Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на О. К срещу решение № 7 от 09.01.2019 г. по адм. д. №471/2018 г. на Административен съд – Кюстендил. С доводи за недопустимост на решението се иска неговото обезсилване и алтернативно отм. яната му като незаконосъобразно, със законните последици.„

Ответникът В.Т от [населено място], [община], ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно.Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери допустимостта на обжалваното решение, намира, че същото подлежи на обезсилване по реда на чл.221,ал.3 АПК.

С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на В.Т отказ, материализиран в писмо изх.№ УТ-81/ 29.06.2018 г. на кмета на О. К, което е квалифицирано от съда като отказ за издаване на заповед по чл.193,ал.3 ЗУТ за учредяване право на прокарване на отклонения от общите мрежи на ел. и ВиК съоръжения до собствения на оспорващия земеделски имот. Прието е, че с писмото са дадени указания на заявителя Тасев да се легитимира като възложител за изработване на проект за ПУП-ПП, след което процедурата ще продължи. Анализирайки нормата на чл.193,ал.1 – ал.8 от ЗУТ, административният съд е приел, че е налице необосновано бездействие на административния орган, който е длъжен да назначи комисия по чл.210 ЗУТ за изготвяне на оценка на правото на прокарване, което не е сторено. Преписката е върната на кмета на О. К за „разглеждане и произнасяне“ по заявлението на Тасев, при спазване на указанията.

Видно от процесното писмо изх.№ УТ-81/ 29.06.2018 г. на кмета на О. К, с него се дават указания на заявителя Тасев за...