Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. П. ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието

на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от съдиятаВ. П. по адм. дело № 5846/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД С. М. – гр. Варна/заличена страна и на нейно място е конституиран директорът на ТД М. В. съгласно чл. 7 от новия Устройствен правилник на А. М. обн. в ДВ., бр. 59/16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г./, чрез процесуалния му представител юриск. Л. С. срещу решение № 344/16.02.2021 г., постановено по адм. дело № 2058/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което по жалба на ЕТ „Епсилон – Т - Т. Г.“ е отменено решение рег. № 32-215363/24.07.2020 г. към MRN19BG002002001022R0/23.01.2019 г., издадено от посочения по-горе директор.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че декларираната с митническата декларация цена на стоките / за първата стока – ръкавици 0,06 лв. за чифт и за втората – цветоулавящи кърпички 0,14 лева за брой/ е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за нея в ЕС, която е 11,97 лв. /кг. за първата стока и 12,95 лв./кг. за втората стока и на база извършения анализ са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. За установено по делото касаторът сочи липсата на търговски договор между купувача и продавача, от който да са видни условията по сделката, нито сведения, документи, ценови листи и друга бизнес-кореспонденция, предшестваща издаването на офертата по проформа фактурата. Излага доводи, че митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внасяните стоки и да отчита всички елементи на тази стока от производството до доставката на крайната дестинация. Сочи се също така, че предвид, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло при сравнение е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, както и изводите от представените документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, остава съмнението относно точния й размер. Изложени са подробни доводи относно приложението на чл. 70, параграфи 1 и 2, респ. на чл. 74 от Митническия кодекс на ЕС, както и е налице позоваване на решение от 16.06.2016 г. по дело С-291/15 на СЕС. В касационната жалба се сочи, че съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки, се използва най-ниската от тези стойности. Твърди се от касационния жалбоподател, че след направен анализ в митническата информационна система MIS3 A за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки с процесната стока № 1, са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойност от други вносители. Въз основа на изложеното касаторът излага аргументи за прилагане на чл. 74, параграф 2, б. б от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/. Изразява се и несъгласие с изводите на съда за допуснати нарушения в хода на административното производство, както и се излагат твърдения, че установената фактическа обстановка и изложените от административния орган правни изводи в обжалвания акт, се подкрепят изцяло от приобщените, както към административната преписка, така и към събраните в хода на съдебното производство доказателства. Според касатора съдът е игнорирал стойностите под т. нар рисков праг под 50 % от стойността на справедливите цени, като и неправилно е прието в съдебния акт, че не е направен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение и съответно не е обосновано приложението на договорна стойност по внос на сходни стоки от трето лице, тъй като това се опровергава от представената по делото служебна справка от MIS3A във връзка с извършване на допълнително проучване на база на сравнителен анализ, установената липса на идентични стоки и установените стойности на сходни стоки. Според касатора правилно митническият орган е определил митническата стойност на процесната стока по метода на чл. 74, параграф 2, б. б от Регламент /ЕС/ № 952/2013, както и е спазен чл. 141, параграф 3 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447. Отделно от това посочва, че от заключението по ССчЕ не е установено, че декларираната стойност по процесната митническа декларация съвпада с платената цена на стоките. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на ЕТ срещу обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и се прави възражение при условията на евентуалност за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК на ответната страна. По делото е депозирано писмено становище от юрк. А. Ш..

Ответникът ЕТ „Епсилон – Т - Т. Г.“, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е решение рег. № 32-215363/24.07.2020 г. към MRN19BG002002001022R0/23.01.2019 г., издадено от директора на ТД „Северна морска“, гр. Варна / сега ТД М. В. , с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 74, пap. 1 и пар. 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, б. а, вр. чл. 85, пap. 1, вр. чл. 101, пap. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1, т. 7 от с. з., вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС вр. чл. 59 от АПК, отказва да приеме митническата стойност на стоки № № 3 и на част от стока № 4 по митническа декларация (МД) MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019 г.; определя митническата стойност на стоки с № 3 и на част от стока № 4 по митническа декларация: 19BG002002001022R0 от 23.01.2019 г. както следва: Стока № 3 Нова митническа стойност - 7140, 00 лв. /0, 17 лв. х 42000 чифта /;

На част от Стока № 4- Цветоулавящи кърпички 9090 кут. нова митническа стойност - 6999, 30 лв. /9090кут. х 0, 77 лв. /; коригира митническа декларация MRN: 19BG002002001022R0 от 23.01.2019 г., както следва: стока № 3: ЕД Митническа стойност следва да се чете: 7163, 10, поради което се променя и ЕД 4/14 Цена на стоката следва да се чете: 3662, 43 при курс 1, 95583 лв. за 1 EUR; ЕД 8/6 Статистическа стойност да се чете 7163, 10; ЕД 4/16 Метод за определяне на стойността да се чете: 3-Договорна стойност на сходни стоки (чл. 74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС)952/2013);

Данните в поле Задължения да се четат: Основа за изчисляване на вземането- 7140, 00, ставка 0, 080, тип - А00 Мита, Изчислен размер- 571, 20, Дължим размер- 571, 20; Основа за изчисляване на вземането- 7763, 55, ставка 0, 200, тип - В00 ДДС, Изчислен размер- 1552, 71, Дължим размер- 1552, 71;

Стока № 4: ЕД Митническа стойност следва да се чете: 7073, 10, поради което се променя и ЕД 4/14 Цена на стоката следва да се чете: 3616, 42 при курс 1, 95583 лв. за 1 EUR; ЕД 8/6 Статистическа стойност да се чете 7073, 10; ЕД 4/16 Метод за определяне на стойността да се чете: 3-Договорна стойност на сходни стоки (чл. 74, параграф 2, буква б) от регламент (ЕС)952/2013);

Данните в поле Задължения да се четат: Основа за изчисляване на вземането- 7073, 10, ставка 0, 120, тип - А00 Мита, Изчислен размер- 848, 77, Дължим размер- 848, 77; Основа за изчисляване на вземането- 7949, 54, ставка 0, 200, тип - В00 ДДС, Изчислен размер- 1589, 91, Дължим размер- 1589, 91;

Общи задължения по МД MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019 г. Мита (А00) 2521, 54 лв., (А30) Окончателно антидъмпингово мито 553, 77 лв.; ДДС (В00) 7637, 61 лв., Общо: 10712, 92 лв. Да се вземе под отчет начислените с ВПО № 19BG002002024044-001/28.01.2019 г. суми: Мито(А30) 553, 77 лв., Мито (А00) 1456, 71 лв. и ДДС(В00) 5338, 20 лв., които са заплатени.

Определени са дължими суми за досъбиране-Мито (А00) 1064, 83 лв. и ДДС(В00) 2299, 41 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. На основание чл. 83, ал. 1 от ЗДДС и чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за длъжник е определен - ЕТЕпсилон - Т - Т. Г., ЕИК[ЕИК], гр. Пловдив.

За да отмени цитираното по-горе решение на митническия орган, съдът не е възприел констатираното от митническите органи, че декларираната митническа стойност на процесните стоки / стока № 3 и част от стока № 4 по процесната МД от 23.01.2019 г./ е необичайно ниска, тъй като се различавала с повече от 50 % от определените справедливи цени за ЕС, което поражда съмнения относно определената по реда на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. стойност на същите. Съдът е приел, че при определянето на новата митническа стойност въз основа на сходни стоки – вторичен метод по чл. 74, § 2, буква б) от посочения Регламент, митническите органи не са извършили анализ по посочените критерии на стоките, приети за сходни стоки и на стоките, предмет на вноса. Позоваването от страна на митническия орган на данни по един бр. митническа декларация / за първата стока – по МД MRN 18BG005807H0332531/06.12.2018 г. и за втората стока – по МД MRN 18BG002002H0180183/27.12.2018 г./ не означава, че е извършена съответна преценка от страна на органа за наличие на сходни стоки. Съдът посочва, че от процесните стоки няма взети мостри, нито от тези, внесени от третото лице, както и не са анализирани документите, придружаващи цитираните МД от трето лице, като няма данни за произхода на стоките, за транспортните разходи, за застраховки, за производителя, за датата на сключения договор за продажба на тези стоки, за датата и стойността на фактурата, за търговска марка, за материалите, от които са изработени стоките. В допълнение съдът се мотивира, че единичната фактурна стойност на стоките, внесени от третото лице, е по-ниска от определената „осреднена митническа стойност“, посочена в административния акт и съответно, митническият орган е ползвал данни от MIS3A, които са само над определения рисков праг, което е в нарушение на изискванията на чл.74, §2, б. „б“ Регламент /ЕС/ № 952/2013.

В обобщение съдът е приел, че не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за прилагане във връзка с чл. 74, § 2, буква б) от Митническия кодекс и съгласно тези мотиви решението на митническия орган е отменено като незаконосъобразно.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК настоящият съдебен акт препраща към мотивите, изложени в първоинстанционното решение.

Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 2, б. б от Регламент № 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква ) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В процесния случай не са налице данни за обосноваването на наличието на основателни съмнения относно декрарираната митническа стойност на процесните две стоки по извършения от Китай внос на 23.01.2019 г. Без значение за изхода на настоящия спор е въпросът дали декларираната стойност по МД на стоките съвпада с платената цена съгласно представените от ЕТ документи, доколкото митническият орган носи задължението да установи невъзможност за определяне на митническата стойност на описаните стоки по реда на чл. 70 и преминаването към вторичните методи по чл. 74 от Регламент № 952/2013.

На следващо място, по въпроса правилно ли е приложен методът по чл. 74, § 2, б. б от Регламент № 952/2013 за определяне на митническата стойност на процесните стоки, настоящият състав на Върховния административен съд напълно споделя съображенията на Административен съд Пловдив.

Съгласно чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя. В случая от оспорваното решение не става ясно защо не намира приложение чл. 74, § 2, б. а Регламент (ЕС) № 952/2013, според който определянето става на база идентични стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4) от Регламента за изпълнение / ЕС/ 2015/2447, а единствено е посочено, че описанието на стоките в е. д.6/8 на митническите декларации за допускане до свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно. По този начин органът директно е пристъпил към метода, посочен в чл. 74, §2, б.“б“ Регламент (ЕС) № 952/2013. За да обоснове приложението на този вторичен метод на формиране на митническата стойност, органът се е позовал на две митнически декларации – за първата стока – по МД MRN 18BG005807H0332531/06.12.2018 г. относно стока „ръкавици работни/градински“ и по МД MRN 18BG002002H0180183/27.12.2018 г. относно стоката „цветоулавящи кърпички“, за извършен според него внос на сходни стоки. Административният орган не е изложил мотиви защо приема, че се касае за внос на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Както правилно е установил съдът, в решението на митническия орган не е извършен сравнителен анализ на условията по доставките и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките, което би могло да обоснове приложението на метода по чл. 74, § 2, б. б.

В случая митническите органи не са обосновали наличието на основателни съмнения относно декларираните от ЕТ стойност на стока № 3 и на част от стока № 4 по процесната митническа декларация съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б.

До друг извод не се достига и от приетото с Решението на СЕС по дело С - 291/15, съгласно което член 181 а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. В случая, информацията, която е съобразена, не отговоря на посоченото условие, тъй като не позволява да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки при липсата на данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14) от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка, включително и срока на вноса не са сред единствените критерии, по които може да се установи сходство на стоките.

По така изложените съображения, решението на АС Пловдив, предмет на касационен контрол, следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

На страните не се дължат разноски – на касатора поради отхвърляне на касационната жалба и на ответника поради липса на доказателства и искане за направени такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 344/16.02.2021 г., постановено по адм. дело № 2058/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мадлен Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ П. Ж. п/ Весела Павлова