Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура – София срещу въззивно решение № 1405/19.06.2017 г., постановено по възз. гр. д.№ 593/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което, като е потвърдено решение № 8634/29.11.2016 г. по гр. д. № 10005/2012 г. на Софийския градски съд, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца П. Т. С. сумата 5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от водено срещу него наказателно производство за престъпление по чл.201 от НК, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.07.2012 г. до окончателното й изплащане. За разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева, искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен и в тази част решението е влязло в сила.

В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд, като се иска съдебният акт да бъде частично отменен и размерът на присъденото обезщетение бъде намален в съответствие с принципа за справедливост и действително претърпените неимуществени вреди.

Ответникът по касационната жалба П. Т. С., представляван от адв. В. Р. и адв. С. С., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че присъденото обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и не са налице условия за промяната му. Иска се въззивното решение да бъде потвърдено.

С определение № 224/29.03.2018 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /ред. до изменението с ДВ бр.86-2017 г./ по въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди и прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда и за приложението на законовият критерий по чл.52 ЗЗД не абстрактно, а само с оглед възмездяване на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с незаконно упражнената процесуална принуда.

По въпросите, обусловили допускането на касационния контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

В задължителната за съобразяване от съдилищата съдебна практика - ППВС №4/1968г., ТР№3/22.04.2005г. по т. д.№3/2004г. на ОСГК и редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК / напр. - решение № 42/22.02.2013 г. по гр. д. № 854/2012 г. ІІІ г. о., решение № 95/23.04.2014 г. по гр. д. № 5805/2013 г., ІІІ г. о., решение № 310/02.11.2015 г. по гр. д. № 410/2015 г., ІV г. о., решение №253/27.10.2016 г. по гр. д.№457/2016 г., ІV г. о. на ВКС и др. / константно се приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на увредения, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, което не е абстрактно понятие, а се базира винаги на конкретни факти и на конкретна преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, това води до изключването й от кръга на подлежащите на обезщетяване вреди.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна, поради следните съображения:

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди - спрямо лицето е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което наказателното производство е завършило с постановяване на влязла в сила оправдателна присъда. При определяне размера на обезщетението съдът е посочил, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.201 НК за това, че в качеството си на длъжностно лице – счетоводител на [фирма] - в несъстоятелност, е присвоил чужди движими вещи - сумата 3 690 лева, поверени му от синдика на дружеството да ги пази и управлява; че е взета най-леката мярка за процесуална принуда, както и продължителността на наказателното производство. Прието е, че воденото срещу С. производство имало за последица промени в емоционалното му състояние - последният се затворил в себе си и станал необщителен. За недоказано е прието твърдението, че в резултат на незаконно упражнената принуда е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция е счела, че предишни осъждания на ищеца не следва да се съобразяват. С оглед тези обстоятелства е прието, че сумата от 5 000 лв. представлява справедливият паричен еквивалент за претърпените от лицето неимуществени вреди.

Предвид отговора на правните въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички правнозначими обстоятелства и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение, съставът на ВКС намира, че решението в частта, с която е определен размер на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лв., е незаконосъобразно. Неправилно е приложен материалният закон - чл. 52 ЗЗД, като необходимият за овъзмездяване на претърпените морални вреди размер на обезщетението е необосновано завишен и в тази връзка оплакванията, изложени в касационната жалба на прокуратурата, са основателни.

Въззивният съд правилно е приел, че срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение за престъпление от общ характер, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК; че наказателното производство е приключило в разумен срок /2 години/, както и че в резултат на незаконно упражнената процесуална принуда ищецът е преживял притеснения, неудобства, стрес, че се затворил в себе си и се изолирал от близки и приятели. Неправилно обаче, при определяне размера на обезщетението, съдът е преценявал взета по отношение на лицето мярка за неотклонение „подписка” – в хода на наказателното производство няма данни за наложена мярка за неотклонение. Не е съобразено и обстоятелството, че наличието на предишно, приключило с осъдителна присъда наказателно производство срещу ищеца, е от значение за естеството и размера на други претендирани от него вреди, като например - накърнен авторитет и добро име, злепоставяне в социалното и професионално обкръжение и пр. В случая, ищецът е осъждан през 2001 г. за престъпление по чл.282, ал.2 вр. с ал.1 НК, за което е реабилитиран при условията на чл.86 НК. Това осъждане не оправдава неоснователното повдигане на настоящото обвинение, но следва да се отчете, когато по справедливост се определя обезщетение за увреждане, изразяващо се в накърняване на доброто име и злепоставяне в обществото. Основателно е, на следващо място, оплакването в касационната жалба за това, че при определяне размера на обезщетението въззивният съд не е отчел сравнително ниският обем на извършените с участие на ищеца процесуални действия, както и ефекта на произнесената още в първата инстанция оправдателна присъда. Разпитаните по делото свидетели, както и назначените по делото две медицински експертизи, също не доказват да са настъпили някакви увреждания на физиката и на психиката на ищеца извън обичайните.

Предвид всичко изложено, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение, личността на увредения, разумният срок, в който е продължило наказателното преследване, липсата на търпяна мярка за неотклонение, както и преживените от ищеца притеснения, неудобства и страхове съставът на ВКС счита, че сумата от 3 000 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните. За разликата до уважения размер от 5 000 лв., искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на делото, искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски за производството пред ВКС е основателно и доказано по съразмерност /чл. 78, ал.3 ГПК/ за сумата 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1405/19.06.2017 г., постановено по възз. гр. д.№ 593/2017 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, да заплати на П. Т. С., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 3 000 лв. до размера на сумата 5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.07.2012 г. до окончателното й изплащане.

Вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от П. Т. С., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата 3 000 лв. до размера на сумата 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, постановена по нохд № 1019/2009 г. на РС – Кюстендил.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 1405/19.06.2017 г., постановено по възз. гр. д.№ 593/2017 г. на Софийския апелативен съд в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на П. Т. С. направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 360 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.