Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.10, ал.6 от Закон за семейните помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – М., [населено място] срещу решение № 397/21.01.2016г., постановено по адм. дело № 9347/2015г. по описа на Административен съд София – град. Наведени са доводи досежно неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, представляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът иска решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се да отхвърли оспорването.
Ответната в производството страна – М. Г. Г., в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя по жалба на М. Г.Г.З №2737/09.09.2015г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – М., [населено място] и изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне по подадената от Г. молба – декларация с вх. №2737/17.07.2015г. за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от ЗСПД, съобразно указанията по тълкуването и приложението на материалния закон, дадени с решението.
При постановяване на съдебния акт е прието, че по делото не е налице спор по фактите. Спорът е правен – относно приложимата редакция на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД във връзка с поисканото отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете.
За да постанови обжалваното решение съдът приема, че неправилно с административния акт е отказано отпускането на еднократна помощ по съображения, че новата редакция на чл. 8в от ЗСПД, предвижда, като условие за получаване на паричната помощ, майката да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. В тази връзка съдът излага съображения, че приложимата в случая редакция на чл. 8в от ЗСПД е тази, приета с ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г. Според решаващият състав, правопораждащите за жалбоподателката факти са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 8в от ЗСПД, поради което именно нея е следвало да съобрази административният орган.
Обоснован е извод, че административният орган неправилно е приложил новата редакция на чл. 8в ЗСПД, като е приел, че релевантни са новите условия за възникване на правото на еднократна помощ. Подадената молба – декларация, както и заповедта на директора на ДСП, нямат правопораждащ ефект за правото да се получи еднократна помощ, поради което в случая неправилно е приложена редакцията на чл. 8в ЗСПД в сила от 28.07.2015г. Разпоредбата на чл.8в ЗСПД, която в ал.1, т.4 поставя като допълнително условие майката да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване е материалноправна, за новата й редакция не е предвидено обратно действие, поради което е приложима само за юридическите факти, настъпили след влизането й в сила.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че М. Г. Г. е родила дете М. Ц. Г. на 30.06.2015г.; същата е записана за студентка в редовна форма на обучение в пети курс през учебната 2014/2015 г. в [ЮЛ] – [населено място]; на 17.07.2015 г. е подала молба-декларация, заведена с вх. № 2737 от същата дата, за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от ЗСПД.
Предвид тази безспорна фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. В разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД, относима към момента на подаване на молбата-декларация (ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) е предвидено, че майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Редът за упражняване на това право е регламентиран в чл. 16а, ал. 2 от Правилник за прилагане на Закон за семейните помощи за деца (ППЗСПД, ДВ, бр. 95 от 2012 г. в сила от 4.12.2012 г.) - чрез подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която следва да бъдат приложени съответните документи, посочени в ал. 3. В чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗСПД (ДВ, бр. 24 от 2010 г.) е предвидено, че вземанията за еднократната помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасява в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето.
Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г.) правото за получаване на еднократна помощ по ал. 2 (има се предвид правото по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД) възниква от датата на раждане (осиновяване) на детето. По силата на тази разпоредба, в конкретния случай за Г. правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е възникнало от датата на раждане на детето й - 30.06.2015 г. и е упражнено преди да е изтекъл погасителният срок по чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗСПД в относимата редакция - 20.07.2015 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на подаване на молбата - декларация от Г. хипотезата, при която това право отрича осигуряването и получаването на обезщетението за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване, не е нормативно предвидено, и не следва да ограничава правата на заявителката. В случая административният орган е трябвало да прецени наличието на правопораждащите за М. Г. факти, към момента на подаване на молбата-декларация, които няма спор по делото, че са били налице. Предвид това в случая, за да откаже отпускането на паричната помощ на основание чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, молбата - декларация следва да бъде подадена след 28.07.2015 г., когато като изискване за получаване на помощта на майка - студентка, учеща в редовна форма на обучение е да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Към 17.07.2014 г. ЗСПД не предвижда тази отрицателна за правото на социално подпомагане по чл. 8в от ЗСПД предпоставка, поради което неправилно административният орган е отказал на посочените правни и фактически основания исканата социална помощ.
Както правилно е посочил съдът, в случая не намира приложение изменената разпоредба на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, която е приета с ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., тъй като не й е придадено обратно действие. Посочената разпоредба няма действие по отношение на фактически състави, възникнали преди влизането й в сила, какъвто е настоящия случай. Заповедта по чл. 10, ал. 4 от ЗСПД не е конститутивен административен акт, тъй като няма правопораждащ ефект, а има установителен (декларативен) характер, поради което преценката на директора на ДСП – М., [населено място] е трябвало да бъде съобразена с действащите към момента на осъществяване на правопораждащите факти материални разпоредби. Нормата на чл. 8в от ЗСПД е материалноправна и не й е придадено обратно действие, поради което по аргумент от чл. 14, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), е приложима само за факти възникнали след влизането й в сила.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода по спора пред настоящата инстанция, своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представения списък по чл.80 ГПК и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответницата се присъжда сума в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/ - представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 397/21.01.2016г., постановено по адм. дело № 9347/2015г. по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" – М., [населено място] да заплати на М. Г. Г. сума в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция. Решението е окончателно.