Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от “Б. П”ООД, чрез адвокат Р. П., срещу решение № 96 от 01.04.2022 г. по в. гр. д.№ 53/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 260347 от 21.10.2021 г. по гр. д.№ 1548/2019 г. на Районен съд-Пещера в частта, с която е отхвърлен предявеният от “Б. П”ООД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, иск за признаване за установено по отношение на А. В. К. и Д. Г. Г., че ищцовото дружество е собственик, на основание давност, на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в същия сграда с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта на [населено място] и в частта, с която е уважен предявеният от А. В. К. против „Б. П“ ООД насрещен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, за сумата 3060 лева обезщетение за неоснователно ползване, в периода 01.03.2017 г. - 01.03.2020 г., на собствената на ищеца А. В. К. 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***и от находящата се в същия сграда с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на насрещния иск – 25.03.2020 г. до окончателното й изплащане. Развиват се съображения за неправилност на решението, поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му в противоречие с чл. 79 ЗС и при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

С писмен отговор, подаден от ответника А. В. К., се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

По делото е установено, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118/22.11.2005 г. по описа на нотариус Г. К., ответникът А. В. К. е купил, през време на брака си с ответницата Д. Г., УПИ № ***. – Стопанска дейност, в кв. ***по регулационния план на [населено място], заедно с построената в имота едноетажна масивна сграда-складова клетка, с площ от 42 кв. м., нанесени с идентификатори ***и ***по одобрената кадастрална карта на [населено място].

Ответниците са придобили, в режим на СИО, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 120/22. 11. 2005 г., и УПИ № *** – Стопанска дейност, в кв. ***по регулационния план на [населено място], заедно с построената в имота едноетажна масивна сграда – магазин с площ от 321 кв. м., нанесени с идентификатори ***и ***по одобрената кадастрална карта на [населено място], който имот граничи с процесния поземлен имот с идентификатор ***от изток.

На 21.01.2008 г. на А. В. К. е издадено разрешение за строеж № 6/21. 01. 2008 г., с което е разрешено извършването на преустройство на съществуващи помещения в магазина в УПИ № *** – Стопанска дейност, в кв. ***, в цех за пружини за мебели, дърводелски изделия, склад и магазини. Впоследствие, на основание чл. 154 ЗУТ, е одобрен проект за преустройство на сградата в магазин за промишлени стоки, което обстоятелство е удостоверено от главния архитект на общината на 4. 12. 2008 г., със забележка върху разрешението за строеж, както и с издаденото от кмета на общината удостоверение от 02. 02. 2012 г. Архитектурните проекти не се съхраняват от ответника и не се намират в общината.

На 28. 08. 2008 г., между ответниците А. В. К. и Д. Г. Г., като обещатели, и А. И. П., като купувач, са сключени два предварителни договора: а/. предварителен договор за продажба на процесния УПИ № *** – Стопанска дейност, в кв. ***по регулационния план на [населено място], заедно с построената в имота едноетажна масивна сграда-складова клетка с площ от 42 кв. м. по нотариален акт; б/. предварителен договор за продажба на съседния УПИ № *** – Стопанска дейност, в кв. ***по регулационния план на [населено място], заедно с построената в имота едноетажна масивна сграда – магазин.

Според обясненията на ответницата Г., дадени по реда на чл. 176 ГПК, при сключване на предварителните договори преградната стена между магазина и складовата клетка вече е била премахната.

С акт образец 14 от 20. 08. 2008 г. е приета конструкцията на преустроената сграда, с акт образец 15 от 20. 10. 2008 г. е констатирано извършване на преустройството в груб строеж, а преустроената сграда е въведена в експлоатация през 2013 г., съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация № 27 от 11.09.2013 г. на обект “Преустройство на съществуващи помещения в магазин за промишлени стоки” в УПИ *** – Търговия и услуги в кв.***по плана на [населено място].

С Нотариален акт № ***г. на нотариус Г. К. ответниците А. В. К. и Д. Г. Г. - К. са продали на “Б. П” ООД УПИ ***- Търговия и услуги, в кв. ***, заедно с построената в него едноетажна масивна постройка“Магазин за промишлени стоки”, изградена в груб строеж, със застроена площ от 321 кв. м., който имот е съседен на процесния от източната страна.

С Нотариален акт № *** г. на нотариус Г. К. “Б. П” ООД е купило, от трети лица, УПИ ***- Търговия и услуги, в кв. ***, заедно с построената в имота едноетажна масивна сграда-склад със застроена площ от 188.67 кв. м., който имот е съседен от запад на процесния.

Според обясненията на ответницата Г., дадени по реда на чл. 176 ГПК, не е бил сключен окончателен договор за покупко-продажба на процесния УПИ *** – Стопанска дейност, в кв. 80, ведно с построената в него едноетажна масивна сграда, тъй като с н. а. № *** г. (представен по делото) ответниците А. К. и Д. Г. са били учредили на „АС и КО“ ООД, собственост на А. К. и В. Б., вещно право на ползване върху процесния имот, за срок от шест години – до 20. 09. 2016 г., а преди това за имота, между същите страни, бил сключен договор за наем от 01. 07. 2006 г., вписан в Службата по вписванията на 6. 11. 2006 г., също представен по делото. Вещното право на ползване било учредено и договорът за наем бил сключен „само по документи“, с цел участие на „АС и КО“ ООД в проект. Дружеството не е упражнявало фактическа власт върху процесния имот и не е използвало същия.

В констативен протокол № 69/23.11.2016 г. по описа на нотариус С. Т. е удостоверено, че на 23.11.2016 г. А. И. П. и А. К. са се явили пред нотариуса на указаната в отправените нотариални покани дата и са заявили съгласие да сключат договор за продажба на процесния имот в срок до 05. 12. 2016 г.

Според обясненията на ответницата Д. Г., дадени по реда на чл. 176 ГПК, според показанията на свидетелите И. Б., Й. П., И. П., М. К., Д. В. и Н. Х.-Ч., според заключението на основната и допълнителна съдебнотехническа експертиза на вещото лице инж. Г. от 23. 11. 2020 г. и устните разяснения на експерта в проведеното на 3. 12. 2020 г. заседание, според заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. С. Б. от 06. 04. 2021 г., от август 2008 г. и до сега складовата клетка в УПИ ***, нанесен като ПИ ***по КК, не съществува като самостоятелна сграда с идентификатор ***, с четири ограждащи стени, а е обединена, заедно със сградите в съседни ПИ с идентификатори ***(УПИ ***) и ***(УПИ***), в един търговски комплекс – магазин „Промишлени стоки“, който включва: магазин (сградата в УПИ ***, нанесен като ПИ ***), складова част (сградите в УПИ ***, нанесен като ПИ ***, и в УПИ ***, нанесен като ПИ ***) и офис (в складовата част на преустроената сграда, като частично офисът попада в бившата сграда в УПИ ***, нанесен като ПИ ***). От август 2008 г. до сега целият търговски комплекс се владее от „Б. П“ ООД. Дружеството първоначално е извършило съществени подобрения в имота – ремонт на покрива, подмяна настилки, подмяна дограма, ремонт на фасадата, шпакловки и замазки, окачени тавани и т. н. и след въвеждането му в експлоатация го ползва за търговска дейност. „АС и КО“ ООД не е упражнявало фактическа власт върху имота. Процесното помещение, представлявало складова клетка с площ около 50 кв. м. и не може да се ползва за склад за дървен материал, предвид размерите си. А. П. е бил собственик и на други помещения, намиращи се в съседство с процесните, на същата улица.

Според показанията на свидетелите Л. К., М. М., М. К., от 2006 г. до края на 2012 г. процесният УПИ ***, нанесен като ПИ ***по КК, ведно със сградата върху него, е ползвано от „АС и КО“ ООД, като склад за дървен материал, на основание договор за наем. Ответникът А. К. все още има останали собствени постройки от поредицата такива, находящи се на същата улица, с които не се е разпоредил. На ищцовото дружество „Б. П“ ООД не е предавано владението върху процесния имот от ответниците-обещатели по предварителния договор за покупко-продажба, нито до 2012 г. е давано съгласие дружеството да го ползва или ремонтира.

Според заключението на техническата експертиза на вещото лице Б. Г., пазарна наемна цена на процесния имот за периода 01.03.2017 г. - 01.03.2020 г. възлиза на 6120 лв.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че „Б. П“ ООД не е придобило по давност, чрез упражнявано от 28. 08. 2008 г. до предявяване на иска на 5. 12. 2019 г. владение, собствеността върху процесния имот и сграда.

На първо място съдът е приел, че дружеството не е упражнявало фактическа власт върху имота, тъй като предварителният договор, сключен с А. П., не съдържа клауза за предаване на владението, а и от представения нотариален акт за учредяване на право на ползване и договор за наем се установява, че “Ас и Ко” ООД е ползвало имота до септември 2016 г. за сушене и обработване на дървен материал. Не е доказано и твърдението да е извършило подобрения на съществена стойност. Прието е, че след като по КККР на [населено място], одобрени на 10.07.2013 г. със заповед на изпълнителния директор на АГКК, всяка сграда в трите съседни поземлени имота (***, ***и ***) е нанесена със самостоятелен идентификатор (***, ***и ***), като самостоятелен обект на собственост, и след като вещото лице Г. е установило, че между сгради ***и ***има пожарозащитна стена - брандмауер, то е невъзможно към 2013 г. процесната сграда да не съществува като самостоятелен обект, а да представлява реална част от общо складово помещение към магазин за промишлени стоки.

На следващо място съдът е приел, че не е доказано и твърдението на дружеството да е проявявало собственическо отношение към процесния имот по следните съображения: в констативния протокол от 23.11.2016г. А. П. е изразил желание да купи имота от ответниците, от което следва, че същият няма намерение за своене на имота нито за себе си, нито за „Б. П“ ООД; ищцовото дружество не е страна по предварителния договор и не е имало намерение да го придобие чрез покупко-продажба.

Насрещният иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД e приет за частично основателен по съображения, че в периода от 01.03.2017 г. до 01.03.2020 г. “Б. П” ООД е ползвало имота и построеното върху него без да има противопоставимо на А. К., собственика на 1/2 идеална част от същия, правно основание, доколкото дружеството не е доказало да е придобило собствеността по давност.

При тези данни настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение изцяло, във връзка с извода на съда, че с изявление на физическо лице, направено в лично качество, а не от името на търговско дружество, и окачествено от въззивния съд като признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, би могло да се прекъсне придобивната давност, текла в полза на дружество, в което физическото лице е съдружник и управител.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 01.04.2022 г. по в. гр. д.№ 53/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 260347 от 21.10.2021 г. по гр. д.№ 1548/2019 г. на Районен съд-Пещера в частта, с която е отхвърлен предявеният от “Б. П”ООД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, иск за признаване за установено по отношение на А. В. К. и Д. Г. Г., че ищецът е собственик, на основание давност, на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в същия сграда с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта на [населено място] и в частта, с която е уважен предявеният от А. В. К. против „Б. П“ ООД насрещен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, за сумата 3060 лева обезщетение за неоснователно ползване, в периода 01.03.2017 г. - 01.03.2020 г., на собствената на ищеца А. В. К. 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***и от находящата се в същия сграда с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на насрещния иск – 25.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя „Б. П“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 111, 20 лв. по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б, като го предупреждава, че при неизпълнение в срок на това указание, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство-прекратено.

След изтичане на срока за изпълнение на горните указания делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: