Производството е по чл. 288 ГПК.

Настоящият съд е сезиран с: касационна жалба вх. № 5050/2.12.2019 г., подадена от С. А. К. и С. К. К. срещу решение № 424 от 25.10.2019 г. по гр. д. № 20195400500144/2019 г. на Окръжен съд – Смолян, касационна жалба на същите жалбоподатели вх. № 597 от 12.02.2020 г. срещу решение № 484 от 11.12.2019 г. по гр. д. № 20195400500144/2019 г. на Окръжен съд – Смолян, постановено по реда на чл. 247 ГПК, касационна жалба вх. № 20210124/28.01.2021 г. на Министерство на земеделието, храните и горите (сега Министерство на земеделието) и касационна жалба вх. № 20210134/1.02.2021 г. на С. А. К. и С. К. К., последните две подадени срещу решение № 20330 от 21.12.2020 г. по гр. д. № 20195400500144/2019 г. на Окръжен съд – Смолян, постановено по реда на чл. 247 ГПК.

С първото визирано решение въззивният съд е отменил изцяло решение № 56 от 22.02.2019 г., постановено по гр. д. № 214/2018 г. на Районен съд - Девин, и вместо това е: признал за установено по предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК на „Маусс“ ЕООД, гр. Девин срещу С.А. К. и С. К. К., че „Маусс“ ЕООД е собственик на самостоятелна сграда и съоръжения, които в своята съвкупност образуват технически обект - бензиностанция, разположена в югозападната част на УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], с площ от 725 кв. м, придобити на основание правоприемство на активи от МТС - Девин, чрез правна сделка - придобиване на дружествени дялове чрез приватизация, започнала през 2000 г., с договор за покупко-продажба на дялове № РД-50-160/14.03.2000 г., договор за продажба на дялове № РД-50-203/29.03.2000 г., договор № РД-01-723/12.01.2005 г. и договор за продажба на дружествени дялове от 5.04.2005 г., с прилежаща площ от 155 кв. м, защрихована с червени линии в приложената към допълнителното заключение на вещото лице инж. Т. комбинирана скица № 2, представляваща неразделна част от решението; осъдил С. А. К. и С. К. К. да премахнат на основание чл. 109, ал. 1 ЗС поставената в югозападната част на УПИ * кв. 8 по плана на [населено място] метална ограда, която метална ограда е обозначена със зелена линия между точки 1 и 3 на същата скица № 2 на вещото лице инж. Т.; отменил констативен нотариален акт № 46, том I, рег. № 518, н. д. № 41/2017 г., на нотариус Цв. П. в частта относно земята, представляваща прилежаща площ към самостоятелна сграда и съоръжения, които в своята съвкупност образуват технически обект - бензиностанция, разположена в югозападната част на УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], която земя е с площ от 155 кв. м, защрихована с червени линии в приложената към допълнителното заключение на вещото лице инж. Т. комбинирана скица № 2, неразделна част от въззивното решение.

С второто решение съдът, по молба на „Маусс“ ЕООД, е допуснал на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в третия диспозитив на решение № 424 от 25.10.2019 г., постановено по гр. дело № 20195400500144/2019 г. на Окръжен съд – Смолян, като вместо отменяне на констативен нотариален акт № 46, том I, рег. № 518, н. д. № 41/2017 г. на нотариус Цв. П. в частта относно земята, представляваща прилежаща площ към самостоятелна сграда и съоръжения, които в своята съвкупност образуват технически обект - бензиностанция, разположена в югозападната част на УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], която земя е с площ от 155 кв. м, защрихована с червени линии в приложената към допълнителното заключение на вещото лице инж. Т. комбинирана скица № 2, представляваща неразделна част от решението, се счита, че се отменя констативен нотариален акт № 46, том I, рег. № 518, н. д. № 41/2017 г. на нотариус Цв. П. в частта относно сградата, разположена в югозападната част на УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], със застроена площ от 24 кв. м, защрихована с черни линии в приложената към заключението на вещото лице инж. Т. комбинирана скица № 2, представляваща неразделна част от решението.

С третото решение въззивният съд е допуснал на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 424 от 25.10.2019 г., постановено по гр. д. № 20195400500144/2019 г. на Окръжен съд – Смолян, като го е допълнил с диспозитив, с който е признал за установено в отношенията между „Маусс“ ЕООД, от една страна, и С. А. К. и С. К. К., от друга, че сделката, обективирана в договор № 01/4.04.2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот - държавна земя, е относително недействителна спрямо действителния собственик „Маусс“ ЕООД в частта й относно реалната част от земята, представляваща прилежаща площ към самостоятелна сграда и съоръжения, които в своята съвкупност образуват технически обект - бензиностанция, разположена в югозападната част на УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], която земя е с площ от 155 кв. м, защрихована с червени линии в приложената към допълнителното заключение на вещото лице инж. Т. комбинирана скица № 2, неразделна част от решението.

С първата от визираните по-горе жалби С. К. и С. К. атакуват основното въззивно решение като недопустимо, неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към тази касационна жалба К. се позовават, на първо място, на вероятна недопустимост на решението на въззивния съд, поради произнасяне свръх петитум и по непредявени искове – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК.

Сочат, че по установителния иск за собственост съдът е признал правото на собственост на „Маусс“ ЕООД, освен на техническия обект – бензиностанция, и на прилежаща площ от 155 кв. м, с каквото искане не е бил сезиран. Същевременно по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е претендирана отмяна на нотариалния акт в частта на признаването право на собственост на спорната бензиностанция, но не и по отношение на каквато и да е част от земята, представляваща прилежаща площ на построените в УПИ * сграда и съоръжения.

Окръжен съд – Смолян в мотивите си (стр. 13 и стр. 14) е посочил и че приема за установено, че „Маусс“ ЕООД е упражнявало фактическа власт върху процесната бензиностанция, като техническо съоръжение, и обслужващата я сграда, разположени в югозападната част на УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], в периода от 1991 г. до 2018 г., който период по смисъла на чл. 79 ЗС е достатъчен да обоснове извод за придобиване на собствеността на оригинерно основание - изтекла в полза на дружеството придобивна давност по смисъла на чл. 77 ЗС, както и изрично е визирал, че за установяване придобиването на собствеността върху бензиностанцията, в т. ч. сградата, не без основание е изтичането на давностния срок, въпреки че ищецът се е позовал на придобивна давност едва в писмената си защита пред първоинстанционния съд, т. е. извън реда и сроковете за това по ГПК.

На второ място, жалбоподателите се позовават на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. Може ли само въз основа на прието за доказано заприходяване в баланса на преобразуваното дружество на актив съдът да признае осъществяването на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП отм., без въз основа на това прието за доказано заприходяване в баланса на приватизираното дружество и/или други приети за установени обстоятелства с доказателствено значение да е формирал извод и приел за доказано, че имуществото е било предоставено преди преобразуването на държавното предприятие за управление и стопанисване;

2. Относно подлежащите на доказване елементи на фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП отм. и надлежното им доказване, и дължи ли съдът, за да може да уважи иск за собственост на това основание, да формира извод, че е установено, че преди преобразуването държавно имущество е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие, или е достатъчно да приеме за доказано, че това имущество е било включено в баланса на приватизираното дружество. Сочат, че по така формулираните въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в: т. 2г на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 204/19.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 500/25.01.2012 г. по гр. д. № 60/2011 г. на ВКС, I г. о.

3. За дължимия от страната по положителен установителен иск за собственост стандарт на доказване на подлежащите на доказване факти, както и случаите, когато съдът има право да приеме за доказан факт с правно значение, когато същият е доказван не чрез преки, а чрез непреки доказателства за други обстоятелства, сочещи към осъществяването на подлежащия на доказване факт.

По този въпрос е визирано противоречие на атакувания акт на Окръжен съд – Смолян с решение № 80/3.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г. о.

4. Длъжен ли е въззивният съд при преценката на гласни доказателства да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други – противоречие с решенията по гр. д. № 4216/2008 г. на ВКС, IV г. о., по гр. д. № 6369/2014 г. на ВКС, IV г. о. и по т. д. № 1871/2014 г. на ВКС, II г. о.

5. Как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК.

По този въпрос жалбоподателите твърдят противоречие с решение № 189/14.07.2005 г., решение № 176/28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 700/28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 140/23.03.2010 г. по гр. д. № 4755/2008 г. на ВКС, II г. о., решение № 131/12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 176/28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 297/22.12.2014 г. по гр. д. № 4004/2014 г. на ВКС, I г. о., решение № 700/28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на ВКС, IV г. о.

6. Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо.

Сочи се противоречие с възприетото в: решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/ 2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 217/9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 228/1.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, I г. о.

На трето място, Кехайови намират, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: дали приетите от съда за установени обстоятелства с непряко доказателствено значение са достатъчни за формиране на извод по наличието на предпоставката на нормата на чл. 17а ЗППДОбП отм., а именно предоставяне на държавно имущество за управление и стопанисване преди преобразуването на ДП в ТД, и дължи ли съдът, винаги когато обосновава извод за основателност на иск за собственост на основание чл. 17а ЗППДОбП отм. на установявания с непряко доказателствено значение, да посочи изрично, че приема за установена предпоставката - предоставяне на имущество за управление и стопанисване преди преобразуването и въз основа на кои от приетите установявания с непряко доказателствено значение, за който твърдят, че е въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

В жалбата срещу въззивното решение № 484 от 11.12.2019 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, са изложени съображения за недопустимост и незаконосъобразност на атакувания акт.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към тази касационна жалба се твърди, на първо място, вероятна недопустимост на постановения съдебен акт.

Излага се, че в случая съдът е допуснал грешка при формиране на съдийското си убеждение, като грешката в диспозитива е последица от тази грешка, в който случай не е приложима разпоредбата на чл. 247 ГПК.

Жалбоподателите са формулирали и следните въпроси, за които твърдят, че са от значение за крайните изводи на въззивния съд и за които се позовават на наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. Може ли съдът да извърши поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, с което се е произнесъл по един от обективно съединените искове (за отмяна на констативен нотариален акт за собственост), като обоснове действителната си воля от мотивите по другия обективно съединен положителен установителен иск за собственост, при произнасянето си по който в диспозитива се е произнесъл свръх петитум, като е признал правото на собственост върху сграда, за която е издаден констативният нотариален акт с прилежаща площ от имота (за каквато не е издаден), за което не е бил сезиран с установителния иск, както и въз основа на преценка за действителните установяващи се от доказателства обстоятелства, при преценката на които при постановяване на решението, в което извършва поправката, е достигнал до различни и необосноваващи поправката, макар и неследващи изводи;

2. Налице ли е очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, когато видно от мотивите съдът е формирал погрешно съдийско убеждение по иска, въз основа на фактически констатации по доказателства, които преди това правилно е докладвал, но при преценката им е допуснал грешки, като е направил изводи, каквито не следват от съдържанието им, но в съответствие с които е постановил диспозитива по този иск;

3. Налице ли е очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК, или се касае за недопустимо произнасяне, когато съдът допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение по един от предявените искове (иск за отмяна на констативен нотариален акт), когато в мотивите по този иск е обективирал неправилна преценка на фактическите си констатации и направил неследващи изводи относно това за какво е издаден нотариалният акт, а съдът обосновава действителната си воля с мотивите по обективно съединения положителен установителен иск за собственост, който е разгледал, при което обаче не е формирал воля по отношение частта от нотариалния акт, която следва да отмени.

Жалбоподателите считат, че по първия и втория въпроси въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 321/26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. на ВКС и решение № 169/21.05.2018 г. по гр. д. № 802/17 г. на ВКС. По втория и третия въпроси намират, че е налице и допълнителното основание отговорът по тях да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

В жалбата срещу решението по чл. 247 ГПК № 20330 от 21.12.2020 г. С. К. и С. К. поддържат становището си за недопустимост на основното решение в частта му относно прилежащата към бензиностанцията част от УПИ *, като сочат, че с въпросното решение по чл. 247 ГПК тази порочност е била задълбочена. Позовават се на незаконосъобразност и необоснованост на решението по чл. 247 ГПК.

В изложението към тази касационна жалба К. твърдят, че решението от 21.12.2020 г. следва да бъде допуснато до касационно обжалване, дори и само ако до касационно обжалване се допусне основното решение по делото в частта му по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предвид обусловеността им.

Считат и че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС, в т. ч. с решение № 204/23.07.2012 г. по гр. д. № 607/2011 г. на ВКС, IV г. о., по въпросите: 1. Констатацията за наличие на право на изкупуване по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, възникнало в полза на ищеца, дава ли достатъчно основание на съда да приеме ищеца за действителен собственик, на когото продажбата на вещта на трето лице е непротивопоставима, или съдът има право само да признае непротивопоставимостта на сделката с третото лице спрямо ищеца, тъй като в полза на последния продължава да съществува потестативното субективно право за изкупуване, което не е погасено с продажбата на прилежащата към сградата му земя на трето лице - ответника, но и не е установено по делото да е упражнено, а решението по делото би било предпоставка ищецът да заяви и упражни правото си да изкупи; 2. По предявен иск за относителна недействителност на покупко-продажба на държавна земя по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, легитимира ли се ищецът, въз основа на установяването за наличие на предпоставките за изкупуване в негова полза и липсата им спрямо купувача по договора, като действителен собственик на земята, прилежаща към сградата, или единствено въз основа легитимиращото действие на решението и след реализиране на непогасеното му потестативно право да изкупи, би се легитимирал като действителен собственик на земята. Ако съдът признава ищеца за собственик на сградата с прилежащата й земя, има ли ищецът правен интерес от произнасянето по установителен иск за относителна недействителност на сделката.

Жалбоподателите излагат, че с първото решение по делото, по приетия за разглеждане иск за собственост на сградата, съдът е признал ищеца за собственик на сградата с прилежащата земя. В тази връзка с касационната жалба срещу това решение те са навели доводи, че произнасянето е недопустимо, тъй като съдът не е бил сезиран с такова искане. С решението по чл. 247 ГПК отм.. 12.2020 г. въззивният съд се е произнесъл, мотивиран от първоначалните си съображения, като сочи, че сделката за земята е непротивопоставима на действителния собственик „Маусс“ ЕООД, без да прави разлика, че непротивопоставимостта в съобразената от него практика на ВКС се отнася до непротивопоставимост на сделката на действителния собственик на сградата (вещта), на който законът признава право да изкупи прилежащата държавна земя към собствената му сграда, и непротивопоставимостта следва от констатацията, че с продажбата от собственик към трето лице, различно от собственика на сградата, не се е погасило потестативното право на собственика на сградата да изкупи само той земята. Затова и собственикът на сградата има правен интерес от провеждане на такъв иск - да си осигури възможността да упражни, по предвидения за това ред, правото си на изкупуване, при което ще може да противопостави на ответника - купувач по договора за същата държавна земя, решението по делото. В случая Окръжен съд – Смолян не е провел ясната разлика, че сделката за продажба на земята е непротивопоставима на действителния собственик на сградата, и е създал неяснота и несигурност в отношенията между страните относно нуждата и възможността да се упражни потестативното право на изкупуване и кой на какво е собственик в отношенията им. Считат, че съдът е постановил решение, с което е приел, че сделката е относително недействителна спрямо ищеца като действителен собственик на земята, а не на сградата.

Намират решението от 21.12.2020 г. и за очевидно неправилно, тъй като въззивният съд в крайните си изводи е допуснал смешение на установените права върху различните вещи - сграда и прилежащата й земя, като е приел, в явно превратно прилагане на разпоредбите на закона, че е достатъчно установяването, че „Маусс“ ЕООД е правоимащо лице по см. на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, за да признае, без да има такова твърдение, а още по-малко проведено доказване за осъществяването на фактическия състав на някакво годно придобивно основание, че ищецът е действителен собственик на земята, комуто прехвърлянето е непротивопоставимо. Отделно и предвид мотивите на съда, че ако „Маусс“ ЕООД да не бе придобил бензиностанцията с прилежащата сграда на основание правоприемство на активите на МТС - Девин, то не без значение е, че фактически е владял повече от 10 г. и това е достатъчно да го легитимира като собственик на основание изтекла придобивна давност, съдът не е могъл да уважи иска, тъй като в този случай въпросното дружество не би се легитимирало като правоимащо лице, за което да е възникнало правото да изкупи земята.

Министерство на земеделието счита решението по чл. 247 ГПК, постановено на 21.12.2020 г., за недопустимо и незаконосъобразно.

В изложението по чл. 247, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Министерство на земеделието се сочи, че решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Визира се и наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Може ли да се придобие собственост на прилежаща площ към сграда в стопански двор, без площта да е определена по надлежния ред, без да бъде индивидуализирана, включително и чрез отреждане на уникален номер от генералния план на двора на ТКЗС, и без да е заприходена в баланса на дружеството; 2. Ако действителният собственик на сградата и на прилежащата площ към нея е ищецът, то той ще има ли правен интерес и от произнасяне по установителен иск за частична недействителност на сделката, като жалбоподателят се позовава на противоречие с решение № 204/23.07.2020 г. по гр. д. № 607/2011 г. на ВКС, ІV г. о.

Постъпили са отговори на Маусс“ ЕООД по трите касационни жалби на К., в които са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбите.

По касационната жалба на Министерство на земеделието е подаден отговор от С. К. и С. К., в който е изложено становище за основателност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежни страни, срещу решения, подлежащи на касационно обжалване.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от „Маусс“ ЕООД, гр. Девин срещу С. А. К. и С. К. К. – за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на самостоятелна сграда и съоръжения, които в своята съвкупност образуват технически обект - бензиностанция, разположена в югозападната част на УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], с площ от 725 кв. м, придобити на основание правоприемство на активи на МТС – Девин, преобразуване и приватизация и покупко-продажба на дружествени дялове. Искът за собственост е съединен с иск за признаване за установено спрямо ищеца, че сделката, обективирана в договор № 01/4.04.2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот - държавна земя, е недействителна в частта й относно прилежащите към спорната сграда и бензиностанцията части от УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], както и с иск по чл. 109 ЗС – за осъждане на ответниците да премахнат поставената в югозападната част от УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място] метална ограда. В случай, че се установи, че сградата, собственост на „Маусс“ ЕООД, е включена като съставна част на сградата, предмет на нотариален акт № 46, том I, дело № 41 от 2017 г. на нотариус Цв. П., се претендира отмяна на същия в тази му част на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

По делото е конституирано, в качеството на трето лице помагач на ответната страна, Министерство на земеделието, храните и горите.

В исковата молба ищцовото дружество поддържа твърдения, че е правоприемник на МТС (Машинно-тракторна станция), [населено място] - организация по смисъла на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По силата на приватизационен договор от 2000 г. собственик на 90.01 % от капитала на търговско дружество „Маусс“ ЕООД, [населено място] била ЗПК „Деспа“, а 9.98 % били собственост на Министерството на земеделието и горите. С договор № РД-01-723/12.01.2005 г. Агенцията за приватизация продала на Л. Ч. К. 10 % от капитала на „Маусс“ ЕООД; с договор за продажба на дружествен дял от 5.04.2005 г. ЗПК „Деспа“ продала на Л. Ч. К. 90 % от капитала на „Маусс“ ЕООД, като по този начин въпросният купувач станал едноличен собственик на капитала на дружеството. Излага се, че в активите на имуществото на дружеството попада бензиностанция в [населено място], ведно с терена около нея и обслужващата я сграда ГСМ. До 2011 г. бензиностанцията, построена в югозападната част на УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], работела и продавала гориво, а прилежащата й сграда била ползвана като обслужващо помещение от персонала и склад ГСМ. Твърди се, че в УПИ *, кв. 8 са налице две бензиностанции - едната в югозападната част на имота, явяваща се предмет на иска за собственост, а другата, собственост на ответника С. К. - в североизточната част. Всички сгради и съоръжения в имота били построени около 1980 г. Ищецът узнал, че ответниците са се снабдили с нотариален акт № 46, том I, peг. № 518, дело № 41/2017 г., съставен от нотариус Цв. П., за собственост на сградата, построена в УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], с площ от 725 кв. м. В приложената към нотариалното дело скица установил, че в това УПИ е нанесена само една сграда, което означава, че сградата на ищеца или не е нанесена, или е очертана като едно цяло с долепената до нея сграда, поради което скицата не отразява реалното фактическо положение. Ответниците, като собственици на сградата, на основание чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ сключили договор от 4.04.2018 г. с МЗХГ, с който закупили УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], с площ от 725 кв. м. За имота бил издаден акт за частна държавна собственост № 4171/3.07.2017 г., вписан в СВ при PC - Девин с акт № 160, том III от 21.07.2017 г. Непосредствено след закупуването на имота, ответниците го трасирали на терен и поставили метални колове и ограда по границите му. Ищецът твърди, че цялата сграда в югозападната част на имота и половината терен на бензиностанцията, предмет на иска, попадат в УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място]. Поставената ограда преминава през средата на съществуваща бензиноколонка. Излага, също така, че в УПИ *, кв. 8 има две сгради и две бензиностанции, поради което основанието по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ било налице както по отношение на ищеца, така и по отношение на ответниците, като сочи, че когато в един имот има повече сгради, собственост на различни лица, всеки от тях има право да изкупи тази част от имота, която принадлежи към собствената му сграда. В резултат на поставената ограда достъпът на ищеца до сградата бил преустановен, а използването на бензиностанцията станало невъзможно.

С отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете. Считат, че „Маусс“ ЕООД не е представило доказателства - скица, удостоверение, акт, строителни книжа и др., за твърденията си, че в УПИ *, кв. 8 има две отделни сгради, както и че в този имот има сгради или съоръжения, собственост на дружеството-ищец. Сочат, че процесната сграда в УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място] е построена през 1974 - 1975 г. от ТКЗС - Змеица и представлява масивна сграда - бензиностанция със склад, със застроена площ от 112 кв. м. Сградата била закупена от ответника С. К. на търг от собственика ТКЗС „Червено знаме“, [населено място] през 1992 г. (протокол от 18.10.1992 г., фактура № 1234, удостоверение по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ), и оттогава той я владее като единствен собственик. Обосновават придобиването й на годно правно основание и добросъвестно владение, по смисъла на чл. 70 ЗС. Излагат, че сградата е нанесена в плана на [населено място], утвърден със заповед № 220/4.07.1990 г., и до момента никой не е твърдял, че същата е нанесена неправилно (скица № 233/23.10.1998 г. и снимка). През 1995 г. било извършено преустройство на част от сградата в „кафе-аперитив“. К. твърдят, че ищецът не е представил никакви доказателства и документи за собственост - акт за държавна собственост, нотариален акт или договор за делба, както и доказателства за изграждането на сградата и придобиването й от МТС - [населено място]. Не бил представен и баланс на МТС - [населено място] и/или ДФ „Маусс“, [населено място] към 31.10.1991 г., посочен в решение № 2309/28.12.1990 г. по ф. д. № 2184/1990 г. на ОС – Смолян. Имотът не бил записан по плана на [населено място], утвърден със заповед № 220/4.07.1990 г., като собственост на МТС - [населено място]. Имотът бил записан в АДС № 4171/3.07.2017 г. и скица № 44/6.03.2018 г., УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], като собственост на МЗХГ и по силата на чл. 92 ЗС собственикът на земята се счита за собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Сградата не била вписана като собственост на дружеството.

Третото лице е оспорило исковете с твърдения, че ищецът не е представил доказателства относно твърдяното и претендирано от него право на собственост. Договорът за продажба с ответника по исковата молба бил сключен при спазване на § 12 ПЗРЗСПЗЗ, във вр. с чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, чл. 45, ал. 2 ППЗСПЗЗ. За сградата по плана на [населено място], утвърден със заповед № 220/4.07.1990 г., била определена застроена и прилежаща площ от 725 кв. м. Цената на имота била определена по пазарна експертна оценка и след спазване на законовата процедура, уредена в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, бил сключен договор № 01/4.04.2018 г.

От фактическа страна въззивният съд е установил следното:

На 28.12.1990 г., с решение № 2309 по ф. д. № 2184/1990 г., на основание Указ № 56 за стопанската дейност е вписана в регистъра за държавни и общински фирми образуваната с решение № 313/11.12.1990 г. на МЗХ държавна фирма „Маусс“, правоприемник на МТС, [населено място], която е поела част от активите и пасивите на Технологичен комбинат по механизация, техническо обслужване и борба с ерозията, [населено място] по баланса му към 31.10.1991 г.

С договор за покупко-продажба на дялове № РД-50-160/14.03.2000 г., сключен по реда на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП между МЗХ (продавач) и ЗПК „Деспа“ (купувач), последната закупила собствеността върху 70 % от капитала на „Маусс“ ЕООД, представляващи 995 дружествени дяла от капитала на дружеството, всеки от по 10 000 лв. Дружествените дялове се прехвърляли на купувача съгласно информационен меморандум, като купувачът декларирал, че е получил задължителна информация за състоянието на дружеството, съгласно чл. 28 ЗППДОбП и чл. 2, ал. 1 от Наредба за условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по ЗППДОбП.

С договор за продажба на дялове № РД-50-203/29.03.2000 г., сключен по реда на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП между МЗХ и ЗПК „Деспа“, последната закупила 20 % от капитала на „Маусс“ ЕООД, съответстващи на 284 дяла по 10 000 лв. от капитала на дружеството. Договорът бил сключен във връзка с т. 3.7 от договор за продажба № РД-50-160/14.03.2000 г.

С договор № РД-01-723/12.01.2005 г. била извършена приватизационна продажба на 143 дяла, представляващи 10 % от капитала на „Маусс“ ООД, гр.Девин. Агенцията за приватизация продала на Л. Ч. К. 10 % от капитала на „Маусс“ ООД, [населено място] и с договор за продажба на дружествен дял от 5.04.2005 г. ЗПК „Деспа“, [населено място] продала на Л. Ч. К. 90 % от капитала на „Маусс“ ООД.

На 19.04.2005 г., с решение № 343 по ф. д. № 352/2000 г. на ОС – Смолян, е вписано универсално правоприемство от „Маусс“ ЕООД на имуществото на „Маусс“ ООД, гр. Девин, включващо всички активи и пасиви, права, задължения и фактически отношения по баланса на дружеството към 31.12.2004 г.

В Справка за ДМА на „Маусс“ ЕООД - сгради и конструкции към 15.05.2018 г. е заведен с инв. № 3014 „Бригаден стан и сграда бензиностанция ГСМ“ [населено място].

На 13.04.2017 г. от нотариус Цв. П., с район на действие PC - Девин, вписан под № 455 в регистъра на НК на РБ, бил съставен нотариален акт № 46, том I, рег. № 518, дело № 41/2017 г., вписан по ЗС/СВ, вх. рег. № 585, акт № 172, дело № 99/2017 г., с който С. К. и С. К. били признати за собственици, в режим на семейна имуществена общност (СИО), на основание покупко-продажба и давностно владение на недвижим имот - масивна сграда на един етаж, със застроена площ от 112 кв. м, построена в УПИ *, с площ от 725 кв. м, в кв. 8 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 220/4.07.1990 г., при граници и съседи на УПИ *: североизток - УПИ * и улица, югоизток - улица, югозапад - улица, северозапад - УПИ *I. При съставяне на нотариалния акт били представени: протокол от 18.10.1992 г. за проведен търг за продажба на бензиностанция на ТКЗС - [населено място], с купувач С. К.; удостоверение № УТ-279/31.03.2017 г., издадено на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ от [община], относно обект „Масивна сграда“, попадаща в УПИ *, кв. 8, по плана на [населено място], изградена преди 7.04.1987 г. по правилата и нормативите, действали по време на построяването, като за сградата няма строителни книжа, но е допустима по действащия план на [населено място], одобрен със заповед № 220/4.07.1990 г., сградата е масивна, на един етаж, със застроена площ от 112 кв. м, построена 1974 – 1975 г.; фактура № 1234, издадена от ТКЗС -Змеица за заплатена сума от С. К. в размер от 81 600 лв. за бензиностанция със склад; скица № * на парцел *, по плана на [населено място], на която е означена масивна сграда.

На 4.04.2018 г. бил сключен договор № 1, вписан в СВ – гр. Девин, вх. рег. № 377/4.04.2018 г., за покупко-продажба на недвижим имот - държавна земя, частна собственост, съгласно акт № 4171/3.07.2017 г., вписан в СВ – гр. Девин по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, между МЗХГ и С. К. (купувач), по силата на който последният закупил земя, частна държавна собственост, от 725 кв. м, прилежаща площ към сграда - бензиностанция със склад, представляваща УПИ *, кв. 8 по ЗРП на [населено място], при граници и съседи: североизток - УПИ *, югоизток - улица, югозапад - улица и северозапад - УПИ *, съгласно скица на имота № 44/6.03.2018 г. и удостоверение № 387/14.03.2018 г. на [община], като за имота е съставен АЧДС № 4171/3.07.2017 г.

На 6.12.2006 г., след извършена проверка на „Бензиностанция „Маусс“ ЕООД – З., бил издаден протокол за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 268 ЗМВР и наложена забрана на експлоатацията на ГСМ.

Въззивният съд е взел предвид събраните гласни доказателства:

Свидетелят Л. К. твърди, че процесният имот се намира в стопанския двор на изхода на селото; от лявата страна на реката е МТС, а отдясно са две бензиностанции, от които едната била на МТС. Според свидетеля имотът се ползвал от „Маусс“ ЕООД до преди месец-два преди разпита му и след това бил заграден с ограда; тези сгради никога не били заедно, а винаги отделно, като едната била на МТС, а другата - на АПК. Двете сгради са отделни, но са една до друга. Тази на АПК била оградена с бодлива тел около цистерните, от другата страна бетоновата ограда била правена от „Маусс“ през 2000 г. МТС и бензиностанцията са разделени от реката. Бензиностанцията е на „Маусс“. Когато свидетелят бил управител, заплащал ел. енергия по партида на дружеството; има ел. табло, като захранването е от другия имот. Сградите и бензиностанциите според К. били строени през 80-те години на миналия век.

Свидетелят Р. Х. има впечатления за имота от 80-те години на миналия век. Според него процесният имот се намира в края на селото, до реката, бившето ТКЗС и МТС. Х. работил в „Маусс“, стопанисвал бензиностанцията на дружеството от 2000 г., като твърди, че другата е на С. К.. Бензиностанцията имала обслужваща сграда, от която имал ключове. Никой не оспорвал ползването на сградата до преди месец-два от разпита му, откакто К. оградил имота. Имотът на „Маусс“ бил отсреща на „Б. стан“, откъдето бензиностанцията била заредена с ел. енергия, като от 2011 г. бензиностанцията не работи.

Свидетелят А. Б. заявява, че С. К. закупил на търг през 1992 г. бензиностанция, която функционирала, имало и заведение. К. му споделял, че имал уговорка с МТС да ползват една колонка. Имотът бил ограден от ТКЗС, но в момента има изградена нова ограда. МТС - Змеица извършвала земеделски дейности, ползвала бензиностанцията на ТКЗС, но когато К. станал собственик, зареждали от него.

Окръжен съд – Смолян изрично е посочил, че не кредитира показанията на свидетеля Б., тъй като същите не съответстват на останалите гласни доказателства и на писмените такива.

Свидетелят С. Т., първи братовчед на ответниците по исковата молба, твърди, че бензиностанцията била закупена от К. на търг през 1992 г., от ликвидационния съвет на ТКЗС - Змеица. Сградата е една, а около нея има три бензинови колонки. Имотът граничи с път, река и ливади, имотът бил ограден от ТКЗС, преди да бъде купен от К.. Бензиностанцията била на ТКЗС и от нея зареждали колите си МТС. Базата на МТС е отсреща реката, гаражите им били там. Ищецът продавал горива, след като закупил бензиностанцията, и колите на МТС зареждали от него. В момента имотът е отделен, има ограда.

От изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че по плана на [населено място] от 1960 г. процесното място попада извън регулация. По плана от 1990 г. на селото същото представлява УПИ *, кв. 8, при граници: североизток - УПИ *, югоизток - улица, югозапад - улица и северозапад - УПИ *. Върху комбинирана скица вещото лице е нанесло масивна сграда, заключена между точки 41, 42, 46, 44, 45, 39, с площ от 116 кв. м по данни от геодезическо заснемане, която конструктивно представлява една сграда. На скицата в кафяв цвят са означени шахтите на цистерните и колонките за гориво. Със син цвят е нанесена съществуваща на терен бетонова ограда в югозападната част на парцела. В УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място] има изградена масивна сграда с площ от 116 кв. м по данни от геодезическо заснемане, която съвпада с нанесената сграда в плана от 1990 г. в рамките на допустимите стойности по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта. В югозападната част на сградата е обособена част със самостоятелен вход, с площ на частта от 24 кв. м. Прилежащите терени към сгради и съоръжения се определят с подробен устройствен план, съгласно изискванията на ЗУТ. За масивната сграда е отреден УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място]. На комбинираната скица част от съоръженията и част от бетоновата ограда попадат в улична регулация, поради което е необходимо тя да се промени, за да е възможно обслужването на УПИ *, кв. 8. За това е необходимо изменение на регулационния план на [населено място] от 1990 г., съобразено с новите обстоятелства. За определянето на прилежащ терен около сграда и съоръжение е необходимо да е налице собственост върху същите. На комбинираната скица със зелен цвят е нанесена металната ограда, която съвпада в рамките на допустимата точност с границите на УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място] (т. т. 3, 2, 1 и 16).

С допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, прието от въззивния съд, е определена от техническа гледна точка необходимата прилежаща площ към частта от сградата, разположена в УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], с площ от 24 кв. м, повдигната в черен цвят на комбинираната скица към заключението в районния съд, заедно със съоръженията - колонки за гориво и шахти, намиращи се в югозападната част на УПИ *, обозначена на същата комбинирана скица, неразделна част от заключението. Вещото лице е обособило прилежаща площ по аналогия съгласно чл. 21, приложение 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и е изчислило площта на прилежащата част като процентно отношение площ на сградата от 116 кв. м, площ на частта от 24 кв. м, площ на УПИ *, и е определило 155 кв. м прилежаща част, повдигната в червени защриховани линии.

Съгласно устните пояснения на вещото лице пред съда, планът е разработен от Ликвидационния съвет през 1995 г., но заповед за него не е открита, възложено е да се изработи на бившия стопански двор на ТКЗС, да се определят терени като прилежащи площи към сградите, тъй като дотогава е било един голям двор, и в изпълнение на това възлагане са урегулирани УПИ. В общинската администрация на вещото лице не били представени заповед за одобряване на УПИ, като му бил показан подробен чертеж за обособяването на УПИ, който то приложило към заключението. Според експертизата МТС има и урегулирани поземлени имоти - УПИ * и УПИ *, които, видно от легендата по представената от вещото лице скица, са записани на МТС. Според вещото лице процесният УПИ * е празно място и съобразената от него площ е прилежаща, определена спрямо УПИ * посочено на таблицата на л. 103 от делото пред въззивния съд, на № 4, с изчислена площ от 748 кв. м.

От изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в Държавен архив - Смолян са предадени документи от „Маусс“ ЕООД, като правоприемник на „Машинно-тракторна станция“ (МТС) - [населено място] и ТКЗС „Червено знаме“, [населено място]. В счетоводството на „Маусс“ ЕООД има заведен ДМА „Бригаден стан, сграда бензиностанция, ГСМ - Змеица“. От инвентарната книга към 16.01.2019 г. и представеното извлечение на амортизационен план е видно, че активът е заведен през 2004 г., като оттогава са начислявани амортизации. В счетоводството не се съхраняват писмени документи относно датата на въвеждане в експлоатация на актива, поради което не може да се конкретизира кога и на какво основание е заведен. Общата сума на активите по сметка 203 отговаря на сумата от баланса на дружеството към 31.12.2007 г. (първия годишен финансов отчет, публикуван в Търговския регистър). В Държавен архив - Смолян има предадени документи на „Машинно-тракторна станция“ (МТС) - [населено място] за периода 1961 г. – 2005 г. Към 1992 г. е предаден „Протокол за оценка на материални дълготрайни активи на „Маусс“ ООД, [населено място], осчетоводени по сметка № 203, 204, 205, 206 и 209“, в който не е заведен ДМА „Бензиностанция [населено място]“. Има „Склад ГСМ“ с инв. № 808 и 810, без да е уточнено местонахождението им, както и „Бригаден стан Змеица“ с инв. № 812, също без да има уточняващи подробности. Общата стойност на ДМА за сметка 203 „Сгради“ по експертна стойност (колона 13 от протокола), съвпада със стойността, записана в Справката за дълготрайните активи към 31.12.1992 г. (колона 9, ред 5356) към годишния отчет за 1992 г. на „Маусс“ ЕООД. В Държавен архив - Смолян има предадени документи на ТКЗС в ликвидация „Червено знаме“, [населено място], обл. Смолян, фонд № 598. В архивна единица № 6 са предадени „Протоколи от заседания на тръжните комисии. Протоколи от проведени търгове“, където има включен и протокол от 18.10.1992 г. за проведен търг за продажба на бензиностанция на ТКЗС - [населено място]. В ревизионна записка № 3005/31.03.1995 г. за извършена финансова ревизия на ТКЗС в ликвидация „Червено знаме“, [населено място] е констатирано, че за периода от 26.07.1992 г. до 5.02.1994 г. има проведени 33 търга, с приложена справка за проведени търгове, в която този протокол и продажбата на бензиностанция не фигурира. В Държавен архив - Смолян няма предадени финансово-счетоводни документи, поради което не може да се установи както начинът на осчетоводяване на евентуалната продажба от ТКЗС „Червено знаме“, [населено място], така и фактурата за продажбата.

Окръжен съд – Смолян е визирал, че за да отхвърли предявения положителен установителен иск за собственост, Районен съд – Девин е приел за недоказани твърденията на ищеца за собственост върху сградата, с което е обосновал неоснователност и на останалите претенции. Първоинстанционният съд е приел, също така, че ищецът не е могъл да придобие правото на собственост по давност, поради влизане в сила на § 1 от ЗР на ЗИДЗС, в сила от 1.06.2006 г., по силата на която разпоредба давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече от 1.06.2006 г. до 31.12.2014 г.; ищецът не е доказал твърденията, че като правоприемник на МТС е лице по смисъла на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ; не са представени доказателства, че в имуществото на МТС - Девин е била включена сграда, попадаща в УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място] и поради това ищецът не е могъл да се ползва от процедурата по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. Заключил е, че в същото време ответникът е доказал, че е придобил през 1992 г. от бившето ТКЗС чрез търг имот, построен в УПИ *, кв. 8, и от този момент до момента на съставяне на нот. акт № 46/13.04.2017 г. от нотариус Цв. П. е изтекъл период от време, в който от него е упражнявано непрекъснато и необезпокоявано владение върху построената сграда, годно да го направи собственик. Владението е основано на писмен акт за проведен търг и поради това е било добросъвестно, съгласно чл. 70 ЗС. Спрямо ответниците се установяват основанията на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, по която процедура са придобили чрез покупко-продажба недвижим имот, върху който е построена сградата, от МЗХГ.

За да уважи исковете, въззивният съд е направил извод, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че МТС, [населено място] е поделение на Технологичен комбинат по механизация, техническо обслужване и борба с ерозията, [населено място], което е част от СО „Механизация и техническо обслужване на селското стопанство“, [населено място]. По силата на § 5 от ПЗР на Указ № 56 за стопанската дейност отм. посоченото държавно обединение е реорганизирано в Държавна фирма „Маусс“ ЕООД, гр. Девин на основание решение № 2309/28.12.1990 г. по ф. д. № 2184 по описа на Смолянския окръжен съд, с уставен фонд 3 255 лв., предоставен с решение № 313/11.12.1990 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост, като с решение № 1913/16.09.1992 г. по ф. д. № 352/2000 г. по описа на Смолянския окръжен съд едноличното дружество е преобразувано в „Маусс“ ООД, гр. Девин, с капитал 14 222 лв., което от своя страна, с решение № 343/19.04.2005 г. по ф. д. № 352/2000 г. по описа на Смолянския окръжен съд, е преобразувано в „Маусс“ ЕООД, с капитал 14 234 лв.

Въз основа заключението на назначената и изслушана от Районен съд - Девин съдебно-счетоводна експертиза, въззивният съд е приел, че през 2004 г. в счетоводството на едноличното държавно дружество има заведен като ДМА бригаден стан, сграда бензиностанция, ГСМ [населено място], като в тази връзка е намерил за неоснователно направеното от Кехайови възражение, че не е налице заведена и осчетоводена като ДМА бензиностанция - [населено място].

Въззивният съд се е позовал в решението си на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП отм., съгласно която, при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, правото на собственост върху недвижимите имоти, които са били предоставени за стопанисване и управление, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта не е предвидено друго. Посочил е, че фактическият състав на тази норма предполага процесната сграда да е била заприходена в баланса на приватизираното ЕТД, да не е изключена от акта на преобразуването и да е включена в баланса на новообразуваното дружество. Визирал е, че в случая е установено по делото, че с решение № 313/11.12.1990 г. Министерството на земеделието и хранителната промишленост е разпоредило образуването на фирма „Маусс“ с държавно имущество, като в Приложение № 1, т. 2 не е отбелязано изключване на процесния имот от имуществото на държавната фирма, от което следва изводът, че изключението в края на чл. 17а ЗППДОбП отм. не е налице, защото не е уговорено друго.

Окръжен съд – Смолян е изложил, че съгласно Правилника за реда на упражняване правата на собственост на държавата в предприятията (ПРУПСДП), приет с ПМС № 7/1994 г., при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества, в капитала на дружеството се записват всички дълготрайни активи на предприятието, посочени в баланса. Преминаването на собствеността й по смисъла на чл.17а ЗППДОбП отм. е видно безспорно от документи и вписвания по счетоводните книги, посочени от съдебно-счетоводната експертиза, като в този смисъл са и констатациите на вещото лице, в резултат на направената от него справка в Държавен архив – Смолян, че в предадения протокол за оценка на материални дълготрайни активи на „Маусс“ ООД, осчетоводени по сметка № 203, 204, 205, 206 и 209, има заведен обект склад на ГМС с инв. № 808 и 810, без да е уточнено местонахождението им, както и бригаден стан [населено място] с инв. № 812, без да има уточняващи подробности, като експертизата е приела, че общата стойност на ДМА за сметка 203 сгради по експертната стойност (колона 13 от протокола), съвпада със стойността, записана в справката на дълготрайните активи към 31.12.1992 г. (колона 9, ред 5356) към годишния отчет на „Маусс“ ЕООД, тоест вещото лице е констатирало, че въз основа на счетоводни записвания, извършени в съответствие със законовите разпоредби, имотът е бил заприходен като обект сграда – бензиностанция ГСМ - Змеица, дълготраен материален актив, начислявано е изхабяване и е отразено изписването на имота по сметка 203 (сгради).

Въззивният съд е посочил, че не споделя извода на районния съд, че „Маусс“ ЕООД не е доказало, че като правоприемник на МТС, [населено място] в имуществото му е включена сграда, попадаща в УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място]. Позовал се е на практиката на ВКС, обективирана в: решение № 52/3.11.2011 г. по т. д. № 325/2009 г., ІІ т. о., решение № 31/21.06.2013 г. по гр. д. № 310/2012 г., І г. о., решение № 218/5.06.2012 г. по т. д. № 704/2010 г., ІІ т. о.), както и на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която, при преобразуване на държавни предприятия във фирми с държавно имущество по реда на § 5 ПЗР, във вр. с чл. 11 от Указ № 56 за стопанската дейност, учредената държавна фирма не придобива правото на собственост върху държавното имущество, включено в уставния й фонд, а разполага само с правото на стопанисване и управление на това имущество. Едва след преобразуване на държавната фирма, регистрирана по Указ № 56 за стопанската дейност, в еднолично търговско дружество по реда на § 7 от ПЗР на ТЗ, във вр. с чл. 61 и 62 ТЗ, във вр. с ЗОЕТДДИ от 1991 г., съотв. ЗППДОбП отм., собствеността върху предоставеното за стопанисване и управление на държавните фирми имущество се трансформира от държавна собственост в собственост на търговското дружество. Държавата остава собственик на дяловете, съответно акциите на дружеството, но не и на имуществото му. Фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 1 от ПМС № 201/1993 г., съотв. чл. 17а ЗППДОбП отм., включва като елемент и акт на съответния държавен орган за преобразуване на държавното предприятие или на държавната фирма, регистрирана по Указ № 56 за стопанската дейност, в търговско дружество по ТЗ. Въззивният съд е изложил, че възприема становищата, изразени в така цитираната съдебна практика, като съобразени с разпоредбите на чл. 1 и чл. 20, ал. 1 от Указ № 56 за стопанската дейност, както и с § 5 от ПЗР на указа. Визирал е, че посочените норми предвиждат, че указът се прилага при осъществяване на стопанска дейност във всички отрасли и сфери на народното стопанство; че стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост: предоставени за стопанисване обекти на държавна и общинска собственост, собственост на кооперативни и обществени организации, на граждани, на чуждестранни лица и смесена собственост; че в имуществото на фирмите освен право на собственост може да се включи и право на стопанисване и управление върху предоставени за ползване държавни и общински имоти. Всички заварени от указа държавни предприятия и обединения се организират във фирми по реда на чл. 11 от същия. Съобразени са и с § 7 ПЗРТЗ, във вр. с чл. 61 и 62 ТЗ, както и с ПМС № 201/1993 г. и чл. 17а ЗППДОбП отм., според които държавните и общински фирми, регистрирани по Указ № 56 за стопанската дейност, продължават дейността си по досегашните разпоредби до преобразуването им в търговски дружества. С преобразуването им в търговски дружества предоставеното за стопанисване и управление на държавните фирми имущество се трансформира от държавна собственост в собственост на търговското дружество, а държавата остава собственик на дяловете, съответно акциите на дружеството, но не и на имуществото му.

Въз основа на така изложеното, въззивният съд е направил извод, че съобразно действащите нормативни разпоредби към момента на вписване на търговското дружество не съществува възможността имотът да се счита негова собственост. Към този момент всяко дружество с държавно имущество притежава единствено правото на стопанисване и управление, но ако на държавно предприятие е бил предоставен недвижим имот за стопанисване или управление, с акта на преобразуването му в еднолично търговско дружество собствеността на недвижимия имот преминава в търговското дружество.

Окръжен съд – Смолян е приел за установено по делото, че процесният имот е бил част от дълготрайните материални активи на фирмата с държавно имущество, който имот към момента на преобразуването й в еднолично акционерно дружество е бил в баланса и капитала на дружеството. От една страна, от представеното по делото решение № 2309/28.12.1990 г. по ф. д. № 2184/1990 г. на Смолянския окръжен съд се установява, че държавна фирма „Маусс“ е правоприемник на МТС, [населено място] и поема пасивите и активите му; в заключението на вещото лице по назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че при преобразуване на държавна фирма „Маусс“, към 1992 г. в Държавен архив е предаден Протокол за оценка материални дълготрайни активи, включени в актива на създаденото търговско дружество „Маусс“ ЕООД, където няма заведен като ДМА „Бензиностанция [населено място]“, но има склад ГСМ, с инв. № 808 и 810, без да е уточнено местонахождението им, бригаден стан [населено място] с инв. № 812, без уточняващи подробности, като общата стойност на ДМА за сметка 203 сгради по експертна стойност (колона 13 от протокола), съвпада със стойността, записана в Справката за дълготрайните активи към 31.12.1992 г. (колона 9, ред 5356) към годишния отчет за 1992 г. на „Маусс“ ЕООД.

Като подкрепящи горния му извод, съдът е намерил изложените по-горе доказателства, както и показанията на свидетеля Л. К., имащ непосредствени впечатления, тъй като по негови данни същият е бил управител от 2000 г. и собственик на „Маусс“ в периода 2005 г. - 2011 г. Свидетелят е посочил още, че от 1970 г. от лявата страна на реката е МТС, отдясно - две бензиностанции, едната от които е на АПК, а другата на МТС, както и че претендираният от ищцовото дружество имот се ползвал от „Маусс“. Според този свидетел бензиностанцията винаги е работила, дори 7-8 години цялото село зареждало от нея; другата работила към 1995 г. 2-3 години, също зареждала селото и прекратила впоследствие дейността си. Свидетелят е категоричен, че е участвал в търга за бензиностанцията, закупена от ТКЗС, чийто купувачи били той, С. К. и Х. Б., който единствен имал фирма и я записали затова на неговата фирма „Факс“. Установява също така, че сградите са две отделни, залепени, с една стена, макар покривът да е един, както и че имотът на АПК е ограден с бодлива тел около цистерните, а от другата страна бетонната ограда през 2000 г. я изпълнил „Маусс“. Свидетелят е категоричен, също така, че МТС и бензиностанцията не са в един терен, разделя ги реката, като МТС го наричали бригадирски стан, както и че същата бензиностанция се води по партидата на „Маусс“; като управител плащал ток, а и електромерът се водел на „Маусс“. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Р. Х., който работи в „Маусс“ от 2000 г. Последният установява, че бензиностанцията била на МТС и от нея зареждали, а не от бензиностанцията на С., дори МТС си имали бензиновоз, а ТКЗС зареждали от другата страна. Съдът е кредитирал и показанията на свидетеля на ответниците по исковата молба Т., преценени по реда на чл. 172 ГПК, в частта, с която установява, че фирма „Маусс“ стопанисвала бензиностанцията, когато продали МТС. Нещо повече, според този свидетел, когато построили сградата, построена от ТКЗС, не направили целия покрив, защото ищецът им пречел, което обстоятелство съдът е счел за подкрепа на извода за манифестирано своене на обекта. Окръжен съд – Смолян се е позовал и на заключенията от съдебно-техническата експертиза, съгласно които бетонова ограда съществува на място (повдигната в син цвят на скицата), както и че макар конструктивно да се касае за една сграда, двете помещения са самостоятелни - югозападно и североизточно, с една обща стена, има различия и в покрива - скатен покрив и защрихованата в черно част - без скатен покрив. Според вещото лице сградата, защрихована в черно, има самостоятелен вход отпред и се влиза централно.

Въззивният съд е посочил, че така изложеното обосновава извода, че сгради и съоръжения, собственост на МТС, между които и бензиностанция в [населено място], са били включени като актив в „Маусс“ ЕООД. Още повече, че трима от разпитаните четирима свидетели дават еднопосочни, кореспондиращи на писмените документи и заключенията на вещите лица показания, които съдът кредитира. Свидетелите имат непосредствени впечатления и установяват съществуването на две отделни бензиностанции, с две отделни обслужващи сгради, съответно - на бившето ТКЗС и бившето МТС, построени към 1980 г. и ползвани като ведомствени - едната за зареждане гориво от МПС, собственост на МТС, а другата - собственост на ТКЗС. След образуването на държавната фирма „Маусс“ бензиностанцията на МТС продължила да работи, а тази на ТКЗС впоследствие била преустроена в кафе-аперитив. Съдът е отбелязал, че показанията на тримата кредитирани от него свидетели установяват еднопосочно, че държавната фирма „Маусс“, преобразувана впоследствие в „Маусс“ ООД и след това в „Маусс“ ЕООД, е упражнявала фактическата власт върху процесната бензиностанция, като техническо съоръжение, и обслужващата я сграда, разположена в югозападната част на УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], в периода 1991 г. – 2018 г., който период по смисъла на чл. 79 ЗС е достатъчен да обоснове извод за придобиване собствеността и на оригинерно основание - изтекла в полза на дружеството придобивна давност.

Изложеното по-горе е дало основание на въззивния съд да заключи, че предявеният от Маусс“ ЕООД установителен иск за собственост е основателен и доказан - безспорно е установено по делото, че правото на собственост върху процесния имот в [населено място] е възникнало при преобразуването на регистрираната по Указ № 56 за стопанска дейност държавна фирма в еднолично дружество, като трансформацията е настъпила по силата на закона с прекратяване на държавната фирма и образуване на търговското дружество, в чийто баланс е бил заприходен процесният недвижим имот; разпоредбата на чл. 77 ЗС дава възможност право на собственост да се придобие, освен чрез посочените в същата разпоредба начини, и по други начини, определени в закон, който друг начин е уреден именно с разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП отм. и по който ред собствеността върху процесния имот е преминала в ищцовото дружество; не без значение е изтичането на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок, достатъчен да легитимира „Маусс“ ЕООД като собственик на основание изтекла в негова полза придобива давност.

Въззивният съд е посочил, че с оглед уважаване иска за собственост, основателен и доказан е и предявеният иск по чл. 109 ЗС. Изложил е, че след снабдяването от страна на Кехайови с констативен нотариален акт за собственост № 46, том І, н. д. № 41/2017 г. на нотариус Цв. П. за собственост на сградата, построена в процесния УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], с площ от 725 кв. м, и след установяване закупуване на 725 кв. м, след трасиране на място С. К. и С. К. поставили ограда по границите (повдигната от вещото лице на комбинираната скица в зелен цвят), разделяща съществуващата бензиноколонка, като е установено, че достъпът до сградата на ищеца е преустановен и използването на бензиностанцията по предназначение при това положение е невъзможно. Визирал е, че освен това, в посочения имот са разположени две сгради и две бензиностанции, които са собственост на два различни субекта и предвид продажбата на единия от собствениците на сградата и бензиностанцията, ответникът С. К. е придобил в режим на СИО реална част от земята, която може да бъде изкупена от другия собственик. В тази връзка съдът се е позовал на възприетото в решение № 204/23.07.2012 г. по гр. д. № 607/2011 г. на ВКС, ІV г. о., съгласно което собственикът на една от сградите не може да придобие реална част от земя, която може да бъде изкупена от собственик на другата сграда в същия имот, и договорът за прехвърляне на прилежащата земя към друга сграда е непротивопоставим по отношение на собственика й. В случая вещото лице от съдебно-техническата експертиза е установило прилежащата площ от 155 кв. м, попадаща в УПИ *, кв. 8 плана на [населено място] (повдигната в защриховани червени линии на приложената към заключението комбинирана скица № 2), поради което представеният нотариален акт следва да бъде отменен в тази част. В тази връзка Окръжен съд – Смолян е отбелязал, че искът за отмяна на констативния нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, но той трябва да докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, както и надлежно да опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, което обаче не е направено по делото. В случая е доказано, че признатото от нотариуса право не съществува, поради което незаконосъобразно е отхвърлен искът за частична отмяна на констативния нотариален акт.

В решението по чл. 247 ГПК, постановено на 11.12.2019 г., въззивният съд е визирал, че очевидна фактическа грешка в съдебен акт е налице, когато има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. Волята за постановяване на решението се изразява в мотивите и от тях логично следва диспозитивът, който обичайно съответства на формираното становище на съдебния състав по разглеждания материалноправен спор. Приел е, че с постановеното въззивно решение е признато за установено по предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Маусс“ ЕООД е собственик на самостоятелна сграда и съоръжения, които в своята съвкупност образуват технически обект - бензиностанция, разположена в югозападната част на УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], с площ от 725 кв. м, придобити на основание правоприемство на активи от МТС - Девин, чрез правна сделка - придобиване на дружествени дялове чрез приватизация, започнала през 2000 г., с договор за покупко-продажба на дялове № РД-50-160/14.03.2000 г., договор за продажба на дялове № РД 50-203/29.03.2000 г., договор № РД-01-723/12.01.2005 г. и договор за продажба на дружествени дялове от 5.04.2005 г., с прилежаща площ от 155 кв. м, защрихована с червени линии в приложената към допълнителното заключение на вещото лице инж. Т. комбинирана скица № 2, неразделна част от съдебното решение; със същото решение са осъдени С. А. К. и С. К. К. да премахнат на основание чл. 109, ал. 1 ЗС поставената в югозападната част на УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място] метална ограда, която метална ограда е обозначена със зелена линия между точки 1 и 3 на същата скица № 2 на вещото лице инж. Т.; постановена е и отмяна на констативен нотариален акт № 46, том I, peг. № 518, н. д. № 41/2017 г. на нотариус Цв. П. в частта относно земята, представляваща прилежаща площ към самостоятелна сграда и съоръжения, които в своята съвкупност образуват технически обект - бензиностанция, разположена в югозападната част на УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], която земя е с площ от 155 кв. м, защрихована с червени линии в приложената към допълнителното заключение на вещото лице инж. Т. комбинирана скица № 2, неразделна част от решението. Съдът е посочил, че в мотивите на съдебния акт е прието наличие на две отделни сгради, собственост на два различни субекта, и принадлежност на правото на собственост на тази сграда, която е разположена в северозападната част на имота, на „Маусс“ ЕООД. Същевременно липсват констатации на нотариуса относно собствеността върху земята, което от своя страна обосновава допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение.

За да постанови решението по чл. 247 ГПК отм.. 12.2020 г., въззивният съд е посочил, че с исковата молба ищцовото дружество твърди, че ответниците са сключили сделка, с която е прехвърлена част от земя, която то е имало право да изкупи по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, поради което иска обявяване недействителността на сделката в тази й част. Приел е, че това е искане за установяване, че извършената от ответниците сделка не е породила действие по отношение на собственика на права върху имота, с правна квалификация чл. 124, ал. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 21 ЗЗД. Счел е, че няма пречка чрез поправка на очевидна фактическа грешка да бъде допълнен диспозитива на постановеното решение, като се счита в отношенията между ищеца „Маусс“ ЕООД, от една страна, и ответниците С. А. К. и С. К. К., от друга, че сделката, обективирана в договор № 01/4.04.2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот - държавна земя, е относително недействителна спрямо действителния собственик „Маусс“ ЕООД в частта й относно реалната част от земята, представляваща прилежаща площ към самостоятелна сграда и съоръжения, които в своята съвкупност образуват технически обект - бензиностанция, разположена в югозападната част на УПИ *, кв. 8 по плана на [населено място], която земя е с площ от 155 кв. м, защрихована с червени линии в приложената към допълнителното заключение на вещото лице инж. Т. комбинирана скица № 2, неразделна част от решението. Съдът е изложил, че в сходен казус в подобен смисъл е даденото от ВКС разрешение, обективирано в решение № 204/23.07.2012 г. по гр. д. № 607/2011 г. на ВКС, IV г. о., съгласно което, когато в един имот има повече сгради, собственост на различни лица, всеки от тях има право да изкупи тази част от него, която принадлежи към собствената му сграда; не съществува пречка един от собствениците на сграда да закупи и повече от прилежащата към сградата му земя и този договор е валиден; собственикът на една от сградите обаче не може да придобие реална част от земя, която може да бъде изкупена от собственик на друга сграда в същия имот - договорът за прехвърляне на прилежащата земя към друга сграда ще е непротивопоставим по отношение на собственика й по смисъла на чл. 21, ал. 1 33Д; такъв договор не е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - договорът за продажба на чужд или обременен имот не е нищожен, той обвързва валидно страните, които са го сключили, но е непротивопоставим на действителния собственик на вещта, съответно на третото лице, имащо права върху вещта, тъй като прехвърлянето й не води до погасяване на правата му; в случай, че купувачът по договора бъде съдебно отстранен, той може да иска връщане на даденото от съдоговорителя си (собственика на земята), а собственикът на другата сграда може да претендира изкупуване от собственика на земята съответно на неговите права. По изложените съображения, Окръжен съд – Смолян е намерил иска за основателен.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащи на обжалване актове на въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС прави следните изводи:

Решението на Окръжен съд - Смолян, постановено на 11.12.2019 г. по реда на чл. 247 ГПК, следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК – за проверка за вероятна недопустимост на съдебния акт.

По отношение на основното решение - № 424 от 25.10.2019 г. по гр. д. № 20195400500144/2019 г. на Окръжен съд – Смолян, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК – за проверка за вероятна недопустимост - в: частта, поправена по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20330 от 21.12.2020 г., по иска за относителна недействителност на сделка (с оглед приетото в ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора); в частта, с която искът за собственост е уважен за прилежащата към бензиностанцията площ от терена, възлизаща на 155 кв. м, както и в частта на произнасяне по чл. 537, ал. 2 ГПК, както и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – относно останалата част от решението по иска за собственост, по въпроса относно подлежащите на доказване елементи на фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП отм. и надлежното им доказване. По посочения въпрос се констатира противоречие с възприетото в т. 2Г на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Част от останалите въпроси, за които жалбоподателите К. поддържат основания за допускане на касационно обжалване, се включват в така формулирания по-горе въпрос, а по другите касационната инстанция евентуално ще вземе отношение при постановяване на решението си.

Тъй като уважаването на иска по чл. 109 ЗС е обусловено от уважаването на иска за собственост на сградата и съоръженията, образуващи технически обект – бензиностанция, следва да бъде допуснато касационно обжалване на основното въззивно решение и в частта му по този иск.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 424 от 25.10.2019 г. по гр. д. № 20195400500144/2019 г. на Окръжен съд – Смолян и на постановените по реда на чл. 247 ГПК по същото дело решение № 484 от 11.12.2019 г. и решение № 20330 от 21.12.2020 г.

УКАЗВА на С. А. К. и С. К. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 110.64 лв. и в същия срок да представят доказателства за внасяне на таксата, като в противен случай жалбите им ще бъдат върнати.

УКАЗВА на Министерство на земеделието в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, като в противен случай жалбата му ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на определените държавни такси.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.