РЕШЕНИЕ № 1919 София, 01.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ МИРЧЕВ ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА ДРАГАНОВАХРИСТО КОЙЧЕВ при секретар Галина Узунова и с участието на прокурора Даниела Поповаизслуша докладваното от съдиятаРОСИЦА ДРАГАНОВА по адм. дело № 5851/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП, подадена срещу Решение № 128/23.03.2021 г., постановено по адм. дело № 1276/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което по жалба на Д. Тончев частично е отменен, съответно изменен, Ревизионен акт № Р- 16002618007434-091-001/04.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 560/30.09.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че безспорно, от страна на органа по приходите, са доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което и фактическите констатации в ревизионния акт се ползват с презумпция за вярност. Излага мотиви, че ревизираното лице не е съумяло, при условията на пълно насрещно доказване, да опровергае изводите в ревизионния акт, противно на възприетото от съда. По-конкретно твърди, че липсват доказателства за фактическото предаване на сумите по договорите за заем, посредством които ревизираното лице оспорва извода за недостиг на парични средства през ревизираните периоди, както и че същите не са отразени в декларациите по чл. 50 ЗДДФЛ. По отношение на частта, с която са определени допълнителни задължения за осигурителни вноски по...