Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
[населено място], 26.06.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря В. М като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 489 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. К. Ц. против решение № 258/09.11.2018г. по в. т.д. № 399/2018г. на Варненски апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 199/30.11.2017г. по т. д.№ 116/2015г. на Добрички окръжен съд и вместо него е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на „Ю. Б”АД сумата от 305 936,43 швейцарски франка, представляваща неплатена главница по договор за банков кредит – продукт „Бизнес помещения“ № BL18784 от 22.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 25.05.2015г. до окончателното й изплащане, сумата от 64 009,74 швейцарски франка, от които 63 883,40 швейцарски франка, представляваща договорна лихва по договор за банков кредит – продукт „Бизнес помещения“ № BL18784 от 22.07.2008 г., за периода 21.04.2012 г. – 12.05.2015 г. и 126,34 швейцарски франка, представляващи санкционна лихва за забава, уговорена в договора, за периода 21.10.2013 г. – 12.05.2015 г., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ, както и сумата от 21 500 лева, представляваща направените в двете инстанции разноски, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради необоснованост, допуснати съществени нарушения...