е видно, че Г.М е заличена като управител на дружеството, но след заличаването й от Търговския регистър е сключила договор от 13.04.2010 г. за управление. На това основание съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването за лицето ще възникне като такова по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, когато е започнало работа. След като с оглед разпределената между страните от административния съд доказателствена тежест, дружеството касатор не е ангажирало доказателства, че Манолова реално е упражнявала трудова дейност по договора, то на основание чл. 10, ал. 1, вр. § 1, т. 3, изр.1 от ДР на КСО поради недоказаност на правопораждащия факт, за лицето се изключва осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО (в относимата редакция). Според установената съдебна практика на Върховния административен съд, за целите на социалното осигуряване, в понятието "трудова дейност" се включват не само случаите на престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и редица други случаи, при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, в частност - дейността на управителите на търговски дружества. Затова осигурителят е нямал право да подава декларация по приложение №1, с вид осигурен с код „10“ и да осигурява Г.М като изпълнител по договор за управление и контрол в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. По делото не е било спорно, че в конкретната хипотеза паричното обезщетение за бременност и раждане се явява правомерно изплатено само за първото дете и то до изтичане срока по чл. 50, ал. 1 КСО. Досежно обезщетенията по чл. 53 и чл. 54 КСО за първото дете и по чл. 50, ал.1 и чл. 53 КСО за второ дете, същите са неправомерно изплатени, защото Манолова е била с прекратено осигуряване към 04.07.2010 г., респ. към съответните дати по представените болнични листи. По тази причина за периода 14.04.2010 г. – 03.07.2010 г. лицето е имало право на парично обезщетение за бременност, независимо, че осигуряването му е прекратено, считано от 13.04.2010 година. Сумите на изплатените през 2010 г. парични обезщетения са приспаднати от сумата по ревизионния акт за начет, във връзка с частично уваженото възражение за погасяването им по давност, по който въпрос страните не се спорили.
Правилно съдът е формирал извод, че е налице щета на ДОО, която е в пряка причинна връзка с неправилното осигуряване на Манолова за осигурените социални рискове, което е достатъчно условие за реализиране на имуществената отговорност по чл. 110, ал.1, т.1 КСО, спрямо осигурителя.
По тези съображения се приема, че решението на Административен съд София – град е постановено при правилно прилагане на материалния закон и при липса на основанията по чл. 209, т.3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. По разноските:
На ответника по касация се присъждат своевременно поисканите разноски по делото, които в случая се определят на 100 лева, на основание чл. 78, ал.8 АПК във вр. с чл. 144 АПК за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7472/10.12.2018 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №5312/2018 година.
ОСЪЖДА Джи Ем Трейд” ЕООД С ЕИК 175348858, чрез процесуален представител адв. С.К, да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град, разноски в размер на 100 лева (сто лева) за касационната инстанция. Решението е окончателно.