Р Е Ш Е Н И Е

№ 50071

София, 26.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в открито заседание на шести юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 3047 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от “Б. П. ООД, чрез адвокат Р. П., срещу решение № 96 от 01.04.2022 г. по в. гр. д.№ 53/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 260347 от 21.10.2021 г. по гр. д.№ 1548/2019 г. на Районен съд-Пещера в частта, с която е отхвърлен предявеният от “Б. П. ООД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, иск за признаване за установено по отношение на А. В. К. и Д. Г. Г., че ищцовото дружество е собственик, на основание давност, на поземлен имот с идентификатор 56277.501.780, ведно с построената в същия сграда с идентификатор 56277.501.780.1 по одобрената кадастрална карта на [населено място] и в частта, с която е уважен предявеният от А. В. К. против „Б. П. ООД насрещен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, за сумата 3060 лева обезщетение за неоснователно ползване, в периода 01.03.2017 г. - 01.03.2020 г., на собствената на ищеца А. В. К. 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56277.501.780 и от находящата се в същия сграда с идентификатор 56277.501.780.1, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на насрещния иск – 25.03.2020 г. до окончателното й изплащане. Развити са съображения за неправилност на решението, поради необоснованост на фактическите изводи, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства и поради постановяването му в противоречие с чл. 79 ЗС и с чл. 116а ЗЗД. Иска се отмяна на решението, уважаване на установителния иск за собственост и отхвърляне на насрещния иск по чл. 59 ЗЗД.

С писмен отговор и с писмено становище, подадени от ответника А. В. К., чрез адв. С., се поддържа правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба.

С определение № 50086 от 16. 03. 2023 г. по гр. д. № 3047/2022 г. на ВКС, 1 г. о., е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради очевидна неправилност на извода на въззивния съд, че с изявление на физическо лице, направено в лично качество, а не от името на търговско дружество, и окачествено от съда като признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, би могло да се прекъсне придобивната давност, текла в полза на дружество, в което физическото лице е съдружник и управител.

По основателността на касационната жалба:

За да достигне до извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС, въззивният съд е съобразил от фактическа страна, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118/22.11.2005 г. по описа на нотариус Г. К., ответникът А. В. К. е купил, през време на брака си с ответницата Д. Г., УПИ № X. – Стопанска дейност, в кв. 80 по регулационния план на [населено място], заедно с построената в имота едноетажна масивна сграда-складова клетка, с площ от 42 кв. м., нанесени с идентификатори 56277.501.780 и 56277.501.780.1 по одобрената кадастрална карта на [населено място].

Ответниците са придобили, в режим на СИО, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 120/22. 11. 2005 г., и УПИ № X. – Стопанска дейност, в кв. 80 по регулационния план на [населено място], заедно с построената в имота едноетажна масивна сграда – магазин с площ от 321 кв. м., нанесени с идентификатори 56277.501.781 и 56277.501.781.1 по одобрената кадастрална карта на [населено място], който имот граничи с процесния поземлен имот с идентификатор 56277.501.780 от изток.

На 21.01.2008 г. на А. В. К. е издадено разрешение за строеж № 6/21. 01. 2008 г., с което е разрешено извършването на преустройство на съществуващи помещения в магазина в УПИ № X. – Стопанска дейност, в кв. 80, в цех за пружини за мебели, дърводелски изделия, склад и магазини. Впоследствие, на основание чл. 154 ЗУТ, е одобрен проект за преустройство на сградата в магазин за промишлени стоки, което обстоятелство е удостоверено от главния архитект на общината на 4. 12. 2008 г., със забележка върху разрешението за строеж, както и с издаденото от кмета на общината удостоверение от 02. 02. 2012 г. Архитектурните проекти не се съхраняват от ответника и не се намират в общината.

На 28. 08. 2008 г., между ответниците А. В. К. и Д. Г. Г., като обещатели, и А. И. П., като купувач, са сключени два предварителни договора: а/. предварителен договор за продажба на процесния УПИ № X. – Стопанска дейност, в кв. 80 по регулационния план на [населено място], заедно с построената в имота едноетажна масивна сграда-складова клетка с площ от 42 кв. м. по нотариален акт; б/. предварителен договор за продажба на съседния УПИ № X. – Стопанска дейност, в кв. 80 по регулационния план на [населено място], заедно с построената в имота едноетажна масивна сграда – магазин.

Според обясненията на ответницата Г., дадени по реда на чл. 176 ГПК, при сключване на предварителните договори преградната стена между магазина и складовата клетка вече е била премахната.

С акт образец 14 от 20. 08. 2008 г. е приета конструкцията на преустроената сграда, с акт образец 15 от 20. 10. 2008 г. е констатирано извършване на преустройството в груб строеж, а преустроената сграда е въведена в експлоатация през 2013 г., съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация № 27 от 11.09.2013 г. на обект “Преустройство на съществуващи помещения в магазин за промишлени стоки” в УПИ ХІІ – Търговия и услуги в кв.80 по плана на [населено място].

С Нотариален акт № 7/16.12.2008 г. на нотариус Г. К. ответниците А. В. К. и Д. Г. Г. - К. са продали на “Б. П. ООД УПИ Х.- Търговия и услуги, в кв. 80, заедно с построената в него едноетажна масивна постройка“Магазин за промишлени стоки”, изградена в груб строеж, със застроена площ от 321 кв. м., който имот е съседен на процесния от източната страна.

С Нотариален акт № 8/16.12.2008 г. на нотариус Г. К. “Б. П. ООД е купило, от трети лица, УПИ Х.- Търговия и услуги, в кв. 80, заедно с построената в имота едноетажна масивна сграда-склад със застроена площ от 188.67 кв. м., който имот е съседен от запад на процесния.

Според обясненията на ответницата Г., дадени по реда на чл. 176 ГПК, не е бил сключен окончателен договор за покупко-продажба на процесния УПИ ХIII – Стопанска дейност, в кв. 80, ведно с построената в него едноетажна масивна сграда, тъй като с н. а. № 20/20. 09. 2006 г. (представен по делото) ответниците А. К. и Д. Г. са били учредили на „АС и КО“ ООД, собственост на А. К. и В. Б., вещно право на ползване върху процесния имот, за срок от шест години – до 20. 09. 2016 г., а преди това за имота, между същите страни, бил сключен договор за наем от 01. 07. 2006 г., вписан в Службата по вписванията на 6. 11. 2006 г., също представен по делото. Вещното право на ползване било учредено и договорът за наем бил сключен „само по документи“, с цел участие на „АС и КО“ ООД в проект. „АС и КО“ ООД не е упражнявало фактическа власт върху процесния имот и не е използвало същия.

В констативен протокол № 69/23.11.2016 г. по описа на нотариус С. Т. е удостоверено, че на 23.11.2016 г. А. И. П. и А. К. са се явили пред нотариуса на указаната в отправените нотариални покани дата и са заявили съгласие да сключат договор за продажба на процесния имот в срок до 05. 12. 2016 г.

Според обясненията на ответницата Д. Г., дадени по реда на чл. 176 ГПК, според показанията на свидетелите И. Б., Й. П., И. П., М. К., Д. В. и Н. Х.-Ч., според заключението на основната и допълнителна съдебнотехническа експертиза на вещото лице инж. Г. от 23. 11. 2020 г. и устните разяснения на експерта в проведеното на 3. 12. 2020 г. заседание, според заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. С. Б. от 06. 04. 2021 г., от август 2008 г. и до сега складовата клетка в УПИ X., нанесен като ПИ 56277.501.780 по КК, не съществува като самостоятелна сграда с идентификатор 56277.501.780.1, с четири ограждащи стени, а е обединена, заедно със сградите в съседни ПИ с идентификатори 56277.501.779 (УПИ X.) и 56277.501.881 (УПИXII), в един търговски комплекс – магазин „Промишлени стоки“, който включва: магазин (сградата в УПИ IV, нанесен като ПИ 56277.501.779), складова част (сградите в УПИ X., нанесен като ПИ 56277.501.780, и в УПИ X., нанесен като ПИ 56277.501.779) и офис (в складовата част на преустроената сграда, като частично офисът попада в бившата сграда в УПИ X., нанесен като ПИ 56277.501.780). От август 2008 г. до сега целият търговски комплекс се владее от „Б. П. ООД. Дружеството първоначално е извършило съществени подобрения в имота – ремонт на покрива, подмяна настилки, подмяна дограма, ремонт на фасадата, шпакловки и замазки, окачени тавани и т. н. и след въвеждането му в експлоатация го ползва за търговска дейност. „АС и КО“ ООД не е упражнявало фактическа власт върху имота. Процесното помещение, представлявало складова клетка с площ около 50 кв. м. и не може да се ползва за склад за дървен материал, предвид размерите си. А. П. е бил собственик и на други помещения, намиращи се в съседство с процесните, на същата улица.

Според заключението на техническата експертиза на вещото лице Б. Г., пазарна наемна цена на процесния имот за периода 01.03.2017 г. - 01.03.2020 г. възлиза на 6120 лв., по 170 лв. на месец.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че „Б. П. ООД не е придобило по давност, чрез упражнявано от 28. 08. 2008 г. до предявяване на иска на 5. 12. 2019 г. владение, собствеността върху процесния имот и сграда.

На първо място съдът е приел, че дружеството не е упражнявало фактическа власт върху имота, тъй като предварителният договор, сключен с А. П., не съдържа клауза за предаване на владението, а и от представения нотариален акт за учредяване на право на ползване и договор за наем се установява, че “Ас и Ко” ООД е ползвало имота до септември 2016 г. за сушене и обработване на дървен материал. Не е доказано и твърдението да е извършило подобрения на съществена стойност. Прието е, че след като по КККР на [населено място], одобрени на 10.07.2013 г. със заповед на изпълнителния директор на АГКК, всяка сграда в трите съседни поземлени имота (56277.501.779, 56277.501.780 и 56277.501.781) е нанесена със самостоятелен идентификатор (56277.501.779.1, 56277.501.780.1 и 56277.501.781.1), като самостоятелен обект на собственост, и след като вещото лице Г. е установило, че между сгради 56277.501.779.1 и 56277.501.780.1 има пожарозащитна стена - брандмауер, то е невъзможно към 2013 г. процесната сграда да не съществува като самостоятелен обект, а да представлява реална част от общо складово помещение към магазин за промишлени стоки.

На следващо място съдът е приел, че не е доказано и твърдението на дружеството да е проявявало собственическо отношение към процесния имот по следните съображения: в констативния протокол от 23.11.2016г. А. П. е изразил желание да купи имота от ответниците, от което следва, че същият няма намерение за своене на имота нито за себе си, нито за „Б. П. ООД; ищцовото дружество не е страна по предварителния договор и не е имало намерение да го придобие чрез покупко-продажба.

Насрещният иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД e приет за частично основателен по съображения, че в периода от 01.03.2017 г. до 01.03.2020 г. “Б. П. ООД е ползвало имота и построеното върху него без да има противопоставимо на А. К., собственика на 1/2 идеална част от същия, правно основание, доколкото дружеството не е доказало да е придобило собствеността по давност.

Решението е неправилно.

По отношение на ищеца „Б. П. ООД се е осъществил заявеният в исковата молба придобивен способ по чл. 79, ал. 1 ЗС – придобивна давност. Дружеството е придобило собствеността върху имота чрез упражнявано от края на август 2008 г. до предявяване на иска на 5. 12. 2019 г. непрекъснато, явно, спокойно, безспорно и несъмнено владение, като правото на собственост е придобито в края на август 2018 г.

Основателно е оплакването за необоснованост на извода на въззивния съд, че „Б. П. ООД не е упражнявало фактическа власт върху процесния имот и не е извършило в имота подобрения на съществена стойност.Този извод противоречи на обясненията на ответницата Г., дадени по реда на чл. 176 ГПК, съдържащи признания за неблагоприятни за същата факти, на показанията на свидетелите И. Б., Й. П., И. П., М. К., Д. В. и Н. Х.-Ч., на заключенията на съдебнотехническите експертизи на вещите лица Г. и Б. и на писмените доказателства по делото, коментирани по-горе. Съвкупната преценка на същите налага извода, че от август 2008 г. до предявяване на иска на 5. 12. 2019 г. процесната сграда не съществува като самостоятелен обект, а е обединена, заедно със сградите в двата съседни имота от изток и запад, в един самостоятелен търговски комплекс – магазин „Промишлени стоки“, включващ: магазин, складово помещение и офис. Търговското дружество първоначално е извършило съществени ремонти и подобрения в имота (ремонт на покрива, подмяна настилки, подмяна дограма, ремонт на фасадата, шпакловки и замазки, окачени тавани и т. н.), а след въвеждането му в експлоатация развива търговска дейност в търговския комплекс, изграден върху трите имота (процесния и съседните от изток и запад)q и върху самите имоти, като спорният обект съставлява реална част от складово помещение към магазин за промишлени стоки. Упражнявало е фактическа власт върху процесния имот и построеното в него с намерение за своене. Непредставянето на писмени доказателства за извършените разходи за осъществени СМР не е достатъчно, за да опровергае фактите, установени с останалите гласни доказателства и заключения на експертизи.

Фактът, че предварителният договор за покупко-продажба, сключен с А. П., не съдържа клауза за предаване на владението, не изключва възможността „Б. П. ООД да е установило владение върху имота. Предварителният договор във връзка с началния момент на установеното владение, а не като правно основание за установяване на владението.

Неправилен е изводът, че след като на одобрената 2013 г. кадастрална карта построеното във всеки от имотите е нанесено със самостоятелен идентификатор, то е невъзможно към 2013 г. процесната сграда да не е съществувала като самостоятелен обект на собственост и да е представлявала реална част от общо складово помещение към магазин за промишлени стоки – този извод противоречи на чл. 2 и чл. 54, ал. 1 ЗКИР, според които норми отразяването в кадастралната карта има декларативно действие и е възможно да не отразява действителното фактическо положение.

Неправилен е и изводът, че учредяването от ответниците А. К. и Д. Г. на „АС и КО“ ООД, със съдружници А. К. и В. Б., вещно право на ползване върху процесния имот „само по документи“, във връзка с участие на дружеството в проект (според разпита на ответницата по реда на чл. 176 ГПК и свидетелските показания) изключва възможността „Б. П. ООД да са владели процесния имот и сграда. Владението е фактическо състояние, а не право, и осъществяването му не се препятства от наличие на нотариален акт, удостоверяващ придобивна сделка с предмет недвижим имот или ограничено вещно право.

Неправилно са кредитирани показанията на свидетелите К., М. и К., според които “Ас и Ко” ООД е ползвало процесната сграда за сушене и обработване на дървен материал. Същите противоречат на обясненията на ответницата по чл. 176 ГПК, според които процесното помещение е представлявало складова клетка с площ около 50 кв. в. и поради малките си размери не е могло да се ползва като склад за дървен материал. Не е съобразено и с обстоятелството, че ответникът А. К. притежава още непродадени постройки от поредицата такива на същата улица и е било възможно в тях да е карал и складирал дървен материал.

Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че изразената от А. И. П., в лично качество, готовност да сключи договор за продажба на процесния имот в срок до 05. 12. 2016 г. (преди изтичане на придобивния давностен срок на „Пашкулеви“ ООД през 2018 г.), определена от въззивния съд като признание по смисъла на чл. 116, б.“а“ ЗЗД, прекъсва придобивния давностен срок на „Б. П. ООД, в което А. П. е бил съдружник. Този извод не е съобразен с разпоредбите на чл. 1 и чл. 131 ЗЛС, според които физическите и юридическите лица са самостоятелни субекти на правото и самостоятелно са носители на права и задължения, както и на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ТЗ, според която търговското дружество е юридическо лице и субект на правото, различен от съдружниците му – физически или юридически лица. Изявление на управител на ООД, направено в лично качество, а не от името на дружеството, както и изявление на съдружник в ООД не поражда правни последици за дружеството.

Тъй като изявлението на А. П. не обвързва дружеството и не би могло да породи правни последици за същото, то е безпредметно да се обсъжда дали изразената от владелец на недвижим имот готовност за сключване на предварителен договор със собственика преди изтичане на придобивния давностен срок представлява признание по смисъла на чл. 116, б.“а“ ЗЗД, прекъсващо течението на придобивния давностен срок.

В частта по иска по чл. 108 ЗС решението е неправилно и следва да бъде отменено, а предявеният ревандикационен иск – уважен.

Уважаването на иска по чл. 108 ЗС поражда неоснователност на обусловения иск по чл. 73 ЗС, вр. чл. 59 ЗЗД за периода 1. 09. 2018 г. – 01. 03. 2020 г. и за сумата 1530 лв. (18 месеца х 170 лв.=3060 лв.:2=1530). През този период дружеството е било собственик на процесния имот и ползването на същия не е било без основание. В тази част решението е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а искът по чл. 73 ЗС, вр. чл. 59 ЗЗД – отхвърлен за посочената сума и период. В частта, с която искът по чл. 73 ЗС, вр. чл. 59 ЗЗД е уважен за периода 1. 03. 2017 г. – 30. 08. 2018 г. и за сумата 1530 лв. (18 месеца х 170 лв.=3060 лв.:2=1530 лв.) решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото ответниците А. В. К. и Д. Г. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на „Б. П. ООД всички разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции във връзка с иска по чл. 108 ЗС и 1/2 от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции във връзка с насрещния иск по чл. 73 ЗС, вр. чл. 59 ЗЗД. В договорите за правна помощ, в които адвокатските възнаграждения не са диференцирани по всеки от исковете следва да се приеме, че възнаграждението е разпределено по равно за процесуално представителство и защита по всеки от тях. Така следва да бъдат разпределени и разноските, тъй като същите касаят и двата иска, с изключение на разноските, направени за държавни такси, които са според цената на всеки от исковете. А. В. К. и Д. Г. Г. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК, да заплатят на „Б. П. ООД сумата 3905, 78 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, съответно на цялостното уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК и частичното отхвърляне на насрещния иск по чл. 73 ЗС, вр. чл. 59 ЗЗД. „Б. П. ООД следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на А. В. К. и Д. Г. Г. сумата 1561 20 лв. разноски за трите инстанции, съобразно частичното уважаване на иска по чл. 73 ЗС, вр. чл. 59 ЗЗД.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 96 от 01.04.2022 г. по в. гр. д.№ 53/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 260347 от 21.10.2021 г. по гр. д.№ 1548/2019 г. на Районен съд-Пещера в частта, с която е отхвърлен предявеният от “Б. П. ООД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, иск за признаване за установено по отношение на А. В. К. и Д. Г. Г., че “Б. П. ООД е собственик, на основание давност, на поземлен имот с идентификатор 56277.501.780, ведно с намиращата се в същия сграда с идентификатор 56277.501.780.1 по одобрената кадастрална карта на [населено място] и в частта, с която предявеният от А. В. К. против „Б. П. ООД насрещен иск с правно основание чл. 73 ЗС, вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД, е уважен за сумата 1530 лв. обезщетение за неоснователно ползване в периода 1. 09. 2018 г. – 01. 03. 2020 г. на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56277.501.780 и сградата в него с идентификатор 56277.501.780.1 по одобрената кадастрална карта на [населено място], както и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от “Б. П. ООД против А. В. К. и Д. Г. Г. установителен иск за собственост, че „Б. П. ООД е собственик, на основание давност, на поземлен имот с идентификатор 56277.501.780, ведно с построената в същия сграда с идентификатор 56277.501.780.1 по одобрената кадастрална карта на [населено място].

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. К. против „Б. П. ООД насрещен иск с правно основание чл. 73 ЗС, вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД, за сумата 1530 лв. обезщетение за неоснователно ползване, в периода 1. 09. 2018 г. – 01. 03. 2020 г., на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56277.501.780 и сградата в него с идентификатор 56277.501.780.1 по одобрената кадастрална карта на [населено място].

ПОТВЪРЖДАВА решение № 96 от 01.04.2022 г. по в. гр. д.№ 53/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 260347 от 21.10.2021 г. по гр. д.№ 1548/2019 г. на Районен съд-Пещера в частта, с която предявеният от А. В. К. против „Б. П. ООД насрещен иск с правно основание чл. 73 ЗС, вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 1530 лв. обезщетение за неоснователно ползване, в периода 1. 03. 2017 г. – 31. 08. 2018 г., на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56277.501.780 и сградата в него с идентификатор 56277.501.780.1 по одобрената кадастрална карта на [населено място].

ОСЪЖДА А. В. К. и Д. Г. Г., на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК, да заплатят на „Б. П. ООД сумата 3905, 78 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.

ОСЪЖДА „Б. П. ООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на А. В. К. и Д. Г. Г. сумата 1561 20 лв. разноски за трите инстанции.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ.