Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ и Регионална дирекция Национален строителен контрол - Югозападен район, подадена чрез юрк.. П, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 6567/ 13.11.2017 г. по адм. дело № 8572/ 2017 г. на Административен съд - София - град (АССГ).
Релевирани са доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК.
Счита, че неправилно с решението е прието, че към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение давността по чл.285, ал.1 АПК е изтекла.
Смята, че в случая давността е прекъсната с изпращане на покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЗР 14-440-01-694 от 10.12. 2014 г., като към дата на предявяване на иска по чл.292 от АПК петгодишната давност по чл.285, ал.1 от АПК не е изтекла.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Касационните жалбоподатели Началник на Дирекция за национален строителен контрол и Началник на Регионална дирекция Национален строителен контрол - Югозападен район, в съдебно заседание, чрез ст. юрк.. С, поддържат изцяло доводите, изложени в касационната жалба. Считат, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и като такова, молят да бъде отменено.
В писмен отговор, подаден от Г.Д чрез адв.. П, се оспорва касационната жалба и се иска да се остави в сила обжалваното първоинстанционно решение.
Ответникът - Г.Д в съдебно заседание чрез адв.. П оспорва касационната жалба и поддържа писмения отговор. Моли да се остави обжалваното първоинстанционно решение в сила, като счита, същото за допустимо, правилно и обосновано, с оглед на материалния закон и събраните в хода на съдебното производство доказателства. Моли да се присъдят разноски по делото, съгласно представения списък.
Подробни доводи в тази насока са развити в депозираните писмени бележки.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл.209 от АПК.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на касационно обжалване, съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Адм. съд е бил сезиран с искова молба на Г.Д срещу Дирекцията за национален строителен контрол и РДНСК, Югозападен район, с която ищецът сочи, че е налице ново основание, възникнало след влизане в сила на Заповед ДК-02-СО-38/ 20.03.2008г., поради което същата не следва да се изпълнява, а именно: изтекла давност. Моли съдът да признае за установено по отношение на ответника несъществуване на изпълняемото задължение по влязлото в сила изпълнително основание Заповед № ДК-02-СО-38/ 20.03.2008г. на Началника на Столична РДНСК.
С обжалваното решение на Административен съд - София - град се ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по иска предявен от Г.Д по отношение на ДНСК и РДНСК, Югозападен район, че влязлата в законна сила Заповед № ДК-02-СО-38/ 20.03.2008г. на Началника на Столична РДНСК не подлежи на принудително изпълнение, поради погасяването й по давност.
Освен това е ОСЪДЕНА ДНСК София и РДНСК, Югозападен район да заплатят на Г.Д сумата от 510 /петстотин и десет/ лева.
За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че е налице влязло в сила на 24.03.2009г. изпълнително основание– Заповед № ДК-02-СО-38/ 20.03.2008г. на Началника на Столична РДНСК. Въз основа на това изпълнително основание е образувано изпълнително производство, започнало с отправената до Г.Д покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЗР14-440-01-694/10.12.2014г., съобщена му на 18.10.2016г.
Адм. съд е намерил, че към момента на връчването на 18.10.2016г. на поканата за доброволно изпълнение, давността вече е била изтекла, като началният момент за това е 24.03.2009г.
Намерил е, че правна последица от изтичането на 5-годишната погасителна давност по чл.285 ал.1 от АПК е, че разпореденото със заповедта задължение за премахване на незаконния строеж е станало неизискуемо, следователно корелативното право на органа да изпълни принудително заповедта е погасено.
Предвид тези съображения адм. съд е приел, предявеният иск, като основателен на посоченото правно основание и го е уважил. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение (изключване или погасяване), разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание.
Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. По принцип давността, като институт на правото, може да се претендира чрез възражение - чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, или чрез иск - чл. 292 АПК.
Погасителната давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнение. Получаването на поканата за доброволно изпълнение, прекъсва давността по чл. 285 АПК, вр. чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, съгласно приетото в Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/ 2017 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС.
С връчване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК в образувано служебно по реда на чл. 276, ал. 1 АПК изпълнително производство се прекъсва давността по чл. 285, ал. 1 АПК, изпълнителното производство е висящо и давност не тече.
В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, която специалната разпоредба визира, че "изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила", т. е. давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание в случая заповедта за премахване на незаконния строеж и тече до момента, в който изпълнителното основание "се приведе в изпълнение". Така визираното привеждане в изпълнение е обвързано с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение, както правилно е приел и АССГ. В този смисъл е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност – "по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаване на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285", т. е. законодателят е обвързал прекратяване на давността не с изпращане, а с получаване на поканата за доброволно изпълнение, както е приел и АССГ.
В случая законосъобразни са изводите на адм. съд, че петгодишният давностен срок за изпълнение на заповедта е изтекъл, тъй като поканата е връчена след него.
Съставът на АССГ законосъобразно е приел, че към момента на връчването на 18.10.2016г. на поканата за доброволно изпълнение, давността вече е била изтекла, като началният момент за това е 24.03.2009г. Обосновано е сметнал, че всички действия на органа, осъществени по реда на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол са извършени след 24.03.2014г., датата на която се е преклудирала възможността за принудително премахване на незаконния строеж „вътрешно преустройство на ап.34”, находящ се в [населено място], [адрес].
По изложените съображения е правилен извода на АССГ, че задължението е погасено по давност.
Съдът е приложил правилно закона и решението му е законосъобразно, поради което следва да остане в сила.
При този изход на спора основателна се явява и претенцията на Г.Д за възстановяване на направените по делото разноски, съгласно договор за правна защита и съдействие от 4.01.2018г. Ответната страна, чрез своя процесуален представител в откритото съдебно заседание, проведено на 31.10. 2019 г. е направила изрично възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, в размер на 1 000.00 лева. Настоящият съдебен състав приема за основателно това възражение, тъй като спорът по делото не е с особена фактическа и правна сложност (изтекла давност), обуславяща определянето на по - високо възнаграждение от минималното такова в размер на 500 лева, съгласно чл.8 ал.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В заключение, касаторите следва да възстановят на ответника сумата от 500 лева на основание чл. 143, ал.4, във вр. с чл.228 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6567/ 13.11.2017 г. по адм. дело № 8572/ 2017 г. на Административен съд - София - град.
ОСЪЖДА ДНСК с адрес: град София, бул. Х. Б № 47 и РДНСК, Югозападен район с адрес: град София, ул.Алабин № 35, ет.3 да заплатят на Г. Д. [ място], [адрес] сумата от 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.