Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.П от [населено място], подадена чрез адвокат Ц.М, против Решение № 10440/04.07.2019 г., постановено по административно дело № 12842/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № К-604/20.09.2018 г. на Министъра на външните работи.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на приложимите разпоредби, налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат Маркова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по съображенията, развити в нея, както и се присъдят сторените разноски съгласно представен списък.

Ответникът, Министър на външните работи се представлява от юрисконсулт Дурев, който оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Върховния административен съд, тричленен състав е Заповед № К-604/20.09.2018 г. на Министъра на външните работи, с която на основание чл. 68, ал. 2, т. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА), е прекратена считано от 25.09.2018 г. командировката на А.П в Посолството на Р. Б в Албания – гр. Т..

След като е събрал относимите доказателства, изяснил е всестранно и пълно фактическата обстановка и е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед по смисъла на чл. 146 АПК, решаващият съдебен състав е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Правилно съдът е приел, че издадената заповед е постановена от компетентен орган, в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. В съдебното решение се съдържа мотивиран отговор на всички поддържани от жалбоподателката доводи и възражения, част от които се съдържат и в касационната жалба.

Обосновано съдът е приел за неоснователно възражението за отсъствие на един от елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 68, ал. 2, т. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА). Действително, видно от съдържанието на Протокол № ЧР-36-00-9/13.09.2018 г., отразяващ проведено заседание на Кариерната комисия към Министъра на външните работи, е че на това заседание постоянният секретар е изразил мотивирано предложение за предсрочно прекратяване на дългосрочната командировка на А.П, предвид извънредните и обективни обстоятелства, които налагат това, а именно постановения отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. Законът не въвежда изискване предложението на постоянния секретар на задграничното представителство и обсъждането му в Кариерната комисия да бъдат обективирани в два отделни акта и да имат строго определена форма, поради което правилно съдът е приел, че представения протокол удостоверява изпълнението и на двете предпоставки, разписани в чл. 68, ал. 2, т. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА).

На следващо място, неспазването на процедурата, регламентирана в чл. 6, ал. 4 и 5 от Наредба № 1 от 14.10.2013 г. за кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията на служителите в дипломатическата служба, даваща възможност на служителя да подаде възражение срещу решение на комисията, отнасящо до служебното му положение, не представлява съществено нарушение. Както правилно е отбелязал съдът, за предсрочното прекратяване на командировката, не е било необходимо нарочно решение на Кариерната комисия, а само обсъждане от същата на направеното предложение, като помощен орган със съвещателни функции, с което административният орган не е бил длъжен да се съобрази, тъй като е действал в условията на оперативна самостоятелност.

Неоснователно се явява възражението, развито в касационната жалба за това, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като била постановена въз основа на невлязъл в сила индивидуален административен акт /Отказ № 313 от 27.08.2018 г. за достъп до класифицирана информация/, предвид на неговото обжалване по административен и съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от ЗЗКИ, подадените жалби не спират изпълнението на актовете по издаване, отнемане, прекратяване и отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, респективно процесният отказ за достъп до класифицирана информация е породил своето действие от момента на постановяването му и е юридически факт, обуславящ извънредно обективно обстоятелство, налагащо предсрочното прекратяване на командировката на служителя, заемащ длъжност за която се изисква разрешение за такъв достъп.

Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми. Същото е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното решение е валидно, допустимо и постановен при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Министерство на външните работи следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10440/04.07.2019 г., постановено по административно дело № 12842/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение.

ОСЪЖДА А.П от [населено място], [квартал], [жилищен адрес] да заплати на Министерство на външните работи, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.