Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 2128 от 21.11.2018 г., постановено по адм. д. № 616/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС – Бургас).
С решението е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С. (ГДИН) да заплати на Д.Д обезщетение, в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, за претърпени неимуществени вреди следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и хигиенни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в З. Б, а именно недостатъчна жилищна площ, лоши хигиенни условия в помещенията, липса на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, за периода от 15.12.2013 г. до 20.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 50 000 (петдесет хиляди) лева.
Едната касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С. и е срещу частта от съдебното решение, с която е осъдена за част от претендираното обезщетение. Твърди се, че решението в оспорваната част е необосновано и неправилно. Иска се отмяната му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който искът на ищеца да бъде изцяло отхвърлен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Другата касационна жалба е подадена от Д.Д срещу частта от съдебното решение, с която предявеният иск е частично отхвърлен. Твърди се, че при определяне на обезщетението съдът не е взел предвид периода на престой при сочени обстоятелства. Иска се уважаване на цялата искова претенция. Претендират се направените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частичната основателност на касационната жалба на ГДИН и неоснователност на касационната жалба на Д.Д.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадени от страни по съдебния спор, за които обжалваните части от решението са неблагоприятни, жалбите са подаден в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и са редовни от външна страна. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:
Административният съд е приел, че е сезиран с иск срещу ГДИН, в размер на 50 000 лева за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди следствие на лошите битови условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в З. Б, за периода от 15.12.2013 г. до 20.09.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е приел за установено, че ищецът е изтърпявал наказание в З. Б. На база събраните доказателства АС – Бургас е извършил преценка на помещенията, в които ищецът е бил настаняван - квадратура, капацитет за броя лица пребиваващи, лишени от свобода. Установено е, че сградата на корпуса на затвора не е разполагала със самостоятелни санитарни възли в спалните помещения, но през деня всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, като проблеми с водоснабдяването не е имало и непрекъснато се подава съответното количество течаща студена вода, а по график - два дни в седмицата и топла вода. Установено е, че след заключване на помещенията лишените от свобода нямат достъп до санитарните възли, а за удовлетворяване на физиологични нужди за времето от вечерна проверка до ставане от сън са били осигурени пластмасови кофи с капак.
Въз основа на събраните свидетелски показания по делото, съдът е установил, че килията е с размери около 20 кв. м. и вариращ брой на лишените от свобода лица, но не по-малко от 12 души, с легла на три вишки. Килиите са с два прозореца с размери 50/80 см., осветлението е много слабо, няма течаща вода и тоалетна. През деня лишените от свобода използват обща тоалетна в коридора, а през нощта килиите са затворени и се ползват кофи. В коридора има три тоалетни, едната не работи, в банята има два душа, а третият е счупен, като за един ден трябва да минат четири отряда. Топла вода за къпане има два пъти в седмицата, за по два часа. Липсва налягане, като лишените от свобода се къпят с кофа и канче. В килиите има хлебарки и дървеници, като периодичните пръскания са само с вода, а не с препарати.
Съдът е посочил също така, че твърденията на ищеца в исковата му молба се подкрепяли от констатациите в докладите на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, касаещи посещенията в България.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че по време на престоя в З. Б, ищецът е пребивавал в помещения с малки размери, имал е ограничен достъп до санитарен възел, баня и течаща вода, което ограничение е с оглед на обстоятелството, че килиите не са оборудвани със санитарни възли. През част от денонощието не е имал достъп да санитарен възел, а през другото време лишените от свобода са ползвали две тоалетни, баня с недостатъчно работещи душове, където топлата вода се пуска за кратък период от време, два пъти седмично.
Въз основа на фактическите установявания, съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника - ГДИН относно пренаселеността в килиите и лошите битови условия в спалните помещения. Съдът е посочил, че тези битови условия освен, че водят до унизително отношение към лишените от свобода, застрашават и здравето им.
При определяне на размера на обезщетението, съдът е взел предвид времето на престой при установените условия и характера на деянието.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението.
Правилно съдът е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 284 ЗИНЗС и е определил по справедливост размера на обезщетението на основание чл. 52 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ПРЗ на ЗОДОВ. Присъдил е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева, което настоящият касационен състав преценява като заканосъобразно определено в съответствие с чл.284, ал.2 ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, приложима с оглед препращащата норма на § 49 от ПЗР на ЗИНЗС и към настоящото дело, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода се предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса не е доказал, че условията на живот в З. Б отговарят на установените стандарти за водене на нормален живот в местата за лишаване от свобода, съхраняващ физическото и психическото здраве на затворниците и ненакърняващ човешкото им достойнство.
Правилно съдът е разгледал и преценил исковата претенция в светлината на практиката на на българските административни съдилища по аналогични дела, както и в съответствие с практиката на ЕСПЧ по дела срещу България па аналогични казуси.
Неоснователно в тази връзка е оплакването в касационната жалба на ГДИН, че съдът не е изследвал наличието на вреди и причинно-следствена връзка между лошите условия и твърдените вреди от ищеца.
Правилно е отхвърлил иска на Димитров за сумата над 3500 лева до пълния размер на иска за неимуществени вреди – 50 000 лева за периода от 15.12.2013 г. до 20.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Възраженията на ищеца, които са свързани с определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни. Те са общи, не разколебават установеното и приетото от първостепенния съд досежно справедливия размер на определеното обезщетение. Съдът е приложил правилно материалния закон, отхвърляйки иска за разликата над присъдения до предявения размер от 50 000 лева.
Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, преценявайки ги обективно. Съдът е обсъдил възраженията и доводите на страните. В този смисъл, при постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства, съдът обективно е установил фактическата обстановка по спора. Изводите на съда, съответстват на установеното от него, поради което са обосновани и правилни.
Неоснователен се явява доводът на ГДИН по отношение на неприсъждане на юрисконсулстко възнаграждение. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл.78 от ГПК и чл.143 от АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Липсата на изрична норма по този въпрос, не е празнота в правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 от ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този въпрос в чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ за едната страна по спора - ищеца.
При отсъствието на наведените касационни оплаквания в касационните жалби, решението на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2128 от 21.11.2018 г., постановено по адм. д. № 616/2018 г. по описа на Административния съд – Бургас. Решението е окончателно.