Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. С., чрез пълномощника си юрисконсулт С.Г, срещу решение № 50 от 17.01.2019 г. по адм. дело № 518/2018 г. на АС (Административен съд) Русе. Жалбоподателят счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК. Заявява, че не е съгласен и не възприема изложените мотиви, с които съдът е отменил като незаконосъобразно оспореното РФК (Решение за налагане на финансова корекция) № 04/121/05541/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/4705 от 31.08.2018 година. По подробно развити съображения моли съдебното решение да бъде отменено и постановено ново, по съществото на спора, с което да се остави в сила административния акт. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

От ответната страна - В.К от [населено място], чрез адв. М.П - пълномощник, е постъпил писмен Отговор, в който се оспорва изцяло подадената от административния орган касационна жалба и се моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът отново оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а решението на Административен съд - Русе да бъде потвърдено.

Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съдът правилно е отменил оспорения административен акт. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна и същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав намира, че касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. С. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК и даден от съда 14 - дневен срок от съобщаване на решението, което е станало на датата 23.01.2019 г., видно от приложената по адм. дело № 518/2018 г. "разписка"; подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, и с оглед всички тези факти, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 50 от 17.01.2019 г. по адм. дело № 518/2018 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), Административен съд - Русе, VІІ състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 143 АПК, вр. с чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ, ОТМЕНЯ по жалба на В.К от [населено място], Решение № 04/121/05541/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция (изх. № 01-6500/4705 / 31.08.2018 г.), издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - София и ОСЪЖДА ответника Държавен фонд "Земеделие" гр. С. да заплати на жалбоподателката В.К сумата 772,32 лева, разноски за водене на делото.

Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е извършил на основание чл. 168 АПК служебна проверка за съответствие на оспорения административен акт с основанията по чл. 146 от АПК и по-конкретно, на първо място е обсъдил въпроса за компетентността на административния орган - издател на акта и като се е позовал на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ, § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ, чл. 51 ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП и на чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП, е приел, че оспореният акт е издаден от материално компетентен орган. На второ място е констатирал, че оспореното решение е издадено в изискуемата от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ и са посочени фактически и правни основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. На трето място съдът е констатирал, че в производството по издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателката е уведомена за откритото производство по налагане на финансова корекция с писмо, като й е дадена възможност в 14 дневен срок да представи възражения и доказателства. За двете проверки на място е уведомена и е присъствала лично на извършването им, като резултатите са оформени в контролни листи, екземпляри от които са й изпратени. Относно съответствие на акта с материалния закон, съдът е констатирал, че с оспореното решение на жалбоподателката е наложена финансова корекция в размер на 76 932,00 лева на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 10 от ЗУСЕСИФ, които норми дословно е цитирал, както и чл. 71, § 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Установил е, че административният орган е приел, че липсата на 17 096 бр. от подпомаганите трайни насаждения представлява нарушение на изискването на чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., респективно на т. 4.23. б. "а" от договора, по силата на което ползвателят на помощта е длъжен в срок от 5 години от сключването на договора за отпускане на финансова помощ, да използва подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, а размерът на финансовата корекция за неизпълнението на това задължение е предвиден в т. 2 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 - 2013 г. и това е размерът на финансовата помощ на актива/ите, които не се използва/т по предназначение, като се прилага чл. 30 от Реглмент 65/2011 за заявки за плащане, подадени преди 01.01.2015 година. В конкретния случай съдът е счел, че с оглед безспорно установените по делото факти, административният орган неправилно е квалифицирал фактическите обстоятелства като е приложил неотносими за случая правни норми. Не е споделил твърдението на административния орган, че липсата на 17 096 бр. фиданки е предпоставка и обосновава неизползване на придобития чрез финансовото подпомагане актив по предназначение, а точно обратното - използването, респективно неизползването по предназначение на един актив предполага неговото наличие. В случая обаче фиданките са липсващи и безспорно от жалбоподателката не е изпълнено условието за поддържане на инвестицията в съответните срокове. Затова съдът е направил извод, че безспорно е налице основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ и размерът следва да бъде определен съобразно Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 - 2013 година. Съдът е констатирал, че с оспорения административен акт административният орган е приложил т. 2 от Методиката, а тя е неприложима в конкретния случай, въпреки че съгласно т. 12 от Методиката, когато ползвателят не е възстановил актива, за който е настъпила частична щета до първоначалното му функционално състояние в случаите на невъзможност неизпълнението да бъде отстранено или пък не е отстранено в дадения от РА (Разплащателната агенция) срок, на ползвателя на помощта се налага санкция в размер на 100 % от размера на финансовата помощ, изплатена за актива, който не е възстановен. Като краен правен извод съдът е посочил, че разминаването между установените релевантни факти и приложената правна норма води до незаконосъобразност на издаденото решение за налагане на финансова корекция и затова го е отменил на основание чл. 146, т. 4 от АПК. Само за пълнота съдът е посочил, че дори и да се приеме, че е налице нарушение, изразяващо се в неизползване на придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение (т. 2 от Методиката), то наложената санкция се явява неправилно определена по размер. Така постановеното съдебно решение е правилно.

С решение № 04/121/05541/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-6500/4705 от 31.08.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, на В.К е определена финансова корекция в размер на 76 932.00 лева. В решението са изложени фактически обстоятелства, а като правно основание е посочено: чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. "Модернизиране на земеделски стопанства", във връзка с неизпълнение на чл. 48, ал. 1, т. 1 от същата, както и на основание т. 8.1 от договор № 04/121/05541 от 13.05.2013 г., във връзка с неизпълнение на т. 4.23, буква "б", "а" от същия, както и в съответствие с т. 2 от "Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 - 2013 г. и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.

Безспорен факт е, че по сключения договор, на ползвателя В.К е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 884 330,86 лева за одобрените и финансирани 87 864 броя лешникови насаждения. При проверките на място са установени налични 70 768 броя и съответно липсващи - 17 096 броя. Съдът е приел, че е налице основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, но е изложил съображения за неправилно определяне на нейния размер. Относно извода на съда за наличие на основанието за налагане на финансовата корекция, което е неблагоприятно за ползвателя на помощта В.К няма оплакване, респективно не е постъпила касационна жалба. Следователно единственият спорен въпрос е за размера на санкцията. В случая административният орган е определил санкцията на основание т. 2 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 година.

Служебно известен на настоящия състав на ВАС е факта, че по жалба на Сдружение "Венетица" със седалище гр. Д. Б (към която впоследствие са се присъединили и други жалбоподатели) срещу тази Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 година, утвърдена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, е образувано адм. дело № 11440/2017 година по описа на ВАС. С определение № 14855 от 05.12.2017 г. по адм. дело № 13288/2017 г., петчленен състав на ВАС е приел, че тази Методика не е вътрешноведомствен акт (както първоначално е приел тричленният състав на ВАС), а е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК и чл. 1а ЗНА и който подлежи на съдебно обжалване. С решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 година, е обявена за нищожна. С решение № 8020 от 29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1757/2019 г., петчленен състав на ВАС - І колегия е оставил в сила решението на тричленния състав на ВАС. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 от АПК, решението е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 47 от 14.06.2019 г., поради което е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай Методиката не е отменена, а е обявена за нищожна. Административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от такъв обявен за нищожен акт в определен от закона срок – чл. 195, ал. 2 от АПК. Нищожността е най-тежкия порок на административните актове, независимо дали по своя правен характер те са индивидуални, общи или подзаконови нормативни актове, в случая е подзаконов административен акт. Определянето на размера и налагането на финансови корекции въз основа на нищожен акт няма правно основание, тоест обжалваното решение № 04/121/05541/3/01/04/01 в частта му за определяне на размера се явява незаконосъобразно. До същия този извод, макар и по други съображения, е достигнал и първоинстанционния съд.

С тези допълващи мотиви, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът има право на своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, но няма доказателства такива да са били направени пред касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 17.01.2019 г. на Административен съд - Русе, VІІ състав, постановено по адм. дело № 518/2018 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно.