Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Подадена е касационна жалба от директора на ТД на НАП-В. Т, чрез ст. юрисконсулт Х.В, против Решение № 355 от 14.08.2019 г., постановено по адм. д. № 189/2019 г. по описа на Административен съд - В. Т, с което е отменен изричен отказ на органите по приходите, обективиран в Протокол №ПО-04000419011388-073-001/12.02.2019г. на ТД на НАП - В.То, потвърден с Решение №57/05.03.2019г. на заместник - директора на ТД на НАП - В. Т, да бъде обработена Декларация, вх.№04000000102/07.02.2019г. и съхранени действителните записи в Регистъра на осигурените лица относно осигуряването на Г.И за периода след 01.11.2015г. до месец февруари 2019г.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на административния акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Ответницата – Г.И, лично и чрез адв.. К, оспорва касационната жалба както в съдебно заседание, така и в депозирания по делото писмен отговор.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба като развива подробни съображения.
Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна, по следните съображения:
Установено е от фактическа страна, че на 07.02.2019г. жалбоподателката е депозирала в ТД на НАП - В. Т молба с вх. № 3818, в която прави искане да бъде приета и обработена декларацията й за регистрация на самоосигуряващо се лице/вх. № 04000000102/07.02.2019г./ със задна дата – 01.11.2015г., защото при посещение в НОИ установила, че има проблем с отразяването на данните за осигуряването й, въпреки вноските, които е правила и декларациите, които е подавала. Сочи, че макар и пенсионер по болест, не е спирала да се осигурява за всички осигурителни случаи без прекъсване. Не иска връщане на осигуровките за тези три години, защото е упражнила правото си по чл.4, ал.6 от КСО и е подавала редовно Декларация, обр.1 и обр.6. Извършена е проверка на 07.02.2019г., резултатите от която са отразени в оспорения Протокол № ПО -04000419011388-073-001/12.02.2019г. Органите по приходите са установили следното:
С. С за история на осигуряването от 08.03.2007г. до 01.05.2009г. Г.И е упражнявала дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ”ВЕГА 69-Г.К” с ЕИК 104685410 и се е осигурявала в качеството си на самоосигуряващо лице със заявен избор на осигуряване: „за всички осигурени рискове”. От 01.05.2009г. е декларирано начало на дейност и осигуряване като собственик на „ВЕГА 69”ЕООД с ЕИК 200702639 със заявен избор на осигуряване: „за всички осигурени рискове”. Няма последващи декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице, за промяна в осигуряването, за прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност.
В справка „Д”АД с Решение № 1675/16.07.2015г. от заседание №122, с дата на инвалидизиране 26.06.2015г. С разпореждане от 28.10.2015г. на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Според изслушаната експертиза за периода от 01.11.20015г. /първи след пенсионирането/до 07.02.2019г./датата на проверката/ жалбоподателката няма прекъсване в осигуряването и е подавала регулярно Декларация, обр.1 за авансови вноски за всеки период и обр.6 за окончателните годишни вноски. Жалбоподателката е подала пред НАП декларации по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за периода 01.01.2015г.-31.12.2018г.
За съответните периоди на временна неработоспособност в този период, след 2015г., от НОИ са изплатили на жалбоподателката съответните обезщетения за временна неработоспособност. Решението е неправилно.
С приемането на ЗНАП (ЗАКОН ЗЗД НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗЗД ПРИХОДИТЕ)/обн. ДВ бр.112 от 29.11.2002г./ на практика се разделят правомощията по събиране на осигурителните вноски от тези по изплащане на обезщетения и помощи от фондовете на ДОО. НАП е създадена като специализиран държавен орган за установяване, обезпечаване и събиране на всички публични вземания. В тази връзка §3 и §4 от ПЗР на ЗНАП задават нормативна рамка за законодателни и структурни промени, както и реформа в данъчната и осигурителната администрация. Според § 6, т.2 от ПЗР на ЗНАП, до влизане в сила на нормативната уредба по §3, ал.1 и създаване на териториалните подразделения на НАП, събирането и администрирането на задължителните осигурителни вноски се извършва по реда на КЗОО/понастоящем КСО/ и ЗЗО от органите на Националния осигурителен институт, а с преминаването на дейностите по установяване, обезпечаване и събиране на публичните вземания към създадените по реда на този закон териториални подразделения на агенцията – от съответните органи на агенцията.
Законодателни промени са в сила от 01.01.2006г., в т. ч. влизането в сила на Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и измененията с ДВ бр.1 от 2006г. в НООСЛБГРЧМЛ. След влизането в сила на тези промени, функциите по регистрация, приемане на декларации, отчитане на приходите, извършване на контрол и ревизия на задълженията, обжалване и събиране на публичните вземания/в това число задължителните осигурителни вноски/ преминават към НАП.
Предвид изложеното, през целия процесен период, въпросите свързани с регистрирането на самоосигуряващите се лица, избор на вида осигуряване и плащане на осигурителни вноски за фондовете на ДОО, са в правомощията на органите на приходната агенция. В случая органа по приходите в ТД на НАП - В. Т е отказал да обработи декларацията от 07.02.2019г., подадена от Г.И с цел да се отрази корекция в Регистъра на осигурените лица със задна дата. Тази ТД на НАП е компетентна по смисъла на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК, съгласно постоянния адрес на лицето. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ възлага на самоосигуряващите се лица да подадат декларация пред компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, което е основание за регистрирането им като такива. Съдържанието на декларациите, начина и реда за подаването им е посочен в Наредба №Н-8/29.12.2005г. Извършвайки проверка и приемайки, че в информационната система на НАП няма данни за постъпила декларация за регистрация, обр.ОКд-5 с изявлението „Пенсионер съм и желая да се осигурявам“, органът по приходите е издал оспорения пред съда Протокол, като е действал в рамките на предоставените му от закона правомощия.
С обжалваното решение първоинстанционният съд неправилно е тълкувал правната уредба. Жалбоподатеката, като упражняваща свободна професия, попада в обхвата на чл. 4, ал. 3,, 1 от КСО. На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4, 4-6 от КСО, на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание. Правото им да не се осигуряват за ДОО възниква по силата на закона, с настъпването на факта на пенсиониране, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна страна.
Когато през м.10 на 2015г. на жалбоподателката е отпусната пенсия за инвалидност, това е довело до отпадане на основанието за осигуряването й. За да се осигурява след този момент тя е трябвало да подаде декларация ОКд-5 през месец ноември 2015г., с която да изрази по определената форма и ред желанието си за осигуряване, началото и вида му. След 01.01.2013г. вече не е било възможно конклудентно/с действия по подаване на декларации обр.1 и обр.6 и заплащане на осигурителни вноски/ да се изрази такова желание за осигуряване и то да има правна стойност, както правилно е посочил и съдът.
При положение, че Г.И не е подала декларация ОКд-5 през месец ноември 2015г., че желае да се осигурява, а по силата на закона пенсионирането й е прекъснало осигуряването й, то тя не е „осигурено лице“ по смисъла на КСО.
При положение, че самоосигуряващо се лице, на което е отпусната пенсия, желае да се осигурява, то следва да подаде декларация в компетентната ТД на НАП по утвърден образец.
Като лице, на което е отпусната пенсия, Иванова е могла да се възползва и е разполагала с възможността, предвидена в чл. 4, ал. 6 от КСО да се осигурява по свое желание по предвидения в Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и на морските лице ред, който включва подаването на декларация образец ОКд-5, която лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, попълват.
Съгласно чл. 1, ал. 6, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията. След като не е спазен установения от закона ред за деклариране желанието да се осигурява, то не може заплатените осигурителни вноски да заместят това деклариране/ в този смисъл Решение № 8452 от 05.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 995/2019 г., VI отд./.
По делото е безспорно установено, че такава декларация не е била подавана и доколкото липсва изрично волеизявление за осигуряване, следва да се приеме, че лицето не е желаело да се осигурява за ДОО и ДЗПО. Липсата на такава декларация не позволява да се приеме, че видът на осигуряването е бил променен с внасянето на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове.
Видът на осигуряването се определя единствено от заявеното от самоосигуряващото се лице с декларация по чл. 1, ал. 3 или по чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГЧМЛ. Когато не е била подадена декларация по посочената наредба, размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването, а платените осигурителни вноски над размера, определен за осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО, са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска възстановяването на тази разлика/ в този смисъл е Решение № 13952 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. дело № 6498/2012 г., VI отд./. Внесените след датата на пенсионното разпореждане вноски от страна на лицето, при липса на такава декларация, подлежат на прихващане и/или възстановяване по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденият с него протокол, са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт и не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени.
Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Г.И се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят сторените от него разноски за касационната инстанция - възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 200 лева, определено по реда на чл.143 АПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ/ в този смисъл е Определение №13506/06.11.2018г. по адм. д.№10229/2018г. на ВАС, VІІІ отд./ и платена държавна такса в размер на 130 лева, или общо разноски в размер на 330 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №355/14.08.2019г. по адм. д.№ 189/2019г. по описа на Административен съд - В. Т и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И от [населено място] срещу Решение № 57/05.03.2019г. на директора на ТД на НАП - В. Т, с което е оставена без уважени жалбата й и е потвърден Протокол № ПО -04000419011388-073-001/12.02.2019г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В. Т.
ОСЪЖДА Г.И от [насиелено място] да заплати на ТД на НАП - В. Т сторените разноски за касационната инстанция в размер на 330 лева/триста и тридесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.