Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на В.И от [населено място], против Решение № 734/07.12.2018 г., постановено по административно дело № 555/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 331/11.05.2017 г. на Кмета на О. Т, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 110, ал. 1, т.1 ЗУТ е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване в обхват : поземлен имот с идентификатор 72343.501.149 по КККР на гр. Т., обл. Ловеч, чрез обособяване на УПИ II с отреждане за „Дървообработващо предприятие“ и УПИ III с отреждане за „Техническа инфраструктура – трафопост“. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда фактически установявания и правни изводи.

В.И е подала и частна жалба срещу Определение № 128/22.01.2019 г., постановено по делото, с което съдът по реда на чл. 248 ГПК е допълнил решението в частта за разноските, като я е осъдил да заплати на „Екотехпродукт“ ЕООД сума в размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Изложени са съображения за недопустимост на искането за допълване на решението в частта за разноските, поради което незаконосъобразно съдът го бил разгледал по същество.

Ответната страна – Кмет на О. Т, чрез старши юрисконсулт Й.В оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева.

Постъпило е възражение и от „Екотехпродукт“ ЕООД чрез адвокат Р.Д, с което се оспорва частната жалба и се развиват доводи, които са в подкрепа на съдебното определение.

На проведеното открито съдебно заседание по делото, касационният жалбоподател В.И се явява лично, като поддържа касационната и частна жалба...