Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Й. А., от [населено място], [област]
, подадена чрез пълномощника адвокат В. И-АК [населено място], против решение № 586 от 07.11.2016 г. по адм. дело № 302/2016 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ЗД-РД01/03.05.2016 г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – [населено място], с която e прекратено настаняването на детето М. И. Б. в професионалното приемно семейство на Б. А., оспорването срещу която е отхвърлено с решение № 9116-11/20.05.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – [населено място] .
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените подробни доводи се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт.
Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция “Социално подпомагане” – [населено място] не е изразил становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение на Административен съд Монтана е отхвърлил жалбата на Б. А. срещу Заповед № ЗД-РД01/03.05.2016 г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – [населено място], с която e прекратено настаняването на детето М. И. Б. в професионалното приемно семейство на Б. А., потвърдена с решение № 9116-11/20.05.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – [населено място] .
За да постанови това решение съдът е приел,...