Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:Ю. Т. Д. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаЮ. Т. по адм. дело № 5791/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от З. У. чрез процесуален представител – адв. Т. Б. против Решение №607/23.03.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №2492/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение №2153-15-219 от 05.08.2019 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ – Пловдив), в частта, с която е потвърдено Разпореждане №РНП-2-4-15-00579737 от 14.06.2019 г. на ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - Пловдив за събиране на сумата от 21433.02 лв., от които: 15247,79 лв. - главница за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2017 г. и лихва 6185,23 лв., начислена към 14.06.2019 г. и е осъдена да заплати разноски в размер на 600 лева.

Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният административен съд постановил неправилно решение, което е в противоречие с материалния закон – чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е необосновано. По подробно изложени доводи претендира за отмяна на решението, както и за отмяна на незаконосъобразния административен акт.

Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение е правилно. Моли да му се присъдят разноските по делото в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение от касатора.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на З. У. срещу Решение №2153-15-219 от 05.08.2019 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив, в частта, с която е потвърдено Разпореждане №РНП-2-4-15-00579737 от 14.06.2019 г. на ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - Пловдив за събиране на сумата от 21433.02 лв., от които: 15247,79 лв. - главница за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2017 г. и лихва 6185,23 лева. Съдът е приел, че жалбоподателката е била недобросъвестна при получаване на непогасената по давност главница, представляваща осигурително плащане – лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за спорния период от време и на основание чл. 114, ал. 1 КСО следва да я възстанови, ведно с лихвата по чл. 113, ал. 1 КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Възприетата от решаващия съд фактическа обстановка е установена съобразно приетите за относими по делото обстоятелства. Не е спорно между страните, че първоначално с Разпореждане № [ЕГН] / Протокол № N0 01033/19.04.2006 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив на З. У. е била определена и съответно отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание § 4, ал. 1 от ПЗР КСО, считано от 05.04.2006 г., при навършена възраст [възраст]. Органът е изчислил осигурителен стаж от втора категория - 23 години и 01 месец, осигурителен стаж от трета категория труд - 07 години, 06 месеца и 01 дни. На основание чл.104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория е изчислен на 36 години, 04 месеца и 09 дни.

След постановяване на разпореждането е извършена проверка по чл. 108, ал. 1 КСО на пенсионното й досие, в резултат на която контролните органи са приели, че Уйчева не е доказала с надлежни документи съответния осигурителен стаж, поради което личната пенсия за ОСВ не се следвала в определения с разпореждането размер. Издадено е ново Разпореждане №[ЕГН] / Протокол №2141-15-33 от 11.12.2017 г. от ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „г“ КСО. С разпореждането е отменено предходното такова от 19.04.2006 г. и всички последващи, а на лицето е отпусната лична пенсия за ОСВ от 13.06.2016 г. на основание чл. 68, ал. 3 КСО, пожизнено.

Според по-горестоящият административен орган, пред който това разпореждане е обжалвано, същото е частично незаконосъобразно, предвид представени от лицето допълнителни доказателства за осигурителен стаж в „Горубсо - Мадан“ АД, гр. Мадан, за периода от 01.01.11986 г. до 31.12.1988 година. С Решение №2153-15-22/01.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив разпореждането е отменено в частта по т. 2 и при изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на З. У. е зачетен по-благоприятен базисен период от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г., считано от 13.06.2016 година. В останалата си част разпореждането от 11.12.2017 г. е потвърдено от органа.

Решение №2153-15-22/01.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив в отхвърлителната си част е обжалвано пред съда. С Решение №1584/09.07.2018 г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело №617/2018 г., оставено в сила с Решение №8407/05.06.2019 г. на Върховен административен съд по адм. дело №10979/20218 г., жалбата на З. У. е отхвърлена като неоснователна.

С решението, предмет на настоящия правен спор, директорът на ТП на НОИ – Пловдив не е уважил жалбата на Уйчева срещу Разпореждане №РНП-2-4-15-00579737/14.06.2019 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, след като е приел, че е издадено в съответствие с влязлото в сила в обжалваната си част Решение №2153-15-22/01.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. С процесното решение органът е разпоредил да се заличи погасената по давност част от вземането на Националния осигурителен институт от З. У., в размер на 45667,49 лв., от които главница за периода 01.01.2009 г. — 31.12.2013 г. - 23158,92 лв. и лихва - 22508,57 лв., установено с Разпореждане №РНП-2-4-15-00579737/14.06.2019 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив. В останалата обжалвана част е оставил жалбата й без уважение.

При тези данни, решаващият съдебен състав правилно е определил повдигнатия пред него правен спор, който е бил свързан с обстоятелството дали сумите, които З. У. е получила за периода 01.01.2014 г. – 30.06.2017 г. като пенсия за ОСВ са недължимо платени, съответно била ли е тя недобросъвестна при получаването им по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователен е касационният довод, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, което се явява касационно основание за неговата отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК.

В установената съдебна практика и съобразно приложимите материалноправни норми на КСО се поддържа, че за да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови същите по реда на чл. 114, ал. 1 КСО ведно с лихвата по чл. 113 КСО, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на изрично посочени случаи, сред които настоящият не попада. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

От данните по делото, свързани с последващия контрол на пенсионното досие на жалбоподателката и представените в хода на съдебното производство допълнителни доказателства, съдът е констатирал, че при наличните документи осигурителният й стаж възлиза на 00 години, 07 месеца и 04 дни от втора категория труд и 23 години, 06 месеца и 10 дни от трета категория труд, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 24 години, 03 месеца и 08 дни. В контролното производство по чл. 108, ал. 1 КСО жалбоподателката е декларирала пред компетентните служители на ТП на НОИ – Пловдив осигурителите и заеманите от нея длъжности до датата на придобиване на правото на лична пенсия за ОСВ. След съвкупния анализ на доказателствата по делото, включително и декларираните от Уйчева обстоятелства, административният съд намира, че тя не доказва осигурителен стаж за втора категория труд в размер на 23 години и 01 месеца.

Доколкото процесният правен спор касае възстановяване на недобросъвестно получени недължими суми от ДОО и предвид на това, че спорът относно тяхната недължимост вече е разрешен с влязло в сила Решение №1584/09.07.2018 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №617/2018 г., то неотносими са доводите й за незаконосъобразност на процесното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив, предвид липсващо оригинално пенсионно досие.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) посочва изчерпателно какво следва да се приложи в него, а именно заявлението за пенсия, оригиналните удостоверения за осигурителен доход и стаж, заверени копия на трудовите, служебните, осигурителните и военноотчетните книжки и на други документи, удостоверяващи осигурителен стаж, извън документите по т. 2, други декларации и жалби във връзка с водената кореспонденция.

Доказването на трудовия и осигурителен стаж е нормативно установено в чл. 40, ал. 1 НПОС, като пенсионният орган няма задължение да съхранява в досието трудовите, респ. осигурителните книжки на лицата. Осигурителите имат задължение да издадат документи за осигурителен стаж и доход на лицата, съобразно утвърден образец и въз основа на изброените в чл. 40, ал. 2 и ал. 3 НПОС други документи. Законодателят им е придал съответната доказателствена стойност, доколкото в своята съвкупност те касаят съществените елементи на възникналото осигурително правоотношение, на базата на трудовото такова, относими са към заявените от лицето претенции към ДОО.

В Решение №8407/05.06.2019 г. по адм. дело №10979/20218 г. Върховният административен съд вече се е произнесъл, че липсата на оригиналното пенсионно досие на Уйчева не е пречка за възстановяване на документите по обр. 2 и обр. 3, като се използват вписванията в запазените ведомости (съдържащи вписвания в графите длъжност, работни дни и трудово възнаграждение). В случая с процесното разпореждане ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив се е произнесъл по наличните по преписката документи, а съдът обосновано е кредитирал заключенията на съдебно – графологичните експертизи, от които е установил, че заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ от дата 05.04.2006 г. не е подписано от Уйчева, както и молба с посочени документи, без дата, във връзка с изчисляването на осигурителния й стаж.

Задължението за връщане на изплатените суми от ДОО възниква в случаите, когато лицето, което ги е получило, е действало недобросъвестно и по арг. от чл. 114, ал. 2 във връзка с чл. 114, ал. 1 КСО. Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи. Правилно в този смисъл административният съд е намерил, че добросъвестността по КСО е обстоятелство, което се предполага, като в тежест на административния орган е да докаже наличие на фактите и обстоятелствата от значение за случая, които опровергават добросъвестността на лицето.

Вярно и въз основа на проверените по делото доказателства по реда на АПК, Административен съд Пловдив е достигнал до извод, че лицето е било недобросъвестно, защото Уйчева се е позовала на подаденото от нея заявление, без да го е подписвала, обосновавайки тезата си, че към дата 05.04.2006 г. тя е разполагала с необходимите документи за доказване на осигурителен стаж от втора категория труд. Жалбоподателката е знаела, че изплатените суми като лична пенсия за ОСВ не й се следват предвид декларираните от нея други осигурители, длъжности и периоди на осигуряване в контролното производство по чл. 108, ал. 1 КСО, завършило с издаване на съответния констативен протокол, който има материална доказателствена сила. При извършената проверка на посочените осигурители и на информацията, съдържащи се в регистрите на ТП на НОИ, не са потвърдени данните, въз основа на които е отпусната пенсията й за осигурителен стаж и възраст по Разпореждане № [ЕГН] / Протокол № N0 01033/19.04.2006 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив.

Констатациите на пенсионните органи са послужили и като фактическо основание да се приеме, че към датата на подаване на заявлението – 05.04.2006 г. Уйчева не е имала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като не е имала необходимия положен осигурителен стаж от втора категория труд.

Възражението на касатора за необоснованост на съдебния акт в аспекта на посочените от него доводи в жалбата до съда е неоснователно. Посоченото касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. трето АПК изиска да е опорочено формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от административния съд. Правнорелевантните факти, установени от последния, правилно са подведени под приложимата норма на чл. 114, ал.1 КСО.

По така изложените съображения, като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд Пловдив е постановил правилно решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Териториално поделение на НОИ – Пловдив съдебни разноски в размер на 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №607/23.03.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №2492/2019 година.

ОСЪЖДА З. У., с ЕГН [ЕГН] и адрес гр. Пловдив, [адрес] да заплати в полза на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив разноски в размер на 100 лева (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Юлия Тодорова

/п/ Десислава Стоева