Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 261791/15.03.2021 г. по гр. д. № 9161/2020 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 109675/03.06.2020 г. в обжалваната част, е отхвърлил исковете на Л. Т. С. срещу „Транспортно строителство и възстановяване“ЕАД, както следва:

· да се признае за незаконно и да се отмени уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № РД-09-17/31.05.2018 г. на ответника (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);

· за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел „Планово-икономически“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и

· и за сумата 10 657.98 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода 31.05.2018 г. – 30.11.2018 г.

Решението се обжалва от Л. Т. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите материалноправни, а последният – процесуалноправен):

1. Следва ли договорът за управление, въз основа на който е извършено уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, да съдържа конкретни бизнес задачи и конкретни икономически показатели, които новият директор следва да постигне, или е допустимо те да бъдат общи и абстрактни?

2. Налице ли е бизнес план, който по същество представлява анализ на изминалата отчетна година, без да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието да постигне с конкретни стойности, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции?

3. Какво е значението на договора за управление, за да се обоснове правото на уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, без да са приети и поставени бизнес задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне както с бизнес план, така и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление?

4. Длъжен ли е управителят да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора във връзка с приетия бизнес план, и следва ли основанието по чл. 328, ал. 2 КТ да се прилага по отношение на ръководни служители, които ръководят звена, от работата на предприятието на които постигането на резултатите зависят, при условие, че няма поставена бизнес задача и няма приети конкретни финансови резултати, които да бъдат покрити? и

5. Необходими ли са специални знания и назначаване на експертиза, въз основа на които да се установят конкретната дейност и функции на работника или служителя, както и да се направи заключение дали е част от ръководството на трудовия процес?

Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и решени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 328, ал. 2 КТ и при съществено нарушение на чл. 195 ГПК. Претендира разноските по делото.

Ответникът „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, ответник и по касация, възразява, че сочените основания за допускане на касациония контрол липсват, а решението е правилно.

След като е установил всички други предпоставки за законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ (трудово правоотношение между страните; неговото прекратяване от новоизбрания главен директор на ответника в срока по чл. 328, ал. 2, изр. 2 КТ със заповедта, чиято отмяна се иска, заеманата от ищеца ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ длъжност ръководител отдел „Планово-икономически“ и сключен договор за управление на предприятието), въззивният съд е приел, че работодателят е държавно предприятие, чиято структура, управление, задачи и цели са посочени в Закона за преобразуване на строителните войски, войските в Министерството на транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавните предприятия и в Правилника за дейността и структурата на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване (ДП ТСВ). В чл. 4 от Закона са посочени основния предмет на дейност на предприятието строителна и проектантска дейност, но и възложените му публични цели, а в чл. 6 – възможността да участва като възложител или изпълнител в обществени поръчки. Предприятието има свое имущество, с което отговаря за своите задължения (чл. 10 от Закона). Отделно от публичните си функции предприятието изпълнява дейността си със собствени средства „чл. 5 от Закона). Министърът на транспорта назначава и освобождава членовете на управителния съвет и главния директор, сключва и прекратява договорите за управление с тях. При тази нормативна уредба въззивният съд е заключил, че ответникът не е търговско дружество, но е публично предприятие по смисъла на Закона за публичните предприятия, което има и търговски функции – притежава собствено имущество, с което участва в търговския оборот като сключва сделки в стопанската си дейност, отговаря за задълженията си по тези сделки и реализира стопанска печалба. Приел е, че договорът за управление е вид договор за поръчка с елементи на изработка. Принципалът (ресорния министър) е този, който предоставя на управителя, директора или органния представител управлението на търговското предприятие, а страните по договора за управление уговарят правата и задълженията с този договор със цел изпълнението им да осигури постигането на целите на предприятието, включително стопански, при управлението на неговата дейност.

Въззивният съд е приел, че с договор № 12/16.05.2018 г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е поставил финансови изисквания на главният директор Б.Д.. Това е така, защото е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на договора при влошаване на финансовите резултати на предприятието, както и при неизпълнение на бизнес-задачите. Предвидено е, че главният директор Б.Д. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на ДП ТСВ (чл. 4, т. 1), а главният директор изготвя и представя на министъра тримесечна информация за състоянието на предприятието по основни икономически показатели (чл. 4, т. 6). Главният директор получава възнаграждение, съгласно приложението, неразделна част от договора (чл. 11, ал. 1), а по представеното приложение са посочени показатели, които главният директор трябва да изпълни (печалба/загуба, рентабилност на продажбите, обслужвани задължения) и от които зависи неговото възнаграждение, но и възможността за предсрочно прекратяване на договора (чл. 14, ал.1 т. 2).

Въззивният съд е приел също, че договорът за възложеното управление №12/16.05.2018 г., не следва да разглежда самостоятелно, а във връзка с договор № 13/16.05.2018 г., сключен от Б.Д. и като член на Управителния съвет на ДП ТСВ. Съгласно чл. 4, г. 1 от този договор, главният директор се е задължил да осъществява ефективно управление при спазване на действащото законодателство и клаузите на договора. Главният директор се е задължил да участва в изготвянето и да представи на министъра за утвърждаване бизнес-програма на ДП ТСВ и да осигури нейното изпълнение (чл. 4, т. 4 от този договор). Главният директор внася по доверителна банкова сметка парична гаранция в размер на тримесечното си брутно възнаграждение, която се възстановява след прекратяването на договора и освобождаването му от отговорност (чл. 9, ал. 1). От клаузите и на двата договора се установява, че главният директор се е задължил да осъществява ефективното управление на ДП ТСВ, да не влошава финансовите му резултати и да изпълнява икономическите показатели, определени в приложението към договора. В противен случай носи гражданска отговорност към ДП, включително в размера на паричната гаранция, с възможност възнаграждението му силно да се занижи, а договорът за управление да бъде предсрочно прекратен.

Въззивният съд е приел, че приложението, към което договор № 12/16.05.2018 г. препраща, съдържа икономически показатели: стойност на ДМА, средносписъчен брой на персонала, рентабилност, изменение на финансовия резултат, регулярно обслужване на кредитите и задълженията на ДП ТСВ. Разгледани са и четирите опции в приложението: запазване или увеличаване на загубата (към сключените договори ДП ТСВ е работило на загуба), намаляване на загубата, запазване или увеличаване на печалбата. Тези показатели нямат цифрово изражение, но според уговореното увеличената загуба поражда правото на предсрочно прекратяване на договора за управление, а останалите три показателя са основание за увеличаване възнаграждението на главният директор. Поради това е заключил, че към момента на назначаването, но и към момента на уволнението на ищеца по чл. 328, ал. 2 КТ, главният директор е бил ангажиран с изпълнението на възложен бизнес план на ДП ТСВ. Неоснователен е доводът на ищеца, че неговото уволнение е незаконно, включително поради липса на бизнес план, респ. на ангажираност на главния директор към плана.

При тези мотиви на въззивния съд никой от повдигнатите материалноправни въпроси не обуславя решението, а те се свеждат до въведени касационни основания за неправилност. Чрез начина, по който въпросите са формулирани, касаторът се оплаква, че бизнес-задачите, поставени с договора за управление на главния директор на ДП ТСВ, са общи и абстрактни (въпрос № 1); че главният директор не е бил ангажиран с изпълнението на бизнес план с конкретни икономически показатели и стойности (въпрос № 2 и 4); че приложението, обсъдено в решението, не е част от договор № 12/16.05.2018 г. и не съдържа конкретни финансови показатели (въпрос № 3). Следователно в изложението към касационната жалба липсва повдигнат от касатора материалноправен въпрос, който да обуславя изводите в приложението на чл. 328, ал. 2 КТ във въззивното решение. Изложението възпроизвежда касационните оплаквания, че решението е неправилно поради необоснованост и превратно обсъждане на събраните писмени доказателства – касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК. В настоящата фаза по селектиране на касационната жалба обаче настоящата инстанция няма правомощието да обсъжда и да се произнася по касационните оплаквания – т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС.

Изключено е и всяко допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Решението не противоречи на практиката на Върховния касационен съд, а й съответства. В решение № 15/02.02.2017 г. по гр. д. № 2512/2017 г. IV-то ГО се приема, че няма пречка да се сключи договор за управление с общинско или държавно предприятие, на което законът възлага публични функции, но и възможност за стопанска дейност, а основанието по чл. 328, ал. 2 КТ се прилага и за тези работодатели. Точно така е приел и въззивният съд. В решение № 76/27.03.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г., III-то ГО, решение № 481/13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г., III-то ГО, решение № 162/26.06.2017 г. по гр. д. № 4477/2016 г. IV-то ГО, решение № 261/30.10.2018 г. по гр. д. № 593/2017 г. IV-то ГО, решение № 259/20.12.2017 г. по гр. д. № 1235/2017 г., IV-то ГО и много други се приема, че за законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е без значение дали договорът за управление се сключва със същото или с ново лице, дали е озаглавен договор или допълнително споразумение, а и дали бизнес задачата е поставена в отделен или последващ документ, както и че същата е изготвена или е била приложима към предходен договор за управление с други органни представители на работодателя. Точно така е приел и въззивният съд. Тази практика настоящият състав споделя и не съзира основание да я променя. Не й противоречат и решенията на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, на които касаторът се е позовал - решение № 102/02.07.2018 г. по гр. д. № 2512/2017 г., IV-то ГО, решение № 129/13.11.2018 г. по гр. д. № 430/2018 г., III-то ГО, решение № 108/19.03.2012 г. по гр. д. № 819/2011 г., IV-то ГО, решение № 108/27.06.2019 г. по гр. д. № 4168/2018 г., III-то ГО и решение № 32/25.02.2014 г. по гр. д. № 4502/2013 г., III-то ГО.

Процесуалноправният въпрос не обуславя решението. Първо, в своята практика по прилагането на чл. 195 ГПК Върховният касационен съд константно приема, че установими чрез съдебна експертиза са релевантните факти и връзките между релевантните фактите (т. нар. опитни правила), за които съдът не притежава специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други подобни. Не се нуждаят от експертиза, доколкото не удовлетворяват изискванията на чл. 195 ГПК, конкретната дейност и функции, възложени на работника по трудовото правоотношение и изводът дали длъжността е ръководна по смисъла по чл. 328, ал. 2, вр.§ 1, т. 3 от ДР на КТ. Фактите са релевантни, но за тях не се изискват специални знания, а изводът е правен. Второ, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционото решение, или ако тези доказателства са необходими за служебното прилагане на императивна материалноправна норма (т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. ОСГТК на ВКС. Касаторът не е правил подобни оплаквания във въззивната си жалба срещу решението за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, нито установяването на тези релевантни факти е необходимо за служебното прилагане на императивна правна норма. Следователно по въпрос № 5 са изключени общата, но и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, включително защото въззивният съд е процедирал в съответствие с решенията на ВКС по каузалното и нормативно тълкуване на чл. 195 ГПК и на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Касаторът се позовава, но не обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Настоящият етап по селектиране на касационната жалба е стадий на процеса по смисъла на чл. 122, ал. 1 КРБ. Следователно върховният закон обезпечава правото на защита на ответника по касационната жалба и в този етап/стадий на исковия процес. Ефективното упражняване на правото на защита на ответника по касация е осуетено от заявеното, но необосновано основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Това е достатъчно, за да изключи възможността касационният контрол да се допусне поради очевидна неправилност на решението.

При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора остават и разноските, направени пред настоящата инстанция.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 261 791/15.03.2021 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.