6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60449

гр. София, 15.12.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3484 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищцата К. Т. М. срещу определение № 263519 от 22.02.2021 г. по ч. гр. дело № 9291/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 87977 от 14. 05. 2020г. по гр. дело № 56688/2016г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба на касаторката срещу „Ню М. Г” ЕАД, Д. Д. З. и Г. К. А., в частта й, с която са предявени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на тримата ответници да заплатят солидарно на ищцата сумата 2 553.53 лв. - обезщетение за забава върху претендираната главница от 5 0001 лв., в размер на законната лихва, за периода: 14. 10. 2011г. /датата на непозволеното увреждане/ – 05. 10. 2016г. /датата на исковата молба/.

Касаторката поддържа, че атакуваното определение е неправилно като постановено при нарушение на процесуалния закон и като необосновано, като моли то да бъде отменено, а делото - върнато на сезирания съд за разглеждане на акцесорните претенции за заплащане на законната лихва до датата на исковата молба. Твърди, че съединяването на акцесорните искове за мораторна лихва с исковете за главница, които са с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, е допустимо; че непосочването на размера на претендираната мораторна лихва не е основание да се приеме, че акцесорни...