Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП по заповед № ЗЦУ-ОПР-23/16.06.2017г. на изп. директор на НАП срещу решение № 1273/08.06.2018г., постановено по адм. дело № 103/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-16002117004397-091-001/28.09.2017г., издаден от А.Д на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г.Г на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 707/07.12.2017 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. П., в частта, с която на ревизираното лице са определени следните допълнителни задължения към бюджета: вноски за ДОО за 2012г. - в размер на 2 893, 42 лв., за 2014г. – в размер 3 214,66 лв., за 2015г. – в размер на 3 733, 90 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2012г. – в размер на 1 130,24 лв., за 2014г. - 1 255,73 лв., и за 2015г. – в размер на 1 458,55 лв; вноски за ЗО за 2012г. - 1 586,96 лв., за 2014г. - 1 983,96 лв., за 2015г. - 2 223,34 лв., ведно с прилежащите лихви върху така установените задължения. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправната норма на чл. 124а ДОПК са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски...