Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. Т. от гр. В., срещу Решение № 526/24.07.2008г., постановено по адм. д. № 2199/06г. по описа на Варненски окръжен съд/ВОС/, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 0302041/19.06.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 647/12.09.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП -Варна.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК. Касаторът счита, че съдът незаконосъобразно е приложил приложение № 1 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина Издадена от министъра на финансите и формирането на цена на придобиване на внесените стоки - автомобили втора употреба на база стойността им по фактура, отразена в кл. 22 и 42 на ЕАД т. е по фактурна, а не по статистическа стойност. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на направените по делото разноски..

Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция „ОУИ" гр. В. при ЦУ на НАП, не взема становище.

Представителя на Върховна административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал.1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, а по същество за частично основателна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 0302041/19.06.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 647/12.09.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП -Варна, с който на Турлаков за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2004 г. са определени допълнително данъчни задължения по ЗОДФЛ: за 2000 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 5 691, 31 лева и лихви 3 834, 54 лева; - за 2001 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 3 368, 47 лева и лихви 1 989, 74 лева; за 2002 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 3 728, 48 лева и лихви 1 428, 22 лева; за 2003 г. - дължими месечни авансови вноски в общ размер на 242, 91 лева и лихви в размер на 12, 12 лева; за 2004 г. - дължими месечни авансови вноски в общ размер на 339, 24 лева и лихви в размер на 21, 33 лева.

От фактическа страна съдът е приел, че във връзка с непредставяне на изискани в хода на ревизията документи за ревизирания период на жалбоподателя е връчено уведомление по реда на чл. 124 ал. 1 от ДОПК вр. чл. 122 ал. 1 т. 5 от ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица по реда на чл. 122 от ДОПК. На 07.04.2006 г. от ревизирания субект на орган по приходите са представени писмени обяснения, справки и доказателства. С писмени обяснения ДЗЛ е декларирало, че има придобити МПС - втора употреба без приложени документи, реализирани трудови доходи като съдружник в ООД и доходи от дейността на ЕТ - внос и продажба на автомобили втора употреба, предоставял е парични средства за подпомагане дейността на ООД, осъществявал е задранични пътувания във връзка с дейността на ЕТ, няма спестени средства в домашен сейф, няма заеми и кредити, семейството му се състои от съпруга и дете, с които живее в едно домакинство, участвал е в издръжката на дъщеря си, която учи в чужбина, като не може да определи дела си. За 2000 г.

съдът е приел, че с ГДД жалбоподателят е декларирал, че не осъществява стопанска дейност като ЕТ и данъчна основа на общия годишен доход 0, 00 лева. Въз основа на данните от задграничния паспорт и справка от НСГП - София са установени 17 пътувания до Германия и Австрия. Предвид липсата на представени документи доказващи фактическия размер на извършените разходи, дневните и квартирни пари са изчислени въз основа на минимално посочените стойности по страни и във валута в Заповед № 54 от 26.02.1996 г. за определяне размери на дневните и квартирни пари по приложение № 1 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина Издадена от министъра на финансите. Като разходи са отчетени и платените суми за санкции, глоби и потребена вода. Установено е салдо в отрицателен размер 18 920, 27 лева, т. е. лицето е изразходвало парични средства с недоказан произход в този размер и представляват недекларирани доходи и на основание чл. 35 ал.1 от ЗОДФЛ отм. размерът на дължимия данък е определен на 5 691, 31 лева., ведно с начислени лихви за забава. За 2001 г.

Турлаков е осъществявал стопанска дейност като ЕТ „Тириус МД- - С. Т." включваща и внос и продажба на МПС втора употреба. При декларирани в ГДД за 1999 г. и 2000 г. нулеви финансови резултати, Турлаков не е начислявал и внасял авансови вноски за данък върху доходите на физическите лица. Според констатациите на РД лицето не дължи авансови вноски за първото тримесечие на 2001 г., тъй като приходите и разходите през този период са нулеви, но дължи тримесечна авансова вноска за данък върху доходите на физическите лица за второто тримесечие на 2001 г., предвид установената при съпоставка на приходите и разходите през този период облагаема печалба в. размер на 21 262, 37 лева. Размера на дължимата авансова вноска е 3 189, 36 лева, ведно с лихви за забава.

За същата година Турлаков е подал ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ с нулева данъчна основа на общия годишен доход. Съдът е въприел констатациите в хода на ревизията, че внесените от ЕТ автомобили-втора употреба са били завеждани при придобиването им по определената при вноса по ЗМ основа за определяне на дължимите сборове, такси, ДДС и т. н, а не по тяхната придобивна /доставна/ стойност. За отчетната година са декларирани продадени стоки с отчетна стойност в размер на 39 991 лева. Първични счетоводни документи за придобите стоки не са представени в хода на ревизията. От органа по приходите е определена отчетна стойност на внесените и впоследствие продадени автомобили въз основа на тяхната фактурна стойност, фигурираща в ЕАД в общ размер на 32 791 лева, поради което на основание чл. 23 ал. 1 т. 13 от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат в посока увеличение със сумата от 7 200 лева /разликата между декларираната и определената от ревизията отчетна стойност на продадените стоки/. След извършеното преобразуване е определена данъчна основа в размер на 6 605 лева, отнесена в приходната част на съставения баланс на касовата наличност за 2001 г. на ДЗЛ.

В разходната част са отнесени средствата за живот на член -семейство, квартирните и дневни пари за общо 8 пътувания в чужбина /Румъния, Германия и Австрия/, изчислени съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и паричните средства платени за консумирана вода и задължителни осигурителни вноски и е установено отрицателно салдо в размер на 5 875, 22 лева, които са с недоказан произход и по реда на чл. 35 ЗОДФЛ отм. е определен данък върху доходите на физическите лица в размер на 3 368, 47 лева, ведно с начислена лихва за просрочие. За 2002 г.

При същите фактическите констатации установени за процесната 2001 г., съдът е приел, че са установени дължи месечни авансови вноски в размер на 2, 81 лева, определени по реда на чл. 56 ал. 1 и 2 от ЗКПО отм. и лихви за просрочие. На основание чл. 23 ал. 1 т. 13 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат със сумата от 9 148 лева, представляваща разликата между декларираната отчетна стойност на продадените стоки и установената от ревизията. На тази база е определена данъчна основа в размер на 10 346 лева. Определени са разходи в общ размер на 15 099, 59 лева, включващи дневни и квартирни пари за 10 пътувания в чужбина, изчислени поради липса на доказателства за тях въз основа на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Установеното отрицателно салдо в размер на 4 753 лева е с недоказан произход и върху него е определен данък върху доходите на физическите лица в размер на 3 728, 48 лева. с начислени лихви за просрочие. За 2003 г.

При деклариран от задълженото лице в ГДД за 2001 г. положителен финансов резултат в размер на 153 лева и положителен финансов резултат за 2002 г. в размер на 1912 лева, съдът е приел, че ЕТ"Сириус МД - С. Т." не е начислявал и внасял авансови вноски за данък върху доходите на физическите лица съгласно чл. 36 ал. 4 от ЗОДФЛ отм. . По реда на чл. 56 ал. 1 и 2 от ЗКПО отм. са установени дължими месечни авансови вноски. За 2004 г.

При деклариран от задълженото лице в ГДД за 2002 г. положителен финансов резултат в размер на 1 912 лева и положителен финансов резултат за 2003 г. в размер на 2 104 лева, съдът е приел, че ЕТ” Сириус МД - С. Т." не е начислявал и внасял авансови вноски за данък върху доходите на физическите лица съгласно чл. 36 ал. 4 от ЗОДФЛ. По реда на чл. 56 ал. 1 и 2 от ЗКПО отм. са установени дължими авансови вноски.

Съдът е обсъдил заключението на ССЕ, което е дало два варианта на отрицателно салдо и е приел, че не следва да бъде кредитирано. В първият вариант салдото е в размер на 1 244 лева за 2000 г., в размер на 1 885 лева за 2001 г. и в размер на 271 лева за 2002 г. На тази база е изчислен дължимия данък по години - в размер. на 56, 80 лева за 2000 г., на 152, 90 лева за 2001 г. и на 0, 00 лева за 2002 г. Вторият вариант е при отчитане на получения заем на 13.12.1999 г. в размер на 9 655, 55 лева /левовата равностойност на 5 000 щатски долара/, при който крайното салдо към края на всеки един от отчетните периоди е положително, поради което и данък не се дължи.

Подробно съдът е обсъдил представените в хода на съдебното обжалване доказателства и е приел, че договорът за заем от физическо лице за сумата от 5 000 щатски долара, не следва да бъде кредитиран и да се взема предвид като начално салдо към 01.01.2000 г., поради късното му представяне и поради факта че същият се счита сключен в момента на предаването на парите като родовоопределени заместими вещи, за което не са ангажирани допълнителни доказателства от Турлаков.

Относно формирането на разходната част на извършения от ревизията баланс на касовата наличност за годините 2000 г., 2001 г. и 2002 г. и включването в нея на разходите, направени от жалбоподателя при пътуванията му в чужбина за дневни и квартирни пари определени на основание

Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, съдът е приел, че пътуванията на задълженото лице в чужбина са свързани с осъществяваната от него дейност като едноличен търговец. Позовава се и на деклариране в същия смисъл от жалбоподателя в писмените обяснения, поради което и при липса на други писмени доказателства за размера на изразходваните средства правилно е приложена наредбата.

Относно установената от ревизията отчетна стойност на продадените МПС, съдът е приел, че правилно, органа по приходите е формирал цена на придобиване на внесените стоки на база стойността им по фактура, отразена в кл. 22 и 42 на ЕАД. При липсата на представени от задълженото лице други документи, удостоверяващи фактическата или актуализираната цена на придобиване на стоките, отчетната стойност на стоките правилно е формирана въз основа на декларираната фактурна стойност по ЕАД и дължимото ДДС.

Решението е неправилно в частта в която е отхвърлена жалбата досежно увеличения финансов резултат на касатора за 2001г. със сумата от 7200 лева на основание чл.23 ал.2 т.13 от ЗКПО, за 2002г. в размер на 9 148 лева на същото основание и за 2003г. със сумата от 1000 лева на основание чл.23 ал.2,т.10 от ЗКПО, а в останалата си част е правилно и законосъобразно.

Безспорно установено е, че във връзка с непредставяне от касатора на изискани в хода на ревизията документи за ревизирания период, органа по приходите е приел, че са налице предпоставките на чл. 122 ал. 1 т. 5 от ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за ревизирания период при особени случаи по реда на чл. 122 от ДОПК. Спазена е процедурата по чл. 124 ал. 1 от ДОПК и на касатора е връчено уведомление, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред, и в указания срок Турлаков е представил доказателства и е взел становище.

Основните доводи в жалбата са свързани с незаконосъобразно прилагане от съда на приложение № 1 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина Издадена от министъра на финансите и относно формирането на цена на придобиване на внесените стоки - автомобили втора употреба на база стойността им по фактура, отразена в кл. 22 и 42 на ЕАД, т. е по фактурна, а не по статистическа стойност.

Настоящият състав намира, че при формирането на разходната част на извършения от ревизията баланс на касовата наличност за годините 2000 г., 2001 г. и 2002 г. и включването в нея на разходите, направени от жалбоподателя при пътуванията му в чужбина за дневни и квартирни пари, законосъобразно съдът е приел, че следва да се приложи действащата за периода

Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/. Пътуванията на касатора в чужбина са свързани с осъществяваната от него дейност като едноличен търговец. В декларацията си в хода на ревизията е заявил, че е пътувал във връзка с дейността си по закупуване и внасяне в страната на автомобили втора употреба. Въпреки, че липсва заповед за командировка, тъй като касаторът е и работодател следва да се приложи наредбата, а довода в тази насока в жалбата е неоснователен. Съгласно приложимата Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, за да се признае съответния вид разход за дневни и квартирни пари е необходимо представянето на надлежни документи, каквито по делото липсват. При липса на писмени доказателства за размера на изразходваните средства правилно, съдът е приел, че не следва да кредитира заключението на ССЕ, в частта в която е изготвен баланс без включване на разходи за пътуванията в чужбина. Този извод на съда е в съответствие и с изискванията на чл.157 ал. 3 от ГПК отм. , съгласно който заключението на вещото лице се обсъжда ведно с останалите доказателства приети по делото, а довода на касатора в тази насока е несонователен.

Законосъобразно съдът е приел, че представения в хода на съдебното обжалване договор за заем от физическо лице за сумата от 5 000 щатски долара, не следва да бъде кредитиран и да се взема предвид като начално салдо към 01.01.2000 г., тъй като не са ангажирани допълнителни доказателства от Турлаков за реалното предаване на сумата. Съгласно чл. 124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. В случая от ангажираните в хода на съдебното обжалване доказателства не са оборени констатациите на акта, поради което като е достигнал до извода за неоснователност на жалбата в тази си част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Основателен е втория довод, досежно начина на определяне на цената на придобиване на автомобилите втора употреба.

Съгласно чл.18 т. 40 от Наредба 11/98г. за реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения отм. действаща за процесния период, в клетка № 46 "Статистическа стойност" се попълва статистическата стойност на декларираната стока по покупни цени CIF или франко границата на Р. Б. в левове с цели числа; ако стоката е закупена по други цени, съгласно условията на доставка, попълнени в клетка № 20, т. е. различни от CIF или франко граница на Р. Б., цените се преизчисляват. В клетка № 22 "Валута и обща фактурна стойност" се попълва, както следва: в първо подразделение на клетката се вписва цифровият код на валутата, посочена във фактурата или договора за продажба, съгласно приложение № 20; във второ подразделение на клетката се попълва общата фактурна стойност на декларираните стоки във валута.

Пи липса на други съхранени първични счетоводни документи - инвойс фактури и митнически манифест, а само митнически декларации, то статистическата стойност и митнически сборове дава реална цена на придобиване на процесните автомобили. В този смисъл е и заключението на вещото лице, съгласно което липсват първични счетоводни документи за определяне на действителната цена на придобиване, но правилно стойността по която са заприходени придобитите стоки в счетоводството на касатора е "статистическа стойност" по ЕАД и начисления и платен ДДС при вноса. Съгласно заключението на вещото лице въз основа на ЕАД процесните автомобили са отразени по статистическа стойност като стоково-материалните запаси в Книгата за материални запаси, поради което отчетната стойност на продадените стоки за периода отразена в колонка "разход" на материалната книга е тази декларирана от касатора.

Определената цена на придобиване правилно е формирана въз основа на декларираната статистическа стойност по ЕАД и дължимото ДДС и е в съответствие с приложимите за съответните периоди разпоредби на ЗСч. За 2000 г. и 2001 г. определението е дадено в чл. 18 ал. 3 от ЗСч отм. , съгласно който цената на придобиването включва покупната цена и разходите за привеждане на актива в подходящ за ползуването му вид. За 2002 г. определението е дадено в §1 т. 8 от ДР на закона, а именно "цена на придобиване" е покупната цена плюс всички разходи по привеждане на актива във вид, готов за използване. В случая за разходите, отразени като отчетна стойност на продадените стоки в счетоводството на жалбоподателя действително липсват първични счетоводни документи, но именно върху тази стойност са определени задълженията за ДДС, такси и митни сборове и тя е покупната цена плюс всички разходи по привеждане на актива във вид, готов за използване. Приетата от органа по приходите цена на придобиване декларирана в клетка 22 и 42 от ЕАД налага на извода за различен подход за целите на данъчното облагане по ЗДДС и ЗОДФЛ, поради това и неправилно финансовият резултат за процесните години незаконосъобразно е увеличен на основание чл. 23 ал. 2 т. 13, респ.10 от ЗКПО отм. , съгласно редакцията към процесните периоди -с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат, които данъчно задълженото лице не може да докаже документално по реда, изискван в съответните нормативни актове с първични счетоводни документи. С оглед на изложеното в тази част решението следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отмени РА в частта, с която е увеличен финансовия резултат на касатора за 2001г. със сумата от 7200 лева на основание чл.23 ал.2 т.13 от ЗКПО, за 2002г. в размер на 9 148 лева на същото основание и за 2003г. със сумата от 1000 лева на основание чл.23 ал.2,т.10 от ЗКПО.

С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на пълномощника на жалбоподателя и на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП -Варна следва да заплати 200 лева направени разноски по делото. Адвокатско възнаграждение не се дължи тъй като не е уговорено и заплатено.

Предвид на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 526/24.07.2008г., постановено по адм. д. № 2199/06г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта с която е отхвърлена жалбата на С. Г. Т. от гр. В., против РА № 0302041/19.06.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 647/12.09.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП -Варна, относно увеличения финансов резултат на касатора за 2001г. със сумата от 7200 лева на основание чл.23 ал.2 т.13 от ЗКПО, за 2002г. в размер на 9 148 лева на същото основание и за 2003г. със сумата от 1000 лева на основание чл.23 ал.2,т.10 от ЗКПО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на С. Г. Т. от гр. В., РА № 0302041/19.06.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 647/12.09.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП -Варна, в частта относно увеличения финансов резултат за 2001г. със сумата от 7200 лева на основание чл.23 ал.2 т.13 от ЗКПО, за 2002г. в размер на 9 148 лева на същото основание и за 2003г. със сумата от 1000 лева на основание чл.23 ал.2,т.10 от ЗКПО и съответстващия им размер на данъка по чл.35 от ЗОДФЛ отм. ведно със законната лихва.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП -Варна да заплати на С. Г. Т. от гр. В., сумата от 200 лева, направени разноски по делото

Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ З. Ш.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ Е. М.

Е.М.