Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административeнoпроцесуалния кодекс, във вр. чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба на М. М. К. с ЕТ „И. С. – М. К.”, гр. Х., чрез адв. К. С. срещу Решение № 1484 от 27.09.2011 год., постановено по адм. дело № 1184 по описа за 2009 год. на Административен съд - гр. П., ХІІ-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на Колева срещу Ревизионен акт № 260900078 от 27.04.2009 год., издаден от В. Г. Г. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Х. /сега ТД на НАП - гр. П./, потвърден с Решение № 411 от 19.06.2009 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на същата са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2003 год., в размер на 27164.43 лв. и са определени прилежащи лихви за забава при разчитането му с бюджета в размер на 18254.06 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Развива подробни мотиви в касационната жалба, като представя към нея писмено становище. Иска да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено оспореното съдебно решение и бъде отменен РА. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. П. в писмено становище я оспорва по подробно изложени съображения.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба подробно изложено в пледоарията му.
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е...