ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474

гр. София, 22.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Я. В. К. гражданско дело № 20228002103688 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Т., подадена чрез пълномощника адв. К. Г., против решение № 23/01.02.2022г., постановено по гр. дело № 15/2022г. на Монтанския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 133 от 08.10.2021г. по гр. дело № 2105/2021г. на РС-Монтана, с което са отхвърлени, предявените от Д. Т. против „Лози 2008 ООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ-за признаване за незаконно уволнение, извършено със Заповед № 06 от 25.01.2021г. и за отмяната му, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволненито длъжност и за заплащане на обезщетение за времето на принудителна безработица, както и е отхвърлен предявеният като евентуален иск по чл. 222, ал.1, пр. 2 от КТ за сумата 1 600 лева за времето, през което ищецът е останал без работа от 25.01.2021г. до 25.02.2021г.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба-„Лози 2008 ООД, чрез пълномощника адв.З. Г.-М., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът преповтаря оплакванията от касационната жалба и подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди противоречие на решението с решение № 126/02.05.2011г. по гр. дело № 1227/2010г. на III ГО на ВКС по въпросите: 1. Законно ли е уволнението на ищеца с оглед приетото от въззивния съд, че „голяма част от задълженията по съкратената длъжност са поети от счетоводна фирма с договора за счетоводно обслужване и 2. Налице ли е реално съкращаване на щата, когато не е отпаднала необходимостта от осъществяване на функциите на съкратения щат, тъй като те са от изключително значение за дружеството и без тях то не може да осъществява стопанската си дейност. Според касатора вторият въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не на последно място сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, поради това, че е и очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и евентуален иск по чл. 222, ал.1, предл.2 КТ.

От фактическа страна е прието, че на 31.10.2014г. ищецът е бил назначен при ответника по трудов договор на длъжността „завеждащ административна служба. В утвърденото щатно разписание от 01.01.2020г. при дружеството-ответник е имало трима служители - ищецът и още двама на длъжността „водач на селскостопански машини. Установено е, че на 24.01.2021г. щатното разписание е променено, като е съкратена длъжността „завеждащ административна служба и са останали двама служители на длъжността „водач на селскостопанска техника. Във връзка с извършеното съкращаване на щата, на основание чл. 328, ал.1 КТ, управителят на ответното дружество е отправил до ищеца предизвестие с вх. № 01/25.01.2021г. и на същата дата е издал заповед №06/25.01.2021г., с която на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл.2 КТ е прекратил трудовото правоотношение с Т., като е определил да му бъде изплатено обезщетение за неспазено предизвестие и за неизползван платен годищшен отпуск. Ищецът е получил двата документа на 26.01.2021г., и работодателят е платил дължимите обезщетения по чл. 220, ал.1 КТ и по чл. 224, ал.1 КТ. С договор за счетоводно обслужване от 04.01.2021г. ответното дружество е възложило на счетоводна фирма цялостното счетоводно обслужване и обслужване личен състав и ТРЗ.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд, анализирайки доказателствата е обосновал извод, че извършеното съкращаване на щата е реално, тъй като не са налице данни, от които да се установява, че след прекратяване на трудовия договор с ищеца, останалите в дружеството-работодател служители са поели неговите функции. Съдът е съобразил, че от представената във въззивното производство Справка за актуално състояние за действащите трудови договори е видно, че единственият работник, постъпил във фирмата след датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, е назначен на длъжността „водач на селскостопанска машина, а с оглед представения договор за счетоводно обслужване - голяма част от задълженията на ищеца са възложени именно на счетоводната фирма. Предвид това съдът е формирал решаващ извод, че към момента на прекратяване на трудовия договор на ищеца е налице реално съкращение на щата-съкратена е единствената длъжност „завеждащ административна служба. Според състава на ОС-Монтана причините за съкращение на тази бройка е въпрос на преценка на работодателя за целесъобразно и ефективно осъществяване на дейността на ответната фирма и не подлежи на съдебен контрол, а на съдебен контрол подлежи уволнението, извършено въз основа на съкращението в щата. Позовавайки се на утвърдената съдебна практика на ВКС, и с оглед установените факти по делото съдът е извършил преценка, че в случая работодателят не е имал задължение да извърши подбор при съкращението на щатната бройка, заемана от ищеца, тъй като той е бил единствен за длъжността „завеждащ административна служба. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че искът за отмяна на уволнението като незаконно и на акцесорните искови претенции за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, са неоснователни, поради което е потвърдил изцяло обжалваното пред него решение на РС-Монтана.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение не са налице.

Поставеният от касатора първи въпрос не покрива нито общия, нито допълнителния селективен критерий в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Въпросът не удовлетворява общото основание за селекция на касационната жалба, тъй като не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на разрешението, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а произтича от становището на страната по съществото на спора и изразява несъгласието й с решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на исковете. По естеството си въпросът представлява оплакване срещу правилността на въззивния съдебен акт, по чл. 281, т. 3 ГПК, което би било релевантно в производството по разглеждане на касационната жалба (чл. 290 ГПК), което пък от своя страна се развива едва след допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК. Въпрос, който е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства не притежава характеристиката на правен, съгласно мотивите по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК. Отделно от това изводите на въззивния съд не противоречат с приетото в цитираното от касатора решение № 126/02.05.2011г. по гр. дело № 1227/2010г. на III ГО на ВКС, според което основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2, предл.2 КТ е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. В случая, решаващият извод на съда относно наличието на реално съкращаване на щата не се основава единствено на сключения от работодателя, след уволнението на ищеца, договор за счетоводно обслужване, а е обоснован с установените по делото обстоятелства, че трудовите функции, които са се съдържали в съкратената длъжност на ищеца, не са били преразпределяни между останалите съществуващи длъжности и единственият назначен след уволенението на ищеца служител е заел друга длъжност. Приетото от въззивния съд, че има реално съкращаване на щата, е в съответствие на установената съдебна практика, включително и с цитираната от касатора.

Вторият поставен въпрос е хипотетичен и не кореспондира с направените от съда изводи за реално съкращаване на щата и законосъобразност на уволнението, поради което също не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Питането се основава на тезата на жалбоподателя, че уволнението е незаконно, доколкото не е отпаднала необходимостта от извършваните от ищеца фунции по съкратената длъжност, поради което и не е извършено реално съкращаване на щата. Въззивният съд не е излагал мотиви относно значението на функциите на съкратената длъжност за осъществяването на стопанската дейност на дружеството-работодател, а е посочил, че причините за съкращаване на конкретна щатна бройка е въпрос на преценка от страна на работодателя за целесъобразно и ефективно осъществяване на дейността на предприятието, която преценка не подлежи на съдебен контрол. По втория поставен въпрос не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика или осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосноваване от жалбоподателя на посочените хипотези.

Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да плати на насрещщната страна сторените в производството пред ВКС разноски за процесуално представителства в размер 300 лева.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 23/01.02.2022г., постановено по гр. дело № 15/2022г. на Монтанския окръжен съд.

ОСЪЖДА Д. В. Т. с ЕГН [ЕГН] да плати на „Лози 2008 ООД с ЕИК 200354862 разноски за производството пред ВКС в размер 300 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.