Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [ЮЛ], [населено място], против Решение №9497/15.08.2016г. по адм. дело №7379/2015 г. на тричленен състав на Върховен административен съд. Доводите в касационната жалба са за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл.208,т.3 от АПК.Твърди се с касационната жалба, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган и като такъв издаденият административен акт е нищожен. Според касатора, към издаването на административния акт атакуваната оперативна програма, не е била одобрена от Европейската комисия (ЕК). Съдът не е съобразил, че при издаването на административния акт, не са спазени условията за неговата преценка, издаден е при непълна база данни и липсващи становища от други заинтересовани страни, екологични НПО,с профил опазване на околната среда, участващи в гражданския контрол при процедиране и усвояване на средствата от увропейските фондове и програми а са потърсени само такива от структури, мениджирани от министрество на околната среда и водите. Ревизираният вариант на оперативната програма не е подложен на проверка за дублиране на дейности и ефекти с останалите оперативни програми. Според касатора, съдът неправилно е присъдил на ответника разноски, предвид факта, че се е представлявал от юрисконсулт. Иска се отмяна на съдебния акт и решение по съществото на спора с което да се отмени административния акт като незаконосъобразен, алтернативно да се прогласи за нищожен. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – Министър на околната среда и водите, чрез процесуалният си представител, в писменото си становище и в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира за разноски пред касационната инстанция.
Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“ при МОСВ, чрез процесуалният си представител в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.Според него, очените основания за отмяна са несъстоятелни. Същите са били предмет на обсъждане в първоинстанционното производство и съдът е дал обосновани и правилни отговори на всяко едно от тях.Оспореното решение на министъра на околната среда и водите, с което е отказано да се извърши екологична оценка на ревизирания вариант на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 год. е издадено в кръга на неговата материална компетентност, съгласно чл. 85, ал. 4 от ЗООС предвид характера на акта и в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО) и чл. 37, ал. 4 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.Подробно е мотивирано, съгласно изискванията на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от цитираната Наредба за ЕО, като стриктно са спазени административнопроизводствените правила и материалноправните норми. Спазена е и нормата на чл. 31, ал. 4 от ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) за планове, попадащи в обхвата на ЗООС, оценката за съвместимост се извършва чрез процедурата по ЕО на плана по реда на ЗООС. От приложените към преписката доказателства е видно, че издаването на решението е съгласувано с Министерството на здравеопазването и дирекциите в МОСВ, компетентни да преценят степента на въздействието и риска за човешкото здраве на ревизираният вариант на програмата, съгласно изискванията на чл. 8 от цитираната наредба. Неоснователно е и твърдението, че с решението си съдът не е разгледал и не се е произнесъл по нито едно от представените доказателства от жалбоподателя.Решението е съгласувано с Министерството на здравеопазването и дирекциите в МОСВ, компетентни да преценят степента на въздействието и риска за човешкото здраве на ревизираният вариант на програмата, съгласно изискванията на чл. 8 от цитираната наредба.По повод твърдението, че с ревизирания вариант на ОПОС по същество се променяла същността на програмата, което налагало да се извърши екологична оценка, представляващо най-съществената част от жалбата, жалбоподателят не е представил нито едно доказателство, още повече, че по делото е приложен влязъл в сила административен акт - Становище по ЕО, с което е съгласувана „ОПОС 2014-2020 г.“, а ревизираният вариант без да променя съществено мерките във всички приоритетни направления, По тези съображения счита, че съдебният акт е обоснован и законосъобразен и на основание чл. 221, ал.2 от АПК следва да остане в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в установения от закона срок, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на [ЮЛ] срещу Решение № ЕО-5/15.05.2015 г. на министъра на околната среда и водите с което на основание чл. 85, ал. 4 и ал. 5 от ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС), чл. 4, т. 1 и чл. 14, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО), чл. 37, ал. 4 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) е решено да не се извършва екологична оценка на ревизирания вариант на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г., при прилагането на която няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве.
С обжалваното решение съдът е счел жалбата за неоснователна и е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от министъра на околната среда и водите, който е компетентния орган, съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 4 от ЗООС предвид характера на акта и в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 2 Наредба за ЕО. Решението е постановено в съответствие с изискванията за форма на акта – към акта са издадени мотиви, изложени в осем пункта, съгласно изискванията на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за реда и условията за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО). При постановяване на акта са спазени предвидените административнопроизводствени правила, регламентирани в Глава VI, Раздел II от ЗООС и глава II от Наредба за ЕО. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (ЗБР), за плановете, попадащи в обхвата на ЗООС, оценката за съвместимост се извършва чрез процедурата по ЕО на плана по реда на ЗООС. Компетентният орган коректно и при спазване на процедурата, разписана в Наредба за ЕО (чл. 8 и следв.) уведомява и изисква становища от Министерството на здравеопазването и дирекциите в МОСВ, компетентни да преценят степента на въздействието и риска за човешкото здраве на ревизирания вариант на програмата. Други мнения и становища не се изискват за преценката. Административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Така постановеното решение е правилно.
По голямата част от изложените твърдения в касационната жалба приповтарят твърденията за незаконосъобразност на административния акт, а не незаконосъобразност/неправилност на съдебното решение, поради което счита, че не следва да се разглеждат от настоящия състав.
Неоснователен е доводът за издаване на административния акт от некомпетентен орган и изложени мотиви от решаващия състав в обратния смисъл. По смисъла на §1, т. 21 от ДР на ЗООС „възложител на план или програма“ е лицето или органът, който е оправомощен да възложи изготвянето на плана или програмата. С решение № 328/25.04.2012 г. МС одобрява списък с програми и водещо ведомство за разработването на всяка програма като съгласно т. 2, б. „г“ от Решението водещо ведомство за подготовката на ОПОС е именно МОСВ.
Доводът, че при издаването на административния акт е налице произнасяне върху неокончателно процедирана програма противно на твърденията на тричленния състав на ВАС, също е неоснователен, тъй като нормативно изискване за процедурата по ЕО е тя да се провежда успоредно с изготвянето на програмата и да приключи с административния акт преди одобряването ѝ по смисъла на чл. 82, ал. 1 и ал. 4 от ЗООС. Решаващият състав правилно е отбелязал, че съгласно изискването на чл. 13, ал. 1 от Наредба за ЕО е поискано становище от Министерството на здравеопазването. Изискано е становище от дирекциите в МОСВ, компетентни да преценят степента на въздействието и риска за човешкото здраве на ревизирания вариант на програмата. Други мнения и становища не се изискват за преценката.
Противно на наведените в касационната жалба твърдения процедурата, в следствие на която е издаден оспорения акт, не предвижда съгласуване с обществеността, респ. публично обсъждане със заинтересовани организации. По смисъла на чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗООС, извършването, респ. отказът от извършване на екологична оценка, е превантивна дейност. Процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на ЕО не предвижда провеждане на обществени обсъждания, като такива, каквито е задължително да бъдат организирани при извършването на процедура по ОВОС по реда на глава VI, раздел III от ЗООС.
Съветът за координация при управлението на средствата от ЕС (СКУЕС), регламентирани в чл. 3 от ПМС № 70/14.04.2010 г. за координация при управлението на средствата от ЕС, СКУЕС е органът, оправомощен да разглежда и одобрява ревизиран проект на ОПОС 2014-2020 г. Предвид факта, че ревизирания вариант на ОП е разгледан и одобрен от тематичната работна група за нейното разработване и от СКУЕС, в чиито състави са представени всички ведомства в страната, отговарящи за управлението на програми, съфинансирани от ЕСИФ, не се приема твърдението на касатора за необследване на ОП.
Относно твърдението за неправилно присъждане на разноски в полза на ответника МОСВ - настоящата инстанция следва да подчертае, че на МОСВ са присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съобразно която в полза на юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
По изложените съображения, петчленният състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е постановено при отсъствие на твърдените в касационната жалба нарушения, поради което като правилно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, претенцията на ответника по касационното производство Министерство на околната среда и водите за присъждане на разноски в касационната инстанция се явява основателна и следва да бъде уважена. По отношение на него касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за неоснователно, предвид присъждане на разноски в минимален размер. В полза на Министерство на околната среда и водите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 300 (триста) лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9497/15.08.2016г. по адм. дело №7379/2015 г. на тричленен състав на Върховен административен съд.
ОСЪЖДА [ЮЛ] да заплати 300 (триста) лева разноски на Министерство на околната среда и водите. Решението не подлежи на обжалване.